Идейки

Значи хора, давайте идеи, мисля да започна да пиша разкази или да започна пореден опит за книга. Чакам предложения. Аз пиша фентъзи попринцип.

Хайде аз ще съм първа.Можеш да заложиш на класическите преплетени връзки от сорта на главният герой не може да бъде с главната героиня ,която е най-добра приятелка на гаджето на братовчед му ,защото тя е предопределена за друг и ако двамата се съберат ,то ще се развали връзката на братовчеда.Добавяш малко свръхестествени елементи като вампири и върколаци и готово

Мерсаж!

Значи това съм написал досега.

Нека Ви запозная с Диана. Тя е на петнадесет години. Има великолепна, руса, права коса; големи, небесносини очи; чаровна усмивка и още и още. Истинска красавица. На пръв поглед мило, невинно момиче. Това е тя. Най-обикновено момиче, живеещо сред необикновена среда или може би обратното. Сами решете след като чуете историята й.




Глава 1

Мрачен, пуст път стои някъде там. Осветяван само от светлините на някоя от рядко преминаващите коли, пътят е символ на контраста в тази част на България. От едната страна на пътя има един неголям град, а от другата страна – голяма, винаги мрачна гора.
Кола минава по пътя. Една компания тийнейджъри се возят в колата. Две момичета и три момчета. Надули популярната българска музика, пияните тийнейджъри карат колата с бясна скорост. Пияната компания вече е прегазила един човек по пътя си насам, но въпреки това, те продължават да карат все едно нищо не е било. Насреща идва кола и чак тогава, тийнейджърите забелязват, че карат в насрещното платно. Двете коли рязко набиват спирачки и поднасят. Звукът от сблъсъка между двете коли се чува в близкия град, както и в гората...

- Братле, и ти ли го усети? – Каза Дениъл на най-добрия си приятел Борис. Дениъл беше не много висок с къса кафява коса и кафяви очи. Имаше малко, но достатъчно приятели – държеше на тях.
- И питаш! Да вървим преди и другите да са усетили. – Каза Борис. Той беше висок, рус и синеок. Много популярен – за разлика от Дениъл.
Двамата излязоха от стаята и тръгнаха нанякъде.
Борис и Дин излязоха от тъмната гора. Огледаха пътя и се приближиха към катастрофиралите коли.
- Шестима значи. Още не са мъртви. Да оставим ли този за Диана? – Попита Борис като леко подритна един младеж на около двадесет – рижа коса и кафяви очи. – Ще й хареса.
- Не! Ако ухапем само няколко, от града може да се усъмнят. Пък и трябва да свършим бързо – слънцето скоро ще изгрее.
- Е й! Ние си носим металните монети. – Каза Борис и започна да бърка в джобовете си. Докато ровеше тук и там, Дениъл вече беше изпил кръвта на две от момичетата и на едно момче.
- Яж, бързо. И недей пак да ми се караш Борисе. Като се бавиш, ще ядеш остатъците. Все пак – оставих ти най-забавната част. – Чу се писък от улицата. След миг Дин и Борис ги нямаше. Имаше само шест разпокъсани на парчета тела и две изпочупени коли. Сега никой не можеше да различи главата на някой от тийнейджърите.

Супер е !

Очаквах критика, а не комплименти. Все пак мерси.