Стаята на Анабел Монгомъри

След доста дългата ми разходка из коридорите на трети курс,започнах да минавам и по другите коридори,докато не стигнах до тези на шести курс и не бях срещала никой.-Леле,да не е дошла ваканцията!-засмях се и най-накрая спрях пред една стая.Незнайно защо при това се спрях!Предната нощ бях сънувала шатав сън,който ми бе изкарал ангелите и стисках палци този сън да не се сбъдне.Реших да почукам на вратата и се молих все някой да ми отвори!

Олеле,не трябваше да почуквам.Когато момичето ми отвори изглеждаше,че току-що е става от сън и след като малко ми се поскара,а аз през това време бях свела поглед,след като я погледнах очите ми се ококориха.Това бе момичето от съня ми.Тя ме покани и аз влязох.Настаних се на дивана и след като се поогледах видях,че е малко разхвърляно,през това време тя ми се обясни,че не обича да чисти.-Няма проблем!И аз не си падам по чистенето!-засмях се.-Всъщност една чаша вода и бих искала да поговорим!

Боже това момиче наистина е странно * . Когато ме погедна очите й се ококориха сеедно .. :
- Да нямам нещо на косата , очите да са ми странни , какво имам , защо ме гледаш така ? - мисля , че зададох много въпроси. След като седна , поиска чаша вода и да поговорим - за какво ли ? питах се този въпрос от хола до кухнята и обратно .:
- Заповядай , е , за какво ще говорим ? - попитах - А ако ще говорим , трябва да закарам Арон в другата стая , момент . - бях ацки любопитна . - Е , започвай !


* Не го приемай на сериозно !

Така тя заведе кучето си в другата стая ме погледна с любопитен поглед.Закашлях се и я погледнах виновно.След това,което щях да и разкажа щеше да ме помисли за луда.-Така,сънувах те!Не ме питай защо!Просто те сънувах!Не очаквах да те срещна тук!Кълна се в богинята,че не знаех,че си в академията,просто се спрях пред вратата ти!Не ме питай защо просто...И не бе сама в този сън!Не видях лицето ти,но когато сега те видях си те спомних!- отпих от чашата с вода и изчаках реакцията и.Сигурно щеше да ме изхвърли.

Момичето ме погледна ококорено и после се опита да ме убеди да си спомня.- Не знам!Всичко бе в пламъци,ти бе оградена от един кръг и неспираше да викаш,че не те е страх и би направила всичко само,за да измъкнеш другите от тук!-погледнах момичето объркано!

ПП7Сори,че е кратко!

- не не и това , моля те ! Това не е само сън .. Наистина се случи , но преди около 150 години , аа опа , аз забравих аз съм вампир , не се притеснявай вече не пия от хора !
Могъщия вампир Клаус се опита да ме убие. Но той започна мъчително , една нощ , когато бях със Джеръми ( старото ми гадже , което загина заради Клаус ) си седяхме , но аз трябваше да отида до тоалетна . След като се върнах , нямаше следа от Джеръми , а само една бележка на , която беше написано : '' Ще убия всички , който обичаш '' и тогава се сетих за Клаус , който ни мразеше с Клеър , защото майка ми получи това , което той искаше и ни го даде , а той отиде й я уби без да подозира , че медальонът е при нас . Това ни огорчи много , не излизахме от дома си поне 5 години , за да се предпазим от Клаус.
Но онази вечер Клеър беше вкъщи и много ме беше страх да не й се случи нещо , отидох до нейната стая , но и нея я нямаше и имаше още едно бележка : '' Казах ли ти ? '' . Тъй като знех свърталището на Клаус отидох там . Разбира се той беше се подготвил , и попаднах в капана му и това , което си сънувала беше той ( капана ) , ти си ми позната и знам от къде : беше прислуга на Клаус , вършеше му мръсната работа около къщата , повлияваше на ума ти и ти правеше всичко , което ти каже . Сигурно се питаш защо не пониш нали , е ти не помниш , защото това се е случило във стария ти живот . Та връщам се към капана , то се състоеше от пламъци в формата на кръг , а от стената изхвърчаха дървени колове , нали знаеш , че ако дървен кол се набуде в сърцето ми издъхвам ? А Клеър и Джеръми седяха отстрани безпомощно , защо ли , защото Клаус им беше дал някаква отвара , която ги приспива , повлиава и на вампирите . Но тъй като ние си имахме най-добър приятел вещер , той помогна - чрез магия ни откри и дойде тайно , но Клаус го осети , приятеля ни обаче не се предаде и направи магия , която накара Клаус да се побърка , тогава ти се стресна спря всичко ( смисъл коловете , пламъците , ВСИЧКО ) , но Клаус беше издъхнал , ти толкова го обичаше ( не знам защо ) , но и ти се самоуби . Оставихме ви там , а после не знам какво се е случило. двамата с Кейм ( ващера ) взехме Клеър , но Джеръми не можахме , защото отварата му беше подействала много и беше починал . Това е честа , която аз си спомням - разказах й , когато сълзата от лявата страна се стече по бузата ми , а след това и от днясната страна .

ПП : На мен не ми е проблем , ама дано Клеър да не те свари

Останах потресена от историята и!Но,аз не бях сънувала предишни случки,а винаги сънувах случки в бъдещето.Не,просто винаги или сънищата ми или виденията ми,бяха достатъчно шантави,но бях сигурна,че в този сън не присъстваше Клеър.-Не не!Клеър я нямаше!Бяхте само млади вампири или хора или и аз не знам.Всичко бе много объркано!Ти пищеше като луда,е няма да ги оставиш.Бяхте точно 5 човека!Не знам колко момичета или момчета,но съм сигурна в бройката!Всеки от вас стоеше в по един огнен кръг,сякаш всичко бе жертвоприношение!В следващия момент се събудих!-погледнах я уплашено!

ПП: Аз вече съм говорила с Клеър!Историята ми е малко шантава и макар да съм човек съм в училището!

- Това никога не се е случвало ! - казах аз потресена и абсолютно сигурна в това , което казах.- не знам , може би .. ще се случи ? Но кои ще са тези 5 човека ? оО - отпих от водата и застанах смутено - Отивам да се измия , за да се освестя ! . Отидох до банята и се загледах в огледалото : Кой може да ме заплашва? Имам ли врагове? Ами тези 5 човека ? Измих се и се върнах в стаята . :
- Нищо ли не помниш повече ? - погледах я разтревожено

Тя ме погледна объркано и след това отиде да се измие.След като се върна ме попита отново дали не помня нещо!-Не,съжалявам!Може би следващия път ще е видение!-видях объркания поглед на момичето.- О,да,човек съм,но имам видения откакто се помня!-засмях се горчиво.-Чакай,ти спомена,че съм била при този Клаус!Всъщност кой е този Клаус и какво съм правила при него?!Или по-точно онази която е приличала на мен!-нямаше начин да имам нещо общо с този Клаус!Бях родена точно преди 16 години и бях напълно нормална.Е,с леки изключения!

Тя каза , че нищо не помни и ми стана много гадно. Попита ме за Клаус и откъде да знам защо е била при него :
- Това ти казвам , че тя е била другата ти , всмисъл ти си имала нещо като баба .. и може би заради виденията .. може да си вещица . Не знам човек да има видения ! От бъдещето и то . . Може би и другата ТИ е била вещица , можже пък и ччрез виденията да ти казва нещо . Не знам !

Малко се пообърках от обясненията на момичето.Аха,всъщност предишната ми АЗ е било възможно да е била вещица и да е била от лошите.Леле направо се скопосах отвсякъде.Изправих се и погледнах момичето.-Извинявай,че дойдох така внезапно и те събудих.Трябва да вървя!-усмихнах се мило и се запътих към вратата,като през това време какви ли не мисли не минаваха през главата ми.Възможно ли е да съм вещица или не!Не,нямаше как да съм вещицаПросто бе невъзможно!

- Ох няма нищо , в момента изобще не ми е до това , не ми пука , че си ме събудила . - бях ужастно зле . - Не знам , дали си вещица , но ми се струва нормално , заради виденията ! - казах й и я изпратих - Щом искаш тръгвай , няма да те задържам насила - изпратих я и я целунах по бузата - Чао , приятна вечер !

След като си тръгна , седнах на дивана . : Не мога да изляза да си направя КЕФА след тази случка . Реших да не правя нищо , а да помисля над нещата !

Няколко дена не бях се прибирала.Беше хубаво да си легна на леглото,знам си,че съм си вкъщи.Беше вече 21:30 и ршших да поседна малко на лаптопа,е нямаше да е малко де,щях да седя поне до 01.Седях и влязох във фейсбук,правя го винаги,когато седна на лаптопа,погледнах новините.Анаи беше на линия,пописахме си даже да бях до преди малко с нея.Стана ми тъпо и реших да се изкъпя,като няма какво да правя!Изкъпах се и се оправих,после си легнах за да си почина,но не заспах.Седях и си мислих за много неща.