Антрето

Исках малко да излезна от онази стая. Ставаха толкова много неща а и ми писна. Исках малко спокойствие. Излезнах в антрето нямаше никой. Още чувах разговорите и звуците от другата стая но не бяха толкова силни. Подпрях се на една стена и затворих очи. Оставахи мислите да си текът в главата ми. Мисълта че Алина и тук надвиваше всички. Нарочно ни бяха преместили толковадалеч една от друга. Защо е тук. Почти сигурно, че ще се избием и ще вдигнем училището във въздуха. ДА не говорим и Кейлъб предполагам ни следеше. И като разбареше че све на едно място веднага ще дойде и ще стане зле за околните, а и за нас... Изведнъж чух някакъв шум отворих очи и се огледах наоколо нямаше никого. Бях застанала точно срещу огледала и гледах отражението си...

Друг път, когато си избирам костюм, ще гледам да не е от дебел плат и да не покрива цялото ми тяло. Поне бях предвидила отдолу да си остана по бельо, затова все още не умирах от жега. Но предчувствах, че и това ще наближи. Та, костюмът ми представляваше широко наподобяващо Пикачу жълтеникаво чудо, което взех, просто защото беше костюм на Пикачу. Нещото, което не ми допадаше - имаше качулка. Цялата прелест... добре де, цялата непрелест на косата ми се губеше. И все пак, колкото и да съм не самовлюбена, харесвах крайния резултат и подскачах от радост по пътечката пред вкъщи, докато вървях към таксито. Вътре шофьора ме гледаше тъпо. Изплезих му се и с възможно най-детски глас казах:
- Към къщата на семейство Морчанд. - Той се засмя при тъпата ми имитация на Пикачу и запали двигателя, а аз се свих нацупено на седалката.
След около петнадесет минути пристигнахме пред страшната сграда, дадох му няколко долара бакшиш и изскочих от таксито. Извих врата си, докато не изпука, надянах безстрашната маска и се подготвих за какво ли не. Ала нищо не последва. Влезнах в антрето и се огледах. Нямаше нищо. Като казвам нищо, имам в предвид и никой. Стоях напълно самичка и изолирана в огромното помещение. Засмях се и ехото ме обгърна като пухкаво одеало. Явно все пак нямаше да ми е жега, тук беше адски студено. Прегърнах се с двете си големи, пухкави, жълти ръце и се заогледах наоколо за някой, с когото да си поприказвам.

Великият ми костюм за Хелоуин бях аз без горнище.Паднал ангел..мм да.Хващах бас,че ще има и доста по-разголени от мен...миналата година повечето момичета едва ли не бяха дошли голи.Хем яко,хем кофти...просто така приличаха на...ъм..как да се изразя по-мило...курви.
Влязох в къщата и минах през една зала където имаше хора.Стаята беше слабо осветена,но май най-светлото нещо в тази къща.Другите стаи като ги гледах от тук бяха потънали в мрак.Е аз щях да разгледам и тях.Минах с разперени крила покрай малкото събрали се хора които ме огледаха странно.Подсмихнах се и влезнах в друга стая където също имаше слаба светлина.Доста по-слаба от другата от която бях излезнал.
В средата на стаята имаше...голям Пикачу.Наклоних глава на една страна за да огледам гърбът на пикачу,а после тръгнах напред като се озовах пред жълтото същество.
- Здрасти. - казах като пълен идиот и помахах с ръка.Пикачу се оказа момиче. - Готин костюм.Честно.Адски радва.

Чух стъпки зад мен. Реших да не се обръщам, от плашливите хора съм. Плюс това в този Пикачу изглеждах просто.. изумително.
- Здрасти. - Чух мъжки глас зад мен. Чудесно. За да не изглеждам като чак толкова голям идиот се обърнах. - Готин костюм. Честно. Адски радва. - Ухилих се и се поклоних като принцеса, макар че бях.. Ами, без рокля. Имах само чувалче. Добре де, Пикачу костюмче, което наподобяваше чувал. Мисля, че се изразих правилно.
- Здравей. - Пак започнах с детския глас като преди минути в таксито. В очите му заблестя развеселено пламъче. Е, ако не за най-страшен, то поне може би щях да спечеля наградата за най-клоунски костюм. Това ме накара да се ухиля по-широко. Беше забавно да се смееш сам на шегите си. - Крилата ти също са яки. - Казах, вече с по-нормален глас. Беше изморително да се правиш на Пикачу нон-стоп. - Аз съм Пи-така де, Мила. - Усмихнах се и протегнах ръка. Е, вече поне имаше с кой да си поприказвам. - Да знаеш къде има нещо за ядене? Пиене? Алкохол, за предпочитане.. - Повдигнах едната си вежда в очакване.

Пикачу беше доста интересен индивид.Забавно момиче като съдех по думите и по външния и вид.А и кой би бил по-забавен от един Пикачу?Пикачу който правеше комплименти за крилата ми.
- Истински са. - казах и леко ги размахах.Не,че нещо,но никъде из цял Лондон ,поне на мен не ми беше известно такова място, не можеше човек да намери такива крила.Хем хубави,хем черни,хем големи..абе ангелски.
Жълтурката се представи като Мила,а после попита за нещо за пиене..по възможност алкохол.Засмях се.
- Мислех,че Пикачу не пие алкохол,а го кара само на покемонска храна..и тук таме вода. - казах и и смигнах. - Аз съм Робин между другото.И случайно знам къде има и алкохол и други неща за пийване и хапване.Но там е доста пълно и с кофти осветление.А ти Пикачу..какво си по принцип?Вещица?Вампир?Демон?Пикачу?

Младият ми познат.. приятел.. Абе, каквото беше. За мен всички са приятели, имам огромно сърце. Но стига лиготии. Представи се като Робин. В същото време се сетих за Робин Худ и едва сподавих смеха си, като си го представих с шапчица с перо. Следващото хубаво нещо, което каза - знаел къде има алкохол. Очите ми се отвориха широко, пълни с надежда, но тя угасна, като чух, че е пълно.
- Мислех, че Пикачу не пие алкохол, а го кара само на покемонска храна.. и тук таме вода. - Засмях се и поклатих отрицателно глава.. След което се замислих и кимнах.
- Всъщност да, но аз съм Мила-чу. Следователно и малко алкохол няма да ми навреди. - Смигах му на свой ред и поклатих весело глава.
- А ти Пикачу.. какво си по принцип? Вещица? Вампир? Демон? Пикачу? - Попита той и аз направих тъжна физиономия.
- За нещастие не съм Пикачу. - Сведох глава и едва-едва продължих. - Вампир. Но съм пристрастена към Пикачу, така че може да приемеш, че предпочитам Пикачу пред Вампир. - Засмях се нервно. - А ти? Какво си?

- Аз отивам да взема алкохол Мила-чу.Ти с той тук. - смигнах и.После щях да и кажа какво съм.То не,че беше голяма тайна...мм да.
Влезнах в голямата стая където се приближих към барчето.Беше яко,че бяха направили барче.Ако всичко беше по масите до сега да е свършило.Поръчах две бутилки - водка и уиски.Не знаех какво точно иска Мила.Не бях бях попитал за жалост,но толкова акъл от къде?!
Върнах се при нея и размахах двете пълни бутилчици с усмивка на лице.Нейните малки очички също светнаха.От това усмивката ми стана още по-голяма.
- Та така...аз съм...бивш ангел,превърнат във вампир и...съм си запазил крилете.Не ме питай как...не знам. - усмихнах се леко. - Но това е добре..правя страхотни романтични срещи...в небесата.
Доста момичета бяха летели с мен,но след последния път с Ванеса...не знаех колко ще е уместно да литна с някоя...литна с крилете нали.Оказа се,че нея я е страх от височини и...,но това може би не важеше за Мила-чу.

Робин каза, че отива да вземе алкохол, като не отговори на въпроса ми какво е. Нацупих се по детски и скръстих ръце-лапи пред гърдите си. След няколко минути той се върна, като размахваше по една бутилка водка и уиски в ръцете си. Очите ми светнаха и нацупеното ми изражение премина в усмивка, което го накара да се усмихне по-широко. О, последва и обяснението какво беше. Ангел, превърнат във вампир. Повдигнах учудено вежди, но бързо си придадох спокоен вид, за да не го обидя.
- Но това е добре.. правя страхотни романтични срещи... в небесата. - Засмях се на думите му, които опреличих като флирт, и грабнах уискито от дясната му ръка. Дори не прочетох какво е, а просто махнах капачката и отпих. Познатото парещо чувство в гърлото ми се появи, последвано от шумното ми преглъщане. Май Робин не беше виждал нещо такова.. Но вече щеше да е.
След като изпих поне една осма от бутилката я отделих от устните си и се ухилих на Ангел-пира пред мен. Той също беше надигнал водката, но май беше свършил доста преди мен.
- Е, Робин.. Бин, Роб.. Както ти казват, какво ти се прави? Скучно ми е да си стоим тук.. - Оплаках се накрая като малко детенце, искащо близалка, и направих кучешкия поглед.

- Бин..Роб..нямам прякор.Не мисля,че името ми може да се съкрати като някое от тези двете..тоест Роб или Бин. - казах и отпих то водката отново.Малката - всъщност май беше на моите години - отпи яко от уискито.Сякаш пиеше вода.Интересен Мила-чу индивид.Е този покемон ми допадаше.Може би щях да го уловя в покебола си..
- Е Мила-чу..може да потанцуваме...макар,че музиката тук достига доста тихо..,а може...е не може за жалост вали.Пфу...съмнявам се,че тук има билярд или нещо такова.Май ще скучаем...искаш ли да си разказваме страшни истории?Не ме вини,но това е първото което ми хрумва.
Казах и направих луната стъпка след което отпих от бутилката си.Това място излеждаше леко странно,но имаше диван и една лавица с книги в дъното...всъщност две.Тънещи в сравнителен мак.Но то оставаше да са огрени от светлина...та за Бога ние се намирахме в къщата на духове.

Ухилих се на предложенията му и сложих капачката на уискито.
- Е Роб-Бин, давай с историите, макар че съм трудна за плашене. Особено в този.. секси костюм. - Засмях се пискливо и изприпках до едно диванче.
Метнах се отгоре му все едно беше леглото ми у дома и ако не бях хванала здраво бутилката с алкохола, тя щеше да се разбие на малки парченца и аз щях да се разплача, защото нямаше да има алкохол. Жалка картинка...
- Хайде де, Бин. Не ме карай да чакам. - Провикнах се силно, макар че сигурно и да не го бях изкрещяла пак щеше да ме чуе. - Накрая ще започна да пея и ще видиш ти една страшна история. - Ухилих се, макар че това не беше вярно.. Все пак, отчасти можех да пея.. мисля.. Така де, мама така ми беше казала. Ух, надеждите ми умряха с тази мисъл..
Отворих отново уискито и отпих няколко големи глътки, за да ми стане още по-весело, макар че вече ми беше дооооооста яко настроението. Всичко около мен беше шарено, а всъщност се предполагаше да е черно, понеже е Хелоуин. Какви неща може да предизвика един силен алкохол. Мм, допада ми.
- Робин, не ме карай да ставам и да те влача дотук! - Извиках вече ядосано и усетих няколко потупвания по рамото ми. Изпищях и обърнах главата си назад, където стоеше той и се смееше. - Добре, успя да ме уплашиш... - Засмях се с него и игриво го тупнах с ръка по хълбока.

Малчо вече се нервираше когато цъфнах до нея и тя изписка.Засмях се.
- Алкохола не ти влияе добре Мила-чу. - казах и след това и смигнах.Настаних се удобно на дивана до нея и качих краката си на масичката - която едва ли не беше от първи век преди Христа и всеки момент можеше да рухне - и отпих от бутилката с водката.После взех от Милс тази с уискито и отпих доста голяма глътка,а на нея и дадох водката. - Така..сега няма да се цупиш ама и аз искам уиски.
Почнах да мисля история...нищо не ми хрумваше.Буквално.Пфу!За Хелоуин се предполагаше да съм запазен с много истории,но...е една ми хрумваше..не беше страшна ама..
- Знам една,но не е страшна...май. - казах и започнах. - В една прохладна вечер,след като слънцето вече било залязло един таксиметров шофьор обикалял с колата си.Минал той покрай местното гробище и що да види - малко сладко русо момиченце със синя рокличка,бяло сако и бледо лице го спира.Качва се детенцето в колата и му казва адрес.Казва му,че като се прибере ще му плати.Стигат де прословутата къща и момичето слиза.Чака шофьора парите си...минават петнадесет минути...после тридесет...момиченцето не идва.Слиза той и почуква на вратата.Отваря му жена която го пита какво иска,а той обяснява за момиченцето.Жената пребледняла обяснява,че това е дъщеря и която починала преди една седмица.Мъжът доста объркан се връща в колата и вижда ,че бялото сако на момиченцето е там...две седмици по-късно когато отива на гробищата за да остави цветя за свой близък той вижда няколко гроба в страни бялото сако върху гроба на русото момиченце....Край.

Засмях се на "страшната" му история и заръкоплясках, макар че все още бях така да се каже сърдита, за дето ми взе уискито. Но все пак, водката също си беше алкохол, така че отпих и с възможно най-сериозния си и страшен глас се обърнах към него и започнах да му разказвам моята страшна история.
- Мъж и жена отишли да си купят картина. Харесали си една, където била нарисувана жена с лилави нокти. Продавачката ги предупредила да не слагат картината в спалнята. За съжаление, картината стояла добре само в тази стая. Същата нощ умряло кучето им. На сутринта никой не забелязал, че жената на картината имала девет нокти. На следващата вечер умряли двете им деца, а картината останала със седем лилави нокътя. На третата вечер умрял и съпруга. Жената била на гости у приятелка и затова била жива. Останали шест нокътя. Жената помолила съседа да спи в стаята. Той се съгласил. Тя се била скрила в гърдероба и видяла как една ръка се подава от картината и души спящия мъж. Жената скочила с една брадва и се опитала да отреже ръката, но тогава се появил целия дух. Той убил и двамата. Тогава паднали още два нокътя. Когато картината била върната в магазина... продавачката била само с четири, лакирани в лилаво, нокти. - Удостоих го с един страшен поглед, след което избухнах във смях, който не искаше и не искаше да спре. - Добре, на мен са ми смешни страшните истории.. Дай нещо друго.. - Погледнах го очаквателно. Ох, горкия, как трябваше да ме търпи само..

Изслушах историята и я погледнах накриво.
- Защо..защо кучето!! - изпротестирах тъжно,а после се засмях. - Иначе аз знам подобна,но с червено перде...и аз мисля,че няма какво да си говорим за тея страшни истории.Та..Мила-чу разкажи ми за себе си.
Отпих от бутилката с уиски и погледнах към тавана.Тук достигаше само лекото думкане на музиката и имаше много лека светлина и тя не беше в този ъгъл.
- Среша на тъмно...с леко отдалечени свещи..и водка и уиски...е кажи ми не е ли романтично? - подсмихнах се и взех водката от нея като и върнах скъпото уиски. - Иначе...разкажи ми за твои хобита..и такива неща..знам ли..пфу..няма ме по запознанствата много,много...

- Среща на тъмно... с леко отдалечени свещи.. и водка, и уиски... е кажи ми не е ли романтично? - Засмях се възможно по-тихичко, а той ми върна уискито. Отпих огромна глътка преди да реши да ми го вземе отново и хванах само последните му думи. - Няма ме по запознанствата много, много... - Какво беше казал, мамка му.
Защо реших да пия точно когато той ме питаше нещо. Тъпо щеше да е само да кимна, затова се опитах да реша за какво да говоря, поне да излезе, че съм пияна.
- Мен също не ме бива много в това. - Казах тихо и се загледах навън през прозореца на другия край на стаята. - Сигурно защото просто не се запознавам с много хора.. - Усмихнах се, но този път беше печална усмивка, а не като тези през цялата вечер, едва ли не породени от алкохола. - Точно затова съм Пикачу днес, за да може повече хора да ме погледнат, да се засмеят и може би да ме заговорят, знам ли... Но както виждаш, дори не влезнах на самия купон. За щастие ти се появи. - Засмях се и вдигнах шишето. - За нас, Роб-Бин! - Казах тържествуващо и чукнах бутилката си с него, след което изпих отново една голяма глътка. Ох, ставаше ми все по-пияно и все по-пияно.
Без да се усетя бях опряла глава на рамото на Робин и си играех с капачката на шишето ми. Той не протестираше.. Или от добро възпитание, или просто не искаше. Или просто беше толкова пиян, като мен, че не беше забелязал. Не ми се мърдаше, беше удобно, затова просто продължих да си размятам капачката и да лежа на рамото му.

На някой май алкохола не му действаше добре.Но пък продължаваше да пие и дори вдигна тост.
- За нас Мила-чу. - казах и се засмях когато шишетата се чукнаха едно в друго.Тя се облегна на мен и започна да си играе с капачката на шишето,а аз само гледах тавана умно.Бяхме потънали в мълчание и се чуваше музиката,гръмотевиците,дъждът как капе по покрива на къщата,листата на вън.Вятъра...беше някак странно. - Мила..да не се налага после да те нося до училището.
Казах тихичко.Имах чувство,че тя скоро ще почне да се унася и ще заспи.Нямаше да ми е проблем да я занеса в училището,но коя беше нейната стая беше отделен въпрос.
- Пък и как хората да не искат да се запознаят с теб?Ти си сладко момиче...при мен е друго.Имам вид на мъртвец едва ли не...