Пътя до Лас Вегас

След като оставих Тео сам на уличките побягнах на избираеми посоки.Излезнах на магистралата.Качих се на Стоп до съседното градче където си купих билет за самолет и отраших за Лас Вегас.Пътят беше дълаг и изморителен..и много,много скучен..щом слезнах на летището си наех такси...Слезнах пред един от хотелите..дали щеше да е добре да си наема стая или просто да се скитам на ляво на дясно като муха без глава?Да..скитането по ми допада,а и не си бях взела нищичко..о по дяволите..не ми се иска да го казвам,но ще трябва да почна работа..продължих да разглеждам Вегас докато накрая не стигнах тунелите...

Реших да си взема такси, така по-бързо щях да стигна до летището.

- На къде да Ви закарам? - попита шофьора.
- Към летището, моля! И нека е по-бързо!
- Добре!

Настаних се удобно и потеглихме. След около 15 мин. стигнахме летището. Платих на шофьора за превоза и излязох от колата. Взех си багажа и се отправих към касата.

- Добър ден! Един билет до Лас Вегас, моля! - казах на жената пред мен.
- Един момент! - погледна нещо на компютъра пред нея - Име, моля.
- Ейми Джонсънс - отвърнах. Изчаках няколко секунди.
- Заповядайте и приятен полет!
- Благодаря! - взех билета от ръката й и зачаках. След десетина минути чух повикване за Лас Вегас и се отправих мястото за качване.

Карах към летището колкото можех по-бързо, но все пак бях предпазлива, за да не се случи и с мен нещо, както с Ейми.

-О Ейми... какво подяволите си намислила отново?-запитах аз, макар да нямаше кой да ми отговори.Бях много объркана, но все пак продължих да карам.След известно време стигнах до летището и се отправих към касите.

-Добър ден.Може ли да ми кажете кога има полет до Лас Вегас?-попитах касиерката.
-Един момент...Последния самолет още не е излетял.Има още 30 минути до излитане.
-Един билет тогава.-казах напрегнато, но все пак се усмихнах.
-Не мисля, че има места, но все пак ще проверя.-започна да рови из компютъра.-Имате късмет.Има само едно място.Ще трябва да седите до Ейми Джонсънс.
-Прекрасно.Това е сестра ми.Аз тъкмо нея търсех.Много ви благодаря.-взех билета.Касиерката ми посочи накъде да отида и аз побягнах.

Качих се на самолета и открих къде трябва да седна.

-Здравей сестричке.-казах на Ейми, която гледаше прозореца.Тя се обърна към мен стресната...

Настаних се в самолета и седнах на опреденото място. Падах се точно откъм прозореца.

- Полетът за Лас Вегас ще закъснее с 30 мин. Има малка повреда, която бързо ще отстраним. Моля останте по местата си и запазете самообладание - каза стюардесата.
- Чудесно - измрънках под носа си. Обърнах глава към прозореца и се замислих за Тран и Бони. Отново ми се изпълниха очите със сълзи.

-Здравей сестричке. - каза Морган.
- Морган?! - подсмърчайки се обърнах към нея - Какво правиш тук? - изтрих с ръкав сълзите си. Силно я прегърнах и промълвих:
- Не мога да живея без него Морган, не мога... Обичам го страшно много... Достатъчно видях от този живот, Морган, искам да се махна, искам да умра...

Сестра ми плачеше отново.Прегърна ме и каза:

- Не мога да живея без него Морган, не мога... Обичам го страшно много... Достатъчно видях от този живот, Морган, искам да се махна, искам да умра...-ридаеше тя в черните ми коси.
-Никой няма да умира сестричке.Където си ти, там съм и аз.Няма да те изоставя.Толкова време сме били разделени, та да се разделим пак.Дори смъртта няма да ни раздели,защото имам изцеление, което става по-добро.-бръщолевех аз без да осъзнавам какво говоря.После млъкнах.

Ейми още плачеше, когато една стюардеса дойде и ми каза, че ще потегляме и да си сложим коланите.Кимнах и се усмихнах.
-Сложи си колана.-аз сложих моя.Исках да ми разкаже всичко.За Джейсън,защо сега отиваме във Вегас... за Тран, но поне ще изчакам да тръгне самолета.

Сложих си колана и се загледах през прозореца. След около минутка промълвих:

- Виж, аз съжалявам... Не знам какво ми стана... Просто много ми се натрупа напоследък... - изтрих сълзите си и погледнах Морган. Сигурно изглеждах ужасно, особено с този тъжен поглед и тези синини... Скръстих ръце и се отпуснах на седалката. Прехапах силно долната си устна и опитах да се успокоя.

-Няма проблем.Всичко е наред...-казах аз.Гледах седалката пред мен и не знаех какво да кажа.Всичко беше толкова объркано.
-А защо отиваме във Вегас???Кажи ми, че само ще играем на ротативки и ще обикаляме из магазините...-примолих се аз.Не исках да се занимавам с врагове и прочие.Зачаках отговор...

За нещастие трябваше да разочаровам Морган...

- Докато бях в лечебницата и докато ме оперираха, някакъв мъж влязъл в стаята и взел амулета ми и пръстена на Джейсън. Тран се опитал да го спре, но той скочил през прозореца. От него била изпаднала бележка от Вегас и ние с Тран предоложихме, че местонахождението му е някъде там. Трябваше да заминем двамата с него - въздъхнах - но той сега е зает... все пак чакат с Бони дете.

Подпрях глава на рамото на сестра си и отново захлипах...

- Не е нужно да ми помагаш в търсенето, не искам да рискуваш живота си заради мен. Направи си почивка, обикаляй магазините, запознай се с някое момче... Аз ще се оправя и сама.

-Аааа не.Взимаме амулета и пръстена и тогава ще обикаляме двете из магазините.И престани да мислиш за Тран.Поспи,защото ще ти трябват сили.Аз също мисля да поспя.Трябва силите ми да са на максимално ниво.-казах аз и извадих някакви възглавнички от етежерките над нас.Подадох едната на Ейми и извиках стюардесата.
-Моля, донесете на сестра ми едно приспивателно, а за мен едно уиски с 2 кубчета лед.-казах аз и стюардесата си отиде.След 5 мин се върна и ми подаде поръчката.
-Заповядай.-казах аз и подадох на Ейми приспивателното и чаша с вода.-Пий.-наредих аз.

Изпих хапчето и се отпуснах. След около десетина минутки заспах.

***

Зловещ смях и детски плач. Обърнах се... Малко детенце тичаше към мен. Приклекнах и го поех на ръце.
- Хей, сладурче, защо бягаш? - попитах
- Той... лошият чичко ме гони - каза плачейки.
- Кой е този лош чичко?
- Пусни ме!
Бавно пуснах малкото момченце. То протегна ръчичка и посочи с показалец някакъв мъж. Погледанах напред. Това бе Джейсън...
- Бягай! - извиках на детето, но то остана на място... не можеше да помръдне. Прикрих го зад себе си.
- Ти нали бе мъртъв? Как така отново си жив? - изсъсках.
- Ех, Ейми, Ейми - изсмя се той, вдигна ръка и замахна срещу мен. Свлякох се на земята. Около мен се образува локва кръв. Джейсън ме бе промушил... Започнах да се гърча от болка. Над мен застана Тран.
- Тран, помогни ми! - казах през зъби.
Той се изсмя зловещо.
- За какво да ти помагам?! Имам си Бони и не се нуждая от теб! Защо изобщо се запознахме! Как бих искал да не беше жива...
От думите му ме заболя още повече...
- Но, но... аз те обичам... - издъхнах, а това бяха последните ми думи...


***

Събудих се... Цялата треперех, а по лицето ми се стичаха капки пот.
- Добре дошли в Лас Вегас! - каза стюардесата.

Не можех да заспя.През цялото време гледах Ейми и как се въртеше на седалката.Сънуваше кошмар.Реших да не я будя.След известно време самолета започна да се приземява и Ейми се събуди.

-Хей как си?Готова ли си да вземем тези амулети и пръстени и да се махаме от тук?-попитах.

- Да, да - промълвих - Да потегляме! - казах, взех си багажа и продължихме напред. Дълго мислих... "Защо не пожела да ми помогне? Защо каза, че би искал да умра? Защо?" Гледах в земята и не спирах да си задавам тези въпроси, които ме измъчваха. Стигнахме до някакъв бар...

Тран имаше билети и ние се качихме на следващия полет за Лас Вегас.Не го питах от къде ги е взел.Не горях от желание да знам.Сигорно единия е бил за Ейми,но както и да е.Гледах през прозореца през цялото време.Не бях много голям фен на самолетите.Беше ми скучно в тях,но какво да се прави.Това беше най-бързия начин да стигнем до Вегас.Пътя беше дълъг,но поне седалките бяха удобни.Тран заспа по едно време."Колко е сладък когато спи"-мислех си аз.Когато самолета спря ние слезнахме на летището в Лас Вегас.
-Добре.Сега на къде?-попитах го.