Началото на гората

-Какво красиво място! - възкликнах аз, след като навлязох в гората. -Просто е приказно! - докато вървях нагоре по пътеката, мислех си за онзи странен глас, който бях чула в коридора. Кой ли може да е бил? Вероятно някой от съучениците ми е искал да се пошегува? Опитвах се да се успокоя с тази мисъл, но сама не вярвах на себе си. Е, все пак се намирам във вълшебно училище, може би е нормално. Или може да е бил дух? О, стига, искам да спра да мисля за това, но просто не мога. А дали не съм халюцинирала? Чувствам се толкова отпаднала...


Събуждам се... Насред пътеката на гората?!?! Какво ли търся тук? О, да, помня как се разхождах и... Да не би да съм припаднала? Поглеждам към дясната си ръка, която много ме боли и... О, не, май е счупена! Бързо към лечебницата!

Исках поне за малко да остана сама. Е.. аз така или иначе бях сама, защото бях нова и не познавах никого тук, но имах нужда да отида на по-тихо място сама с мислите си. Исках просто малко тишина.
Огледах се, а около мен нямаше никой. Само аз и дърветата. Почувствах облекчение. Легнах на тревата и затворих очи, а лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и те издаваха различни звуци. Бяха като музика за ушите ми. Това беше спокойствието от което се нуждаех.

Админ:Първо си създай герой,а после пиши РП!