Зоомагазин

Зоомагазина в който влезнахме беше доста големичък.Имах чувство,че ще се изгубя тук...Имаше най-различи неща:храни,легълца,играчки,каишки и естествено животинки.Жената с която беше говорил Харпър ни поведе на някъде,а аз се оглеждах наоколо.Не бях виждала толкова много неща за животни на едно място.Стигнахме в другата час на магазина където имаше най-различни животни.От риби до кучета.Огледах се очудено.
- Ето тук имаме най-различни кученца. - казах тя.Приближихме се до клетките.Някои мъници спяха,а други почнаха да скачат и да искат да излизат.Засмях се.Бяха толкова сладки.Погледнах Харпър и след това кученцата. - Ако си харесате някое или просто искате да го видите кажете.
Каза ни жената,а аз кимнах.Не знаех кое кученце искам...,а и исках мнението на Харпър.
- Кое ще вземем? - попитах го и отново леко се облегнах на него стискайки ръката му.

Самбернар ли?Те са сладки,но като пораснат са огромни и...пускат доста лиги.Просто не си представях да разхождам самбернар.То тогава щеше да е въпроса - Кой кого разхожда?
Той отиде да разгледа котките - нямаше да взимаме котка защото си имахме една...живееща у Стела - исках кученце.
- Ами...мило какво мислиш за кокерите?Лабрадорите?Голден рет риварите?Ако държиш на самбернар ще вземем,но те стават доста големички...Вместо аз да го разхождам той ще разхожда мен... - попитах го като се обърнах към него.Продавачката се усмихваше мило и достани се радваше...тя беше сравнително възрастна жена,а те много се радваха на младите...или поне по филмите.

П.п:Аууу боза ;х

Погледнах кучето,а после Харпър с поглед "Ти сериозно ли?"
- Ама то...не...то ще стане голямо и.... - местех поглед от него на кучето и обратно.Кучето беше сладко,но аз исках някое по-мънчко.И много ми се искаше кокершпаньол. - Хайде да вземем кокер....,но ако държиш за този дог...
Въздъхнах и извъртях очи.Просто не знам...усещах,че това НЕ е кучето за мен докато той усещаше,че е точно за него.Каква ирония просто.
Чудех се дали да питам жената коя порода е по-добре и да ни даде някакъв съвет,но не исках да я мъча и нея с това.
- Кокерите са сладки.... - погледнах го мило. - Или просто да вземем две кучета. - засмях се на думите си.Да бе...ние направо зоопарк да вземем да направим.

Ококорих очи.Той сериозно ли говорише?И двете кучета и всичко към тях..уау!
- Ти сериозно ли? - ппитах глупаво.Продавачката ни гледаше изненадано сякаш не и се е случвало подобно нещо.Но това наистина си беше....много. - Харпър.Много е...смисал...две кучета и висчко към тях...Толкова много неща...
Пари.
Продавачката ни гледаше и накрая се усмихна.Аз захапах долната си устна.
- Е ако ще е това казвайте кои кученца.Какъв пол искате и после да видим останалите неща които ще взимате. - каза жената,а аз продължих да гледам Харпър объркано.Някак си това ми се струваше....странно.Смисал...хубаво беше,но всичко.
Тръснах глава за да пропъдя всички тези объркани мисли.

Погледнах кученцето.Мини шпиц винаги е била една от любимите ми породи,но обичах и кокерите.
- Сладко е,но ние зоопарк ли ще правим?Ако ме караш да избирам между тези две сладурчета...не мога.И двете са много сладки. - казах му и се приближих до клектата.Жената тъкмо извади кучето което искаше Харпър.В всяка клетка имаше по две...явно мъжко и женско.
Приближих се към шпица и се усмихнах,а после погледнах и кокера.
- Кое? - това беше доста труден въпрос.Ако някой питаше мен щях да кажа,че искам да вземем всички кучета в магазина,но това нямаше как да стане.

И двете...добре,но при Стела имах котка,а и Стела имаше куче ако не се лъжа и нищо чудно да ме изрита от тях в скоро време или да иска да плащам троен наем - за мен,котката и кучето.
- Добре...и двете.Кокера мъжко,а шпица женски. - не бях много сигурна дали искам точно такъв пол да са,но не исках повече да разигравам Харпър с мойте прищевки,а и уж дойдохме за едно куче,а те станаха три. - А и мило не забравяй,че при Стела имам котка и Стела май имаше куче...знам,че има един много годин домашен любимец...и кокерите не са точно така както ги...описа,но да шпица ще е при нея.
Жената извади кученцата,а аз ги взех.Малко ми беше трудно да държа две кучета особено щом мърдаха,а сега тепърва трябваше да избираме каишки,легълца и всичко останало.Ох!

С Луси излезнахме от стаята.Когато тя попита на къде ще тръгнем повдигнах рамене.Въобще не познавах това място и можех само да се изгубя.Карах го на избираеми посоки.Само двора на училището с цялата оная гора ми се струваше огромен,но бързо видях паркинга и изхода след което тръгнахме по една улица към друга и...така стигнахме до някъде или никъде.
- Сега на къде? - попитах аз и се огледах.Нямаше много хора,но то си беше и студено.Не валеше сняг,но беше студено за да излиза човек...е ние не бяхме хора,а вещица и вампир,но това беше друг въпрос.Видях нещо което привлече вниманието ми и на лицето ми се появи една двадесет и четири каратова усмивка.Оставаше да изпискам и да почна да подскачам и да пляскам с ръце и щях да съм точно като някое пет годишно. - Хайде на там.
Хванах Луси и влезнахме в един зоомагазин.Нали и без това си бяхме говорили за животни...така и така бяхме тук.Можехме поне да поразгледаме ако не купим нещо.Имаше най-различни животни - кучета,котки,хамстери,зайчета,рибки,папагали,че дори и тарантули и игуани.
Усмихнах се.Към нас се приближи жена на средна възраст.Ако само тя беше в целия тоя магазин...то не и завиждах.Тя се усмихна и попита дали търсим нещо конкретно,а аз само поклатих глава.
- Ами не...само гледаме...за сега.

Пп:То стана мазало ;хх

Навсякъде имаше най-различни прекрасни животинки.Радвах се на едно кученце,а после н едно котенце и на едно малко зайче.Исках всичките тях,а Луси каза,че ще имаме голям проблем в избирането.Съгласих се защото това си беше самата истина,а после се засмях и се обърнах към нея.
- А искаш ли да си вземем куче,коте и зайче?Знам,че са много,но...ако питаш мен бих пренесла целия магазин в стаята ни с всички тези сладурковци. - усмихнах се плахо и се изчервих.Едно кученце излая до мен и аз се обърнах към него. - Здравей сладур.
Всъшност лай беше меко казано...аз можех да говоря с животните и доста от тези тук искаха да намерят дом.Имаше доста спящи и мързеливи дето им се спеше през по-голямата част на деня и денонощието.
- Мързели! - засмях се.
Не сме!
Изписка едно чихоахоа,а жената в магзина само се засмя.Е оставаше Луси да реши дали иска да си направим зоопарк.Но ако ще правим задължително ни трябва и жираф!Не знам къде ще го държим,но ще ни трябва.И пони и коне и...всичко!

Пп:Съжалявам за тъпото постче ;хх

Кимнах и се усмихнах.
- Да и за двете.Какви ще са въпросите за анкетата "Най-добър домашен любимец?" - засмях се.Луси май искаше коте,а аз исках куче.Но май наистина нямаше да може да вземем и двете.
Защоооо?
Въздъхнах и огледах отново животинките като прехапах долната си устна и погледнах Луси.
- Знаеш ли,че в училището се разкождат много котки и те си избират стопани?Може с малко късмет да ти се лепне някоя. - казах.Малко ми беше кофти,че ще вземем куче вместо коте.Просто...котките не бяха животното за мен,а кучетата.Израснала съм с куче...с моят малък Рио.

Усмихнах се и прегърнах Луси.Тя беше страхотна.Радвах се,че ми беше съквартирантка.Огледах кучетата и се задчудих какво да ги питам?
- Някое което не яде обувки? - попитах Луси.Все пак...да намериш обща тема с някой който далеч не е на два крака и то не човек,вампир,вещица или нещо...не е лесно.Няколко от кученцта си легнаха,а в края видях едно малко кафяво кокерче.Отидох до него и клеткнах.
- Хей сладур. - напомняше ми на Рио въпреки,че Рио беше черен. - Ти си послушно нали?И не ядеш обувки...
Засмях се.Кучето позна да се радва и всъшност наистина потвърди,че е послушно пък и като го гледах така как седи...и с тази муцунка и тези очи...как няма да е мило.
- Това? - попитах Луси. - Не е голямо та да заеме половината стая,не е малко,че да го изгубиме...е все още е малко...

Луси май беше доста радостна като погледна кученцето.Казах на жената,че искаме да го вземем и тя ми го подаде.Съквартирантката ми ми се усмихваше и ни гледаше.Подържах малко сладура,а после го дадох нея нея.То почна да я ближе.
- Харесва те. - отбелязах.Жената се усмихна и тръгна на някъде,а след малко пак се върна,а аз продължих да оглеждам животинките,а с някои от тях си разговарях.
Погалих кокерчето и почнах да гледам легалцата и каишките и всичко.
- Момиченце е. - каза продавачката и аз погледнах Луси.Нейната част на стаята беше розова,а не моята...сигурно щеше да разбере,че не съм от феновете на розовото и ще съм в малка дилема каква каишка да му вземем..синя или розова...или някаква друга.
- Ти избираш каишката Луси...или поне цвета. - засмях се.Харесах едно легалце и го показах на блондинкат,а жената само ни гледаше.Нашето мъниче се нуждаеше от всичко най-хубаво.Щеше да си живее като принцеса с нас...щяхме да си я глезиме...е естествено щяхме и да я дресираме защото иначе...иначе тежко ни на обувките.Поне щеше да е по-лесно с помощта на дарбата ми да говоря с животните.