Сosta caffe

Беше ми мега тъпо и реших да изляза да се разходя на някъде .. Минавах покрай кафе '' Costa '' хДД .. ии реших да вляза. Престъпих прага .. огледах се, но нямаше празни места .. Обърнах се да си тръгвам и в момента в който прекрачих чух глас:
- Ей, малката .. Ела при мен .. Не ям хора! - обърнах се срещу мен момче на около 20-25 години .. Отидох до масата му. Подпрях се ..
- Първо не съм малка! хД - казах и се засмях ..
- Ей сега ще дойда .. нямам избор! - казах и се усмихнах, тръгнах към бюфета ..
- Едно дълго кафе! - казах и седнах на масата при момчето ..
- А ти си? - попитах и зачаках отговорът му . .

- А ти си?-попита тя.
- Не е нужно да ти казвам кой съм..Първо дамите!-погледнах я подигравателно и зачаках да се представи.Отново прекалявах,но не ми пукаше.Отпих oт кафето си и и' казах преди да отида да си поръчам още едно:
-Ако мислиш да ми мълчиш като риба на сухо,по-добре ми се махай от очите..-продърдорих сърдито и дръпнато и станах.Запътих се към бара и си поръчах другото.След това се върнах при момичето.
-Знаеш ли,че си голям инат?Добре..Казвам се Ник...Сега е твой ред..
Погледнах я.

- Не е нужно да ти казвам кой съм..Първо дамите! - каза момчето ..
- Първо попитах аз! - казах и се засмях .. кръстосах крака ..
- Ако мислиш да ми мълчиш като риба на сухо,по-добре ми се махай от очите .. - каза ..
- Не чакам те да ми отговориш на въпроса! - казах и се намусих ..
- Знаеш ли,че си голям инат?Добре..Казвам се Ник...Сега е твой ред.. - каза.
- Да знам, че съм янат! А аз се казвам Исабел .. Приятно ми е! - казах и подадох ръка ..
- А на колко си? Или пак ще кажеш, че аз съм първа е добре .. аз съм на 19 а ти? - казах и го погледнах!

- А на колко си? Или пак ще кажеш, че аз съм първа е добре .. аз съм на 19 а ти?
-Ооо доста..ма доста старичък съм...23...Знам,че ти си вампир...
Подсмихнах се и отпих голяма глътка.
-Защо не се бяхме срещнали в някакъв клуб,където можех да пия,да се наслаждавам на готини жени,танцуващи на дансинга,а сме тук на това задръстено място-казах с презрение и досада.Огледах заведението..Отвратих се...Изпих кафето..Жената дойде и ми поиска сметката.
-Не заслужаваш да ти платя и това...
Извадих парите си и и' ги връчих.
-Хайде,секси,към някой клуб да можем да пием..
Станахме и тръгнахме без да я питам..

-Ооо доста..ма доста старичък съм...23...Знам,че ти си вампир... - каза ..
- Ааа? .. От къде знаеш, че съм вампир? - казах учудено - И не си стар! - казах и се засмях
- Защо не се бяхме срещнали в някакъв клуб,където можех да пия,да се наслаждавам на готини жени,танцуващи на дансинга ,а сме тук на това задръстено място - каза Ник ..
- Ам късмет! - казах и отпих от кафето си ..
-Хайде,секси,към някой клуб да можем да пием..- каза
- Амм .. - и преди да довърша Ник ме дръпна и тръгнахме ..



п.п - Пиши направо в някой бар или където решиш ; ))

Днес беше събота....Принципно спях до обяд,че и след това,но сега станах към десет и излезнах като се отправих към близкото кафене в което ходех доста често.
Бях взела една книга с мен за дан е ми е чак толкова сучно защото щях да съм сама.Моите "приятели" не ставаха толова рано в събота,а просто не ми се носише лаптопа.Нямаше какво да правя вече в тоя пуст интрнет.
Влезнах в кафенето и седнах на една маса.Кари - сервитьорката - дойде и аз си пръчай обичайното.Едно хубаво кафе което пристигна след малко и аз отпих глътка от топлата течност.На вън беше студено,а тук толко..и с това кафе - идеално.Сигурно на някой който му е студено би си поръчал чай,но аз не бях фен на чайовете.Обичах само онези от автоматите незнайно защо...
Отворих книгата си.Шеста книга на "Академия за вампири" и преди я бях чела,но просто не издържах.Обожавах тази поредица.И любовта между Роуз и Дмитрий.
Зачетох се и отпих от кафето отново.Никой от тези които познавам не би повярвал,че аз чета книга...е истината беше,че книгите им бяха слабост,но принципно си ги четях вечер.Това най-ми харесваше.Наскоро бях прочела и "Кръв" уникална книга и си е точно за четене вечер...мое мнение.

Станаха рано за сълбота сутрин, но аз пък си бях раннобудник. Облякох се и реших да отида до близкото кафене на близо. Щях да закуся, да пийна кафе и да се разсъня малко. Нямах планове за днес, така че можех дасе отдам на старстта си към книгите. Взех книгата, която четях в момента "Кървна и връзки" и се запътих към кафенето.
Влезнах вътре и се огледах. Видях познати лица, които микимнаха за поздрав и аз на тях, но зърнах някой които не очквах и то с нещо в ръце за което си мислех че е не възможно да я видя. Елизабет Джонсън четеше. И то не какво а "Академия за вампири". После веднага се сетих за прегръдката, която ми даде като и помогнах за теста. От тогава не можех да спра да мисля за нея. А и на таста беше изкара 4, което си е добре, но та още не знаеше. Отидох до нея и я поздравих.
- Здравей - Тя вдигна глава и се ококори на снреща ми. Усмихнах се любезно. - Може ли да седна? - и посочих стола срещу нея.

Нечий познат глас ме прекъсна.Оккорих очи насреща му.Не очавах да го видя тук,а това което забелязах в ръцете му ме изненада."Кръвни връзки" това беше продължението на Академията което бях прочела на един дъх.Обаче този път разказвач беше Сидни,а не Роуз...както и да е.
Кимнах в знак на отговор на въпроса му.
- Д-да...седнете. - усмихнах се.Малко не очаквах,че той ще е тук и ще държи една от любимите ми книги....и ще е тук.
Съвземи се Елизабет!
Тръснах леко главаи отпих от кафето си.Сложих разделителя на мястото където бях стигнала,но не затворих книгата.
- Не знаех,че четете такива книги.... - това май прозвуча малко грубо.Просто не си представях чове на неговата възраст да чете тези книги.Не,че господин Валериус беше стар. - Как сте господине?Тестовете....как са?
Моля те дано имам поне три!

Седнах и сервитьорката дойде и аз си поръчах едно кафе и едни палачинки със шоколад и банани. Като си помислих слюнката веднага се оформи във устата ми. Тя каза че не знаела, че чета такива книги. Е аз четях всякакви книги. Вампири, уестърни, драми, ужаси. Попита как съм и за тестовете. Ох това училище, не може ли поне в събота да мисля за него...
- Тестовете са добре на сухо място и в безопастност, ако питаш в буквален смисъл, а в преносен пак са добре. - Усмихнах се и отпих от кафето. - И нека поне днес да не мислим за училище и може да ме наричаш Димитрий извън училище.
Това съм го казвал и преди, че могат да ме наричат Димитрий извън училище. Понякога ми писва от училище и не искам и извън него да съм "Господин Валериус" сукси учителят. Ох аз горкият ми брат ...

Димитрй ли?!
Чак сега лампичката ми се включи.В началото на годината господина ни се беше представил за Димитрий Валериус.Е това да му казвам по име ми беше малко...странно,а и името му беше дългичко.
- Няма ли съкращение на името ти? - повдигнах вежда.Отпих отново от кафето си и се огледах.Кафенето не беше много пълно и това харесвах тук.Почти никога не беше пълно,а беше приятно.Можеше да се каже,че съм израснала в това кафене. - Е харесва ли ти поредицата?Дмитрий е страхотен и с Роуз са страхотна двойка.Не мислиш ли?
Опитвах се да завържа някаква тема на разговор и мисля,че поредицата на Ришел Мийд беше доста за това....все пак и двамата я четяхме.Исках да разбера дали му харесва и акво мисли запоредицата и героите в нея.

Да името беше дългичко като на героя само дето моето беше ДИмитрий, а неговото ДМитрий. Но пък и двамата ни наричха Димка.
-Можеш даме наричаш Димка - усмихнах се и в този момент дойдоха палачинките. Момичето остави чинията и приборите пред мен. - Мисля че Роуз е инпулсивна, но зряла и винаги взима правилни решения и много умно момиче за възрастта си. А Дмитрий на моменти едоста дразнеш се тези негови принципи - извъртях очи от досада. Да принципите на Димка... замен някой бяха наистина тъпи. - Но като цяло ги харесвам и двамата. Но любимец ми е Кристиан, после Ейдриан и накарая Дмитрий.
Свих рамене . Отрязах едно парченце от палачинки и го сложих в устата си. Сдъвках прегълтнах и попитах.
- Ами ти какво мислиш за тях?

Бях съгласнс с него,че Дмитрй понякога се държеше....за Бога отне му три книги та да си признае какво чувства.Идиот!
- Ами...Роуз е готина,но на части ме дразни.Как постъпи с Ейдриън,но всичко беше зареди любов.Дмитрий е готин,но понякога ми иде да го убия.Докато си признае какво чувства и това,че тя му е ученичка,а той учител...пффф.Кристиан е убийствен.С този огън и тази слава и с Лиса са супер сладки,а Ейдриън го оставиха на сухо,но той и Сидни май ще се съберът,а пък на Джил и нейния любим...дори не очаквах,че е бил бивш стригой! - изреох всичко това на един дъх и си поех въздух..Отпих от кафето си което свърши и повиках Карина като вдигнах лео ръка.Поръчах си кола и палачинки като на Димка тъйкато не бях яла нищо.
- Това,че той и е учител не означава нищо...Какво толкова просто ще се пазят в тайна,а и той е толкова секси,че кой би му отказал...ако имах такъв секси учител и аз бих тръгнала..то не,че в училището няма.... - млъкнах когато усетих какво съм казала.Да понякога говорех твърде много.Бях се отплеснала съвсем и мислите ми излезнаха през устата ми.
Страхотно!Няма що!

За малко да се задавя като чух какво каза. Това беше досат голям намек. А и да не говорим, колко много хора са ми казвали че приличам на Дмитрий. Но за бога аз нямах нищо общо с него. Но все пак едва пригълтнах като чух какво каза. Щеше да е най-добре да не обръщам внимание на това, което каза . Трябваше да сменя темата за какво да говорим друго...
- Ти чела ли си други подобни книги? - да книгите хубава идея. Сложих още едно парче от палачинките си в уста

Мойте палачинки дойдоха,а той смени темата - сравнително - за което бях благодарна.Отрязах си едно малко парченце и го изядох след което отпих глътка от колата си.
- Ами да..."Училище за вампири" ,"Кръв" , "Сирена" ам..."Вълче Биле" и още. - казах му.Понякога не се сещам кои книги съм чела и изборявах само две,три,а всъшност бях чела доста повече. - Ами ти?
Сигурно беше чел доста такива.Май малко беше греша,че споменах Училище за вампири тъйкато там Зоуи спи с един от учителите си...ама той беше секси.Точно в момента се радвах,че Димитрий не може да чете мисли защото определено щеше да се изплаши от моите,а и го забелязах как раегира след думите ми за секси учител.Да той беше секси и бат му който ми преподаваше по физическо беше секси,но...те не бяха - добре де бяха - единствените секси учители на двадесет и няколко в гимназията.

Добре хубаво е че успяхме да сменим темата. Но ако пък за пчнвех да изброявам книги щяхме да си стоим до вторник така. А и не помня всички книги които съм чел.
- Ми чел съм много книги на Стивън Книг. всякакви уестърни. Също и вампирски като. Училището, Братството, Кръв... Също съм чел и Реликвите на смъртните и Адски устроства поредицата. Наистина много книги.
Да много книги съм чел, но не беше нужно да споменавам Братството, защото това е доста еротична поредица. Хапнах още едно парче от палачинките си и пинах от кафето си.

Кимнах и отхапах още едно парче от палачинките и отпих от колата си.
- Братството и аз съм го чела.Много хубава поредица,но е малко...да..разбра ме. - кимнах леко и после забих поглед в масата.
Защо всичко ни довеждаше до тук?
Въздъхнах и изядох едната си палачинка и отпих голяма глътка от колата.Не знаех каква тема да отворя.Толкова много въпроси ми бяха в главата и все пак...не можех да задам всичките,а и някои не исках да ги задам...
- Имаш ли си приятелка? - въпроса изкочи от устата ми без да съм желала това.Много мразех да става така...в такива случей ми идеше да се изритам отзад. - Съжалявам.
Последните думи излезнаха толкова тихо,че надали ме е чул дори.

Пак щях да се задавя. Това момиче да не искаше да ме убие, като ме накара да се задавя. Може би си мислеше, че ще получа сърдечен удар. Е аз не съм толкова стар! Но явно въобще не мислеше какво говори. Не знаех дали да я излъжа или не. Защото ако беше влюбена в мен щях да я излъжа за да отмине всичко тихо и спокойно, но не мислех, че е влюбена в мен. Или поне не изглеждаше така. Може би беше по-добре да й кажа истината. Винаги можех да да излъжа, че нескоро съм си хванал.
- Не нямам гадже - казах тихо и продължих да си ям палачинките и да си пия то кафето без да я гледам и да казвам нищо. Мразех тези нлеовки тишини. Убиваха ме...

Беше надвиснало неловко мълчание.В продължение на минути не казахме нищо.Избутах чинията с палачинките напред.Не ми се ядеше повече.Отпих от колата си и отворих книгата като почнах да чета.Изведнъж всичко около мен стана доста шумно.Обърнах глава към щандовете където Карина казваше нещо.Някаква нова игра или нещо такова.С целувки..хаха!
Огледах се наоколо.Хората доста се радваха,а Карина каза,че при която двойка или при които двама човека - от противоположен пол - попаднат светлините ще трябва да се целуват пред всички.Какво им ставаше...преди никога не са правили подобно нещо.Това го бях виждала само по филмите...добре де и там не съм го виждала само в един сериял.Екранни целувки се наричаше това което беше...там.
Отново насочих вниманието си към книгата,но тогава чух глава на Карина и естествено усетих,че ми стана и по-светло.Прожектора - макар и да не си личеше много защото на вън беше ден - светеше към мен.Огледах се наоколо за да потърся върхо кой друг свети и погледа ми се спря върхо Димитрий.
Не,не,не!
Не можеше това да е истина...Ще се целувам с него?Та той ми беше учител за Бога!Погледнах Карина,а тя ми смигна....познавах я от отдавна и бяхме приятелки,но това...колкото и да ми беше приятелка нямаше нужда да ми тъурси гадже или нещо...,а да не говорим,че той ми беше учител по литература.
- Хайде вие двамата на шеста маса.Всички тук чакаме! - каза тя и се усмихна,а клиентите почнаха да се радват.То не,че имаха много клиенти..тук бяха редовните,а и доста от тях бяха стари и не беше истина как се радваха.Пфф.
- Ще го направим ли? - попитах толкова тихо,че Димитрий едва ли ме беше чул.

Съврших с палачинките и зпих последната глътка от кафето. Тъкмо товорих книгата която си бях донесъл и чух, че карина казва нещо то сорта че върху, която двойка паднат прожекторите те трябва да се целуват. Странна работа. Ако тези двама не искаха да се целуват какво ставаше.
Отворих книгата и почнах да мета, докато около мен не станапрекалено светло. Прожекторите бяха осветели мен и Лизи. О не, това не беше на добре ама никак. Обърнах се към Лизи, а та якъм мен.
- Ще гонаправим ли? - каза тихо Лизи. Аз бих го напрвил, ама дали тя го искаше.
- А ти искаш ли? - попитах я на свой ред. Тя просто сви рамене. Приех това за да. Наведох се напред сложих пръст под брадичката й и я целунах.

Устните на Димитрий се озоваха върхо мойте.Езикът му проникна в устата ми и се заигра с моя.Всъшност от онази прегръдка в училище не спирах да мисля за него.Исках да го прегърна отново...не ми излизаше от главата.Не исках и тази целувка да приключва....,но това скоро сигурно трябваше да стане.Хората около нас почнаха да подсвиркват и да се радват,а Карина съобщи нещо което не чух.Всеки сантиметър от мен беше погълнат от Димитрий.Отдръпнах устни от неговите колкото и да не исках,но все още бяхме близо един до друг.
- Не исках тази целувка да свършва... - изрекох тихо и погледнах масата.Да не исках да свършва и му го бях признала.Сега всичко щеше да стане...и аз не знам как.Той ми беше учител и не изпитваше нищо към мен.Преди и аз не изпитвах,но след като го прегърнах онзи ден...не спирах да мисля за него.Не ми излизаше от главата и...дори не знам какво ми ставаше. - Съжалявам.
Отдръпнах се от него и забих поглед в масата неспособна да кажа каквото и да е и да го погледна.Само си представях каква ще е реакцията му.Щеше да каже,че това не трябва да става...,че мие учител.Че тази целувка е била грешка.Че не може да има нищо между нас...и сигурно ще си тръгне или...не знам.

Устните и бяха меки и топли. Целувката беше уникална. Не исках да свършва. Исках да отида по-близо до нея и да я притисна към себе си и целувката да не свършава, но тя се одръпна и прошепна.
- Не исках тази целувка да свърши - после седна и се облегна на стола. - Съжалявам.
Прошепна тя и отклони поглед. Сигурно си мислеше, че сега ще кажа е това не еправилно дрън-дрън все такива глупости.
- Аз не съжалявам - казах и извадих няколко банкноти и ги сложих на масата. Станах и й подадох ръка. Тя май се изненада.
- Искашли да се по разходим? - попитах с усмивка на уста. Тя че погледна шоскирано.

Думите и действията на Димитрий ме изненадаха.Не очаквах точно това....той не съжаляваше.И на него ли му беше харесало?И той ли искаше още?Не знам...,но може би от тази разходка щях да разбера...
- Ъм..ами...добре. - изрекох объркано.Той беше оставил няколко банкноти на масата и ми беше протегнал ръка.Няколко от присъстващите ни гледаха и един от тях беше Карина която се усмихваше самодоволно.Поех ръката му и се усмихнах мило като двамата се запътихме да излизаме от кафенето. - Благодаря ти.
Щом излезнахме се обърнах към него и леко се надигнах на пръсти и устните ми докоснаха неговите,но не за дълго.Това беше просто една обикновенна целувка и все пак ми хареса,че отново усетих устните му върхо свойте.