Складът

Students Брой мнения : 526

-Аз-посочих едното момче.-брат ми.-посочих другото момче.Като бяхме малки много си преличахме, но с години инетерисет и вкусите ни започнаха да се различават.И когато го видях последен път не си преличахме много заразлика от на тази снимка...Оставих я на пода и продължих да ровя.Изрових още някакви снимки.Но се спрях само на едната от тях.Снимка снимана няколко ден преди да изчезне Робин безследно.Загледах се в нея.Дали можех да открия нещо, макар и по снимка?Някоя причина за това исчезване?Погледнах Сантана която разглеждаше купмината от снимки която бях извадил.
-Толкова ли е интересно да се разглеждат снимки?-попитах и леко се усихнах.

Students Брой мнения : 189

-Ти имаш брат? И толкова си приличате!
Роджър остави снимката на пода и започна да рови отново.
Взех другата купчина и започнах да зяпам любопитно.
-Да интересно ми е..Поне няма да вися като някоя статуя на онзи кашон!-засмях се.
Стигнах до някаква друга снимка на която беше само едно от момчетата.
-А това кой е? Ти или той?-попитах и посочих.

Students Брой мнения : 526

-Той-казах вглеждайки се в снимката.Но май не можех да открия абсолютно нищо.Въздъхнах и сложих снимката при купчинката на другите и пак зарових в кашона.Май вече нямаше нищо интересно...Тогава забелязах крайче на някакво листче.Извадих го - още една снимка.Тук беше пак брат ми.Пак няколко дена преди да исчезне.И до него стоеше някаква красива жена.Неси спомнях да съм познавал такава.Или пък той не ме бе запознал с нея?Но за какво му е?Продължих да се вглеждам в снимката разглеждайки различни предположения...

п.п.глупости пиша...

Students Брой мнения : 189

Огледах снимката ... не откривах разлика между двамата.
Роджър извади снимка на брат му с някакво момиче..зачудих се коя ли е?! Но май не се досещах.
-Знаеш ли името на момичето от снимката?-попитах.-Може да намерим неин кашон тук..Или може би не?!
В кашона му имаше най-различни неща..някои от тях дори не разбрах какви са.. След дълго разглеждане станах от земята и започнах да оглеждам кашоните. На тях пишеше разни имена ..не познавах никого от тях.

Students Брой мнения : 526

-Не-отговорих и и на двата въпрос.Незнаех как се казва.А и едвали учеше в това училище ако още беше ученичка!Вгледах се в снимката.Виждаше се че момичето бе вампир.И едва ли млад вампир.Ето!Намерих отговор на единият си въпрос.Ненавиждах вампирите тогава...можеби затова?Кой знае...
Оставих снимката на пода и въздъхнах, като си спомних за детството.Аз брат ми и цялото ни семейство.А сега кои останахме.Само аз, а за брат ми не се знаеше дали вобще е жив...

п.п. аре да ни нападне нещо да се случи нещо че незнам кво да пиша вече...

Students Брой мнения : 526

-Не-отговорих и и на двата въпрос.Незнаех как се казва.А и едвали учеше в това училище ако още беше ученичка!Вгледах се в снимката.Виждаше се че момичето бе вампир.И едва ли млад вампир.Ето!Намерих отговор на единият си въпрос.Ненавиждах вампирите тогава...можеби затова?Кой знае...
Оставих снимката на пода и въздъхнах, като си спомних за детството.Аз брат ми и цялото ни семейство.А сега кои останахме.Само аз, а за брат ми не се знаеше дали вобще е жив...

п.п. аре да ни нападне нещо да се случи нещо че незнам какво да пиша вече...

Students Брой мнения : 189

Явно тя не е учила тук. Въздъхнах и започнах да крача наоколо.
-Скучно ми е!
Казах и се облегнах на едни от рафтовете.
След минути гробна тишина нещо изскърца в другата част на склада. Огледах се и се провикнах.
-Кой е там?
Тръгнах по посока шума. Там нямаше никого ,но нещо или някой ни гледаше усещах го.

п.п.-знам че е тъпо ама не ми хрумна друго ;х

Students Брой мнения : 526

Май и тя е чула нещо...Станах от пода.Долових шум и тръгнах натам.Като го стигнах вече нямаше нищо...След това пак шум от другата част на склада...
-Сантана...-извиках.-Трябва да се раздлеим!Ти поемаш тази аз другата част на склада...-довърших.Пак се вслушах.Шумовете започнаха при частта на Сантана скоро пак дойдоха при мен...
Реших да не плаша онова което и да е било.Апросто продължавах да се вслушвам.Като чели звукът идваше от горе...Е, така нямаше да го хванем...Крилете ми отново се показах и литнах нагоре оглеждайки всичко там...

п.п.И аз пиша глупости...

Students Брой мнения : 189

Добре аз трябваше да поема дясната, светлата част. Тръгнах с бавни крачки ослушвайки се. Оглеждах се,но там нямаше нищо. Изведнъж чух нещо..много близо до мен. Когато вдигнах глава нагоре видях част от крило. Явно беше птица или нещо такова..
-Ъм Роджър май го открих!-взирах се в частта от крилото която се поддаваше върху рафтовете.
След малко се показа почти цялото нещо. Беше тъмно, но това.. това беше той.
-Какво правиш там и защо имаш крила?-засмях се. Говорех като малко момиченце което не разбира нищо.

Students Брой мнения : 526

-Штт.-покозох и знак с пръст за да мълчи.Ето почна се.Коментарии за крилата, това беше много гадно.
Пак се дочу шум и пак някъде от горе.Започнах да се вглеждам опитвайки се да различа нещо.Забелязах нещо дълго и...ъми дълго като опашка.
Боже, опашка май ми се привиждаше.Сигурно бях видял някой кабел...Изведнъж пак движение от едната страна, след това от другата...Беше много сложно да различиш нещо.

Students Брой мнения : 189

-Добре де ...млъквам!-казах тихо.
Ехаа криле беше толкова яко.. като на 3D. Сега не беше време за това..Шума идваше от тавана..не не Санатана няма да се качваш! Ще стоя долу, защото щях само да преча там горе.
-Намери ли го?-попитах шепнейки.
Горе мърдаше нещо не можах да оприлича дали това беше Роджър или нещото което търсим от одеве.

Students Брой мнения : 526

Не преставах да се вглеждам в тъмното опитвайки се да разбера какво беше това.Скоро много добре свикнах с тъмното и започнах да различавам нещо.Определено беше голямо, тялото на нещото преличаще на някой пишка.Колкото и да е странно мишка в такива огромни размери...Най добре се различаваше опашката, беше много дълга.И имах чуството че ако гигант - мишка се доближи до мен ще ме отнесе с тази опашка някъде.Изведнъж това нещо искочи от някъде и ме събори на земята.По дяволите колко болеше само.Не успях да отразя атаката или каквото и да беше това, просто не го очаквах.Всичко си беше тихо и изведнъж нещото изскочи от някъде...
Погледнах нагоре очите ми гледаха право в червените очи на...това беше плъх!Гигантски плъх!Гледаше ме злобно, с нещо го бяхме раздразнили май...

п.п.Сори че не писах дълго време.Незнаех какво, а и нямах време...

Students Брой мнения : 189

Роджър се взираше в тъмната сянка която не оприличавах на нищо. Отместих се леко надясно за да видя по добре, но напразно там горе беше тъмно като в гробище. След малко нещо го събори на земята. Беше от другата страна затова заобиколих рафта. Спрях се като тресната и започнах да пищя.
-Олеле мишка!-пристъпих две три крачки назад.
Мразех ги тия гадини които служат за храна на други гадини. Иул ! Като цяло мразех почти всички животни.
Гигантския плъх беше точно над Роджър..А как се беше озъбило..Спрях да викам за минутка.
-Ъм добре ли си?-наведох се за да го видя по-добре.

Students Брой мнения : 526

Това което направи Сантана не бе от най подходящите действия в момента.Забелязваше се че плъхът не бе приятелски настроен...Тя започна да вика и май това не му хареса много...Малко по късно се успокои, но пък направи още една глупост.Доближи се и попита добре ли съм...
Изведнъж плъхът скочи върху нея и пак се чуха викове.Бързо станах и със скороста която притежавах и бързите си реакции отблъснах плъхът от нея на няколко метра.Издърпах я да стане.
-Внимавай!-предупредих я и погледнах към плъха.Който бе намислил нещо.И както чуствах онова което бе намислил не беше много дружелюбно...

Students Брой мнения : 189

Плъхът гледаше право в очите ми...ъъ ужас.
-Ами сега?-погледнах към Роджър, който мислеше как да разкара "мишката".
"Сив гризач в големи размери, наточил зъби и впил поглед в плячката си!"-е кажете сега кой няма да го е страх от подобна гледка?! Аз я изживявах и дори усетих острите нокти на онази твар.
-Хайде мисли по-бързо! Нямаме време..след броени секунди ще станем на пържоли.
Казах тихо гледайки към животното. Отстъпих крачка назад опитвайки се да стигна някоя купчина с кашони , с които да целя плъха.

Students Брой мнения : 526

Пвдигнах едната си вежда и я погледнах недоволно.Нестига че разкарах гадният мишок от нея, не чух ни мерси ни нещо подобно.А сега и ми викаше да го разкарам по бързо.Да не би да беше толкова лесно.Та това беше по голямо от мен!Да я поставя на мое място да види...Какво бе това неуважение.А пък вобще какво очаквах.Преди няколко часа си беше същата, май започна да се връща на мястото си.Дали да не и напомня за целувката, да стане пак малко по учтива?...Мне, май не.Щях да съм прекалено гаден...
Разкарах мислите от главата си и погледнах на мястото където бе огромната мишка до сега...но вече я нямаше...Сега трябваше да внимаваме и то МНОГО!...

Students Брой мнения : 189

Роджър повдигна вежда..усетих се че бях досадна..
-Добре де..-казах тихо и млъкнах.
След малко мишката изчезна някъде...Огледах се. Беше тихо...много тихо..
След малко от някъде се чу падащ кашон. Тъй като в помещението имаше някакво "ехо" не се долавяше точно от кой ъгъл дойде звукът.
-Там!-посочих някъде..видях нещо като сянка може би това беше мишока.
Взирахме се дълго, но плъхът не излезе. Какво ли правеше там?!

Students Брой мнения : 526

Преди да каже "там" вече знаех от къде произлизи шумът.Нищо чудно - дарба.А и от дете имах бързи реакции...
Бързо се преместих там от където се чу шумът.И точно като стигнах там вече не се чуваше нищо...Гробна тишина...И така няколко дълги и мъчителни минути...Малко по късно някъде в дъното на склада се чу едно ужасно, гадно и полазещо по нервите стържене.Опитах да се съсредоточа, но то бе толкова пронизващо че неможех.Станах на земята затворих ушите си с ръце.Но не помагаше...стърженето продължаваше.И ставаше по-гадно и по-гадно...

Students Брой мнения : 189

Започна стържене...като от нокти. Ааа беше ужасно! Притиснах ушите си с ръце и се опитвах да игнорирам по някакъв начин ,но беше прекалено силно. След малко спря..гробна тишина.. този плъх нещо май си играеше с нас. Тишината продължи доста дълго...Жалко стана ми скучно беше забавно да гледам война между плъх и метъл.
-Зайченцето бялоо..-от скука започнах да се лигавя. Липсваше ми плъхчето нещо започнах да го обичам. Абе какви ги дрънкам от одеве ... аз да обичам плъх- ЪПСУРТ!
Роджър ме погледна и повдигна леко вежда.
-Добре дее. Не ми хрумна друга песен! Млъквам-Усмихнах се виновно. Бях като малко дете.

Students Брой мнения : 526

Започнах да се тревожа от психиката на Стантана.Добре де...само малко...
Пак се чу стръжене.Този май искаше да си поиграе...Е, щях да му устроя една такава игра!Която няма да я забрави до края на дните си, ако пък тези последни дни няма да са днес...
Продължавах да гледам Сантана, забелязах д вижение точо зад нея...
-Немърдай...-прошепнах и, и се надявах да ме е чула.Започнах бавно да се приближавам към нея...

Students Брой мнения : 189

Щом не може да си пея значи ще си танцувам..Докато Роджър следеше стърженето и сенките изведнъж ми каза да не мърдам. Сепнах се...зад мен имаше нещо и го усещах...чувах как диша. Замръзнах на място.
-Какво е умряло в устата на това дето е зад мен?-прошепнах тихо и Роджър ме изгледа.
Не сериозно започнах да полудявам..
Той започна да приближава към мен..аз стоях неподвижна.

Students Брой мнения : 526

Ха,ха,ха...Не беше смешно, никак даже...Данеби да очаква един плъх да се къпе с сапун да си мие зъбите и т.н.Едва ли...
Ако щях да ходя така бързо нямаше да стане нищо...Резко литнах и скоро бях до...гигандският плъх.Или по точно зад него.Както се вижда по "реакцията му" не ме бе забелязал.Сега и аз да го подразня да види какво е.Нямаше само той да си играе.Извадих едно ножче което винаги носех с себеси, незнам защо.От малък си беше с мен и си го пазих...Като спомен...А можеби не...Тихо проследих ужасно дългата опашка на този мутирал мишок и с лязко движение отрязах крайчето му.Да беше гадно, но нямаше само той да ни допринася болка...

Students Брой мнения : 189

Този човек ме плашеше. Даже и нож си носи! Когато отряза края на опашката на животното то започна да ръмжи като някое куче ,а не беше такова.
-Добре де защо трябва да процедираш по този начин?! Може вида му да е на изчезване..-скръстих важно ръце.
Плъхът продължаваше да ръмжи и да става все по агресивен. Вече ме беше страх наистина. Дали трябваше да се включа във "войната"...може би не?! Оо къде без мен?!
Докато Роджър размахваше нож пред мишката аз започнах да ровя в някои от кашоните..намерих бухалка за бейзбол..и това става! Докато сивото нещо беше с гръб към мен започнах да го налагам с бухалката по гърба. То се обърна и аз го пернах по муцуната. То изрева а аз хвърлих дървеното нещо и пристъпвах бавно назад.

Students Брой мнения : 526

Данеби да се правеше на интересна, е не беше!
-Ако искаш мога да го оставя, щом видът му е на изчезване.Ако искаш си го отгледай...-изсъсках недоволно.Отново вместо някаква благодарност, за това че не я оставих сама тя се правеше на важна...
Изведнъж се дочу ръмжене и съскане.Не трябваше да го прави това...Поклатих с глава леко.
-Нямаше ли да го отглеждаш?-подсмихнах се.Щом щяхме да вървим така, защо пък да съм мил.-Можеби, ще е по добре да ви оставя насаме.С любимеца ти Ѝ"на изчезване"? - пак се подсмихнах и престъпих малко назад сякаш си тръгвам...
Интересно дали щеше да ме отсави да си тръгна?Или щеше да ме извика?