Хотелът ^_^

С Том вървяхме по уличките към хотела. По време на пътя не обелих и дума, както и той.
Минахме покрай доста красиви места, а самият хотел изглеждаше приказен отвън.
Влязохме в хотела. Вътре беше също толкова красиво, както и отвън.
- В различни стаи ли ще сме или в една? - попитах го малко объркано.
Може би се нуждаех да остана малко време сама след случката на излизане от дискотеката.
А от друга исках компания , която да ме разсейва от мислите ми.

Том я погледна.
-Ще те оставя сама само,ако ти помолиш за това. В противен случай съм с теб.
Хотелът бе невероятен.Въпреки това,не направи голямо впечатление на Том. Сетивата му бяха затъпени за обкръжаващата го обстановка. Цялата му концентрация беше върху ситуацията,в която се намираше. Какво щеше да каже тя?
Стигнаха до рецепцията,възрастен господин се появи.
-Добър вечер,какво ще желаете?
Том се обърна към Теса. Трябваше да реши.
-Е?

Развесели се от решението и. Той мина,отвори и вратата на асансьора и тя влезе вътре. Той беше огромен,може би за 30 човека. Отзад беше стъкло,тъй че се откриваше невероятна гледка навън.
-Погледни.-рече Том като посочи през стъклото.
Беше красиво както всичко тази вечер. Искаше да я прегърне,но не знаеше как ще реагира. Реши да изчака. Ако тя го искаше,той щеше да забележи.Асансьора наближаваше техния етаж.....

Асансьора спря. Теса търкаше ръцете си - не можеше да и е студено,та тя беше ледена. Все пак се реши и я прегърна. Усети,че потръпва. Дали нещо не беше наред? Не усещаше никаква опасност,поне засега. Вратата на асансьора започна да се отваря. Том видя някаква фигура да се появява пред вратата. Реакцията му бе мигновена,въпреки алкохола,който бе употребил. Беше бутнал Теса зад себе си и бе заел позиция,готов да скочи върху човека.Наостри слух. Когато вратата се отвори достатъчно,Том скочи.
-О,Боже....какво по...
Беше рецепциониста. По дяволите,сърцето на Том биеше бързо,докато стоеше върху падналия служител. Отпусна хватката си и се дръпна назад.
-Аз,такова....
-Няма проблем!-рече служителят леко задъхан. Бързо се изправи и се махна.
Том се обърна към Теса.

Том усети как го скастриха и се изчерви. Щом влязоха във стаята,той също забеляза проблема. Само едно легло.
-Няма проблем,аз мога да спя и на фотьоела!
В никакъв случай нямаше да и позволи да се прави на интересна. Леглото беше за нея. Погледът му го показа. Опита се да си придаде строгост,но очите му издаваха насмешка. Беше му весело. Стаята бе много просторна,изглеждаше по-скоро като апартамент. Имаше и хол,доста голяма баня и малко коридорче. Том все още се разхождаше само по дънки,тъй като ризата му остана в бара. Отвори бутилката,която носеше и си наля в малка,кристално чиста чаша. Отпи малка глътка и погледна Теса. Тя все още се притесняваше леко.
-Може би трябва да вземеш душ,така ще се освежиш. Ще се погрижа да ти приготвя леглото.
Погледна я изпитателно. Този път не усещаше нищо. Не можеше да разбере дали е съгласна с него или не.

След като отиде в банята,Том се разходи из стаята. Обмисли нещата,случили се тази вечер. Още не можеше да повярва...дали беше направил добро или просто бе създал още неприятности на Теса. Свали дънките,които носеше и взе новото палто. В него бе загърната нова риза и някакви къси панталони. Обу панталоните и метна ризата без да я закопчава. Както обикновено - тя беше тъмна,почти черна. Прикриваше два големи белега на от дясната страна на корема,но погледнато под правилен ъгъл - всико се виждаше отново. Зае се да оправи леглото. Разтля завивките и изпъна чаршафите. Беше готово за лягане. Застана до леглото и зачака Теса да излезе. Бяха минали около 40 минути. Искаше и той да вземе душ. Не бе мислил какво ще прави след това. Вратата на банята се отвори и тя излезе овита само в една хавлия. "Леле Боже" помисли си Том. Остана да я гледа. Още не можеше да се насити на красотата и.

-Ъм,ъъ,да!
Том бързо закрачи към вратата на стаята. Взе мръсните дънки и тръгна към банята. Хвърли ги в коша и бутна вратата. Тя хлопна. Бързо свали дрехите си и се мушна под душа. Леле,какво облекчение. Последните следи от алкохола в неговия организъм изчезнаха. Погледна за хавлия. По дяволите,нямаше такава. А вратата беше леко открехната. Бързо премисли няколко варианта. Да се шмугне бързо до другата стая,да се увие с пердето на душа...дори да вземе мокрите мръсни дрехи от коша. Вместо това обаче,реши друго. Напълни ваната,която се намираше до душа и легна вътре. Надяваше се Теса да заспи,след което щеше да излезе. Топлата вода го унасяше. Не,нямаше да заспи...само още 10 минути...

Унасяше го....усещаше как тялото му се отпуска. Едната ръка потъна,след това и другата. Само главата още стоеше над водата. Пяната във ваната се разнасяше,но Том не реагираше. Беше задрямал. Умората,която не бе усетил днес сега се бе стоварила върху него. Раните го заболяха,едната дори леко прокърва и оцвети част от останалата пяна в червено. Усещаше,сякаш някой го души,сякаш е затиснал дробовете му и не може да си поеме дъх. Осъзнаваше,че главата му е под водата,но не можеше да се събуди. Тялото му отказваше. Дробовете му започнахха да горят,докато изведнъж всичко олекна. Нямаше нищо,пълна тишина. Дори не усещаше тялото си. Сякаш летеше,беше лек като перце. Видя главата си,опряна на дъното на ваната. Последните няколко мехурчета кислород излизаха от неговите дробове.......

Том се изправи. Трябваха му няколко минути,за да се свести и да изхвърли насъбралата се в дробовете му вода,след което с няколко залитания стигна до хавлията. Наметна се и излезе от банята. Теса го изгледа,но продължи да гледа филма си. Малкият хол щеше да е неговата спалня. Облече се и видя нещо странно. Писмо,оставено върху фотьоела. На него пишеше:

"До Томас Бръкли. Да се отвори веднага!"

Том взе писмото и го отвори. И само в момента,в който пръстите му докоснаха хартията,той усети това гадно чувство. Зачете,и с всяка дума ставаше все по блед и по блед. След като го прочете,бавно остави писмото на фотьоела и изпита огромен гняв. Извърна се и изрита една табуретка,която се удари в стената и стана на парчета. После взе бутилка с алкохол и отпи огромна глътка. Седна. Взе писмото и този път зачете на глас...

"Призоваваме ви на арената,където трябва да участвате във финалния мач. Той ще бъде хендикъп. 8те класирани ще се изправят срещу вас. Сумата,която е като награда на мача възлиза на 8 цифри..."

Не дочете. Това писмо означаваше само едно за него. Бяха подписали смъртната му присъда....

Беше бесен. Не,по скоро бесен и отчаян. Защо искаше да се меси отново? Това тук не беше детска игра. Той искаше да и каже,но дори и да знаеше,тя нямаше какво да направи. Ако не се яви на битката го очакваше факлата* . Ръката по потрепера,той надигна бутилката и отпи отново. Дори не забеляза тънкият,почти прозиращ халат на Теса. Отново погледна писмото. Трябваше да го унищожи.......


*факлата - церемония,в която убиват дезертьорите по много мъчителен начин.

Том не се дръпна. Остави я да го вземе. Вместо да се противи,започна и събра боклука от разбитата табуретка. За момент искаше да натроши всичкоо,да унищожи това място,но после кротко изхвърли боклука и погледна Теса. Явно бе прочела писмото.
-Виждаш ли,колко съм богат?
Думите на Том бяха пълни с насмешка.За какво са му парите? За какво му е всичко?
-Чуй ме,Теса!
Том се обърна и сложи ръце на раменете и.
-Не прави глупости,моля те. Не искам да ти се случи нещо лошо. Остани тук,във Вегас. Аз ще свърша каквото имам като задача и....
Искаше да каже "И ще се върна,за да съм вечно при теб".но вътрешно не успя. Шанса,да се върне беше минималенн.....

-Не!
Том бе категоричен. Този път нямаше да се пречупи. Още една грижа там нямаше да му помогне особено. Шеше да се тревожи за нея през цялото време. Сякаш за да затвърди думите си,Том взе писмото. Беше прочел срока за явяване - утре по обяд. Но колкото по-скоро свършеше всичко,толкова по-добре.
-Знаеш ли какво е там? Не си присъствала никога на такъв бой. Това е битка до смърт. Битка,която забавлява тълпа милионери. Повярвай ми,когато отидеш там ставаш друг. Водиш се само от инстинкта,а той е способен на много. Не искам да ме виждаш така. Не знаеш какво чудовище съм. Остани тук. Аз...
За момент замълча,после я погледна право в очите и каза:
-Аз обещавам,че ще се върна. Дори това да е последното,което ще направя,обещавам да се върна. Няма да позволя всичко да приключи така.
В думите му имаше някаква нотка на сигурност,която той успя да си придаде. Вътрешно знаеше,че шанса всичко това да се случи не е голям. Но какво пък,винаги имаше шанс.
-Не искам да те заключвам тук,нито да те държа на сила. Но те моля,остани на безопасно място....а и там няма да те допуснат.....

Почувства се гадно...досега беше мислил,че всичко е за добро,но пък не можеше да я остави просто така. По дяволите,всичко е толкова заплетено. Остави писмото на фотьоела и отиде до вратата на стаята. Почука,но не изчака отговор. Отвори. Тя беше на леглото,бясна....усещаше,че щеше да го удари с нещо.
-Готова ли си да умреш?
Личеше си,че въпроса я е ударил като чук. Двамата се гледаха,накрая Том каза:
-За да дойдеш с мен,трябва да си готова на всичко. Да убиваш,да измъчваш...трябва дори да се примириш със смъртта. Готова ли си за тази стъпка? Знай,че ако тръгнеш с мен,живота ти ще се промени коренно.