Hugo Boss

Хюго Бос е магазин за парфюми ,друхи,аксесоари,часовници,обувки-всичко...

-Нямам нищо против да ми викаш Алекс, така ми викат приятелите, пък и Александер звучи някак префърцунено и е прекалено дълго- отвърна младежът и вече не можейки да се понася в този нелеп вид, още повече че беше мокър и лепкав, продължи:
-В такъв случай, време е да се помотаем в мола и да намерим някой магазин, в който да си купим нужните дрехи, че вече става досадно хората да те гледат като някое извънземно.завърши Алекс и заедно с Майкъл се запътиха към големия търговски център.
Не беше някакъв моден маниак, или пък влюбено нарцистично момче в себе си, но за разлика от непохватността си в кино салоно, този път доста добре успя да се ориентира сред навалицата от хора, който се блъскаха наляво и надясно, само и само да се доберат до намаленията, който предлагаха големите магазини.
-Не съм запознат с твоя вкус и какво ти е отношението към модата, честно казано не ми изглеждаш от онези суетни момчета, който на всяка цена искат да направят ефектно впечатление на хората, но какво ще кажеш да отидем в онзи магазин- Александер посочи пръст към един супер голям и едновременно с това луксозен търговски обект с надпис Хюго Бос, където се продаваха най-различни неща от сорта на парфюми и дрехи, че се стигнеше до бельо, модни аксесоари и часовници.

Както и предполагаше, щом влезнаха в магазина, изведнъж хиляди очи се вторачиха в тях и от това на Александер му стана още по-неловко  и неприятно предвид факта как изглеждаха.
Никога не се чустваше толкова нелепо, колкото сега , но реши да запази самообладание и като лепна на една усмивка на лицето си, тръгна към продавачката и съвсем небрежно я подрави:
-Добър ден, бихте ли ми помогнали да си избера нещо, няма значение цветът и размерът, стига да е удобно и нещо по-спортно- гласът му беше леко нервен и се държеше като някой хлапак, който се беше провинил пред учителката си.
-Недейте да се притеснявате, виждам какъв е проблемът, но не е моя работа да разпитвам клиентите си-отвърна съчуствено тя и посочи с ръката си мократа фланелка и както мокирят панталон.
Младежът се почуства ужасно, боже как искаше да се изпари от тук, бързо погледна към Майкъл, който се държеше така сякаш нищо не се бе случило и си пирказваше с едно от момичета от щанда, което го гледаше така сякаш не бе виждала момче преди това.
-Малък инцидент, това е- кратко обясни той и след като бе насочен към мястото с тенискиге и панатлоните, по най-бързият начин  се насочи натам, като за малко не се блъсна в един манекен.
Днес просто нямаше ден, егати гадният късмет дето го сполети, но не биваше да се изнервя още и младежът като си избра няколко тениски и панталони, влезе в пробната и започна да ги изпробва.
След малко чу гласът на Майкъл, който го питаше как върви работата с пробването на дрехите и около двайсетина минути по-късно, той излезе от пробната във видимо доволно изражение и леко запъхтян, тъй като срещна проблеми с някой от дънките, тъй като неочкаво се оказа, че е качил някой и друг килограм.
-Мисля, че вече си избрах дрехите, изборът е наистина е доста голям, но май ще се спра на тези- отвърна испанецът и показа какво си бе решил да вземе.
Ето тези два модели тениски http://img17.prodavalnik.com/images_prodavalnikcom/22503419_1_585x461.jpg плюс тези панаталони:
http://www.topobiavi.com/data/adv_images/10109/p_10109015.jpg
http://images.trusnow.com/assets/products/250174/standard/marker-peak-ins-ski-pnts-blk-12.jpg
-Е, какво ще кажеш,Майкъл? Не съм чак такъв познавач в модния бранш, обаче мисля че са подходящи за лятото- отвърна Алекс и извади портфейла си, за да плати стоката.