Стая за гости (3)

С Харпър влезнахме обратно в имението.По пътя от двора до вратата се бях сгушила в него зареди студът.Когато влезнахме се оттърсихме от снега който тукощо беше почнал да вали.Усмихнах му се и му смигнах след което се качих по стълбите към втория етаж,а той ме последва.Влезнахме в една от стаите и аз седнах на леглото като се подпрях на ръцете си и го гледах.
- Хей какво има? - попитах го.Дъжеше се странно и почвах да се притеснявам за него.Изправих се и отидох до него.Изглеждаше ми отвеят.Сякаш беше в съсвем различна галактика,а само тялото му си седеше тук за украса. - Харпър!
Повиках го и леко разклатих тялото му.Боже какво му ставаше?Държеше се странно.Тези дни особено...Особено сега.
- Какво има?Знаеш,че можеш да ми кажеш всичко.

Пп:Чудех се къде да пиша,а от всички стаи тази май е най-хубава..1 е заета и..

Дете?Дете?Какво?
Ококорих очи насреща му.Очите му в които се вгледах ме изненадаха.Бяха пълни със сълзи...И все пак да убиеш собственото си дете.
Отидох до него и го прегърнах.
- Спокойно.Не те мразя..аз..ти не може да го убиеш.То е твое дете.Ако майка му не го иска може ние да го...отгледаме. - и аз не знаех какво говоря.Аз и дете.Хаха!Та това ще е бебе да гледа бебе.Три годишно да гледа две годишно.Да си призная не ми харесваше това,че е спал с друга и,че има дете от нея,но...какво можех да кажа?А и това да убие собственото си дете...просот знаех какво е да си дете и да не можех да изживеш живота си...знаех!
Притиснах го към себе си и седнха на леглото като го държах в прегръдките си.
- Не можех да го убиеш...просто не можеш.Няма да е честно спрямо него и неговия живот...то може така или иначе да остане на този свят като ъъ дух...просто не трябва да го правиш. - говорех объркано,но мислите ми бяха объркани,а и имах чувство,че ще заплача,а дори не знам защо.

пп: сапунка..

Захапах долната си устна и почнах да я дъвча.
- Но...то ще има нужда от кръв сам го каза.Аз мога да му я дам...няма да ми е проблем. - почнах или по-скро продължих да споря с него.Ако ще това да е детето на Годзила то трябваше да живее. - Коя е тя?Тази от която е детето.
Реших и това да попитам.Искаше ми се да знам.Не знам защо,но исках това дете да не бъде убито особено от баща си.
Думите му проехтяха в главата ми.
Знаеш ли...никога не съм мислил,че някога ще имам дете,а сега ще се наложи да го убия!
Въздъхнах.Живота - както каза той - е наистина гаден.Аз и дете...тези думи не знам дали някога щяха да се свържат,но сестра ми например и тя преди време казвшае така.Поне когато съм я виждала докато бях духче,но сега тя си има едно сладко малко детенце.Децата бяха сладки,но докато спяха.
- Някога грижил ли си се за дете?Каквото и да е било...

Какво?Наше собствено какво?Дете?И да ме превърне,но....
Обичам те много,но...
Едва можех да мисля трезво.Всичко ми беше толкова объркано.Да ме превърне,да имам дете,а и името Ефи ми беше толкова познато.
Ефи,Ефи...о господи!
- Ефи ми е леля! - избухнах аз и се изправих бързо като го погледнах така сякаш с очи изтрелвах мълни. - Спал си с леля ми?
Сега вече бях ядосана.Спал е с леля ми....И със сестрите ми ли си спал? - попитах го ядосано.В момента това за нашето дете и превръщането ми бяха изкочили от главата това,че е спал с леля ми ме ядоса....просто леля ми.Леля ми!

пп:пфф...а относно превръщането мен уж щеше да ме прегвръща Роджер ;хх

Въздъхнах.Наистина не трябваше да му викам за това...,но и леля ми и сестрите ми.
Успокой се.Всичко е било преди време.
Изправих се и излезнах от стаята където го видях.Беше се свлякъл на пода и плачеше.Сърцето ме заболя да го гледма така.Клекнах до него и го придърпах към себе си като леко почнах да го клатя напред назад като малко дете,а това си беше сравнително трудно зареди тялото му.
- Шшш...спокойно. - почнах да му шепна и го погалих по косата. - Аз съм до теб.Съжалявам за преди малко.Съжалявам,че избухнах.Обичам те Харпър.
Говорех тихо сякаш говоря на малко дете.Притиснах го още повече към себе си.Не исках да го гледам така тъжен.Болеше ме.... - За детето...каквото и да решиш ще те подкрепя.Ако държиш да ме превърнеш добре...за наше детето обаче ще помислим допълнително.
Исках да го накарам да се усмихне.Не исках да го гледам така тъжен.Да плаче...

Усмихнах се и легнах на леглото като го дръпнах към себе си и той се озова върно мен.Исках да се забавляваме,а и щом това щеше да го накара да се почувства по-добре.
- Иска ли питане? - подсмихнах се.Думите за превръщането ми не ми излизаха от главата,но пробвах да ги забутам някъде навътре в съзнанието си.Исках Харпър да ме превърне,но как щях да го кажа на Роджер?С него бяхме приятели...,а това за наше дете...аз бях на осемнадесет...,а принципно трябваше да съм на пет.За себе си не можех да се грижа,а камоли за дете...,но може би ние двамата щяхме да можем да се грижим заедно за дете...знам ли.
- Ти наистина ли искаш да си имаме наше дете? - попитах го като го погледнах в очите.Детето си беше голяма отговорност и изисквше доста грижи.Дали можехме да му дадем всичко от което имаше нужда?

Въздъхнах.Май не трябваше да повдигам тази тема.
- Харпър.Успокой се.Когато искаш...аз...също не съм говота,но.... - дори не знаех какво да кажа.Аз и дете - бебе да се грижи за бебе.Изправих се и отидох до него като се облегнах на стената и скръстих ръце пред гърдите си. - Хей...все още ли искаш да ме превърнеш?Като се замисля...това е хубаво.Смисал...вие не стареете,а ако си остана човек ще..ъ..остарея.
Надявах се да не направя още нещо както не трябва като повдигна и тази тема.Усмихнах му се чаровно. - А и нали искаше да се забавляваме?Не мисли за нищо друго...мисли само за мен.
Смигнах му.Не исках да си тормози главата със всичко.С леля ми,сестрите ми,детето му или каквото и да е било.Искахда се усмихне.Да е мъжът който беше до преди няколко дни.

Въздъхнах.Отидх до леглото и се шмугнах под завивките без да споря с него.Не ми беше до спорове.Прехвърлях всичко случило се в мислите си.Той беше спал с леля ми и тя беше забременяла от него.Щеше да убие детето си когато то се появи н бял свят...о и беше спал и със сестрите ми,а сега не беше никак на кеф.
Обичам те.Знай,че съм до теб.
Затворих очи и се обърнах на една страна.Не можех обаче да заспя.Мислите ми бяха толкова объркани,че не ме оставяха намира.
Почнах да се въртя в леглото.Накрая легнах по гръб и отворих очи като погледнах към тавана.Единствената светлина която се процеждаше в стаята беше от луната която се виждаше през прозореца.

Размърдах се и като се обърнах на другата страна усетих,че и той е легнал.Отворих очи за миг и видях,че е затворих очи и най-вероятно спеше.Диваше спокойно поне по мои изчисления.Затворих очи пак и се сгуших в него.До колкото знаех това парти щеше да е дълго...няколко дни.Щяхме да празнуваме и Коледа и Нова Година.
Пропъдих всякакви мисли от съзнанието си и се насилих отново да заспя.

***
Сабудих се и погледнах часовника.Десет сутринта.От прозореца се процеждаха слънчевите лъци.Изнизах се от леглото и отидох до банята.Оправих се след което излезнах и седнах на ъгъла на леглото и пуснах телевизора,но бях намалила звука за да не сабудя Харпър.Един Бог знае кога е легнал снщи.

Усмихнах му се и усилих още малко звунът на телевизора.
- Добре,а ти? - зачудих се дали да не севърнем при другите.Все пак какво щяхме да правим тук?Въпреки,че можехме да правим много неща,но пък в имението имаше доста стаи които можехме да минем и да поогледаме.Бях чула,че има и боулинг и билярд и басейн. - Ще се върнем ли при другите?Или ще скитаме из имението?
Легнах отново и погледнах тавана след което обърнах глава към Харпър и му се усмихнах чаровно и мило.