Версайският дворец

Не бях много по обикалянето,но от няколко месеца бях тук в Париж. И наистина много ми харесваше. Чудех се дали въобще някой ме търси и дали не бе опасно да съм извън училището след като баща ми не бе много доволен от мен в последните няколко века. Бе ми писнало да виждам прекалено щастливи хлапаци по улицата,които си мислят че завинаги ще бъдат заедно,а след като се махнат от Франция,всичко на бързо ще им мине. Седнах пред един от фонтаните на Версайският дворец и заоглеждах за някой познати лица,като че ли щях да намеря. Последната ми среша с Нейтън бе много странна. И май щеше да бъде последна. Някаква ярост се надигаше в гърдите ми.когато мислех за него. може би е било просто сукубско увлечение. Така потънала в мисли някой изненадващо ме поздрави. Повдигнах поглед и видях Робин. Веднага се изчервих леко.
- Каква изненада.. - казах след това прегръщайки го леко. - Какво прави моето ангелче тук? - попитах шеговито. Радвах се да го видя.. от както си бях тръгнала от училището или по-точно избягала не бях виждала никой от познатите ми от онзи град.
- Изглеждаш ми малко тъжен. - казах малко лед това. По принцип не бях останала с впечатлението че е от тъжните типове.

Понеже умирах в скута от Лондон реших да отида в Париж.Хванах първия самолет без дори да си вземам какъвто и да е багаж и това беше...Мисля,че в Париж щях да се запозная с повече хора за два дена от колкото в онова проклето училище за два месеца.Вървях си по улиците и се оглеждах.Някои хора ме гледаха странно,но не се и учудвах.Как ли исках да гледат някое емо,готик?Сигурно щяха да ме гледат още по-странно ако бях с изваден криле и отворена уста за да се виждат вампирските ми зъби...Е моята уста беше затворена,но на тениската ми имаше усмихнат вампир на който му се виждаха зъбите и пишеше "Vampire". Обичах такива шантави тениски с надписи и картинки колкото и странно да звучеше...,но така или иначе си бях откачалка.
Версайския дворец.
Огледах внушителната сграда пред мен и подсвирнах.Беше доста хубаво местенце...и голямо.Докато вървях видях познато лице при един от фонтаните.Леко се усмихнах и се приближих към едно от най-сексапилните същества на планетата.
- Здравей. - поздравих я,а тя ме погледна след което се изправи и ме прегърна.Ухилих се като пет годишно което туко що е получило близалка.Алисия отбеляза,че съм тъжен.Повдигнах вежда и поклатих глава. - Не...нищо няма.Просто почвам да се отчайвам,а като стане дума,че ще живея вечно не ми се мисли...сигурно накрая ще си тегля сам кола.Ти как си?Какво правиш тук малката?
Ухилих се.Толкова обичах да я дразня...,но пък и тя беше доста прозорлива.Наистина не ми беше на кеф.Отчайвах се от тоя живот,от ония Лондон,от онова училище...от всичко!

Пп:Ау забил съм ;х

Опръсках го вода и се подсмихнах.
- Без подобни апокалиптични мисли! Защото ще те набия. А ако си теглиш кола,ще те върна само и само за да те убия. - засмях се ,а след това му смигнах. Наистина не си заслужаваше. Той бе прекрасен,а това че някой не го разбираха бе техен проблем.
- Аз? Аз съм тотална зарязана от всички. Ти си първият приятел който виждам от година насам. Да не говорим за Нейтън.. - извъртях очи и отново се вгледах в него. Личеше си че нещо не е наред.
- Хайде оплачи ми се.. не взимам високи такси. - казах отново шеговито. Седнах по-близо до него,защото фонтаните вдигаха прекалено много шум.. а и просто защото исках да съм малко по-близо.

Изцъках с език и се усмихнах на Алисия.Тя се приближи към мен което ме накара още по-вече да се усмихна,а тя пак настоя да се оплача.
- Няма нищо за казване.Просто в Лондон си умирах от скука...няма никой като мен.Запознах се с едно момиче...Ванеса.Е тя беше готин.Беше готичка...и правихме секс в гората,но нищо повече...после прелетях до училището,а нея я беше страх и като я оставих в стаята и ни беше последната среща. - измрънках набързо.Ванеса наистина беше готина и мислех,че между нас може да има нещо,но явно съм сгрешил. - Ами ти?Защо си "тотално зарязана от всички" ?Кой би зарязал точно теб?
Показах кавички при тотално зарязана от всички и леко и се усмихнах.Някак си мислех,че който зареже дъщерята на Луцифер ще му е Ад живота...,но знам ли.

Повдигнах рамене и се подсмихнах.
- Никога в същност не съм одобрявала приятелките ти. - казах на свой ред след това. Винаги им намирах нещо неподходящо. - на теб ти трябва шуро,добро,страшно красиво момиче ,което наистина да те обича. - отместих поглед напред. Знаех,че е банално да мечтая за подобни неща,но не можеше да съм единственото момиче,което все още смята,че любовта съществува. Пресегнах се и хванах ръката му.
- Вечността ти може би няма да толкова самотна. казах леко предизвикателно.

Засмях се и поклатих глава.
- Лондонската сукуба,дъщерята на Луцифер ми говори за любов.Сигурно съм късметлия. - изрекох и направих влюбен и замечтах поглед гледайки напред,а после се засмях и поклатих глава. - Виж...ти ще успееш да намериш това нещо наречено любов,но не и аз.Поне не в близките три века.
Повдигнах рамене.
- Да се поразходим?