Айфеловата кула

Students Брой мнения : 47

Не знаех какво толкова му намират на Париж.. град като град. Може би за влюбените беше светилище но за мен бе обикновен град,а Айфеловата кула,макар и да си признавам че е зашеметяваща,купчина желязо.
Слизайки от самолета първо се отбих до семейството което ме бе осиновило. Малката Аманда си играеше около Лорен,докато тя правеше сладките. Винаги в събота правеше сладки. Засмях се когато видях Аманда цялата в брашно. останах съвсем за малко,защото исках да се разходя. Повечето от съществата в Париж знаеха че съм дете на луцифер и не се и доближаваха,ставаше доста самотно. Стигайки до айфеловата кула,застанах на едно място при парапетите от които туристите я наблюдаваха. Какво толкова виждаха в нея? Усетих някакво познато присъствие,а щом се обърнах забелязах Саша. Не го бях виждала от толкова много време.
- Саша.. - казах с мек тон - Изненадана съм да те видя тук.. - изкикотих се тихо и го погледнах. Не се бе променил никак. Още си бе все така привлекателно красив. - Какво те води в градът на любовта? - попитах неловко.

Graduates Брой мнения : 9

- Любовта, жените, сексът.- отговори Саша доста несигурен с кого точно разговаря.
Бе всеизвестен с кратката си памет и фактът, че запомняше малко от жените в живота си, да не говорим, че бе един от мъжете, които се спираха на принципа Чук-и-чао! Не го биваше в дългите връзки и като цяло във връзките поради простата причина, че непостоянността му беше доста в повече, отколкото трябваше да бъде. Но в крайна сметка загря напълно, коя бе жената пред него. Казваше се май... Фейт! Да, Фейт ще да беше. Не бе имал особено много отношения с нея, но си беше цял грях, че бе забравил името й. Нека не споменаваме известния факт за прекрасното прекарано време с нея.
Обърна се напълно към нея, а ръцете му, подаващи се изпод шлифера хванаха лицето й, приближавайки го нахално към неговото. Вгледа се в очите на Фейт, сякаш така изразяваше някаква странното си привличане към нея.
- Здравей, скъпа моя любовна! Не бих очаквал по- приятна среща на толкова ужасно място.- съвсем искрено изрази удовлетворението си от появата й.

Students Брой мнения : 47

Изкикотих се,а след това го целунах страстно,както в доброто старо време. След това се отделих от него и започнах да вървя бавно около него,гледайки го преценяващо.
- Все така привлекателно секси.. - заговорих. - Как не ти писва да омайваш жените? - попитах с лека усмивка,заставайки на едно място. Вярно мястото бе ужасно,толкова романтично и сладникаво.
- Направо се учудвам че не си довел някоя дама със себе си любов.. -прошепнах в ухото му,заставайки плътно зад него. Цяло чудо е че помнеше името ми,но все пак не можех да отрека че съм повече от щастлива да го видя.

Graduates Брой мнения : 9

Саша се засмя искренно развеселен от думите на Фейт, да не говорим, че май бе забравил страстта и нежността, с които действаше във всяко едно отношение. Сама по себе си, Фейт си падаше леко загадъчна жена, никога прекалено разголена, винаги с достатъчно дрехи, за да развихри една мъжка фантазия какво се крие под тях. Устните й- плътни и в също толкова изкушаващи, както и всяка една черта от нежното й, крехко на пръв поглед телце. И не стигаше само това, ами Фейт бе от онези демони на сладострастието, на които Саша не можеше да отказва по никакъв начин.
Завъртя се на пръсти, а устните му сякаш желаеха да доближат нейните отново, обаче си придаде доста по- сдържан вид.
- Не се учудвай, имах прекрасното предчувствие, че ще срещна някоя доста по- прекрасна дама от обикновените парижанки, щеше да е грубо да зарежа дамата, с която съм дошъл, ако ми се прииска това, нали?- попита я сякаш предизвикателно Лесбърн.- А аз не бих успял да се удържа в подобна компания.

Students Брой мнения : 47

Нищо не се бе променило в него,а и честно казано така си бе неустоим. Гарваново черна коса,дълбоки сини очи и убийствено тяло. Определено се радвах че не бе довлякъл някое момче.
- А пък и да устоеше щях много да ревнувам от момичето,нали ме знаеш. - намигнах му и се подсмихнах.Придърпах го към себе си и го опрях в каменната стена на сградата на чието парапет се намирахме и отново започнах да го целувам страстно,без дори за момент да му дам дъх. След това отново се отдръпнах,не бе най-подходящото място за това.
- Знаеш ли.. баща ми Луцифер много залага на теб,определено си му любимец. - казах,умишлено опитвайки се да променим темата.