Преди година в Shadow Hood

Имах едно задание, в това градче.А именно в училището Shadow Hood.Трябваше да получа информация от Директорката на училището.За нещо, дори и аз незнаех за какво...Първото което направих след като пристигнах, бе да отворя картата и да разуча местноста.Вече отдавна не съм бил в този град, и сигурно някои неща са се променили.Когато открих училището тръгнах натам.Бързо стигнах до там, поне 10 минути загубих в търсене на кабинета на директора.Като постоянно някой друг поглед усещах върху мен...Но скоро открих стаята и се оттървах от погледите на учениците тук...
След като получих нужната информация излезнах, в коридорите на училището беше тихо.Което беше добре.Погледнах часовника.Супер, можех още два часа да се мотам някъде.Хъм, дали да не разгледам училището, не е забранено нали?Излезнах от сградата и тръгнах по някакъв парк...

П.п След това не казвай че не писах в миналото с теб!

Поредния скучен ден.Тъкмо бяха свършили някои от часовете и имахме някаква почивка и после пак щяхме да учим.Ад!Въздъхнах и тръгнах на някъде....Исках да подишам малко чист въздух и да бъда сама известно време.Бяха ми се събрали толкова много неща тея дни...,а бях и вече шести курс и...ужас!
Вървах си из двора на училището и реших да отива в парка...Парка който се намираше в училището.Гледах земята и вървях.Подритвах по някое друго камъче,а ръцете ми бяха в джобовете на якето...Беше ми едно такова много странно напоследък.
Изведнъж се сблъсках с нещо или по-скоро някой.Леко залитнах,но успях да запазя равновесие.Вдигнах глава и видях някакъв мъж.
- Гледай къде ходиш! - казах раздразнено.

П.п:Тя е тъжна и затуй се държи гадно Томи

Както си вървях напълно потънал в мисли.Някой се бутна в мен.Май също замислен и не гледащ пътя.Като мен понякога.Беше момиче.И от думите и се разбра.Че не е от най-милите.А и май не и беше много на кеф днес.
-Аз, гледам.Ама за вас незнам...-казах и се обърнах към нея.Май беше ученичка в това училеще.И как ли ги учеха децата там, че бяха толкова "мили" към по-големите.
Поклатих леко с глава, във знак на неодобрение.Какви ли са тези учители, че децата ще излезнат от училището.И ще знаят малко повече от това когато са влезли в него.

П.п. Ммм добрем.

Повдигнах вежда.Мислите му достигнаха до мен.Извъртях очи.
- Ще спреш ли да мислиш толкова шумно? - изръмжах.Не ми беше ден и накрая щях да си го изкарам на този човечец тук..той не беше човек,но не знаех и какво е,но определено не беше човек,а и хората не можеха да идавт тук...така де...не учеха тук...тук учеха само откачалки - магически същества - като мен.
- Какво си ти? - попитах го и наклоних глава на една страна.Зачудих се дали да почна да му ровичкам в главата,но просто това щеше да е безмислено...,а и без това не ми беше до ровене в нечия глава.Шумните му мисли достатъчно ме нервеха и ядосваха...и побърквахаДокарваха ми главоболие.

Погледнах я учудено.Не бях толкова тъп, че да не си крия мислите.
-Уверявам ви че мисля безшумно.-казах сериозно.Постоянно си криех мислите.Това беше част от обучението което преминах.Много кои включително и аз можеха да четат мисли.И за мен това беше опасно.Затова винаги държах мислите си затворени.Само за мен...Момичето ме попита какво съм на което се намръщих.Не обичах да казвам на всеки срещнат, кое е истинското ми аз.Но неможех да не и отговоря.
-Едно такова пухкаво на четири крака.-казах.Не и дадох точно описание.И можеше да си помисли че съм зооморф а не върколак.Което беше добре за мен.Пред непознати обичах да оставам в неизвестност.Докато не реша дали трябва да им опиша или покажа онова за което ме питат.
-Ами ти какво си?-щом бяхме преминали на "ти".

Пухкаво на четири крака?!Значи или е зооморф или върколак.Не обичах много върколаците...те си бяха....ами върколаци.А и повечето върколаци не обичаха вампири.Еми...това си бяхме двата вида..не знам как съжителстваме в това училище...
- Аз...аз съм едно такова на два крака с зъбки...дето твоя вид ме мрази... - оплезих се.Не ми се вярваше да е зооморф.Просто не приличаше на такъв..Направих мила муцунка.Знаех,че ако той поиска може да ме убие...,но не ми пукаше много за това...живота ми беше Ад.Въздъхнах и го погледнах.Беше ми скучно...живота ми беше скучен....

Значи разбра какво съм.Но пак едва ли бе сигурна.Подсмипнах се.
-Както твоят вид се различава от моя, така и се различаваме по характер всички от моя вид.Така че ... всички са различни.- намигнах и леко.Тя беше вампир.Хъм.Та те вампирите преобладаваха.Незнам защо върколаците трябваше да мразят вампирите.Май по скоро обратното.Вампирите трябваше да ни мразят нас.Защото само с едно ухапване можехме да ги убием.А това не беше много и не изискваше кой знае колко турд.

Тоя тип почна да ми чете някакви лекци и аз се отчаях още повече от живота.
- Спри с тея лекци! - не знаех дали си е свършил в "урока" ,но аз нямах намерение и да го слушам.
Задуха силен вятър,но това не ми правише много проблем...не и сега.Искаше ми се да се напия мама му.....
В далечината видях позната фигура която идваше към нас.
- Мат...имаш ли някакъв алкохол под ръка? - попитах го докато го прегръщах.Той поклати глава.Говорихме си извесно време и накрая Мат си тръгна.Обърнах се към върколака който не знам защо не ми излеждаше много доволен. - Та какво казваше?

Вече бях спрял да говоря а тя ми вика да спра.Това училище не им влияеше добре на учениците.Изпуфтях и се облегнах на едно дърво.Дойде някакво момче и те с момичето нещо се заговориха.И говориха за...алкохол, нищо ново.Тъкмо си бях помислил да тръгвам защото няма какво да правя тук, а и не мибе време за губене.Тъкмо бях направил крачка да тръгвам когато момичето се обърна към мен и попита какво съм казал.Повдигнах едната си вежда.
-Нищо не съм казал...-казах учудено.Да, учулището май наистина им влияеше зле.
-Чух че говоритеза алкохол...-казах след време.-Ако искаш да ходим до някъде да те почерпя...или имаш часове?-попитах посочвайки с брадичка училището.Не че се подмазвах или нещо такова с алкохола.Не!Просто си бях такъв по характер, и така ме бяха научили...


П.п глупости XDD

Когато чух думата "почерпя" в съзнанието ми изкочи една усмихната бутилка с ръчички гущкаща моя милост и хващайки тоя тип за ръката дърпаща ни към един хубав голям бар с много,много,мега много алкохол.
- Нямам часове! - казах машинално,а очите ми грееха като звездички.Този върколак чието име мйа не знаех не беше толкова зле.А и мога да кажа,че беше секси. - Да тръгваме.Знам един страхотен бар.
Смигнах му и го хванах за ръката.Не след дълго се озовахме и в бара...доста бързо стигнахме,но това си бяхме ние - свръхестествените същества.В бара ни чакаше много,много,много алкохол и имаше сладки момчета които обаче не бяха чак толкова много.
- Хъм...вълчо извинявай,но ти представи ли се? - попитах го накрая като се настаних на едно от столчетата на бара.

- И аз така си мислих. - засмях се когато каза че няма часове. Тя ме заведе до един бар, в който неизвестно защо но много хора нямаше.
- Май не.. - седнах на един стол до нея. - В такъв случай аз съм Том. А прекрасната ми събеседничка се казва? - попитах имайки предвид нея, но тя сигурно беше разбрала. А и тук други красиви събеседнички нямаше или аз просто толкова и се оглеждах. Извиках бармана и той скоро дойде.
- За мен уиски а за дамата..? - погледнах момичето с повдигнах вежда чакайки нейният отговор. Намерих с нея общ език, я. Не било чак толкова сложно.