Дървения мост

Students Брой мнения : 10

Разхождах из гората, когато се озовах пред един стар и мъхест мост. Дълго го съзерцавах докато накрая не реших да мина по него. Когато стъпих отгоре му той пукна. Явно никой не бе идвал тук от дълго време. Поогледах се, но единственото което виждах бяха клони и дървета. Направих още няколко крачки и стигнах до средата на моста. Наведох се и погледнах през парапета му. Под него минаваше малък, бистър поток в който видях отражението си. Затворих очи и си поех дълбоко въздух. Беше толкова тихо. Единственото което се чуваше бяха спокойните песни на птиците и лекия вятър, който караше листата на дърветата да издават приятен звук.

Students Брой мнения : 263

Тръгнах в незнайна посока.Но все пак щях да разбера накъде ме водеха краката щом стигнех крайната точка-местенце,което да е спокойно и да мога да помисля за нещата около мен и някои случващи се постъпки. Ветреца в есенната вечер беше много приятна и успокояваща. Огледах се и забелязах,че бях стигнала до един огромен дървен мост. Не обичах мостове,ама хич.Мразех ги.Винаги имах чувството,че ще се срутят под краката ми и аз ще пропадна надолу и ще заприличам на размазан домат, но все пак въпреки страховете ми често се разхождах на изоставени места, по старинни мостове, бях си такава, винаги когато се страхувах се изправях пред страховете си.

Students Брой мнения : 18

Винаги когато имах някакво свободно време,което не бе от порядъка на 30-40 минути,се разхождах или тичах далеч от училището,някъде из горите или самотните кътчета.Не обичах да съм на места с много хора,а и нямах желанието да комуникирам с повечето от училището.И този път в свободния си ден реших да отида на някое самотно местенце и да...дремна?!Тръгнах по една пътека,която водеше навътре в гората.Тя ставаше ту тясна,ту много широко,някъде дори се губеше из храстите,тревите и дърветата и се налагаше да гася в растителност до кръста.Знаех,че тук някъде има стари постройки и моста,но никога не съм ги виждал.Дочух,че от всичко само моста е останал здрав,всичко останало било вече сринато със земята.Не след дълго дърветата започнаха да се разредяват и дочувах шумоленето на поток или река.С бавна крачка и ръце в джобовете продължих напред.Няколко минути по-късно пред мен се откри прословутото мостче.Усетих чуждо присъствие,но в началото не видях никого,ала после видях на мостчето едно момиче.Не бях я виждал в двора или в часовете,не знаех даже дали е от дома.Стъпих на моста,който не бе особено стабилен и от време на време се поклащаше и скърцаше,сякаш всяка секунда щяхме да паднем във водата.Стигнах до непознатата и я погледнах.
-Здравей...-поздравих аз с монотонен глас.Нямаше да ми навреди малко комуникация...

Students Брой мнения : 263

Докато стоях на моста и замислено гледах към водата някой стъпи на дървения мост, той започна да се люлее като лодка в бурно море. Имах чувството, че всеки момент въжетата ще се скъсат и аз ще падна във водата. Момчето, което ми бе причинило този страх ме поздрави, не ми харесваше тона му, но все пак нямаше да се карам с него заради такава глупост.
- Здравей... - отвърнах аз и се усмихнах. Въздъхнах с облекчение и отново погледнах към водата, гледката бе красива, въпреки че при мисълта, че моста може да се срути ми се искаше да избягам на хиляди километри от тук. Може би в Италия, винаги съм обичала онези мързели следобеди в което просто излизаш на кафе и не ти се налага да правиш нищо.

Students Брой мнения : 18

- Здравей... -отвърна тя и ми се усмихна.Отвърнах и аз с усмивка.Не започна толкова зле.Подпрях се на едното въже и въздъхнах.
-Тук е хубаво...-това прозвуча по-скоро като заключение или извод,но по принцип моите изказвания звучат странно,не се учудих и този път.
-От дома ли си?Не съм те виждал там...-попитах аз и я погледнах.Беше доста симпатична,интересно ми беше,как до сега не бях я забелязал.Времето беше доста приятно.Не беше от онези ужасно горещи дни,нито от дните,в които е меко казано опасно да си на такова място,понеже вятъра може да изкорени някое дърво и да се окажеш в лечебницата. Моста скърцаше при всяко едно мое помръдване или по силно докосване до въжетата му.Май наистина ако се претовари или духне един малко по-силен вятър...може да се понамокрим.

Students Брой мнения : 263

- Не си ме виждал, защото съм нова. - отговорих аз. През краткото време прекарано тук не се бях запознала с много хора и се радвах на всеки с когото се запознавах, за мен бе странно да съм на толкова спокойно място. Обикновено прекарвах повечето от времето си в барове и дискотеки или в леглото с някой почти непознат, дори не бях ходила в училището, не знам как още не са ме изключили .
- Между другото аз съм Мелиса... - казах аз и отново му се усмихнах.

» Стария мост