Баскетболния салон

The Big Boss Брой мнения : 4708

Баскетболния салон

Students Брой мнения : 38

Топката отскочи от паркета и се изстреля отново към тавана подтикната от силната забивка на Джош. Обичаше да изпуска парата по този начин, някак си скритата агресия, която се криеше в този спорт му носеше релакса, от който често имаше нужда напоследък.
Бе в училището още от самото начало на трансформацията му, още от тогава когато болката бе непрестанна и почти непоносима, когато всяко превръщане караше костите му да се трошат, а тялото му изпитваше агонизираща болка равносилна на предсмъртна. В началото харесваше спокойствието, което сградата на училището му носеше, харесваше му да обикаля многобройните коридори разучавайки всяко кътче от това място, но това продължи не повече от година, след това настана скуката. Изпитваше болка с всяко ставане сутрин, болка от това че отново се събужда на това място, където всичко бе скучно и монотонно, толкова познато, толкова безлично, толкова дотягащо и депресиращо. Да, излизаше навън, но не е като да имаше свободата да бъде себе си и сам да взима решенията за себе си, винаги имаше кой да се намеси и кой да му покаже уж правилния път.
Джош тръсна глава, усети как ръмженето се надигаше в гърдите му, опита се да го потуши, но не успя и то се изниза гърлено през устните му. Все още не бе усъвършенствал трансформацията си и често тя настъпваше именно в моменти когато той бе напълно отегчен или адски ядосан. И тук идваше ролята на баскетбола - игра, която е груба, но едновременно с това нямаш право на грубост към противника, луда работа.
Джош подскочи веднъж на място, след което с дрибъл се насочи към другия край на игрището. Отскочи от краката си силно нагоре и вкара топката в коша като увисна на ринга и малко след това се приземи с два крака на лъснатия паркет. Проследи топката, която отскачайки от пода се насочваше към двойната входна врата. Джош се затича натам и точно когато се навеждаше да вземе топката вратата се отвори рязко и метала го удари силно в главата.
Момчето се изправи бързо без да усеща и грам болка, но за сметка на това усещаше ярост. Стисна зъби преди да е казал нещо, но това бе само защото пред него седеше момиче, а Джош имаше едно основно правилно "Никога не крещи срещу момиче, не посягай и не наранявай било то умишлено или не", какво да се прави, в него тайно живееше един остарял джентълмен.
- Бъди по-внимателна - изрече единствено той без капка яд или агресия, след което потърка леко удареното място и се обърна игрището тръгвайки към основата му.

Students Брой мнения : 187

Ериса на моменти се чудеше, че скоро скуката ще я убие и или ще я погълне дълбоко, като спящата красавица. Просто седеше в хола в стаята си и й идеше да изгори цялото училище до основи със все хората вътре. Всички тук бяха толкова загубени в по-голямата част от времето, че хич не мислеше, че от тях ще излезе нещо смислено. Най-добре да ги убие всички да спести на света мъките. Но не можеше да го направи, защото тогава можеше да има последици, които хич нямаше да я зарадват.
Най-накрая, се реши, че може би ако по-обикаля на около поне ще прави нещо от колкото да стои на едно място. Излезе на бързо от стаята си и мина покрай общежитието радвайки се, че няма никой на около. Почна да се разхожда по коридорите на училището и из между сградите чудейки се какво да прави. По едно време чу удряне на топка от баскетболния салон и реши да види кой може да е?
Но срещата й със съществото на влизане не беше много добра. Тъкмо отваряше вратата и явно удари някой. Оказа се момче. Наистина сладко момче, което не беше виждала до сега. Той май беше ядосан, смекчи бързо гневът си и просто я предупреди да бъде по-внимателна. После се обърна и я остави сама да си виси на вратата гледайки му гърба. Тя не каза нищо просто навлезе навътре в салона, но тя мина отстрани на игрището.
Докато отиваше до пейките по към средата на игрището видя, че той играе доста добре. Сигурно, като човек също е играл баскетбол.
Изведнъж топката отскочи силно настрани към Ериса, обаче тя я хвана. Беше доста атлетична впрочем, въпреки, че рядко можеш да я видиш с анцунг. Ерс дриблира няколко пъти с топката и направи няколко крачки след това вдигна топката и я хвърли към коша и уцели, а беше на колко? 20 метра от коша.
Добре де в едно от училищата в които учеше играеше баскетбол, но беше само за месец.
- Добре играеш - обърна се тя към момчето.

Students Брой мнения : 38

Джош за пореден път проследи топката за да я поеме след като бе влязла в коша и сега се тупкаше някъде под него. Взе я и дриблира няколко пъти на място, като единия път я прокара между краката си и след това се завъртя в отскок и вкара отново. Хвана я в ръцете си и се запъти към скамейките, близо до които седеше и непозната му събеседница.
Никак не обичаше някой да му се бърка докато играе, предпочиташе сам да изпуска парата, да си играе, без излишна публика, а камо ли такива които искат да се включват в играта му. Не че не го биваше в отборните игри, просто не обичаше да вижда как някой прави глупави грешки и заради това отбора губеше. Предпочиташе да си играе сам, да изкара парата и да бъде доволен в следващите няколко часа.
- Благодаря - отвърна от уважение Джош, след което "нарисува" подобие на усмивка върху лицето си. Хич не му беше до усмивки и за това не му се получи особено добре, но пък поне се беше опитал да изглежда...приветлив. Имаше дни, в които искрена усмивка рядко "украсяваше" лицето му, тъй като намираше все по-малко неща в ежедневието си, на които да се усмихва. На всичко отгоре наскоро бе скъсал с последното си гадже, и не че щеше да изпадне в депресия или си го слагаше много на сърце, но все пак чувствителна и романтична натура като неговата, трудно преодоляваше поредната несгода в любовта.
- Като гледам и ти не си зле - добави след малко той като седна на най-долния ред пейки и остави топката на пода между краката си, след което пооправи единия си чорап и избърса потта от челото си в долния край на спортния потник.
Късно осъзна, че не знаеше името й, не беше много сигурен дали я е виждал из училището, а в интерес на истината тя не изглеждаше от момичетата, които се криеха в нечия сянка.
- Джош, приятно ми е - благоволи да се представи той като протегна дясната си ръка към нея.

Students Брой мнения : 187

Ериса имаще чувството, че май ще трябва да му вади думите с ченгел от устата, но пък и той май не изглеждаше много в настроение за разговори. Явно му беше криво. Е все пак благодари за комплимента и отвърна също така, а пък и се представи. Това общо бяха 12 думи. Сигурно щеше да го накара и повече да говори, но като за начало беше доста добре.
Риса стисна подадената й ръка и се усмихна.
- Аз съм Ериса - каза тя и се седна до него на скамейката. - Всъщност играех в едно предишните училища, но беше само за месец - каза тя и вдигна рамене. - Но бързо се отказах. Груповите спортове ме изнервят. Гледайки как другите се провалят е тъпо - каза тя с с нисхождение. - Предпочитам да губя, ако аз съм сгрешила.
Погледна го и се надяваше днес поне за малко да се позабавлява. Иначе си обещаваше да подпали нещо. Как можа да се навре в това тъпо училище. Трябваше да направи като братовчедите си. Те са записани тук, но ако се появят щеше да е осмото чудо на света. Трябваше в най-скоро време да се разкара.
- Тук е ужасно скучно не мислиш ли? - каза тя и го погледна. - Имам предвид първият месец е интересно докато разучиш, но после те наляга една ужасно скука.

Students Брой мнения : 38

Медиум.
Тази дума изникна в съзнанието на Джош, но само защото не се сети как бе името на онази дарба, чиито нейни притежатели можеха да четат мисли. Ериса сякаш беше влязла в главата му и сега усърдно се ровеше в нея да намери нещо интересно и да захване някоя тема от него. Ето че бе намерила именно най-болното му място - монотонието, което цареше на всякъде из училището и най-вече, скуката която бе пропила живота на Джошуа и от която той не можеше да се избави независимо какво прави. Да не говорим, че думите й за баскетбола и груповите спортове, бяха толкова логични колкото звучаха и в неговата собствена глава.
Луда работа, в това училище наистина имаше хора, които можеха да те стреснат, поне по скромното мнение на чаровника бе именно така. Понякога се радваше, че той самият не притежаваше някоя дарба, чрез която случайно или не можеше да убие някой или да запали нещо. Не, че вълка в него не бе опасен, но с времето той се бе научил да го контролира достатъчно, за да не донася беда на хората и съществата в града.
- На мен ли го казваш - изсумтя Джош и извъртя очи. - Тук съм от...вече и аз не знам от колко време. Пролет, лято, есен, зима, ваканции, почивки...аз винаги съм тук, до гуша ми дойде от коридорите, стаите, учителите, от всичко - добави той малко разпалено и скоро можеше да започне да размахва ръце театрално, както често му се случваше, тъй като обичаше да украсява историите си за повече драматизъм.
Бе дошъл онзи момент от живота му, в който започваше истински да мрази истинската си майка, без дори да я познава. Все пак тя го бе изоставила, беше го лишила от истинско семейство, от нормално място за живеене, от любов и майчини ласки. Такива жени заслужаваха затвор!
- Кой курс си? - попита синеокия като преди това леко тръсна глава, сякаш по този начин ще прогони мрачните мисли, които обземаха съзнанието му като гъста студена мъгла.

Students Брой мнения : 187

Джош явно беше наистина отегчен, щом мислеше като нея. Ако е бил само в това училище го разбира. Ериса не са виждаше да стои в едно училище повеч от месец, но пък и тук доста се задържа. То с такъв директор се чудеше как училището не пред пълна разруха, но това не я засягаше.
Хубав въпрос! Кой курс е?
- Принципно се водя пети - каза тя и извъртя очи. - Но съм на повече от 18 - каза сукубата и стана взимайки топката от краката му. - Но чичовците ме забутват в такива училища Бог знае защо? - каза изнервено тя. И почна да дриблира на място.
Често се питаше защо я забутват на такива мизерни места. Сигурно бе обиколила всички подобни училища на този свят. Беше направо трагично. Тя не правше нищо, просто се забавляваше, хранеше се, обикаляше светът. Беше прекрасен живот преди да се появят тези училища. На кой идиот би му хрумнала такава тъпа идея?
- Сигурна съм била във всички такива училища и навсякъде едно и също! - каза тъмнокоската и продължи на дриблира, като местеше топката ту от едната ръка ту на другата. - Та аз знам повече от всички учители тук взети заедно - каза тя надменно като често правеше когато говореше за някой от учителите или родители... в нейният случай чичовци. Понякога и идеше да ги подпали, но после нямаше да последва нищо добро за нея.
Изведнъж спря да дриблира почна да хвърля топката към ръба на скамейката и тя се връщаше после пак и пак.
- А ти на колко си ? - не я интересуваше много курсът му. А и щеше да разбере от годините.

Students Брой мнения : 38

Джош слушаше с интерес думите на тъмнокосата, но вместо да я гледа в очите, както обикновено правеше докато разговаря с някого, погледа му следеше пътя на топката от ръцете й към пода, а в последствие и към ръба на скамейката с изключителна точност. Ритъмът беше изключително точен през равен интервал от време.
Синеокия кимаше от време на време, за да може Ериса да разбира, че я слуша, не обичаше момчетата, които само гледаха с празен поглед към момичето пред себе си и уж слушаха какво говори тя, а всъщност в главата им бе далеч по-различна ситуация. Той бе от момчетата, които наистина слушаха, наистина разбираха и дори любопитстваха и задаваха въпроси. Може би точно това бе и причината толкова момичета да вървят по петите му, но пък той никак не харесваше лесните и тези които на драго сърце даваха нещо толкова свято като собственото си тяло.
Засмя се леко на самодоволството, което показа момичето, обичаше дами със самочувствие, но ги признаваше само когато видеше, че то има пълно покритие, а всъщност такива рядко се намираха. Повечето бяха безмозъчни кукли барби, които се съгласяваха на всичко, което кажеш и най-често имаха навика да се правят на по-безпомощни отколкото всъщност са.
- Осемнадесет - отвърна леко замислено Джош и за пореден път тръсна глава, но този път за да отклони погледа си от топката. Мислеха го за доста по-голям, може би защото излъчваше вид на зрял мъж, а не на осемнадесет годишен хлапак. - И съм си на толкова - добави смеейки се на нескопосания начин, по който обясни, че не е вампир или някое замръзнало на едни и същи години същество.
- Любопитно ми е, след като не искаш да си тук и очевидно си доста по-голяма от 18 годишна, съответно имаш свободата да не си тук...какво точно правиш тук? - в края на въпроса си Джош се позамисли малко, след което кимна твърдо с глава, сякаш въпроса е точно зададен, колкото и объркващ да звучеше.

Students Брой мнения : 187

Тя се спря да удря топката в ръба и го погледна, като повдигна една вежда в изумление.
- Ти не ме ли слушаше до сега? - попита тя. - Двамата ми чичовци ме забутват в такива скапани училища от както са измислени! - обърна се и отново почна да хвърля топката към ръба и тя пак се връщаше и веднага си възвърна съвършеният ритъм. - Ако зависеше от мен сега да съм на Карибите - каза ядосано момичето и дори не поглеждаше към Джош.
Когато говореше за неща свързани с училището се изнервяше и по ръцете й можеше да се видят едва виждащи се езици от пламъци, както и сега. Тя спря отново и остави топката да падне в краката й като се търкулна на някъде. Можеше да я разтопи и да се почувства по-добре, но миризмата щеше да е отвратителна. Ерс вдиша дълбоко и издиша и пламъците от ръцете й изчезнаха.
- Съжалявам - каза тя и прокара ръка през косата си. - Ядосвам се когато говоря за училище. Не знам, защо всички мислят, че трябва да съм в такива училища - каза тя уморена. - Та аз дори не влизам в часовете. Само стоя в стаята си или излизам навън.
На Ериса хич не й седеше, за това почна да се разхожда напред назад, като тигър в клетка.
- А ти какво си? - попита тя, като се усети, че не знае с какво същество си има работа.

Students Брой мнения : 38

За миг Джош се сепна когато ядния глас на Ериса бързо огласи салона, но естествено бързо му отмина, не го бъркаше факта дали ядосва някого било то умишлено или не. Схващаше, че чичовците й я принуждаваха да бъде тук, но в крайна сметка по всички писани и не писани закони тя вече бе пълнолетна от където и да го погледнеш, а факта че бе вероятно на доста повече от 18 години дори допринасяше за това, че можеше да прави каквото поиска. Много хора биха казали, че при Джош също е така, той самият имаше навършено пълнолетие, но колкото и скучно да му бе в училището, седеше в него по собствено желание...така да се каже. Все пак искаше да се научи да се контролира, не искаше утре да излезе свободен на улицата и ако някой случаен минувач го блъсне без да иска, той да се ядоса и да избухне. Нямаше да настане никак красива картинка, а и после на съвестта му щеше да тежи убийство, което на вярно нямаше да е единственото. За това си седеше на задника, посещаваше часовете, учеше се да контролира "чудовището" в себе си и се молеше някой ден когато излезе да съумява да бъде повече човек и по-малко животно...ако имаше как да стане, все пак вълка и човека живеещи в тялото му бяха в непрестанна борба за надмощие. Като два коренно различни характера, които се бореха кой ще надделее, за сега Джош успяваше, но все още имаше случаи в които "дивото го зовеше", в буквалния смисъл на този израз.
- Зооморф - отговори след няколко секунден размисъл. - Вълк - добави за да бъде по-точен.
Загледа се в ръцете й и за миг си представи как изпод пламъците излизащи от тях до преди малко топката му бързо се предаваше. Какво ли щеше да стане ако това момиче се разгорещи в леглото? Ама много да се разгорещи...дали е имало подобни смъртни случаи?! Джош потрепна за миг и върна вниманието си на Ериса.
- А ти?

Students Брой мнения : 187

Ааааа зооморф. Сега разбираше, защо е толкова късно тук. Трябваше да изпусне парата или щеше да изяде половината училище. Върколаците и зооморфите често имаха този проблем, знаеше го от личен опит. Нали и й братовчед й Джейс беше зооморф. Преди беше наистина зле с укротяването на тигърът. Но това беше когато се превърна за пръв път на 12.
- Оооо, сега разбирам - каза тя и се усмихна и кимна. - За това си тук толкова късно. Трябва да изпуснеш парата - каза тя и се спря на едно място. Човек щеше да се зачуди как не я болят краката от тези токчета вече. - И един от братовчедите ми е зооморф. А и толкова див и избухлив - тя поклати глава и изцътка със зъби. - Е сега се контролира перфектно, въпреки че е на твойте години, но той израсна в изцяло свръхестествено семейство и бързо се научи да се контролира - каза сукубата.
Помнеше един случай, когато беше в при Рен за малко и Джейс беше още на 12 и се беше прибрал в къщи като тигър доста изнервен тигър и цялата му муцана и предни лапи бяха в кръв. Никак не беше красива гледка. Трябваше да се преместят, за да не ги заподозрат. Хубаво, че бяха властно семейство и потулиха всичко.
- Ще ти подскажа - каза тя и го погледна като се усмихна. - Аз съм вид демон, който изсмуква животът на жертвите си след секс - всъщност, когато се обясни звучеше ужасно. Не беше чак толкова зле. От нейна гледна точка.

Students Брой мнения : 38

Сините очи на Джош се разшириха когато в ума му изскочи наименованието на този вид демон. Колкото и глупаво да му изглеждаше това училище, той си посещаваше редовно часовете и бе научил до последната подробност всичко за всяко едно съществуващо създание. Обичаше да казва "Опознай врага си", не че приемаше всички в училището си за врагове, но никога не можеше да знае какво ще изскочи из зад ъгъла и в каква ситуация ще попадне когато напусне училището като един свободен и вероятно самотен вълк.
Щеше да е като по филмите, след време щеше да му омръзне да се сблъсква с глупостта на хората и на вярно щеше да приеме лика на вълк за голям период от живота си. Нямаше нищо по-хубаво от това да се скиташ из горите на Лондон или за отрицателно време да стигнеш до другия край на света без да почувстваш умора, студ или дори глад. Сега говореше така, но имаше периоди в детските му години, в които мразеше това, в което се превръща и проклинаше родителите си за дето го бяха направили такъв. Вероятно и за това беше изоставен като бебе, за да се освободи майка му от бремето, с което се бе нагърбила. За щастие той още не бе нападал никого, или поне не сериозно, но по незнайни причини вместо да му става по-лесно, му ставаше по-трудно.
Джошуа отново тръсна глава и се върна в настоящето където събеседницата му го наблюдаваше с интерес. Лека усмивка се очерта на лицето му, а в очите му се появи непознат блясък.
- Сукуба - изрече той и прехапа долната си устна клатейки леко глава - Обичам ви, честно! - добави с нескрит възторг.
Казваше самата истина, обожаваше начина по който сукубите изпиваха живота на жертвите си. Харесваше пламенната им страст, с която се бореха за живота. Беше толкова...красиво!

Students Брой мнения : 187

Докато Ериса чакаше Джош да каже нещо за това че е сукуби и инкубуси, не можа да не се замисли за всички други сукуби които е срещала през вековете. Всяка от тях бе различна. Някой принципно не бяха никак красиви същества и им се налагаше да ползват способностите си за да изглеждат красиви и да примамват хора. Други, като нея, бяха надарени с естествена красота и не им трябваше много за да си намеряг компания.
Но имаше сукуби, рядко срещани, които не харесваха този си начин на живот. Да изсмукват живота на хората и да правят това почти всеки ден за да изглеждат добре и да са живи. Това за тях беше същинско проклятие. Но можеха ли да се оплачат? И по-важното на кого? На Луцифер? Да бе той щеше да им се изсмее и да ги разкара веднага.
Лично Ериса разбираше само донякъде тези сукуби. Имам предвид беше наистина ужасно понякога почти всеки ден да си различен мъж и да изсмукваш живота на всеки след като си го изчукал. От друга пък страна беше забавно и прекрасно. Нямате представа какво беше чувството да изсмукваш животът на някой и той да се влива в теб, като енергийна напитка... дори това сравнение не беше достатъчно добро.
Когато Джошуа проговори Ериса малко се изненада от отговорът му, но се зарадва.
- И защо толкова ни обичаш? - попита тя и прокара език по горната си устна, докато сядеше отново на скамейката. Но този път я обкрачи и седна с лице към Джош

Students Брой мнения : 38

Джош извъртя театрално очи. Ето че идваше момента, в който можеше да покаже своята драматична същност, доста се разпалваше когато говори за нещо, което наистина обича. Сукубите, фиксираше само женските демони, не мъжките, бяха част от едно негово проучване за домашно. Първоначално бе решил, че е поредната тъпотия, но в интерес на истината наистина се запали и тези същества му станаха страст. Естествено, не му се искаше да стане жертва на сукуба, но пък винаги е искал да се сблъска очи в очи с тях.
Пое си дълбоко въздух, сякаш следваше един дълъг рецитал и преди да заговори само за миг се взря в очите на Ериса.
- Интересни сте - отговори простичко той като вдигна ръце широко разперени във въздуха. - Как да не ви обича човек, имате толкова...магнетично излъчване, да не говорим че всички митове и легенди свързани с твоя вид са нещо уникално. Отдавна не бях чел толкова интересна история като тази на демона сукуба - допълни той и отново замълча, но само за да си поеме дълбоко въздух.
У Джош имаше една черта, която малко хора и същества харесваха, започнеше ли да говори по някоя своя любима тема, трудно можеше да му се затвори устата, докато не се изкаже не млъкваше. Смятаха го за дърдорко, който говори врели некипели, но само защото никой не се вслушваше в думите му и не вникваше в значението им.
- Харесва ми начина по който се борите за живота си - продължи Джош след няколко секунди. - Жесток начин, но в същото време има нещо магическо в него. Физическата близост и след това поглъщането на енергията, как можеш да не наречеш подобно нещо интимност?! - сви рамене момчето и най-накрая замълча.

Students Брой мнения : 187

Ериса слушаше и гледаше как Джош обеснява и говори за сукубите и беше наистина изненадана. Не мислеше, че някой можеше да мисли по този начин за нейният вид. Тя се засмя, когато той свърши с речта.
- Ти ни искара Богини! - каза тя с усмивка на лице. - Жалко, че не всички мислят, като теб - каза тъмнокосото момиче.
Честно казано нямате си и на представа какви изражения и коментари, какви и истерии и виждала, когато някой разбере, че си сукуба. Направо понякога се плашеше. Имам предвид, ако някой тръгне да ви прави екзорсизъм или пък тръгне да ви отсича глава с брадва.
- Имам предвид знаеш ли какви неща съм виждала и чувала? - каза тя и поклати тъжно глава, когато се сети за един трагичен случай. - [i]Имаше едно село в северна Германия. През 15 век. Тогава всички бяха плашещо религиозни. Някой бил пуснал слух, че в селото имало сукуба. И селяните толкова се изплашили, че изгорили всички момичета от 16 до 30 години на клада - каза тя и въздъхна тежко като си спомни този случай. Радваше се, че не е била там да го види на живо. Било истинска трагедия. - Всъщност в селото имаше инкубус - каза накрая.
Ериса понякога се плашеше повече от хора, отколкото от някой други демони или същества. Страхът и паниката могат да накарат всеки да полудее и да прави какви ли не неща.

Students Брой мнения : 38

Джош се засмя. Нямаше намерение да ги изкарва чак Богини, въпреки че в тях имаше нещо божествено, нищо че бяга деца на дявола...така да се каже. Въпреки това нямаше как да скрие подбудилия се интерес към нейния вид, а и към нея. Изглеждаше от онези момичета, които винаги имаха какво да кажат, не беше типичната празноглавка, като много които обитаваха училището. Определено имаше нещо в главата си, а и бе живяла доста повече от самия него и вероятно от много други в училището и на вярно имаше богат асортимент от интересни истории.
Винаги се бе чудил колко от легендите и историите от миналото са всъщност истина, но ето че има едно момиче пред него, което бе преживяло голяма част от въпросното минало и навярно знаеше точно как са се случили някои неща, които днешно време имат милион и един различни версии.
- Уау - многозначително коментира след като бе попил всяка дума от краткия разказ на сукубата. Бе просто обеден, че пазеше още много такива в главата си и вероятно Джош нямаше да я остави намира докато не му разкаже...всичко. Интересно бе как може да е толкова запленен не само от различните същества, но и от историята, дори тази на човечеството му бе интересна.
- Инкубуси не обичам - подхвана след малко сбръчкал нос сякаш е надушил нещо лошо. - Не са толкова впечатляващи и магнетични като сукубите, нямат нищо нежно и ласкаво в себе си - добави и поклати леко глава, след което и той като Ериса прекрачи пейката за да е лице в лице с нея.

Students Брой мнения : 187

Ериса се засмя и вдигна рамене.
- Не ги харесваш, защото не си момиче - каза Ерс и прокара ръка през косата си. - Аз например ги харесвам... някой от тях... малка част всъщност - каза тя след няколко размисъла.
Честно казано инкубусите бяха наистина надменни същества, някой даже повече от нея и това много я дразнеше. Риса не можеше да седи в една стая с някой по надменен от нея. Защото иначе щеше да го подпали. Да слуша как някой говори за себе си като кралска особа и се държи и по-нагло от нея... Не това тя нямаше да го понесе. Тя винаги и била най-горделива и надменна в компанията и ще остане така други не се приемаха.
- Повече инкубуси са ужасно надменни! Направо не ги търпя - каза тя изсумтя надменно. Каква ирония нали? - Не търпя по-надменни и горделиви същества от мен. Ако седя с таково същество в една стая направо жив ще го изгоря - каза сукубата и пак прокара ръка по косата си. Но този път от където минеше ръката й оставах малки езици пламъци, които бързо гаснеха.
- А ти какво харесваш още в нас? - попита момичето и го погледна сериозно. - Само това, че сме магнетични и изсмукваме живот, не ми стига - каза тя и поклати галава. Скръсти ръце пре гърдите си и зачака да чуе. Не му завиждах на горкото момче, което сега трябваше да подхранва суетата на Ериса. Не че тя щеше да му направи нещо, ако не го направеше, но той не го знаеше.

Students Брой мнения : 38

Искрен смях се надигна в гърдите на Джош и той не го задръж, пък и нямаше намерение да го прави. Прихна малко след като красавицата бе скръстила ръце пред гърдите си и макар погледа й да не бе никак приятен докато го гледаше как й се смее, той нито за миг не си и помисля да се спре.
Харесваше момичета със самочувствие, които знаеха как да се пазят и не им бе нужна мъжка помощ за да убият един паяк. Ериса май бе точно от тези момичета, които така добре пасваха на характера на Джош. Въпреки че беше страшен джентълмен, Джош не харесваше момичета, които вечно плачеха за неговата помощ и се правеха на безпомощни за да с почувства той по-добре. Дори харесваше такива, които видимо бяха по-силни от него, нямаше нищо по-секси от една самоуверена жена, която знаеше точно какво иска и бързо го получаваше.
Не искаше да се присмива на Ериса, хич не му беше това идеята, смееше се на факта, че тя явно прилагаше номера с всяването на страх, но при него никак не се получаваше. Не, че беше безстрашен, но рядко нещо го трогваше особено, още повече безмълвните заплахи.
- Извинявай - измърмори Джош и се прокашля. - Наистина, не го приемай като подигравка. Харесвам самоуверени момичета, но не очаквай да ти четкам самочувствието, мисля че добре знаеш колко трябва да бъде - добави той и усмивката се задържа на лицето му. - И все пак, няма как да не спомена, че секса със сукуба не може да се сравни с нищо друго. Имам предвид страстта, сякаш правиш нещо за последно в живота си, няма такава възбуда... - добави той и поклати глава.
Не можеше да се похвали с кой знае колко завоевания като нея, но определено имаше едно момиче в списъка си. Може би Ериса бе третата или четвъртата сукуба, която срещаше в живота си.

Students Брой мнения : 187

Ериса го гледаше как се смее с присвити очи и като се правеше на лоша. Всъщност не очакваше такав реакция. Имам предвид някое друго момче би направило всичко за да й угоди, но не и той. Това момче беше пълно с изненади. И дори си казваше всичко направо и не я лъжеше в очите.
- Добре - каза тя и стана. Погледна го отогре и съвсем леко се подсмихна, но остана сериозно. - Няма да се ядосвам - каза тя с вече престорена суета. - В класа по овладяване на гнева казаха, че не е хубаво да паля всеки, който не ми прави комплименти на всеки няколко секунди - каза тя и почти на вяска дума с подсмихваше. Беше я избило на лигавяне, а това беше много рядко и когато го направеше си беше доста сериозна работа... пак ирония. - Все пак светът не се върти около мен - каза тя все едно щеше да тръгне плаче. - Светът не се върти около мен - каза тя и се престори да плаче и няколко секунди се изправи. - Добре свършихме с лигавенето... за сега - каза тя и се усмихна връщайки се на пейката и седна както и преди.
След няколко секунди пак стана, защото понякога имаше чувстовото, че ако седи на едно място, ще изпусне нещо много важно, а тя мразеше да става така.
- Айде да излезем от това училище иначе наистина ще запаля нещо - вече беше сериозно. Исакше малко, алкохол, танци, чист въздух... Забавление.

Students Брой мнения : 38

Отдавна забравена еуфория. която не бе изпитвал от седмици, изведнъж се надгна в тялото на Джош като гореща вълна. Усети дланите си потни, уести потръпване преминаващо през цялото му тяло, чак до пръстите на краката му и в този миг синеокия осъзна, че най-накрая от доста време насам му се случваше нещо вълнуващо. Нещо извън сереотипа, в който се движеше от доста време насам. Обичаше приключенията и често сам си ги създаваше но имаше моменти, в които това бе непосилно. Когато си направил всичо по силите си да си разнообразиш деня в това училище извърчвайки всевъзможни глупости и то по няколко пъти, в един момент блокирваш и нямаш идея какво следва после. Седиш и чакаш някакво вдъновение, някакво минимално разнообразие, зациклил на едно място гледаш с празен поглед в простраството и осъзнаваш, че до голяма степен си затворник тук - абслютен затворник по всеки възможен член, без право на обжалване. Точно тогава се поява една глътка свеж въздух, винаги под различна форма и с различен външен вид и ти осъзнаваш, че някой там горе все пак е помислил за теб и за монотонието, с което се развива живота ти.
Ериса бе глътката свеж въздух, която доста време бе чакал, срам го беше да си признае, че последната му взръзка, преди повече от месец бе и последното вълнуващо нещо което му се бе слушило. До толкова бе затънал в оковите на училището, че дори бе забравил кой в и на какво е способен, а той бе способен на много. Бе способен на това да прекърши няколко дървета в гората с абсолютна лекота, само защото му е скучно, или да направи голяма дупка в една от решетъчните огради заобикалящи училището...общо взето каквото и да е били, само да разнообрази малко деня си.
Нещо изтръгна Джош от дълбоките мисли, в които бе затънал до гуша. За момент забрави къде се намира, с кой е и какво прави, направо бе потънал сам в собствения си свят докато в реалния изглежда като пълен идиот гледайки с празен поглед в една точка. Ериса щракаше с пръсти пред лицето на момчето докато той не тръсна глава и не се върна в реалността къде му бе мястото.
- Извинявай - измърмори светлокосия - Съгласен съм, но хайде първо да се преоблека, никак не ми се излиза миризлив и потен - засмя се Джош.

» Салон за танци
» Физкултурен салон
» Салон по фехтовка
» Вечерния салон
» Малкия вечерен салон