DIOR

С Кристиан излязохме от McDonalds и се отправихме в издирване на магазина от който си бях харесала рокля. Скоро стигнахме пред Диор:
- От тук съм си харесала рокля. Нали ще дойдеш да ми кажеш какво мислиш?
След това влязох в магазина и започнах търсене на роклята. Намерих я, взех моя размер и казах:
- Изчакай тук докато я пробвам, след това ще си кажеш мнението. - отидох към пробните и облякох роклята и след това излязох - Е как изглеждам - завъртях се и зачаках отговора му.

Докато търсихме магазина мъчахме.Слава Бого бързо го открихме.Влезнахме вътре.Тя взе своя разбер и влезна в пробните.Излезна и ме попита какво мисля.Направих знак да се завърти и тя го направи.
- Стои ти чудесно.Харесва ми. - казах и с усмивка.Наистина го мислех.Това,че преди малко нещо се поскарахме не означаваше,че трябва да се държа като кретен и идиот и да говоря глупости.Въпреки,че попринцип бях такъв.Тя беше права,че роклята е странен цвят.

- Наистина ли ми стои добре? Когато купувам дрехи винаги се двуумя много и за това обикновенно не съм сама. Макар че досега не съм пазарувала с момче. - завъртях се отново и се замислих какво ли ще правя след като излезнем от магазина. Чудех се да се прибирам ли или да продължа да се мотая, макар че след всичко което ми беше разказал Кристиан не ми се мотаеше сама.

- Може преди малко разговора ни да не се разви добре,но ти казвам самата истина.Стои ти страхотно. - заявих.Седнах на една таборетка и продължих да я гледам.Мислех да следа Скайли тези дни.Да видя как ще вървят нещата около нея.И ако нещо стане да я опазя.Еее естествено нямаше да и се лепна като гащи за дупе или дупе за гащи.Щях да бъда скрит в сенките.Пропъдих тези мисли от главата си за сега и се замислих какво ще правя след като си тръгна от мола.Може като по чудо да се свъртя в тунелите.Или да отида за малко в Лондон.Или да си намеря храна..въпреки,че доло в туналите имаха доста кръв.Но не беше от източник.

- Е щом твърдиш, че ми стои страхотно значи ще я взема. - отидох в пробната и след малко излязох с бялата рокличка, с която бях докато бяхме на плажа. Отидох до касата и казах:
- Ще я взема. - продавачката я опакова, аз платих и се запътих за излизам от магазина. На излизане казах - И сега на къде? Ще се прибираме ли?

Скайли реши да вземе роклята.Преоблече се пак с бялата рокличка и отиде на касата подавайки зелената на продавачката.След като опаковаха роклята ние излезнахме от магазина.Тя спомена нещо за прибиране.
- Ами явно... - казах.Не,че много ми се прибираше.Щях да отива в тунелите и...да скучая.Въздъхнах докато ходехме.
- Ако някога ме търсиш..ще бъда в тунелите под старото депо... - разясних и.Не,че ще слезне там.Да се надяваме.Все пак Тео искаше расата ни да се крие.Ъх!
- Днес си прекарах доста добре.Благодаря... - усмихнах и се като се обърнах към нея.По-точно извъртях главата си.

Той каза, че ще се прибира, жалко. Беше ми приятно да се мотая с него. Е нищо може би някой друг път пак щяхме да се помотаем.
- За тунелите по скоро ще пропусна. Просто мисля, че не е добра идея да се разхождам там засега. Но ако някога искаш да се помотаем заедно ела до училището, аз съм в общежитията на четвърти курс, ако ме няма там значи съм на плажа - засмях се. - И аз си изкарах много приятно днес, мисля, че аз ъм тази която трябва да благодари, все пак ми спаси живота, и все още съм ти длъжница, - намигнах му - след това ме почерпи с обяд и ми разказа толкова много неща. Така че Благодрая. - той извърна глава към мен и аз направих същото и му се усмихнах.

Нямаше защо да ми благодари.Въпреки,че това което бях направил днес.Като да я спася и да я черпя обяд...бяха странни неща за мен.Това,че съм червен не ми влияеше много добре.
- Пак заповядай.. - казах и.Бяхме стигнали изхода на мола.Гладът ми беше доста силен...в момента.Не знам защо,но бях много глаед въпреки,че ядохме преди малко.Но исках кръв.Прегърнах Скайли..така приятелски.
- Е Скайли...аз ще тръгвам..беше ми наистина приятно... - усмихнах се за последно.И с бързо движение изчезнах на някъде.Към тъмните улички.Поне си мислех да отида там.

П.п:Как избягах само съжалявам..ама не се сетих за друго освен да се омета...

Стела бе отскоро в това училище и рядко бе излизала до града.Днес деня бе хубав и слънчев един от малкото такива тук и затова тя реши да отиде го града и да обиколи местните бутици за някоя нова и модна дрешка.Без да чака и секунда повече тя отпраши със скоростта на светлината към града.На земята имаше много и различни дрехи от тези в Магика цял един свят с нови бутици за дрехи както казваше тя.Тя се усмихна и тръгна към мола където имаше доста такива там.Когато влезе вътре хората сновяха насам натам и всеки бе нарамил по някоя торба с покупки.Стела се огледа и съзря един бутик точно като за нея на втория етаж и тръгна към него без да чака някой да я подканя.Влезе вътре и бе направи очаровано от дрехите които бяха там.Тя започна да си избира дрехи и след около 15 минути имаше една камара от тях и сега бе пред пробната и пробваше и се взираше в огледалото за да види как и стои.По едно време и се стори че от другата пробна идваше необичаен шум
-Всичко наред ли е там вътре-попита тя без да му мисли много много

Първото място което трябваше да посетя беше мола!Задължително!Трябваха ми нови дрехи.Като бях дух бях с онази малка рокличка...нямаше как да я сменя.Като се върнах отново в тялото си пак бях с рокличката,но не се задържах дълго като пет годишна.Като се преобразих бях с дънки и тениска.Изглеждаха добре...даже бяха модни,но не можех да ги нося вечно.Определено ми трябваха много нови дрешки.
Почна хда обикалям мола.Благодарение на медальончето поисках кредитна карта и я получих.
Влизах в магазин след магазин,но най-дълго се забавих в този.Не знам зщао.Бях в побната и се опитвха да облека една рокля,но не бях свикнала на подобно нещо.Преди майка ми все ми закопчаваше ципа на роклята ако той беше отзад.Като сега.
- Всичко наред ли е там вътре? - чух гласче отвън.Дръпнах завсата така,че да ми се вижда главата.Пред мен стоеше някаква блондинка.
- Ами...не...ще ми помогнеш ли? - излязох и се завъртях като посочих ципа.Карах на "ти" тъйкато тя изглеждаше на моята възраст...така де на колкото аз изглеждах.Ако бях още пет годишно момиченце.

Стела я погледна леко учудено и след това погледна роклята която момичето бе облякла
-Ти сериозно ли-попита я тя в първия момент момичето май не разбра за какво става въпрос,но Феята бързо продължи
-Сигурно се шегуваш тази рокля е направо ужас.-каза тя и се приближи до нея
Стела може да се каже че бе специалист в това отношение,ако пазаруването бе предмет в училище тя щеше да е отличничка,защото постоянно това правеше когато имаше свободно време и можеше да се каже че бе станала нещо като гуру на модата.Та да се върнем обратно при тях.Тя гледаше доста критично момичето,което явно не разбираше доста от дрехи,добре че тя бе тук
-Скъпа имаш късмет че аз съм тук.Сега свали това модно недоразумение от себе си и да ти потърсим истински дрехи-каза тя и се насочи към своя куп с дрехи и започна да рови в него и изкара една жълта рокля
-Заповядай пробвай тази ще ти стои страхотно повярвай ми-каза тя и се усмихна леко на момичето
-Аз съм Стела между другото-представи се тя на момичето
-Сега отивай да я пробваш-продължи тя

Блондинката никак не хареса роклята която си бях избрала.Не я разбирах.Доста хора носеха подобни рокли...
Тя ми даде една жълта рокля и ме прати отнов ов съблекалните.Преди да вляза се представи като Стела,но аз нямах време да се представя.
Заех се да обличам роклята.Не след дълго бях готова.Огледах се в огледалото.Допадаше ми.
Излезнах от съблекалнята и погледнах към Стела чакайки одобрение.
- А да..аз съм Маги... - усмихнах се.Винаги съм харесвала прякора си...по-добре беше от цялото ми име което не исках да споменавам.Може да звучеше детско и лигаво за някои хора,но аз си го харесвах.
Направих няколко завъртяния само на ханша си и отново погледнах блондинката за одобрение.Тя май доста разбираше от дрехи..сигорно и с това се занимаваше в сободното си време.Обикаляше моловете до припадък.

Момичето влезе в пробната и се забави малко след като излезе се представи на Стела
-Приятно ми е,Маги-каза тя и се усмихна леко
-Така вече е много по добре от онзи ужасен парцал който бе облякла-каза тя и сериозно
-Повечето хора подценяват силата на дрехите и затова изглеждат толкова ужасно-каза тя и се засмя
След това отново се върна към купа и продължи да рови и грабна още няколко дрехи и подаде на момичето сега пробвай и тези да видим как ще ти стоят-каза тя на момичето и бързо и ги бутна в ръцете и я прати на бързо в пробната.
-Виждала съм те някъде-каза тя на момичето докато я чакаше

Стела ми набута още един куп дрехи в ръцете.Ококорих очи.Влезнах в пробната и се заех да ги обличам.
- Виждала съм те някъде... - каза блондинката.Засмях се.Нямаше как да ме е виждала...нямаше начин.
- Просто няма начин да си ме виждала...така де...дълга история.Но не съм изглеждала така до вчера... - това си беше самата истина.Преди час-два бях пет годишно момиченце,а сега бях осемнадесет годишна...какичка.
Излизах да и се представям с дрехите след което ги сабличах и обличах други.Стана ми лошо от толкова много дрехи. - Тези дрехи не са ли твърде много...за пробване..
Простенах и излезнах.Подадох и ги.Бях пробвала всичките.Беше си изморително.Облегнах се на стената до пробната за да си почина.
- Май много обичаш да пазаруваш... - усмихнах се изморено.

Стела я погледна леко учудено
-Много ли-каза тя и едва не падна при тези думи
-Наричаш това много,виж това-каза тя и показа двете купчини с дрехи които стояха пред нейната пробна
-Скъпа това за мен е само загрявка преди истинското пазаруване-каза тя и се усмихна
-Между другото всичко ти стои идеално, а това че си била малка трябва да ми разкажеш на кафе,какво ще кажеш,я.След това ще продължим с пазаруването,За да имаш богат набор от дрехи-каза тя на момичето и се усмихна лъчезарно и се скри в своята пробна да си сложи своите дрехи

Погледнах към нейните дрехи.Те вече бяха много.Простенах и кимнах.Тя предложи да отидем на кафе...или нещо такова.
Стела се умихна и влезе в пробната си,а аз седнах на едно столче да я изчакам.Тя беше доста хубава и сигорно изглеждаше страхотно в дрехите си.
- Къде ще отидем после?Така де...в кафене..ама къде? - не бях мернала в мола кафене.Бях мернала какви ли не заведение с вредни храни.Като бях малка много обичах МакДоналдс.И още го обичах...въпроса е,че сега бях като съвсем различен човек.
Почнах да си тананичакм някаква песничка.Учудих се от гласът си.Беше хубав и мелодичен..и не беше детски.Преди като си пеех беше детско гласче...този глас също ми харесваше.
- Та така...аз съм гладна за теб не знам... - продължавах да си мрънкам и мрънкам.

Стела започна да се облича.Когато излезе бе облечена в това.Тя се усмихна на момичето
-Ще взема тези тук-каза тя и подаде една малка купчинка на продавачката.
След това отидоха на касата да платя.Продавачка остана леко шашната от количеството дрехи което бе купила Стела
-Добре ще хапнем и ще пием кафе-каза тя усмихнато и подаде картата си на жената.Когато излязоха феята бе с три торби след това се насочиха към близкото кафене.

П.п ще продължа в Старбъкс