Градината

Graduates Брой мнения : 99

Направих знак на бодигарда който ни следваше или по-точно следваше мен ако нещо се случи. Той спря зад една врата и не мърдаше от там. Беше се стъмнило, леко светеха лампите, да тук на тази светлина и със звезди беше наистина хубаво. Сигурен бях че и през деня с много цветя не е по зле. Това място през различно време си имаше различна красота.
Клеър беше тръгнала на пред и си разпери ръцете. Да и аз правя така щом искам да се почуствам така о точно това става. Доста странни са тези чуства за да ги разбереш..
Усмихнах се. Колко беше хубава тази дама в синья рокля. С бавни и тихи стъпки се доближих и застанах зад нея. Луната осветяваше лицето и и така тя изглеждаше още по-прекрасно. Бавно вдигнах ръка и леко и нежно я погалих по бузата, сякаш беше стара и ценна статуя която при неправилно докосване ще се счупи а аз в никакъв случай не исках да допусна това. Лицето и бе толкова меко и нежно и това ме накара отново да се усмихна.

The Big Boss Брой мнения : 4708

След още едно завъртане се озовах очи в очи с него.Тези очи...гледах до,а ръката му се спусна по лицето ми.Затворих очи и се насладих на мига.Когато пак отворих очи се загледах в неговите.Незнайно защо в главата ми изникна написаното на онзи лист хартия който намерихме в плик в една кутия в библиотеката в училището...На лицето ми се появи усмивка.
- I've seen her face before,
I've seen those eyes from long ago,
They're reaching inside my soul
I wish she could see my heart beating for her. - изтананиках тихичко.Това беше текст на песен...песен която доста харесвах.Обаче там пееше мъж към жена.Превода беше
"Виждал съм лицето й преди,гледам тези очи от много време,те достигат до душата ми.
Иска ми се да види как сърцето ми бие за нея."
Беше хубава песен...наистина хубава!Хванах Дмитрий за ръката и го поведох напред.Вървях с гръб на някъде тъйкато докато вървях гледах Дмитрий.Обърнах се когато минавахме на нещо подобно на портичка в която се бяха преплели рози и там спрях като пак погледнах принца.
- What if I were to let you know,
Would it be too much?
But I can't wait to find if I'm invisible.
(I'm)Asking for just ... - изтананиках отново.Пъстрите ми очи бяха впити в неговите.Ръката ми беше в неговата.Толкова ми харесваше да съм с него тук...не исках да свършва този миг. - One night in paradise
Hoping that something' begun.
Is it a million to one
For one night I pay the price
I would give anything, till then I'll wait ...
... For your love ...
Наоколо се носеше лека музика...и не случайно беше точно по тази песен.Тук явно бяха се погрижили за всичко.Нямам си и на идея обаче от къде идваше музиката и как точно тази която ми трябваше.Това което изпях тихо се превеждаше като
" Какво ако искам да ти кажа,прекалено много ли ще е?
Но не мога да чакам, да видя дали ме забелязваш
Искам само..
Една нощ в рая,
Надявам се, че нещо е започнало
1 на милион ли е?
за една нощ ще платя цената
бих дал всичко, до тогава ще чакам..
... твоята любов..."
Приближих се към Дмитрий като тялото ми докосна неговото.Надигнах глава и го погледнах в очите...устните ми почти докосваха неговите.Всичко - почти - в мен - включително Клара - крещеше да не правя това,но не можех да контролирам другата част която го искаше...Устните ми срещнаха тези на Дмитрий.

Graduates Брой мнения : 99

Клеър ме поведе на някъде, пленен от тази магична омосфера и от красотата на прекрасното създание пред мен, просто я следвах.. Спряхме се на някакво доста хубаво място с рози близко до едно фонтанче. Почуствах тялото на Клеър да се допира леко до моето .. устните и, толкова меки и нежни, затворих си очите наслаждавайки се на тази целувка.
- Имаш великолепен глас и ти също си великолепна.. - прошепнах. Погалих я с ръка по бузата след което пръстите ми се плъзнаха към устните и както и погледът ми. Направих и знак да не казва нищо, просто да мълчи. Втората ми ръка се оказа на кръста и и я придърпа плотно към мен. Зарових си ръката в косите и и започнах да я целувам...

The Big Boss Брой мнения : 4708

Устните му бяха толкова меки...толкова ми харесваше да са върху моите,а явно и на него му харесваше.Целувката се задълбочаваше и ставаше все по-настоятелна.И от моя и от негова страна.Обвих ръце около вратът му и се притиснах още по-близо до него.Отделих устни от неговите и си поех дъх.
Невероятен.
Помислих си,а в себе си усетих как Клара се ядосва и как и се иска да разкъса принца на малки парченца.Когато той се беше появил в училището моето друго "аз" беше излезнало на бял свят с мисия да разбере какъв е Дмитрий.Нищо не постигна...поне по мои спомени.Бях се загледала в очите на Дмитрий и най-различни сцени от наши срещи излизаха в главата ми.Приятни сцени...нашите срещи и времето с него винаги е било приятно.Тръснах глава и го погледнах с лека усмивка на лице.
- Ще се връщаме ли при другите? - вече го бях пуснала и се намирах на няколко крачки от него.Някак си не исках да се прибираме,а да останем тук...и той пак да ме целуне и аз да му отвърна...копнеех за неговото докосване...за неговите устни...за него.
Побъркала си се!Ти си болна!
Заяви ми "любезно" Клара,а аз извъртях очи вътрешно.Тя беше толкова мила към мен колкото е гладна котка към мишка.Направо бяхме първи другарчета...

Graduates Брой мнения : 99

- Тук не ти ли харесва? - зададох въпрос наслаждавайки се на очите и и присъствието и.
Спомних си за записката която намерихме в библиотеката в училището. Чуствах се странно, сякаш тази записка ми беше определила пътя .. Не, неможе един лист хартия да ми каже кого да харесвам или пък да обичам. Без него можех сега да си си испитвам тези чусва към Клеър. Можеби някой от семейството ми е виждал бъдъщето? Нищо странно с такава разнообразна рода. Но, защо му беше да пише това? Нямаше ли всичко да си дойде с времето си?
Усетих се че бях потънал в мисли, но не тук и сега бе времето за това. Сега колкото се може повече исках да остана с Клеър. Само като се замислех че скоро време ще трябва да се връщам във Франция..Приближих се към Клеър и я придърпах нежно към мен. Не, не трябваше да мисля сега за това. Прегърнах Клеър и не исках да я пускам да си простоим така ден, два.. Исках винаги да е с мен.
- Малко глупав въпрос ще задам, но понякога и принцовете трябва да се снижават до такива въпроси. - усмихнах се и леко се отдръпнах от нея без да я пускам. - И ти ли го чустваш? - попитах и я погалих по бузата все още усмихвайки се.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Сгуших се в принца и затворих очи.Не исках да ме пуска.Исках да стоим така колкото се може по-дълго...завинаги.Усмихнах се като в главата ми излезнаха думите "Завинаги.Това е много време."Е аз разполагах с това време...докато някой не ми теглеше кола естествено и не ме убиеше,но не мисля,че исках това да е скоро...Избутах тези мисли някъде навътре в съзнанието си тъй като не му беше нито времето нито мястото да мисля за това...Не можех ли просто да стоя сгушен в него без да мисля за каквото и да е?Явно нямаше такива екстри.Думите на Дмитрий прекъснаха размишленията ми.Той се отдръпна леко колкото да може да ме погледне,но без да ме пуска.Захапах долната си устна.Имах няколко възможни начина за отговор - истина и лъжа.Но защо трябваше да го лъжа?
- Да.Чувствам го... - кимнах и го погледнах в очите.Той се усмихваше леко и това малко ме накара да се изчервя - а аз определено не се изчервявах лесно...поне не не скоро - и задъвках устната си по-силно.Да си призная ме беше страх от тези чувства...беше ме страх да не съм отново наранена след Натаниел.Другото ми "аз" не ми помагаше особено пък с тези чувства които имаше...Клара не беше фенка на Дмитрий и определено и харесваше когато страдах.Не обичаше да съм щастлива...тя беше кучка!
Лек ветрец подуха и разпиля косата ми,а аз само се усмихнах.Студовете вече ги нямаше и сега щяхме да имаме хубаво време и прохладен ветрец.Мисля,че нямаше да е зле да се организира някое парти на плажа като стане още по-топло,но за това можех да мисля и друг път.Сега трябваше да мисля за това което се случваше тук...в градината на имението между мен и Дмитрий затова избутам мислите за плажното парти с чекмедже с надпис "По-късно!"и погледнах принца.Чудех се какво ще стане сега...с нас...с всичко.

Graduates Брой мнения : 99

Погалих я по местото на лицето и където се беше появила лека руменинка.
- Знаеш ли че така ставаш още по-сладка? - усмихнах се. Поклоних и се сякаш без да я пускам, сякаш отново я канех на танц.
Едвам-едвам но се чуваше тиха и бавна музика и ние под нея започнахме да танцуваме. Интересно дали се беше напълнило там от както си тръгнахме? Или пък интересно как се справяше бодигарда с раздаването на цветя? Ще трябва да гопитам за преживяването му като свърши този бал, макар че аз съвсем не исках да свършва. Нека върви, дълго, дълго време..
Музиката идваше към края и започна да утихва и скоро не се чуваше съвсем. Ние също спряхме и просто се гледахме, можех да стоя и так просто часове да я гледам. Не издържах отхвърлих нежно косата и назад и си наведох главата за да целуна Клеър. Как не исках да свършва тази целувка и как исках да проседим тук цяла нощ и всичко можеби щеше да е така ако..
- Excusez-moi, monsieu Florian. - Чух гласа на бодигарда който го бях оставил да стои зад вратата.
- Да? - погледнах към него малко недоволно за това че ни прекъсна прекрасната вечер.
- Франсуа има нещо важно, което не може да се остави за по-късно. - каза той намеквайки че тази вечер ще трябва да се прекъсне и ще трябва да пусна Клеър. Колкото и да не искам..
Обърнах се към дамата във синьата рокля със малко виновен поглед.
- Извинявай, налага се да напусна. - поклоних и се докосвайки ръката и с устни. - Но обещавам че ще се върна, моля те изчакай ме в имението. - казах и без голямо желание все пак я пуснах. Тръгнах на там от където бяхме дошли.
- Изчакай ме.. - повторих спирайки се и поглеждайки я пак. Чуствах се виновно тъй като я оставях..

» Градината
» Градината
» Градината с водопада