Автокъща "При Боби"

Тук идваха и хора и магични същества за да си купят превозни средства. Имаше всякакви коли от най-старите модели до най-новите. Имаше и мотори за тези които са по рокъджийски настроени.

Али ме поведе на някъде.След малко бяхме в една автокъща.Беше огромна,но не очаквах друго.
- Какво ще правим тук? - попитах докато се оглеждах наоколо.Имаше някои доста хубави коли.Продължих да ходя до Али.
- Ще крадем коли? - предложих.Исках да я накарам да се разсмее,но бях доста объркан,а и като цяло наистинамислех,че ще крадем коли.Оглеждах се като муха без глава наоколо.Човек ще каже,че не съм идвал на подобно място преди.

Засмях се. Наистина можеше да крадем коли, но беше много работа. Исках да дразня Боби да ми смъкне цената от мотора.
- Додйохме тук за да дразня Боби. Да ми смъкне цената на един мотор... - и тогава ми просветна нещо... - Деймън ти можеш да внушаваш разни нища на хората нали?
Говорех му със сладък глас. Ако можеше да му внуши да ми смъкне от цената щях да го разцелувам. Наистина исках мотора.

- Ъъъ да мога.. - изрекох.Тя почна да ме гледа мило и невинно и да пърха с мигли както и да говори с мил глас.Веднага разбрах какво иска да направя.Поклатих глава в знак на отрицание,но изражението и никак не ми харесваше.
- Добре,добре... - изрекох и я хванах за ръката.Задърпах ни на някъде без да знам къде отивам.Мъж се приближи към нас и поздрави Али въпреки,че не изгелждаше много щаслив.
- Дошли сме за онзи мотор.Свалаш цената с около 50% ясно? - почна хда му внушавам аз.Той беше доста лесен за внушение и се поддаде веднага.Тръгна на някъде и ние след него.Защо направо не поисках да ни го даде безплатно.
- Да го накарам ли да ни го даде безплатно? - подшушнах на Али.

Той веднага разбра какво искам. Първо май не искаше, но после май се отказа да спори. Търгнахме на някъде и след малко видяхме Боби . Той ме поздрави, но не изглеждаше щастлив. Ако бях на негово място всъщност щях да се правя че въобще не съм на работа. Дей веднага почна да му въздейства. И той лесно се поддаде да свали цената на мотора, който исках.
- Да го накарам ли да ни го даде безплатно? - подшушна ми Дей. Поклетих глава.
- Изкушаващо, но не ще се чувствам прекалено гузна.
Отидохме ме да подпишем документите за мотора. За щастие не бяха толкова много колкото си мислех. Като свършихме взех ключовете от Боби. КОгато излезнахме от офиса буквално се нахвърлих на Деймън. Като го дарих с една страстна целувка.

Взехме мотора и аз го платих.Това ще и е подаръка за рождения ден!Излезнахме на вън след като попълнихме документите и тя ми се метна да ме целува.Не можех да си поема въздух,но отвръщах на целувките и.
- Да,да и аз те обичам... - изрекох.Нямах предвид точно това,а просто израз.Наистина харесвах Али,но до преди една вечер бях едно шибано копеле на което не му пукаше за момичетата.Не можех да се променя толкова бързо и от дявол да стана ангел.
- Честит ти мотор... - казах и с усмивка.Бебчето - мотора - си го биваше наистина.Хубаво е,че гаджето ми си падаше по мотори,а не по Барби.

За щастие фразата "Да, да и аз те обичам" беше израз. То си се усещаше. Беше като лека лъжа. Поне сега знаех че не ме обича точно. Може би и той не беше готов за влюбване.
- Благодаря - с толкова радост в гласа, че чак аз се очудих. Отидохме до мотора и го изкарахме извън къщата. За щастие Джейс ме беше научил как да карам. И имах книжка. Запалих още от първият път и се обърнах към Деймън.
- Е?! Качваш ли се или пеша ще се прибираш - той ме гледаше не доверчиво. Усмихнах се подло. - Спокойно имам книжка и знам как да карам.

Гледха я с преценяващ поглед.Тя почнада ме уверява,че може да кара и,че има книжка.Въздъхнах и поклатих глава.
- Гледай само да не ни забиеш някъде. - засмях се.Качих се зад нея.Явно нямаше да ми даде аз да карам въпреки,че можех да карам и мотор и кола..и самолет сигорно ще мога ,ако ми дадът,но...не се знае.Такаче по възможност да е празен при опита.Някои момичета чакат принца на бял кон,други чакат пича с BMW,а аз получих мацката с мотор.Засмях се на ум на тези си мисли и целунах Али по-бузката.Още не бяхме тръгнали и се чудхе като тръгнем къде ще ме заведе.