Шестокурсници

Rita Ora

Името ми е Мила Хамилтън Хейстингс. Родена съм на осемнадесети ноември в Донкастър. Когато съм била на две години, баща ми е получил нова работа в Лондон, което по онова време, както и сега, било голяма възможност, затова без да му мисли много татко заминава за големия град, а ние с мама оставаме в Донкастър. Те не се разведоха, макар че усещах отношенията им да са доста по-различни от преди. Разбира се, едно дете не би разбрало нищо и аз си бях адски щастлива. На седемнадесети ноември, ден преди десетия ми рожден ден, получихме прочувствено писмо от Лондон, в което татко описваше колко много съжалява, но намерил любовта в очите на друга жена, на име Александра. Мама не показа никакви чувства, но същата вечер я чух как плаче силно в стаята си. Не направих нищо, не знаех какво да сторя. Той не се появи никога повече, не пишеше и не се обаждаше и аз лека-полека разбрах, че ще живея без баща оттук нататък. След време мама си стъпи на краката, намери си работа и скоро вече стана доста преуспяваща личност. Разбира се, все още не известна никому, освен клиентите й в Донкастър. Мен ме записа в академията по изкуства, където се занимавах с пеене и свирене на пиано.. Смея да твърдя, че поне малко ме бива.
Когато станах на шестнадесет го видях. Чакаше ме до къщата ми, когато се прибирах след нощтното кино с приятелите ми. Знаех какво значи това и не се изплаших, за разлика от мама, която след като ме видя с белега от ухапване едва не получи удар. Казах й, че мястото, на което трябва да се преместя, е близо до Лондон, тоест, тя може да дойде с мен и там да се установи. Тя отказа, знаеше, че може да го види някъде. Обеща да ме посещава поне един път месечно. Знаех, че няма да е добре за семейната ни връзка, но все пак се съгласих. На осми октомври вече чаках на гарата, заедно с майка ми и най-добрата си приятелка, които щяха да ме изпратят до Шадоухуд, училището за магически същества, както аз определях себе си.


*Не от името на Мила
Това момиче има черти на американка, а няма нищо общо с тях. Баща й е австралиец, а майка й - англичанка. Но някак си Мила има някои части от себе си, които човек би опреличил с тези на чернокожите от САЩ. Може майка ти да е изневерила на баща ти, шегуваха се познати, но на блондинката това не й се струваше толкова смешно. И да, тя имаше златно руса коса, която падаше на приятно оформени къдрици до малко под раменете й. Очите й всеки би очаквал да са сини, но тя се радва на мекият им кафяв цвят. Има чипо носле, леко разширено в края. Устните й са плътни и меки, вечно боядисани с розово-червен гланц. Височината й е около метър и седемдесет, което я устройва перфектно "Така мога да нося обувки с висок ток", казва тя. Фигурата й е слаба и добре устроена, защото тренира и се храни здравословно. Предпочита салата и фреш, пред чипс и кола.
Характерът й е сравнително приятен за околните. Със своето чувство за хумор и мило държание тя печели повечето хора на своя страна. Е, разбира се, след като е вече вампир, тя се опитва да се държи по-високомерно на моменти, но не й се отдава. Тя е от хората, които се натъжават при вида на плачещи хора и ранени животинки. Самата тя има малко коте, което е приютила, защото е било със счупено краче. В момента двете се разбират много добре. От около пет години Мила се ядосва лесно за глупави неща и това наистина я дразни, но всеки има и лоши черти. Стреми се да е приятелски настроена към всички, но когато някой е много враждебен към нея, тя не може да се държи добре и отвръща на удара. Не обича да лъже, но понякога се налага да прибегне до така наречената благородна лъжа. Ученолюбива е, макар че всички я мислят за глупава, защото е блондинка. А точно обратното - тя е сравнително умна, не е най-добрата в това отношение, но определено не може да се нарече глупава.


Накратко:
Име на героя: Мила Хамилтън Хейстингс
Прякор: Мила, Хейстингс, Барби, Ем
Години: 19
Вид: Вампир
Дарба: Причиняване на болка при допир
Ментор: Клеър Монгомъри
Допълнително:
Пее и свири на пиано в свободното си време.
Има бяла котка, която се казва Ейнджъл.
Не тренира нещо съществено, но ако намери басейн с удоволствие би поплувала, ако не за друго - то за фигурата си.