По коридорите

Humans Брой мнения : 66

Гласът на брат ѝ я събуди и тя естествено не беше никак доволна от това.Най-много мразеше да я будят сутрин.Намусена се изправи от леглото и влезе в банята като си взе бърз душ и се оправи придавайки си вид на жив човек защото иначе приличаше на някой който беше излязъл от филма "Живите мъртви".
Кайл и беше казал,че ще я води някъде и колкото и да искаше да узнае той все повтаряше,че ще остави мястото в тайна.Това надигаше голямо любопитство в гърдите и.Хем искаше да узнае хем се дърпаше защото не винаги си падаше особено много по неизвестното.И все пак знаеше,че трябва да вярва на брат си колкото и да му се мусеше напоследък.
Момичето облече къси панталони и тениска и след още един поглед в огледалото взе и слънчевите си очила и обу кецовете си подпирайки се на касата на вратата.Всичко нужно и беше по джобовете ѝ.Или поне тя се надяваше на това.
- Тръгваме ли? - след няколко минути те вече се намираха в колата,а Кайл непрестанно завиваше.Много рядко се движеха по прав дълъг път и на Али направо и се зави глава,но това не спря въпросите "Къде отиваме?" "Кога ще стигнем?" и "Стигнахме ли?" да останат неизречени.По над пет пъти.
Накрая той спря.Брюнетката се огледа.Там където бяха не и хареса.И то по една основна причина - тя не искаше да бъде тук и му го беше заявила и все пак той я беше докарал тук.
- Кайл..мисля,че ти казах нещо. - заяви тя със спокоен тон и не мръдна.Нямаше да излезе от тази кола.Ако искаше да я вкара там щеше да му се наложи да я дърпа.А понеже тя нямаше да му даде да откопчае колата и..щеше да я завлече там с цялата кола и това беше.Нямаше.Да.Стъпи.Там.И точка по въпроса.

Humans Брой мнения : 62

Тъй като времето летеше, а малката се инатеше като магаре, Кайл трябваше да направи нещо по въпроса и да я върне в училище, независимо дали искаше или не. Мястото й беше там, като колкото и да се дърпаше, този път нямаше да се справи с него, защото вече го беше решил, а в подобни случаи нищо не можеше да я спаси. Щеше да й е по-лесно, ако използва милите си очички, отколкото да си мисли, че с караници и заплахи ще постигне нещо, но точно в момента той бе непреклонен. Беше решил нещо и щеше да го направи, затова и още на другия ден се оказаха в най-близкото училище, което не бе и чак толкова строго с учениците си.
- Не съм глух, но мисля, че забравяш една малка подробност – каза вече сериозно той, като изглеждаше дори и ядосано, но все още не беше такъв – Не съм слушал родителите ни, няма сега да слушам теб. Живееш при мен и си по-малка, така че аз решавам, затова се стегни, влез с мен вътре и просто изслушай директора на училището. Мисля, че офертата й ще ти хареса, а и не е добра идея да губиш цялата година, като ще ти се наложи да я повтаряш, само заради няколко месеца, които са останали.
След като й каза всичко това, откопча колана си, и се пресегна, като малко я притисна, ровейки из жабката. Извади от там някаква папка с документи, която щеше да му трябва, ако Алис се съгласеше да слезе от колата и да се запише в училището. Разбира се, нямаше да й се моли, нито да се опитва да я умилостиви, тъй като вече му бе писнало да се занимава с глезената си сестричка и се надяваше да погледне сериозно на нещата. Дори и самия той бе завършил, макар и във вечерно училище, което беше доста по-неприятно, но все пак наложително.
- Ако искаш да живееш при мен, ще започнеш да ме слушаш. Ако не, си хващай влака и се прибирай при наще … току виж са се съгласили да те оставят да не ходиш на училище – каза той с огромна доза сарказъм, като я погледна сериозно и изчака търпеливо отговора й.

Humans Брой мнения : 66

Алис го гледаше с презрение.За първи път през живота си го гледаше по този начин.Направо сякаш мяташе мълнии по него.Идеше и да го хване и да го удуши незнайно защо.Или по-скоро знаеше - зареди това което беше направил.Да не говорим,че се държеше ужасно с нея.Не,че тя беше по-различна.Само му се мусеше,постоянно мрънкаше и се цупеше.Чиста лигла.
- Е може и да си хвана влака,но не за дома.Все ще намеря къде да отида.Притрябвал си ми. - изрече тя ядосано и остана в колата загледана напред в стъклото и на сградата пред него.Не и се влизаше там.Не искаше...и тя не знаеше защо.Просто не искаше.Искаше да приключи с всичко това. - Явно това да дойда тук беше огромна грешка..
Изрече тихо тя на глас след което откопча колана си и излезе от колата тръшвайки доста ядосано вратата.Не изрече нито дума на брат си и тръгна напред врътвайки задник и поклащайки леко бедра.Направи няколко балончета с дъвката си докато оглеждаше мястото.Не беше кой знае какво.Не,че тя смяташе да се задържа.Правеше го само заради...само заради кой?Точно в момента беше бясна на единствения човек за когото би направила всичко и това да го прави за него определено отпадаше.Явно го правеше за себе си.Каква ирония.Толкова бързо да си мени решенията.Но пък нищо не беше решено.Не се знаеше дали ще и хареса това което ще и каже скъпата директора.
Тя бутна двукрилата врата влизайки в сградата.Огледа се с безразлично изражение.Толкова не и пукаше,че започваше да се притеснява за себе си.Явно започваше да откача по някакъв странен начин.Не,че това беше нещо ново.То в крайна сметка като петстотин пъти и повторят,че е луда просто няма как да не стане така.Тя стигна до някаква стена където имаше наредени витрини с награди и портрети на хора.Директорите.По години.Най-новия беше на симпатична млада жена.Боже защо ли си мислеше,че брат и беше спал и с тази жена?!Не,че щеше да се учуди ,ако е така.Защо пък иначе ще я приемат в края на годината ей така?
- И с нея ли си спал? - изрече тя някак с надсмешка и извъртя очи.

Humans Брой мнения : 62

Кайл нямаше спомен да е удрял сестра си, поне не и нарочно. Имаше няколко случая в далечното минало, когато я беше наранявал, докато се бяха боричкали, но не беше нищо сериозно. Сега обаче нещата бяха различни. Искаше му се да й извърти един шамар, за да й напомни, че точно с него не може да се държи така, но за щастие любовта му към нея го караше да се осъзнае … но до кога? Едва ли щеше да я изтрае, ако продължаваше в същия дух, затова и когато чу думите й, я погледна изключително недоволно и дори не я удостои с отговор, който разбира се щеше да бъде отрицателен и в същото време искрен.
Докато чакаха мълчаливо директорката да излезе от кабинета си, тъй като срещата им бе след около десет минути, Робъртс започна да рови из телефона си. Разглеждаше какво става в интернет пространството, тъй като сестра му напоследък не бе годна за разговори, но какво можеше да очаква от един тинейджър. Самия той беше такъв, затова се опитваше да не й се връзва или обижда, тъй като бе успяла да го засегне. Беше ясно, че прави всичко това за нея, защото го е грижа, но не разбираше защо тя се държеше така с него, след като уж се предполагаше, че го обича и трябва да са близки.
жената най-накрая излезе, като се усмихна ведро и на двамата, поздравявайки първо Кайл, с който се бяха виждали не веднъж, а след това и малката му сестричка. Покани я да влезе вътре, като оставиха него отвън, но може би един женски разговор щеше да й се отрази много по-добре, отколкото този с брат й. Затова и жената подходи внимателно с нея, като й обясни офертата й, която включваше редовно посещение на часовете до края на годината, като на малката щеше да й се наложи да компенсира липсата на оценки. Поне нямаше да ходи на изпити, за което можеше да бъде благодарна единствено на жената пред себе си.

Humans Брой мнения : 66

Между Али и Кайл беше надвиснала неловка тишина.Той си ровеше из телефона,а тя гледаше към вратата с надпис "Директор".Беше скръстила крака и ръце и дъвчеше нервно дъвка.Беше като някоя бомба с закъснител особено с това как леко полюшваше крак.Накрая обаче и се наложи да се изправи когато се появи директорката.Беше същата като на портрета.Това как поздрави брат и направо и отговори на въпроса.
- Вече ми е ясен отговора. - каза му тя злобно и влезе в кабинета след жената.Настани се на столчето срещу бюрото и слушайки офертата и.В нея се бе надигнал гняв и тя едва се сдържаше да не си го изкара на дамата която изглеждаше доста мила.
Накрая Али излезе и погледна кръвнишки Кайл след което се усмихна на жената и стисна ръката и.Колко професионално.
- Да тръгваме? - изрече тя ледено студено.Не и харесваше,че между тях се бе издигнала някаква стена,но тя и не очакваше нищо друго.Беше почти сигурна,че той беше напуснал домът им зареди нея.Зареди това,че родителите и казваха,че тя е перфектното дете,но това беше защото не знаеха каква е всъщност.Пък и така тя прекъсваше живота му.Досаждаше му и не го оставяше да диша.Сигурно преди около седмица вместо да изчука онова момиче в клуба щеше да го изчука на дивана в апартамента си?Този път това беше невъзможно обаче точно зареди нея.
Вървейки пред брат си Али прехвърляше в главата си няколко основни сцени които коренно бяха променили отношенията им.И от нейна и от негова страна.Припомни си как едва ли не всеки път той се отдръпва от нея щом го докоснеше.От това я болеше и все пак не казваше нищо.
- Сега надявам се да си доволен...няма да ти се пречкам по цели дни и нощи всъщност.Защото имам бая да уча.Благодаря ти. - последното беше изречено саркастично и с гримаса на лице.Защо по дяволите все гледаше да се заяде с него?

Humans Брой мнения : 62

Веднага щом вратата се отвори, Кайл се изправи с нервно изражение, но усмивката на директорката го успокои. Май бе минало много по-добре, отколкото предполагаше. Ако знаеше, щеше да я доведе много по-рано тук, а и жената доста отдавна му казваше, че един разговор между тях двете ще е в полза на малката. Очевидно беше права, защото след като излязоха от сградата, Алис му заяви най-недоволно, че определено възнамерява да учи. Една огромна усмивка се появи на лицето му и без да мисли се приближи към нея, докато тя му бе обърнала гръб и уви ръцете си около раменете й, като не обърна никакво внимание на дърпането й, а просто я целуна по главата.
Изглеждаха като невероятно сладка двойка, която се бе карала няколко дена, но най-накрая стигна до решение на проблема. А и той се чувстваше така. Ако тя не беше приела офертата, това май щеше да продължи разрухата на силната връзка, която имаха помежду си. Но не, малката не бе глупава и взе добро решение, което го караше да се чувства така горд с нея, че направо й се искаше да й извади всичкия въздух с тази прегръдка, а и май успяваше. За капак, през цялото време се движеха към колата, изглеждайки така, сякаш Кайл беше мъртво пиян, а малката Робъртс го влачеше на някъде.
- Какво ти се прави сега? – попита развълнувано, като най-накрая я пусна, заставайки до нея, но не се сдържа и сложи едната си ръка на раменете й – Ще те заведа където искаш! – обеща той, като й смигна – А утре може да отидем за учебници.

Humans Брой мнения : 66

Робъртс се отправиха към колата,а Кайл притисна Али към себе си и я целуна по главата.Лек жест който обаче я накара да се разтрепери.От кога не бе получавала нещо такова от него.Чувството и хареса и тя леко се отпусна,но не за дълго защото накрая те тръгнаха към колата.Настанявайки се на мястото до шофьора момичето се замисли къде иска да отиде защото определено не искаше а се прибира в апартамента му.Та тя тази дни едва не беше решила да се изнесе,но сега...защо беше толкова объркана?Не знаеше какво иска.Веднъж се държеше с Кайл ужасно,а на следващия ден само му се лигавеше,гушкаше го и го прегръщаше.Тя въздъхна тежко и се отпусна назад затваряйки очи за миг.Тогава сцената как вижда члена му и как онази жена го поема излезе в главата и което я сепна.Тя отвори очи и си пое дълбоко въздух след което го изпусна.Отне и един миг да се съвземе преди леко и неловко да се усмихне.
- Искам да хапна навън...някое заведение за бързо хранене. - каза Али след което отново се загледа напред.Колата тръгна,а тя просто гледаше тъпо. - Кайл...съжалявам.Аз съм идиотка.Знам,че искаш най-доброто за мен...,но...
Тя говореше..Говореше му мило,тихо,кротко.Нещо което не беше правила от дни насам.Нещо което мислеше,че повече няма да направи.И определено и хареса.Искаше да продължи да му говори така...,а после той да я притисне в прегръдките си когато се приберат и да заспят.Това щеше да и подейства успокояващо,но проблема беше,че тя не знаеше какво точно да каже и предусещаше,че може пак да направи някакъв скандал.А не искаше.

» По коридорите
» Коридорите на вторият етаж