Ресторант "Веда"

Влязоха в ресторанта. Беше огромно,добре осветено помещение с много маси. Имаше няколко заети,но повечето бяха празни. Том избра една маса малко по-навътре и двамата с Теса седнаха. Не след дълго дойде и келнера.
-Какво ще обичате,сър?
-Какъв е специалитета? - попита Том и го погледна.
-Пиле в сладко-кисел сос,сър.
Том се обърна към своята любима.
-Какво ще кажеш,скъпа? Или искаш нещо друго?
Бързо се обърна към келнера.
-Защо не донесохте менюто??
Явно леко смутен,той бързо затича към малката масичка с куп черни книжки.

-Вече дори го забравих,скъпа.-каза Том и се усмихна.
Келнерът донесе храната. Том също бе взел вино. Взе бутилката и наля в своята,след това и в тази на Теса.
-За нас!-каза Том и поднесе чашата.
Такова бъдеще имаше само в мечтите му. Още от малък бе мечтал за такива моменти,но тогава мислеше,че това са само мечти. Грешка! Всичко е реално,дори по хубаво - Том знаеше,че няма да свърши. Очакваха го още по-щастливи моменти с тази жена. Жената на неговия живот.

-Не,никакви. Защо?
"Супер"-помисли си Том. Тук щеше да падне веселба. Трябваше да е нещо интересно.
-Нещо интересно ли ще има,мила?-попита Том и в гласа му се усещаше надежда.
Отпи глътка от виното. По принцип си падаше по по-твърд алкохол,но сега виното беше някак меко. Хвана ножа и вилицата си и си отряза парченце месо от пилето. Ммм,каква вкусотия...

Том се засмя.
-Разбира се,любов моя. С удоволствие бих!
Не можеше да и откаже. Просто не можеше да устои на погледа и,на думите и...имаше чувството,че да откаже означава да я обиди,да я изгони...
-Но нямам тоалет...трябва да си търся нещо...може би ще помогнеш?
Том продължи да се смее и я погледна мило. Какво по-добро от това тя да му помогне за костюма. Така щеше да е сигурен,че няма да изглежда глупаво.

-Супер!-каза Том и също я целуна.
-Ще вземем каквото поискаш...време е малко да те поглезя с една шопинг терапия!-каза след това Том и се засмя.
Не обичаше да пазарува много,но щом беше с нея - щеше да го преживее. Напротив,дори можеше да му хареса. Отпи още една глътка вино и се погледна лицето на Теса. Сияеше от радост. Том също беше щастлив. Какво по-хубаво от това да изкарат още една вечер заедно?

-Не знам,може би ти имаш идея? Резервирал съм стая в хотел...
Очите,които го гледаха отсреща бяха невероятни. Отново пропадаше в тях. Но какво пък,в стаята щеше да е приятно. Да вземат душ и след това да се отдадат на заслужена почивка. Беше му писнало от всичко около него...всичко освен нея. Тя нямаше да му писне никога.

Последните два месеца бяха тежки за мен. След като бях съживена и човек - за пръв път в живота си - всичко беше различно. Не ме заобикаляха призраци ,нито контролирах неща с ума си. Здравословното ме състояние се беше влошило. Повръщах всяка спутрин и постоянно имах пристъпи на гадене. Страхът ме беше обзел ,докато не разбрах причината. Шокът беше голям, тревогата също. Мисълта че имах нещо от него в себе си ме радваше, ала едва ли щеше да зарадва него. Дни наред се чудех какво да правя, седях и обмислях или пък просто пренебрегвах проблема, докато в малките часове на нощта той не се натрапваше и не ми даваше мира.Чувствата бяха смесени , самотата беше убийствена, но наложителна - отшелничеството ми даваше възможност да премисля многократно ситуацията.И ето - решението само дойде. Беше нужен само един телефонен звън. Искрено се зарадвах на поканата на Нейт , още повече да чуя гласа му след толкова много време. Очите ми се насълзиха от радост, но и от тъга. Положението беше сериозно. Колата ме взе в часа, в който той каза и тъй като познавах Нейт знаех че няма да ме заведе в Мак Доналдс или в КФС , така че бях облякла черна дълга рокля без презрамки. Дантели украсяваха горната част на тоалета, а под гърдите имаше тъмен колан, от който надолу роклята се вееше феерично и леко се влачеше по пода. Сребърно колие красеше шията ми, а косата беше преметната на една страна идеално изправена. Коремът ме се беше свил на топка и щях да се пръсна от напрежение. Почти не усетих пътя до ресторанта. Сякаш всичко беше в мъгла, а после пред мен имаше прекрасна маса с ваза с тъй обичаните от мен рози.
- Здравей Нейтън.
Преглътнах тежко и после срещнах погледът му и чаровната му усмивка. Колената ми омекнаха и някак механично се придвижих до стола , а Нейтън като истински кавалер го дръпна , за да може да се настаня. Един сервитьор дойде сякаш от нищото и наля в кристалните чаши алкохол.
- Мина време - промълвих сконфузено. Как щях да му го кажа? Обгърнах с ръка стъблото на чашата и се загледах в отблясъците идващи от светлината.Не знаех какво да кажа, но трябваше да го направя.
- Как си? - усмелих се да го погледна в очите. Тези тъй прекрасни очи. Караха ме да се разтапям всеки път щом се вгледам в тях. Напрежението отново се възвърна и почувствах ,че тежа повече от колкото съм. Сякаш малките висящи обеци достигаха пода заедно с колието, а крайниците ми са залепени на едно място и не могат да бъдат помръднати.

Изчервих се при комплимента, после пак и някак не можеш да не се усмихвам. Нейт беше от хората, които те караха да се усмихваш дори и в най-напрегнатия момент, но можех ли да хвърля с лека ръка това, което се беше случило?
- Радвам се,че нещата с теб са наред. Изглеждаш някак отпочинал - леко се усмихнах и се наслаждавах на допира на ръката му. Сърцето ми биеше лудо и смесени емоции ме заляха. От една страна пеперуди пърхаха в стомаха ми от любов , а от друга - ято гарвани ме разкъсваха от притеснение. Погледнах го в очите като усмивката се скри от лицето ми.
- Нейт - продумах с пресъхнало гърло.Поех дълбоко въздух, а после издишаш въздуха шумно. - Помниш ли как преди два месеца ме спаси и как после...нещата тръгнаха в друга посока...
Прехапах устни и се изчервих залята от спомена и едновременно от възникнал копнеж, но думите пареха на езика ми като отрова и трябваше да бъдат произнесени.
За доброто и на двамата.
- Нейт - погледнах го право в очите със сериозно изражение. - Бременна съм.
Преглътнах и затворих очи за миг очаквайки най-лошото. Проклех се ,че не изчаках до края на вечерта.

Чаках реакцията - първо беше объркването, както и предположих. После очаквах най-лошото и си представях отритването си и жестоката му гримаса отново и отново, но това не последва. Той се зарадва и това направо ме накара да остана с провиснало чине.
Още повече след като видях надеждата му след като пита дали е негово. Отговорът беше повече от ясен , но нямаше да му се сърдя, защото наистина беше неочаквана новина. Стиснах ръката му в отговор и лека усмивка озари лицето ми.
- Да - прочихтих гърлото си. - Твое е. Вече съм във втория месец
Очите ми се насълзиха от радост, но ги преглътнах. Той щеше да приеме детето и нямаше да ме зареже на произвола на съдбата.
Обичах го. Това беше първият мъж, който обичах толкова силно в живота си. Всяка една клетка от мен копнееше за него, всеки миг заедно беше като животоспасяваща доза, а последните два месеца бяха истинско мъчение. Внезапна мисъл пробуди отново паниката.Вдигнах свободната си ръка и го помилвах леко по лицето.
- Не е ли тази вечер пълнолуние?

Камък падна от плещите ми за пореден път. Почувствах се лека като перце и ми се прииска да можех да летя и да викам, и да скачам и ...и ...и да излея радостта си от момента. Щеше ми се отново да бъда вещица и да опитам някаква магия за левитация или да стана небесен ангел, за да може да разперя крила и да летя към хоризонта. Мислите ми бяха разкъсани от думите за изненадата.
- Изненада? - повторих объркано. Знаех ,че Нейт много си пада по милите жестове, но да ми направи такава изненада, която служителите му биха искали веднага да получа.
- Ах ти - усмихнах се широко. - Тогава не мъчи горкия човечец. Любопитството почва да ме гложди.
Засмях се леко и благодарих на Бог, за тази тъй прекрасна вечер. Подобно на Нейт и аз исках да и се насладя, да загребвам с пълни шепи всеки едни момент, който завинаги да остане в ума ми. Забелязах ,че беше тръгнал да поръчва, за това го спрях тъкмо на време.
- За мен някаква салата. Нещо по-леко

Нейт се засмя и поклати глава.За какво плащаше на хората си?За да мрънкат и да се оплакват от едно куче?Ако ще е така...хубаво.Той поръча две салати понеже не беше особено гладен и зачака.
- Ще потърпите и двамата още малко.Много сте нетърпеливи. - направи гримаса той.Ако трябваше да си признае и на него му беше любопитно как ще реагира тя на този подарък.Някои не харесваха кучета и се мръщеха и ги изоставяха.Надяваше се Талия да не е от тези хора.Най-вероятно грижите за куче и дете щяха да са доста трудно,но те щяха да се справят.Той вярваше в това.
Пристигнаха салатите им които те започнаха да ядът и от време на врем си говореха.Най-различни теми и включително за бъдещото им дете.Талия няколко пъти се беше опитала да разбере малко повечко за изненадата си,но не и се получи.Накрая Нейтън реши да плати сметката и щом взеха цветята се отправиха към колата.
Върколака звънна на служителя си който беше с кученцето в колата и му заяви,че идват.Искаше просто всичко да е що годе идеално.Пое кученцето през леко отворената врата и се обърна към талия.
- Това е твоята изненада. - заяви той като леко и подаде едно малко бебе хъски.Типичната окраска с сини очички.

Пп:Малко контрол над яденето ама...

Вечерта мина приятно - лека салата, ароматно вино, приятни разговори... При все това опитите ми да разкрия изненадата си се провалиха, дори и най-невинните, особено милите очички и ангелската усмивка - оставаше мъчителното чакане, но все пак бях щастлива и в момента нищо не можеше да развали момента на щастие.
Бях с любимия си мъж, чаках детето му, което щеше да израсне с прекрасни родители и се чувствах истинска жена тек в луксозния ресторант чакаща изненада и получила огромен букет любими цветя. След всички страдания най-накрая получавах нещо прекрасно и нямаше да го пропилея.
Най-накрая дойде дългоочакваният момент. С Нейтън излязохме от заведението и щях да се пръсна от нетърпение и.....барабани.....вратата на колата се отвори и той дължеше в себе си нещо. Щом го зърнах направо щях да се развикам от радост. Нейт ми подаде най-сладкото бебе хъски, което някога съм виждала. Поех го внимателно и го гушнах. Козината му беше мека като коприна , а малкото му носленце ме душеше. Кристално сините му очи се озъртаха във всички посоки , но щом ги фиксира върху моите направо щях да се разтопя.
- Това е най-очарователното създание на света - казах с широка усмивка и погледнах към Нейт. - Божичко обичам те.
Скъсих разстоянието помежду ни и го целунах страстно като внимавах с палето.