Коридорите на вторият етаж

Беше ми омръзнало на това парти. Беше малко тъпо пък и хората не ми обръщаха кой знае колко голямо внимание. Направо побеснявах. В коридора видях един от хората които беше напартито и реших да го постресна малко. Първо бях направил един малък звук,но тя не ми обърна внимание. Отворих една врата и след това я затворих с голям трясък. Трябваше да направя нещо не чак толкова банално. Това всички духове по филмите го знаеха. Преобразих се пред нея и се усмихнах.
- Бу! - извиках и изчезнах

П.П - съжелявам,че чак сега пиша,но ме нямаше цял ден на компа.

[b]Излязох от стаята,като оставих Жу...Исках да отида да видя какво става долу и веднага щях да се върна.Стъпих в коридора и забелязах едно момиче.Беше припаднала на земята.Около нея имаше една обилна локва кръв.Тръгнах бързо натам и разбрах.Тя беше вампир.В момента трябваше да се превърне или както там го наричаха.Бързо приклекнах до нея и надигнах главата й.Това бе момичето с което делих цигарата си с трева в клата ми отвън.ПОгледнах я и прехапах китката си.Нямах правода давам кръвта си на вампир особено в такъв случай,но...Нямаше да я оставя да умре.Доближжих китката си до устните й и я погледнах.Тя веднага реагира и започна да пие...Не знаех дали ще спре,а ако не спреше сигурно скоро щях да съм новият дух приятел на Жу и Клариса...

Али беше пристигнала за купона както винаги, но този път костюмът й не беше нещо специално една рокля и една маска. Не й трябваше много. Докато чакаше Деймън, обаче реши, че една цигара добре ще й дойде. Качи се по стълбите на горният етаж. Реши, че може да по-разгледа къщата докато пушеше. Миналата година не го направи. А и беше чула че са се случвала доста нещица, но тя пък беше заета и не обърна внимание.
Извади цигарите си и запали една, като дръпна дълбоко, преглътна и после изидиша гъст дим. Почна да се разхожда насам натам из коридорите и да си оглежда. Не я беше страх от тези Морчанд. Едва ли бяха чак пък толкова зли...

Един костюм и една маска и бях готов.Същински...Деймъм Салваторе с маска.С Алекса щяхме да се чакаме в къщата на Морчанд за Хелоуин партито.Май и миналата година там имаше някакво парти...ако не се лъжа.Но най-вероятно паметта ми изневерява...или не.Това нещо не знам колко е било трезво миналата година по това време.И нямаше да го напъвам с такива глупави работи като да мисли какво съм прави преди цяла една година по същото това време някъде си.
Влезнах в къщата като започнах да оглеждам стаите.В някои имаше хора,а в други не...,но нямаше Алекса.Затова тръгнах нагоре по стълбите и я видях.С рокля и маска и пушеща цигара.
- Виж ти,виж ти.Прекрасна както винаги.Добре,че си вампир,а не човек...сигурно рак щеше да си хванала вече от тези цигари. - казах и се приближих към нея като и смигнах.Беше наистина хубава,но ехоо говорехме за Алекса. - Как си?Разглеждаш..това забравено то Богинята място..само веднъж в годината има приличен вид.

Когато го видя на лицето на Али веднага грейна една огромна усмивка. Трябваше да си признае, че той внасяше светлината в животът й. Ако го нямаше него сигурно щеше да е някой социопат.
- Е чак пак забравено... може би... Да забравено - каза тя и се разсмя. Огледа го и видя, че той не беше с някакъв особенно интересен костюм. Обикновен костюм и маска. - Ела насам - каза тя и го подкани с жест. Тя дръпна от цигарата и когато той се приближи. Тя го дръпна за реверите и допря устни в неговите. Не го цилуна, само кагото той разтвори устни тя издиша гъстият дим. - С вкус на шоколад - каза тя. Знаеше, че и той пуши и за това не мислеше, че ще е проблем за него. Пък и бяха с вкус на шоколад. Али на право ги обожаваше тия цигари. Не бяха евтинки, но тя пък имаше пари в изобилие. Така че....

Браво бе.Красавицата ме подмами.Издиша шоколадов дим в устата ми и се отдръпна.Засмях се.
- На такива като теб..падащи си по шоколадовите цигари им викат....как им викат?Макар,че...и нимфоманка мога да те нарека нали?
Усмихнах се предизвикателно и я дръпнах към себе си като впих устни в нейните.Дъхът и беше ...на шоколад.Мирисът и на Алекса...косата и миришеше на нейния шампоан.Всичко беше така познато и хубаво.Понякога се чудя..какъв ли дебил щях да съм сега,ако с Али не се бяхме запознали.Добре,че вампирите не могат да боледуват от венерически болести...иначе сигурно до сега да съм лепнал ХИВ развил се в СПИН и заразил всичко живо...

Алекса отвърна на целувките моментално. Беше инстинктивно. Прегарна го с една ръка, за да него изгори с цигарата и езикът й се заигра се неовият. Устните му бяха все така меки и сочни. И миришеше на одеколон, цитрус и сега вече на шоколад. Въпреки че маските малко пречеха, това не им пропречи да си целуват.
Когато Али се отдели за да си поеме дъх се усмихна го погали по лицето.
- Не мога да си представя какъв би бил животът ми без теб - каза и пложи глава на гърдите му. - Сигурно щях да бъда някой съциопат. И само щях да изпълнявам поръчките... - и тук се спря. Мамка му! Поръчките. Не му беше казвала за тях. Дори нямаше намерение да му казва въобще някога. Ама си и беше разбираемо. Как можеш да кажеш на гаджето си, че мама и тате са те възпитали като убиец и сега ти ходиш насам, натам и убиваш за тях. О, да не забравим, че си дилър на оръжия, понякога и наркотци. И имаш публичен дом. Супер ,нали?

Повдигнах вежда.Поръчки ли?
- Какви поръчки ? - това до сега Али не ми го беше споменавала.Затова и думите за как и аз не си представям живота без нея и как сигурно щях да съм станал...разгонен безсърдечен кретен си останаха в мислите ми.За сега...преди да ги изрека трябваше да разбера за сделките които върти моята красавица.
- Ее?Алекса? - дали пък сестра и не знаеше...дали пък не трябваше да се видя с нея.Алекса май нямаше да каже нищо...уф!Тя беше инат.Но и аз бях инат. - изплюй камъчето.Какви сделки?Дилър ли си?
Ами на мен като ми кажат "сделки" това беше едно от първите неща които ми хрумваше.Наред с това да си наемен убиец и прочее.Адски яки професии.Стига да им беше в стихията.Да знаеш какво можеш да правиш и прочее...ще си добър в тях.Не са за всеки обаче и това е сигурно.

Оф Алекса що не умееш да си затваряш устата. Ама така е като е с Деймън, ама виж в какво се забърка.
- Какви поръчки? - опита да се напарви на ударена, но не се получи. Той продължи да настоява, което не беше хубаво. Тя отстъпи назад. - Нищо сериозно не е... само - боже като я гледаше така как да го излъже. Рано или късно ще разбере. Господи като се замисляше майка й и баща й са мафиоти, което не беше хубаво. Оф... това правеше ли я мафиотка? - За бога Деймън не ве карай да те въвличам не й в това моляте... Не е нужно да знаеш - каза тя умолително. Наистина не й се искаше да се забърква точно в това.

Повдигнах вежди.Да...
- Ама разбира се.Както винаги."Дей моля те.Не и в това.Не ме гледай така"...За Бога Алекса!Не съм на пет!Каквото и да е..да напомня,че мога да си пазя хубавия секси задник и сам.
Облегнах се на стената до нея като се загледах в един стар портрет на собствениците на къщата.Горките духчета.Сигурно никак не им беше на кеф,че банда идиотчета си празнуват купона за Хелоуин тук.
- Хайде кажи.Няма да казвам на никого..и к'во като ме въвлечеш в това..няма да е нищо особено... - предполагам.Последното обаче си го казах на ум естествено.Но наистина исках да науча какви са тея сделки какво е това чудо.

Алекса въздъхна тежко. Извади още една цигара и запали, като дръпна дълбоко. Печелеше време. От къде да започне?
- Майка ми и баща ми... - започна тя. Като цяло от там започваше всичко. - Те са нещо като част от мафия в свърхестественият свят. Те ме... ни, мен , Алина и братята ми. Възпитаха ни като убийци. Още от малки почнаха да ни обучавата да убиваме свърхестествени същества. Вампири, върколаци, вещери, демони и др. Те казваха, че сме ловци вършим добро... - тук тя се засмя мрачно. Не гледаше към Дей. Гледаше някъде в пространството назад в годинте. - Добро друг път, превърнаха ни в убийци. Въпреки че Лин доста често се противи. Тя е доста силна в тово отнешение. Винаги съм и завиждала заради това - тук тя се обърна към него. - Това моля да не й го споменаваш. - После отново погледна към стената. Дръпна още един път... - Тогава Кейлъб ни превърна и нашите решиха, че вече сме первектните "ловци" - изписа кавички във въздуха. - Но Лин се противи за това само аз и братята ми ходим да изпълняваме... поръчки. - Дръпна още един път и издиша. - И въсщност наистина съм дилър - каза тя този път по-безразлично... Накрая се обърна към Деймън. - Още ли смяташ, че това е нищо особенно - каза тя и се засмя. - Гаджето ти е убиец, дилър и дъщеря на мафиоти.

Слушах разказа с голям интересен.Звучеше наистина интересно.Запалих си една от моите цигари докато тя пушеше от нейните.Е моите си бяха обикновени,а не с шоколад.Но нищо..нали пак бяха цигари.След края на историята и издишах димът и я погледнах.Огледах я от главата до петите и се усмихнах.
- Никой няма по-яко гадже от моето! - заявих ухилен като пет годишно на което са му дали бонбон. - Кой друг може да се похвали с това?Че прекрасното му гадже има сетра близначка,братя убийци на свръхестествени същества като нея и е дилър и мафиот и родителите и са мафиоти...и тя е секси мафиот...секси дилър...мм да.Никой друг не може.Ал...обичам те такава каквато си!

Тя въздъхна и го прегърна през кръста.
- Няма по-разбрано гадже от теб заклевам се - каза тя сгушена в него. - Обичам те! - когато го каза се почуства толкова освободена и толкова приятно. Надигна се на пръсти и го целуна нежно разтаваряйки леко устините му и прокара език по зъбите му и на кучешките малко се поряза, но се усмихна. - Та като сме на тема откровение - каза тя миличко. - Казах ли ти, че имам секси протеже. - Каза тя и го погледна се нейните кафяви, големи и мили очички. - И не. Не съм ти изневерявала с него. Честна дума. Това стана преди отнова да тръгна с теб - каза тя и го погледна нервно. - Сърдиш ли ми се?