Детската стая

Стоях в детската с Томи който обаче изчезна по едно време.С Томи се бяхме скаали.Той както винаги се държеше гадно.Гледах тъжно и прескочих пукнатината намираща се на пода.Качих се на леглото и се свих като заплаках.От долния етаж се чуваха най-различни звуци.Писаци,музика,викове...плашех се.А тук горе бях сама...сама в стаята.В коридора имаше хора...усещах ги.Кръвта им се стичаше по вените....исках и аз да имам кръв и вени,но нямах....бях призрак...призрак защото сърцето ми беше спряло ей така в един слънчев ден.Тогава мислех,че ще остана сама...,но тогава видях бебе Ди,баба Мими,дядо Алекс и останалите.Радвах се,че няма да съм сама...месец-два по-късно дойде и мама...мислех,че никога повече няма да я видя,а сега...сега не знам къде беше тя....сигорно беше доло..
- Мамо... - изхлипах и заплаках.Може да бях дух,но можех да плача....Можех да чувствам поне това...тъгата.

Вдигнах главичка и видях накакъв мъж.Беше от тях....Дръпнах се настрани за да съм по-далеч от него.Хлъцнах и изтрих сълзичеките си като се дръпнах още назад.С мисъл запратих старата нощна лампа по него.
- Не ме приближавай! - изхлипах с тъжен детски глас който беше доста тих.Дръпнах се още малко назад и скоро щях да падна от леглото.Мразех хората,но исках да съм като тях...отнов ода съм човек.Бях живяла само пет години...пет години.Изхлипа отново,а сълзичките ми пак потекоха. - Не ме доближавай...
Изрекох отново.

Мъжът се опита да се пореже с едно огледало,а аз веднага се дръпнах и изкимтях.Не трябва да поглеждам в огледала.След като ми доказа,че не е човек не бях толкова уплашена,но какво беше той?
- К-к-какво си ти? - попитах заеквайки и се приближих към него.Докоснах го с пръстче и после се отдръпнах сякаш ще ме изяде.Наклоних глава на една страна.Не ме изяде.... - Ти не хапеш...,но какво си?
Докоснах го отново...След това се усмихнах.Не беше толкова страшен,но все още малко леко уплашена.
- Какво става там доло? - попитах го тъжно.Звуците от долния етаж ме плашеха...бяха силни.А писъците..ужасно.Къде ли беше бебе Ди?Не я бях виждала по-радно днес и се опасявах,че може да е доло....,а доло определено не беше приятно място.

Уплаших се когато зъбите му се оголемиха и отнов осе свих.После той ги прибра и каза,че е хибрид.Погледах учудено.
- Какво е хибрид? - попитах тъйкато не знаех.Думата обаче беше странна..какво ли означаваше?Аз не знех доста неща,но това си беше отделен въпрос.Той докосна нослето ми,а аз се усмихнах.Той беше мил,но все още ме беше малко страх,а и онези хора...това не беше тяхната къща за да идват тук.Това беше нашата къща!На дядо Алекс,баба Мими и другите...Не можеха така да нахлуват.
- Какво наистина става доло? - изрекох тихичко.Не вярвах да е просто нещо за Хелоуин.Чувах звуците...просот не можеше да е така.А и докато бях още жива бях празнувала Хелоуин и знаех какво е...не беше така...не беше.

Вампир и върколак?Но те съществуваха само в приказките...е и призраците съществуваха само там,но аз съм тук.От плът..от въздух.Огледах мъжът от глава до пети.Дори името му не знаех,но и той не знаеше мойто.
- Можеш ли да се превърнеш във вълк? - усмихнах се мило и плахо.Колко ли щеше да е голям като..върколак?Какъв цвят ли щеше д е козината му?Щеше ли да прилича поне малко на куче...на вълк?
Погледнах го в очакване,а на лицето ми имаше мила кучешка муцунка.Кой би отказал на таква?

Пред мен се появи вълк който имаше окрасна от бяло,сиво та чак до кафяво.Беше красив и пухкав!Засмях се и заплясках с ръце...
- Даа! - гушнах вълкът сякаш е някое куче,а не опасен хищник.Беше много пухкав..направо ми идеше да се сгуша и да заспя...,но шумът идващ от доло не ми даваше покой.Почнах да го галя и да се държа с него като с домашен любимец. - Ти си добър...
Целнах го по муцунката - при носът - и се усмихнах.По опашката му имаше прах.Махнах я и после пак почнах да го галя.
- Как се казваш? - зададох този въпрос накря след доста мислене.

Той надраска нещо на пода.Качих се на леглото и вълкът се качи след мен.Погледнах надписа като наклоних глава на една страна.
- Харп...Харпър... - прочетох го най-накрая.Бяха ме учили да чета донякъде,но ако ми дадът цяла книга от триста или сто страници най-много да я метна по някой...нямаше да я прочета.И по смъртно,а аз бях мъртва. - Казваш се Харпър?Аз съм Жулиета.
Усмихнах се мило.Той имаше странно,но хубаво име.Мойто не беше обаче доста хубаво,а и често ме наричаха Жужи,Жу и бебе Жу...,а и така се наричахме с бебе Ди въпреки,че тя беше по-малка и си беше бебе,а аз бях на пет.
Поглаих го отново и легнах като се сгуших в него.
- Ти не си като тях Харпър.

Сгуших се още повече.Беше доста приятно...той беше доста пухкав.Беше като голяма плюшена играчка.Усмихнах се и затоврих очи....Потънах в сън който обаче не тря дълго.Шумовете от долния етаж ме сабудиха.Надигнах се и разтърках очички.
- Харпи... - казах тихичко и премигнах няколко пъти.Слезнах от леглото и отново прескочих пукнатината.Отворих вратата и надникнах.Най-различни хора минаваха по-коридоа.Изписках и затоврих вратата като се дръпнах назад.

Хапри ме подбутна с муцуна,а аз го погалих.
- Хайде да отидем някъде другаде? - предложих му.Въпроса беше,че ме е страх от тези хора които бяха отвън.Погледнах Харпър и после вратата.Шумът на този етаж спря,но отдоло идваха разговори.Пристъпих към врата и отново я отоврих.Нямаше никой.Излезнах от стаята и се огледах отново.Никой...тук нямаше никой.
- Искаш ли да отидем някъде другаде из къщата Харпи? - попитах го и тръгнах на някъде без да чакам отговора му.

П.п:Пиши някъде другаде...