Реката

И то това ако не е скука то просто не знам какво е.Реших да се поразходя из двора на училището.Мислех да отида пак на водопада на който ме заведе Али,но защо да ходя все на едно и също място?Можех да разгледам наоколо.Не познавах много мястото,а ми се искаше да го опозная.Преобразих се като пума - това е моето животно.Все пак съм зооморф - и тръгнах из гората.Стигнах една рекличка която по-скоро можех да нарека река.Не беше много дълбока,но не беше и от най-плитките.Като я гледах от тук.Приближих се към водата и я подуших.Не,че водата имаше мирис.Тя и вкус нямаше,но например с минерланите води.Девин ми е по-сладка от Банкия.Странна му работа.Замислих се дали да не скоча във водата,но после плясване привлече вниманитео ми.Отдръпнах се назад като подплашено кученце,а всъщност не бях.Просто бях предпазлив.Видях сянка или отражение,а може би и някой...във водата.Нямаше как да е сянка тъйкато само аз бях наоколо.Отражение...на кой?На Каспар ли?Еее явно имаше някой тук.Носеха се легенди за сирени - русалки пеещи за да примамват мъжете към водите и да ги одавят.Бррр!Дано само да не е някое от това.Ако питате мен това не са русалки,а пираний.Имаха два реда остри зъби като на вампир и огромни нокти като на сукуби или вакханки.

Реших да се поразходя из училището, беше ми писнало да седя само в онази стая. След около 20 минути вървене накрая се озовах до реката. Докато се разхождах покрай нея, се спънах от някакъв камък и се озовах в реката. В този момент чух някакъв шум, може би беше някое животно. Бързо излязох от водата и се телепортирах в стаята си, преоблякох се и отново се телепортирах до реката. Приближих се до мястото от което идваше шумът и да, оказа се че бях права, наистина беше животно или по-скоро - беше пума. Приближих се още малко. Не се страхувах, напротив обичах дивите животни но.. Пума тук? Разбира се, може би беше някой зооморф но все пак.. Приближавах се бавно докато не стигнах съвсем близо до пумата. В този момент тя се превърна в човек и да това беше Давид от бала.
- Ъм.. Здравей. Отново - казах. Не бях сигурна дали си ме спомня но все пак.. Нищо нямаше да загубя ако попитам, нали?

Позната миризма се разнесе наоколо.Обърнах се по посока на гласът с глупата усмивка на лице.Катерина - момичето с което се запознах на бала стоеше пред мен.
- Хей,хей...здравей.Съдбата е решила да ни събере отново. - усмихнах се.Отдръпнах се от водата и се приближих към нея.Дали да я прегърна или целуна или така ще изглеждам като гей?Еее вече изглеждах като идиот с тази моя усмивка в това,че гледах водата сякаш вътре имаше...русалка или Неси от Лок Нес.
- Как си Кат? - зададох едно въпросче.Отново погледнах към реката.Искаше ми се да разбера колко е дълбоко,но...щях да го разбера по-късно.Не ми изглеждаше много....,но май си беше повече от колкото предполагам.Отново чух плясък.Обърнах се светкавичко бързо,но нищо...Мамка му!

- Спокойно, там вътре няма чудовища - засмях се. Май не беше особено добра идея да останем тук.
- Сигурно са риби - допълних. И все пак Давид изглеждаше притеснен.
- Искаш ли да идем да пием по нещо? - казах първото което ми дойде на ум. Въпреки, че тук нямаше нищо страшно а напротив даже беше хубаво, той се стряскаше всеки път като се чуеше плисък.
- Да няма някаква.. "Легенда" около тази река че така се притесняваш? - казах въпреки че не вярвах в легендите. Според мен, това бяха просто измислици измислени за да плашат хората. А и все пак, ние вампирите не се плашехме лесно. Отново се огледах наоколо. Не, определено нямаше абсолютно нищо страшно. Честно казано се зарадвах като видях Давид, тъй като на бала не успяхме да си кажем много неща..

Кимнах.
- Да.Може да отидем някъде. - усмихнах и се.При всяко пляс се обръщах назад и на Кат вече и стана смешно.Сигорно я напушваше смях.Попитадали случайно няма някаква легенда,че да се държа така.Сигорно съм се държал като пълен идиот.
- Да.Всъшност има.Че морски сирени от езерото идват тук.Никой обаче не ги е виждал или ако ги е виждал не е оцелявал след това. - разказах и легендата с три изречения.Нямаше нужда да се впускам в подробности тъйкато и аз не знаех много по този въпрос.И все пак щом съществуват вампири,вещици,зооморфи и какви ли не още магически същества защо пък и да не съществуват сирени.

В момента в който ми разказа легендата избухнах в смях.
- Нали не вярваш на това? - казах по някое време през смеха си. Когато най сетне успях да се овладея и да спра се обърнах към реката.
- Не, невъзможно е тук да има такива неща. Хайде колкото повече оставаме толкова по-зле. Приближих се до него и му прошепнах:
- Откъде да знаем че може би вече са те видели и дебнат момента в който ще те примамят? - казах за да го сплаша. Не че беше нужно, той и сам си беше доста изплашен но все пак..
- Айде да се махаме от тук. И гледай да се успокоиш малко, и да не вярваш в такива глупости. - казах и го задърпах към едно от кафенетата намиращи се на близо.

П.П Ти пиши направо в някое кафене.

След срещата ми с Кристиан и след битката с езерянина имах нужда от почивка. За това реших, че трябва да се поразходя. Както често става при мен оставих се на краката ми да ме носят и скоро се озовах край реката на магическия свят. Огледах се... тук беше приказно и вълшебно. Не знаех как съм попаднала тук, но определено беше място на което можеш да си починеш. загледах се във водата, беше много красива, а луната се отразяваше невероятно красиво в нея. Точно като в приказка. Седнах на меката трева и благодарих на Богинята, че това красиво място е останало непокътнато. Имах чувството, че съм в рая. След малко легнах на тревата и въздъхнах. Определено схватката с езерянина ме беше поуморила, бях само четвърти курс, а бях използвала доста от силите си и определено се чувствах като пребита. Както си лежах не усетих кога е дошла тя...

ПП: Сори, че е толкова кратко и тъпо, но забих :X

Махнах се от онези червени новачки и вампирчета.Бях сигурна,че са влюбени едни в други...Е нищо..Намерих едно място и реших да се заселя там.Поне за малко.Огледах мястото..Беше с една дума зашеметяващо.Подуших.Миришеше на трева,на вода,на кръв,на момиче,на цветя,на..Я чакайте малко..На кръв или момиче...Какво ли правеше едно момиче тук?..Естествено каквото правех и аз..разхождах се..С вампирска бързина пристигнах до нея..Спокойно Джес..Нищо че ти се пие..Не може..Трябва да имаш обноски.
-Здравей-казах тихо-Може ли да седна при теб?Аз съм Джесика.А ти как се казваш,момиченце?
Пп и аз сори че е толкова кратко

Когато се приближи до мен можех да я огедам добре. Понадигнах се леко на лакти и с един бърз поглед я огледах. Беше красива, определено беше красива, но беше червен вампир. Оооо, явно ми върви на червени. Тя се представи и ме попита дали може да седне при мен
- Аз съм Скайли. Приятно ми е - усмихнах се мило - Да, разбира се, че можеш да седнеш при мен. Какво те води насам? - докато ми отговаряше имах време да помисля за това какво ми беше казал Крис за червените....май за Джес нищо не спомена или поне така се надявах. Все пак трябваше да се пазя от вампирите и особено от червените, просто да си имам едно наум, знам че винаги беше полезно. Едно презастраховане никога не е навредило нали? Все пак се стараех да не показвам опасенията си пред вампирката, кой знае може и да се окаже готина.

-Реших да разпусна..Иначе ти какво правиш тук?-тъп въпрос.Ще изисквам тъп отговор,но все пак..-А...Какви са ти дарбите?Разкажи ми нещо за себе си.
Пак голямата ми уста не се затваря.Понякога я мразя.Имам чувството че имам дарба да говоря пълни глупости,но така си е..Такава съм..
Погледът ми започна да обхожда реката и поляната бавно и постепено видях,че момичето е красиво.Не можах и да пропусна туптящата и' вена.Как исках да пия от нея.Постоянна бдителност.Не!..Освен ако тя не ти разреши..

- Ами какво правя тук, реших че ми трябва почивка. Преди малко едва се измъкнах от един езерянин. Надявам се, че не сме го наранили много, все пак той само се защитаваше, не знам територията ли си пазеше или пък малките, но си беше доста злобничък. За това реших, че ми трябва малко почивка. - усмихнах се някак уморено, все пак наистина си беше доста това което направих днес, обикновенно когато използвам телекинеза ме боли глава и очаквах в най-скоро време познатата болка да запулсира в главата ми. Е дано поне този път да пропусна... Джес ме ппита за дарбите ми, за миг се замислих дали да и кажа всичките си дарби, защото мама ми беш казала, че не е хубаво да си признаваш всичко, но след това реших че не ми пука - Ами притежавам телекинеза, емпатия, видения и елементът вода. А твоите дарби? - след като попитах се излегнах на тревата и се загледах в небето. Беше доста красиво тази вечер.

ПП: Съжелявам, че се забавих толкова с отговора.

Усмихнах се и погледнах часовника си.Огледах се наоколо.Момичето ме гледаше очаквателно и въпросително.Беше ми задало въпрос и аз не и' отговарях.Замислих се.
-Съжелявам..Аз тръгвам..Чао Скайли...Беше ми приятно да се запознаем.
Станах и си изтупах задника.Огледах се и тръгнах наляво.Помахах и' отново и изчезнах зад едни гъстички храсти.
-Насам..
Казах си и изчезнах.

Странно момиче, изведнъж просто изчезна. Е какво пък, червените попринцип си бяха странни и то много. Поседях още малко, за да се полюбувам на красивата река, но изведнъж усетих лека болка в главата си. Естествено, не съм очаквала друго, винаги ставаше така... Знаех, че болката ще се засили за това се оправих към стаята си, за да си взема хапче за глава, ако не г направех скоро рискувах да си докарам главоболие за цял ден, а това никак не е приятно.

С Ферис се сбогувахме и тръгнах насам.Трябваше му време с дъщеря му.Като се замисля те двамата много си приличаха.беше очевидно,че той си я взе с помощта на дарбата си,но така се предполагаше или поне така си мислех аз.Ах прекалено много мисли ,прекалено много събития минали и престоящи.А сега и това парти по случай Хелоуин . Имах костюм и се надявах да не е много разголен.Е , какво пък.като сия знам Клеър като нищи ще дойде по бански или с прозираща рокля.Трябваше да се разсея малко.Водата ми предлагаше това,а и реката беше добро място.Веднъж случайно я намерих и оттогава идвам ,когато искам да се разсея.Съблякох дрехите си и останах само по бельо.Събрах панталоните и блузата си на една страна и влязох във водата.Надявах се да не срещна някои недружелюбни морски създания.Искрено се надявах..Бях навлязла до толкова дълбоко,че само рамената и главата ми се виждаха.Затворих очи и започнах да плувам.Чувството беше добро.

Отново бях изоставена.Отново бях сама.Отново бях депресирана.Не се чувствах никак добре и се разхождах самотна край реката.Подреждах мислите в главата си и се опитвах да намеря разрешение на проблемите си.Оказа се,че да си кралица не е лесно.Бях заета с толкова много неща,мислех за цялата раса.Всички очакваха много от мен.Не можех да предам доверието им.Трябваше да ги защитя на всяка цена.Очаквах и много важна личност на посещение,но тя се бавеше.Имах усещането,че и тук са намесени стригои...
Изведнъж слуха ми долови шум,а очите ми движение.Имаше някой тук,а в момента исках да съм сама.Ами,ако беше стригой?Пак ли бах в опасност?Напрегнах се,защото шума наближаваше точно от дясната ми страна.Скоро щях да разбера срещу какво ми предстои да се изправя.Прогоних всички мисли и се приготвих за неочакваната среща.

Алдур от край време гледаше да прекарва колкото може по - голяма част от свободното си време далеч от суетата и шума на големия град. И тъй като сам си беше шеф разполагаше с доста свободно време. Та по тази причина сега се разхождаше покрай реката. Вървеше си спокойно, наслаждавайки се на природата. Свечеряваше се и мислеше да си тръгва, когато дочу шум наблизо. Кой ли беше? Реши да провери. Оказа се момиче. Изглеждаше замислена
- Добър вечер - поздрави Алдур

Оказа се мъж,по-точно младо момче.Изглеждаше добре.Не усещах да има заплаха от негова страна.Въпреки всичко в мен се задействаха защитните ми механизми.Никога не допусках лесно някого до себе си.Просто си бях такава.Отстъпих крачка назад и се взрях в момчето.Какво същество ли беше?Не беше вампир,още по-малко стригой.Не беше и върколак.Не усещах и магия.Стана ми любопитно.Може пък да се окажеше приятен.Усмихнах се и на свой ред поздравих.
-Добрър вечер-казах.-И ти се разхождаш и подреждаш мисли или просто минаваш оттук?
Исках да узная повече за него.Беше хубаво да се развлека с нещо,а не да съм съсреодоточена само върху проблеми.Проблемите можеха да почакат.

Алдур се вгледа в момичето. Беше доста привлекателна. Зачуди се, какво ли същество е. Беше вампир, но в същото време в нея имаше нещо, което определено я различаваше от другите вампири. И също така не приличаше нито на ангел, нито на демон, върколак или друго създание
Тя отвърна на поздрава му и го попита дали и той се разхожда или просто минава.
- Разхождам се - отвърна той. Всъщност се канех да си тръгвам, но чух шум и ми стана любопитно. Нали не преча? - попита на свой ред

-Разбира се,че не-отвърнах аз.-Няма проблем.
Ноща ме обвиваше с пелената си,чувствах се по-добре.Поне главата ми се беше избистрила.Момчето пред мен май се притесняваше или така ми се струваше.Продължих разговора.
-Да се представя,аз съм Василиса.-Леко кимнах с глава към него.-Понякога,когато имам да мисля се разхождам сама или сядам под някое дърво.Хубаво е през ноща.
Не знаех какво повече да кажа,той просто ме гледаше.Отново се усмихнах леко.Изобщо нямах представа какво можеше да се случи тази вечер.

Момичето се представи. Казваше се Василиса.
- Приятно ми е - усмихна се хибридът. - Аз пък съм Алдур. - И аз обичам да съм сред природата - каза.
След това допълни:
- Различна си. - И поясни. - От всички останали вампири, които съм срещал.
Може би беше малко нетактично от негова страна, но му беше любопитно. И тогава изведнъж се сети за нещо, което бе чувал преди време
- Морой?

Изненадах се малко,че беше чувал за мороите.Не изглеждаше особено любопитен,а по-скоро осведомен.За миг се смутих,но не мислех,че е забелязал.Все пак реших да видя колко знаеше за расата ни.
-Да,морой съм-отвърнах аз.-Какво знаеш за мороите?
Зачах да видя какво ще ми каже.Бях доста любопитна да си призная честно.Не мислех,че знае много,но скоро щях да разбера.Интересен разговор се заформяше.