Baby Store

ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО!

Времето минаваше съвсем бързо без никой да разбере кога си отидоха четири месеца,а доказателство беше порасналия корем на Клеър.Не беше чак толкова голям но нашия герой я си я представяше като онези жени от филмите,които изведнъж разбират,че са бременни и се притесняват за външния си вид и дали да надебелели с сто или двеста грама днес.Не, Клеър не приличаше изцяло на тях,но разбира се,си беше жена и това беше важно за нея.Но тя скоро щеше да му роди дете и Натаниел трябваше да се промени като бъдещ баща трябваше да стане по-отговорен родител,въпреки че годините му бяха съвсем малко число сравнение с други,но това не е важно сега.
Той беше спал тази нощ отново по-малко от няколко часа и беше станал роваш..но това нямаше проблем за него.Носеше синьо-черната си тениска и чифт тъмно сини дънки,които по незнайни причини,или не чак толкова не знайни,имаха някакво гадно нещо по тях.
Последните месеци бяха доста натоварващи,а колкото до Клеър те живееха заедно в имението й,но живеехе беше силно казано.Нейт се грижеше за нея и бебето и всичко останало.Можеше да се каже,че ако някой стар приятел го види няма да го познае напълно с блондинката му беше приятно и вече доста я харесваше и може да се каже,че май се влюбваше.Но нека не занимаваме хората с незначителни детайли и да преминем към същността.
Арчи изскочи от стаята и тръгна към Клеър,мислеше днес да я заведе на разходка из магазините,защото вече доста от дрехите не й ставаха и неговите тениски започнаха мистериозно да изчезват.Може би ако си вземеше гащеризон бременността нямаше да си личи толкова,та нали това е дрехата за бременно.Даже и Барби куклите ги продаваха с тях,а отвътре се криеше едно малко коремче,което се преобръщаше и оттам излизаше бебе с миниатюрни размери.
Тя го беше изгледала странно когато той й предложи но се съгласи и те тръгнаха.Скоро пред тях се откри гледка към големия и познат мол и те влязоха вътре.
-Е,какво ти се прави,сладурче?-попита той и й се усмихна.

пп оуу любов хД направи вече коремче..

Месеците минаваха доста по-бързи от колкото предполагах.Бяха минали четири месеца от както бях разбрала за бебето...отначао ми беше доста трудно да свикна,но сега...сега не.То беше там и беше добре...това беше важното.
Благодарение на това,че съм вампир корема ми нямаше да е доста голям...все пак принципно тялото ми не трябваше да се изменя много.
Не трябваше,не трябваше,но коремчето си го имаше.Доста от дрехите ми - главно прилепналите - вече не ми ставаха и това ме ядосваше.Преди обличах само такива,а сега...сега трябваше да нося дрехи за бременни.А те не бяха..секси.
Стоях си в имението когато Нейт ми се изтресе с предтекст да излезнем навън на разходка.Това ме учуди,но накрая се съгласих.Двамата отидохме в мола.Първата ни работа беше да посетим магазина за бебета.Там можеха да се намерят всички неща за бебетат и техните родители..като казвам родители главно за майките.Имаше си специален "раздел" в магазина с дрехи за бременни.
Отидохме там и аз почнах да разглеждам дрехите.Имаше някои които бяха ужасни,но имаше такива които..ставаха.Бяха сладки.Избрах си няколко дрешки и после тръгнахме към часта с другите неща...вече за бебетата.
Бяхме разбрали,че бебето ще е момиченце,но това не означава,че трябваше всичко да е в розово...аз например много,много не харесвах розово.
- Погледии ... - показах на Нейт едно розово гащеризонче...ако така въобще им бяха имената.Беше доста сладинко...,но беше розово.Засмях се.Някак си ми беше странно да гледмае неща за бебето.Докоснах корема си,а после погледнах Нейт.През последните четири месеца той вършеше всяка моя прищевка.Бях почнала да го харесвам доста...той се беше и променил.Дори можеше да се каже,че се влюбвам в него...все пак кой друг ще прави толкова неща за мен?
Продължих да разглеждам дрешките,но после реших да отидем при раздела за леглата.Дрехи за себе си едва избирах...дори като бях без този корем,а сега и за нея...Беше ми трудно да избирам дрехи.Обичах да пазарувам,но да избирам...без мнение...не можех.
Почти до всяко легло имаше шкафче с голям плюшен мечок до него.Изкикотих се.Тези мечки бяха по-големи от едно бебе...,но както и да е.
- Благодаря ти,че си с мен... - усмихнах се на Нейт.Продължихме да разглеждаше магазина който не беше никак малък.

П.п:Малии глупости любов!

Те отлетяха към магазина за бебешка стока.Щом влязоха вътре на Нейт за малко да му се завие свят и да падне от толкова много миниатюрни дрехи и обувки,цели витрини в тях,та нали беше бебешки магазин.Сякаш всичко това беше направено за кукли,а не за малки дечица,дали това щеше да стане въобще на момиченцето им?Се чудеше нашия герой,той хвана едни малки обувчици,които се побираха на пръстите му и се усмихна.Наистина бяха малки,а то колко малко щеше да е...
С Клеър отидоха до мястото с дрехите за бременни и тя започна да оглежда и да не харесва почти нищо.Жени!Имаше толкова много дрехи,а тя почти нищо не хареса-онова било грозни,това било широка,третото не било секси..Пфф,щеше да е трудно с такава майка,дано бебето не прилича на нея.Ха,кого заблуждаваме сигурно ще й бъде пълно копие-красиво и с претенции.Тя уж си хареса няколко парцалки и отидоха в частта с детски неща.Имаше толкова много легла,дрехи и всичко останало,че как да избереш идеалното.
Клеър хвана едно розово гащеризонче и го показа на Нортфилд.
-Погледни..-каза тя,беше сладко и малко.
-Дали ще й стане?-той повдигна една вежда,сигурно щеше да се учуди от размерите й когато се роди.
-Благодаря ти,че си с мен..-каза тя и се усмихна.
-То е и мое дете,Клеър,а и как да те оставя..-каза той и се доближи след което я целуна по устните в целувката имаше страст,много и то,и в същото време много чувства,объркани,от негова страна.
-Какво ще купим?-Нейт се отдели с усмивка и я попита,защото нямаше да стоя тук цяла вечност де.
Натаниел разглеждаше дрехите и видя една много сладка рокличка в червено с бели сърчица.Беше супер и погледна въпросително към блондинката до него.Нямаше идея какво става да се вземе и какво не...

Нейт ме целуна.През последните четири месеца доста често бяхме почнали да се целуваме.Усмихнах му се.Той отиде и взе една червена рокличка.По-точно рокличка с червени и бели сърчица.Беше сладка дрешка.
- Точно твоя размер! - изкикотих се.Взех и тзи дрешка.Бяхме взели много неща.Пазаруването си беше изтощително.Особено за бременна жена.Добре,че в магазина имаше колички.Иначе...Бог да ни е на помощ.Въпреки,че мога да вдигна едно от онези бебешки легла без дори да се напрегна.И все пак с това малко детенце растящо в корема ми...нямаше да се опитвам.
Избрахме и три легълца.Бебето трябваше да има три стаи.Една в имението.Една в моята стая и една при Нейт.Когато имаше часове и когато щяхме да спим в училището то щеше да е при мен...за да не го буди нощем и сутринта да е свеж за училището....въпреки,че той не се е затичал много,много за часовете докато аз имах да преподавам уроци...
- Представяш ли си каква ще съм в деветия месец... - засмях се като продължих да гледам дрешките.Бяха толкова малки...,но пък и децата бяха малки.Въздъхнах.Щяхме да си имаме бебче..малко сладко бебче.Обърнах се и се надигнах като целунах Нейт.Дори не знам как се мотаеше край мен...като бях с този корем. - За име мислил ли си?
Аз не бях мислила за име.Все пак понякога като кажат,че ще е момиче и се ражда момче.Често стават обърквания.Което е гадничко.

П.п:Любов...глупостии,глупостиии

-Точно твоя размер е!-тя се засмя и Нейт с нея.
-Мисля да си я купя и да не я свалям от Ъъ..ръката си-каза той и продължиха да разглеждат.Май това почваше да му харесва от някакви части,и въпреки че пазаруването не му беше от любимото.Да можех да кажа същото и за жените.На тях дай им да прекарат целия ден,че и година на шопинг и пак ще искат още и още.И защо някакви парцалки си купуват,които обличат веднъж в живота,но не,те трябва да ги имат и да се фукат с тях пред приятелките си.И трябва да са скъпи маркови,бутикови,а не просто "нормални".Пфф иди ги разбери и както казват Жени!
Те отидоха към леглата,тук вече щеше да трябва да се вземам доста,бебето щеше да е много разглезено в добрия смисъл.Щеше да се разполага между три места и да разполага с двама готини родителя.
- Представяш ли си каква ще съм в деветия месец...-засмя се тя.Не беше точно реторичен въпрос,но Нейт реши да не отговаря,защото бременните са склонни към раздразнение и нашия герой не искаше да е център на нещо подобно,ако й даде честен отговор.
-За има мислил ли си?-попита тя.Име,име...не,не беше мислил.Съвсем беше забравил,че и име трябва да избира.
-И име трябва да измислим..-каза той по-скоро на себе си.-Искаш ли да плащаме и да се разходим..май взехме всичко?

пп любов поста стана..;х

Да...трябваше да измислим и име.Това не си беше лесна работа.Той предложи да плащаме и да се разходим още.Кимнах.Двамата обиколихме още веднъж набързо магазина и се отправихме към касата където платихме.
- Сега на къде? - запитах като излезнахме от магазина.Някои неща като леглата и подобни щяха да бъдат доставени по-късно.Поне така бяха казали.
Двамата почнахме да се разхождаме из мола...Влачех го в най-различни магазини...слава бого имаше дрехи и за бременни.Които изглеждаха сравнително добре.Поне след като родя щях да възвърна предишната си фигура...да се надяваме. - Може да отидем да похапнем някъде...
Изкикотих се.Напоследък доста си похапвах,но не ми личеше.Слава на Бого!Не помня да съм яла толкова през живта си.А колко кръв пиех...не беше истина.То пък и трябваше обаче да се пие доста..първия месец сигорно изповръщах цялата кръв която бях погълнала през цялото си съществуване като вампир...четири годинки.
- Хайде татенце...води..на някъде... - засмях се.Това "татенце" звучеш толкова перверзно...Перверзно като мен!

П.п:Любов...то се получи мазало хД