Стаята на Роджер и Робин Гонтиер.

Изгледа го с огромна доза ирония щом той реши че може да и се противопоставя. Поклати глава и тръгна след него като усещаше как и се вие свят. Ръката и остана на неговата като се надяваше д не падне. След малко стигнаха до прочутото училище, което бе за съществата които не бяха хора. Може би нейното място не бе тук, но така или иначе го послуша и продължи да върви почти безшумно. Стигнаха до стаята и чак тогава пусна ръката му. Влезе след кто и направи път и опря гърба си в вече затворената врата. Огледа стаята и се усмихна. Бе забелязала че има две легла, което значеше че има съквартирант.
- Какво ще обясниш на съквартиранта си, ако се появи?- попита и го загледа въпросително.- иначе уютно местенце!- усмихна се и сложи ръка на гърдите му. Хвана тениската му и го предърпа към себе си. Изви глава настрани като му даде прекрасен достъп до врата и, пак от същата страна.
- Само че този път се овладей и спри на време!- усмихна се и зачака болката.

Всъщност ако имаше съквартирант сигурно щеше да е още по-интересно. Отново устните се долепиха до врата и но след малко нещо го спря. Али извърна глава към него и го погледна въпросително. Не искаше отговор, защото се досещаше. МОже би причната бе това че щеше да загуби много кръв, но физически се чувстваше добре. Седна на едното легло като гледаше съсредоточено към лицето му.
Издиша и отново стана приближавайки се до него.
- Хайде Роджър!- каза тихо и приканващо като гледаше къ очите му сякаш го хипнотизираше. Е рядко се случваше някой да сдържи повече от минути поглед впит в прекрасните и сини очи, но в момента не бе така.= Нищо няма да ми стане и после пак ще се нахраниш!- усмихна се и бавно съблече якето си оставяйки го на леглото без да отделя очи от неговите.

Стигнахме мъжките общежития на шести курс. Тук беше по-добре. Пристигнахме до стаята на Роджер той отключи и ме покани да вляза. Огледах наоколо.Роджер тръгна към гардероба и извади от там черни дънки и блуза.Той се приближи към мен и ме целуна.
-Ако искаш вземи нещо от дрехите ми и си го облечи, че така както си мокра...- каза той и влезе в банята да се преоблече.
Послушах го и се запътих към гардероба.Отворих го и започнах да разглеждам дрехите му.Накрая взех една блуза - черна, защото почти всички дрехи бяха черни и я облякох. Хмм беше ми малко голяма, но поне не съм мокра. Седнах на леглото и зачаках Роджер да излезе от банята.

Роджер излезе от банята.
-Отива ти... - каза той и се приближи към мен.
Целуна ме, обви ръка около кръста ми и ме притисна към него.Зарови пръстите в косата ми.
-Какво мислиш да правим сега? - попита той.
Хмм толкова неща ми идваха на ум, че не знаех кое от тях да кажа.
- Каквото решиш ... - казах и се усмихнах.

-Каквото реша? - попита Роджер.
- Даа ... - отвърнах.
-Хмм, оставам изборът на теб!- каза той и ме целуна.
- Ами например ... може да гледаме филм , може да ... - не довърших. - Абе много неща. - казах и се засмях. - Може и ако искаш да и излезем някъде ... макар, че на мен много не ми се иска, защото навънка си е студено. - добавих и се усмихнах.

-Хмм...Помисли какво ще правим...А, аз...След малко се връщам.- каза Роджер и изчезна. След малко се върна с една чиния грозде.
-За по лесно мислене. - каза той, откъсна едно и го понесе към устните ми.
-Хайде, гроздето не хапе. - засмя се той. Аз го лапнах и също се засмях. Знаех, че не хапе, но просто не бях много гладна. Всъщност аз не ядях много често ... Откъснах едно зрънце грозде и го понесох към устните на Роджер.
- Хайде , ти яж ... аз не съм гладна. - усмихнах се. - Хмм имаш ли някакви дискове с филми ... ако искаш може да гледаме ?

Роджер ме притисна към него и ме погали по бузата.
-Красиво принцесо...-прошепна той и след секунди вече ме носеше към дивана.
Бавно ме остави там, наведе се и се усмихна:
-Казвал ли съм ти че си много красива? - попита той и ме целуна нежно по устните.
-Хмм няколко пъти.-усмихнах се.
Той се надигна и започна да търси дискове.
- Ъмм ако не можеш да намериш или не ти се гледа няма проблем. - казах. - Ще измислим нещо друго...
Замълчах за минута и се замислих какво друго нещо може да правим.Сетих се, че ако няма филми - музика може да има. Пък и двамата слушахме една и съща музика ...
- Ако нямаш филми може би имаш някакви дискове с музика? - попитах и го погледнах.

-Естествено че има... - намигна ми Роджер и посочи няколко препълнени шкафа с дискове.
-Избери си някой който ти хареса.Аз сега идвам.-добави той, усмихна се и излезе от стаята.
Хмм къде ли отиде? Погледнах към дисковете. Толкова много бяха , че щях да ги разглеждам цяла вечер. Взех няколко и ги огледах. Повечето ги бях слушала. Най - накрая намерих един, който не бях слушала. Оставих го на масата и зачаках Роджер да се върне. След малко той дойде. Носеше една светло кафявата с тъмно кафяви точки китара. Усмихнах се:
- Можеш да свириш на китара? Искам да те чуя! - казах. После станах , отидох до него и разгледах китарата.Целунах го нежно , взех диска и му го показах.
- Този става ли ? Мисля, че не съм го слушала. - добавих.

-Не съм певец, да свириш на китара не е нищо толкова особено. - каза Роджер и седна на дивана. - Но щом искаш, немога да откажа,нали?-добави.
-Е, на мен ми изглежда особено. Все пак аз не мога да свиря на нищо ... - отвърнах.
Той се съгласи да слушаме този диск. Остави китарата и обви ръка около кръста ми.После нежно погали лицето ми.Усмихнах се. Винаги ме докосваше толкова нежно.
- Не съм от стъкло. - засмях се. - Няма да се счупя!
Той се наведе и долепи устните си до моите.
-Първо ще слушаме музика от диска, или? - попита Роджер.
- Да. - кимнах.

-Не,не си стъкло...ти си най скъпоценният диамант на този свят!-каза Роджер.
Той ме вдигна и ме остави на дивана.Извади диска и го включи. Музиката не беше много висока за да може да се чуваме.
-Съседите със мен подлудяват...- каза той.
Засмях се.
-Хмм кажи нещо...Свириш ли на нещо друго освен на китара? - попитах

-Мне, нямам време за това.- каза Роджер и поклати отрицателно глава.
-Хмм ... аз имам много свободно време, но така и не съм се научила още. - казах и се засмях. - Трябва да пробвам някой път.
-Искаш ли нещо за пиене? - попита Роджер и още преди да съм отговорила стана готов да ми донесе каквото пожелая.
-Знаеш ли колко си сладък? - засмях се. - Сякаш си готов да изпълниш всяко мое желание. - Иначе за пиене ... мм незнам може една кола.