Казино "Лас Вегас"

По пътя за казиното казах на Морган да отиде и да резервира стая в хотела, защото с тези сакове щяха да ни помислят за терористи. Незабелязано проследих мъжа от бара. Той влезе в казиното, а след няколко минутки и аз.
Вътре бе препълнено с хора. С тази късичка, черна рокля, този грим и тези токчета бях точно за тук... Изглеждах нелепо, но това бе част от плана. Отидох до бара и си поръчах една бира. След малко видях онзи мъж. Не изглеждаше толкова притеснен, колкото, когато бяхме в онзи бар. Приближи се до мен и каза:

- Хм, днес с теб май само ще се срещаме - леко се усмихна.
- Няма лошо - намигнах му - Заповядай, седни.

"Сега трябва да я накарам някак да дойде с мен при Робърт, но как? Той я иска жива на всяка цена!"

Отново долових мислите му и леко настръхнах.

- Е, няма ли да ми кажеш как се казваш? Или да те наричам г-н Анонимен? - леко се изсмях и отпих от чашата си.
- Сергей... Сергей Ребров - каза той, като се подсмихваше.
- Хубаво име!
- Ами ти? Няма ли да си кажеш името? - подкани ме той. Нямах никакво намерение да го сторя и отвърнах:
- Алис - усмихнах се леко - Ам, искаш ли да отидем на някое по-тихо местенце? - намигнах му.
- Защо не. С такава сладурана бих отишъл навсякъде!
"Как ли пък не! О, след това, което ще направя ще трябва да се намразя за цял живот!" - казах си, хванах го за ръката и отидохме към някаква стаичка - далеч от другите.

Влязохме в стаичката и той заключи вратата. Бе доста добре обзаведена. Сергей се приближи до мен започна да ме целува по врата. Повдигна ме леко и ме сложи на диванчето дето беше вътре. Бавно започна да си разкопчава ризата, а след това и панталона. "О, Боже! Определено ще се намразя!" - помислих си и го дръпнах по-близо до мен. Той отново започна да ме целува по врата, а след това започна бавно да слиза надолу. "Сега е момента Ейми! Ти си!" Силно го изритах в лицето, а той падна на пода и започна да се превива от болка. Пистолета се изплъзна от панталоните му. Затичах се и го взех.

- Къде са амулета и пръстена? - попитах го - Казвай или ще се сбогуваш с живота си! Той ме погледна изплашено.
- Казвай! - викнах по-силно и заплашително насочих пистолета право в главата му.
- В сейфа са! - каза той.
- Какъв сейф? Къде се намира?
- В дъното има стая, сейфа е под една картина - измрънка той.
- Как е комбинацията от цифри? - повдигнах леко вежда
- Не знам... Само Робърт я знае.
- Къде е той? - попитах
- Не знам, излезе, но няма да се бави много. Така че бъди добра и ми дай пистолета - бавно се повдигна.
Отново се разрових в главата му - казваше истината...
- Мамка му! - извиках. Трябваше да намеря начин да се докопам до амулета и пръстена... Помислих малко и измислих решение... Приближих се до Сергей и понечих да го изритам, но той ми хвана крака и паднах.
- А сега? - изсмя се той - Няма кой да ти помогне!
- Хм - изритах го между краката и бързо се изправих - Не забравяй, че имам това - насочих пистолета към него. Приближих се и докато той все още се гърчеше от болка го наритах няколко пъти и той остана в безсъзнание. Отключих вратата и след това я заключих от външната страна. Отидох до стаята в дъното, но пред вратата имаше двама доста здрави мъже. "Ами сега какво да правя?... Сетих се!"

"Морган, Морган, чуваш ли ме? Трябва ми помощ! Моля те, побързай!" - виках наум и се молех Морган да дойде възможно най-бързо...

Влязох в казиното и потърсих Ейми. Тя стоеше до една стена, а в дъното имаше стая, а пред вратата двама доста яки мъже. Приближих се незабелязано до нея:

- Какво трябва да направя? - попитах и погледнах мутрите. Бяха доста разсеяни и едва ли щяха да забележат нещо. Всички около нас викаха като откачени. Естествено, нали е казино...

Влязох в казиното.Имаше доста хора.Отидох до бара и си поръчах една бира.Отпих една глътка и се огледах.Видях 2 момичета до една стена.Едното беше облечено в къса черна поличка, изрязано черно потниче и високи токчета.Косата и беше черна и доста дълга.Момичето беше доста симпатично и ми хареса.Реших да отида при нея и да я заговоря.
-Здравей, аз съм Джейк.-казах аз и нежно се усмихнах.Момичето изглеждаше напрегнато, както и нейната дружка.
-Преча ли?-усмихнах се нежно.

"Добре, добре... Нека ни помогне.. Вие направете нещо по въпроса с двете горили пред вратата, а за мен оставете сейфа. Когато се промъкна вътре вие останете на пост и гледай мила ми сестричке да не ти омекнат краката, защото после ще бягаме, а нямам намерение да те нося."-Ейми ми прати мисъл.Засмях се доста силно.Момчето погледна и мен странно.

"Те вече са омекнали"-пратих мисъл на Ейми и се изчервих.

Първо едното момиче се изсмя и аз я погледнах малко странно.След няколко секунди и другото момиче се изсмя."Какво става та тези само се смеят?"-погледнах и другото момиче.Позволих си да и прочета мислите и беше доста интересно.Явно си беше паднала по мен.Харесва ми.

-Е какво трябва да правя?-попитах я аз.

"Морган, може да използваш внушението за болка, така ще стане по-бързо. Робърт скоро ще дойде, а когато това стане трябва да сме в хотела. Стискай палци всичко да мине добре!"-каза само на мен Ейми чрез мисъл.

-Аз съм готова за бой.-казах и се усмихнах подло.-Ще ги разбием.Джейк... ще ми помогнеш ли?С теб ще се бием с онези двамата.-казах аз и посочих двете мутри.-Аз знам по-лесен начин да ги победим.

Гледах момичето и се чудех дали наистина може да се бие или ще трябва да се справям с двамата мутри.

-Джейк... ще ми помогнеш ли?-попита ме тя.-Аз знам по-лесен начин да ги победим.-усмихна се дяволито и тази усмивка малко ме притесни.
-Естествено, че ще ти помогна.Какъв по-лесен начин знаеш?-попитах аз доста любопитен.

"Тя има моята дарба.Но как?Мислех, че само аз я имам..."

Момичето, на което още не знаех името, използва внушение за болка и повали двете мутри.Беше толкова добре изиграно.Аз първо бих влязал в бой, а не да използвам тази дарба, но това е добър урок.

-Браво.Ти така и не ми каза името си.Искам да знам името ти.Обещай ми,че след всичко това ще пиинем нещо...

Усмихнах се леко.

- Благодаря, Морган! Вие останете на пост, сега е мой ред! - казах и се усмихнах злобно. Тръгнах към стаичката. За мое щастие вратата беше отключена. Влязох вътре, но там имаше още един мъж. "Добре,че Морган е наблизо" - казах си и го погледнах кръвнишки. Той се свлече на земята и повече не помръдна. "Опс.. Май прекалих" Без да му мисля го прескочих и се отправих към картината. Свалих я и видях сейфа. "Ами сега?" Помислих малко, отдръпнах се, насочих пистолета, който бях взела от Сергей и натиснах спусъка... Имах късмет, че стаята бе звукоизолирана и не се чу почти нищо.. Явно важните клечки я използваха за техните любовни игрички... Приближих се и дръпнах вратата на сейфа. "Браво на мен!" - зарадвах се. Хвърлих едно око на това, което бе вътре. Имаше доста пачки с пари, амулета, пръстена и още купища бижута. Взех това, което си бе мое, скрих пистолета и побягнах към изхода.

- Ам, хей ти - погледнах към момчето - Благодаря за помощта, но ние трябва да се омитаме от тук - хванах Морган за ръката и я повлякох към изхода на казиното.

Не знаех какво става в онази стаичка, в която влезе другото момиче, а и не исках да разбирам.Исках да опозная Морган.
-Разкажи ми от къде си и как си се сдобила с тази дарба.-започнах да я разпитвам, но другото момиче излезе бързо.

-Ам, хей ти - погледна към мен - Благодаря за помощта, но ние трябва да се омитаме от тук.-каза и дръпна Морган.
-Изчакай.Трябва да поговоря с нея.Къде отиваш?-попитах Морган.

Тя каза, че ще се срещнем в хотела.Супер.Не знаех коя стая е, но пък това лесно ще разбера.Реших първо да пиина нещо за кураж.Мислех вечерта да е дълга и да я прекарам с нея.

Отидох до бара и си поръчах едно уиски.


Взех си чашата и се огледах в казиното.Нямах намерение да играя.

След като изпих уискито, се насочих към изхода, за да отида до хотела и да се освежа за срещата с Морган.