Стаята на Анна и Исабел

Students Брой мнения : 41

Стаята :

Банята:

Students Брой мнения : 41

Прибрагх се. Не бях изморена.
Затръшна вратата, хвърлих чантата на леглото си и легнах до нея затваряйки очи.
Отворила очите си, минута по-късно, осъзнах, че трябваше да направя нещо.
Отидох тичешком в банята ( бях събула обувките си) и се изкъпах. беше доста приятно, макар че се къпех с доста хладка вода, направо студена. реших , че така ще премахна пиянството.
Обвих една хавлиена кърпа около тялото си и след като излязох от банята намокрих килимчетата в стаята. легнах на моето легло и намокрих и него. Косата ми все пак беше суха.
Преоблякох се с къси панталонки и някакво потниче,което ми видях очите, когато отворих зеления голям куфар , изправен пред леглото ми.
По едно време ми се прииска просто да извикам. Разнесе се писък, не много силен, но се чуваше добре. може би ми стана малко по-спокойно.
треперех от студ, заради студения душ.
Сам, Сам... Ама че момиче!
Вече мислех трезво.

Students Брой мнения : 38

Не бях спала цяла нощ, всъщност не бях заспивала, за да не спя. Някио твърдяха, че е от пълнолунието, а аз не вярвах. За мен нямаше голямо значение, така или иначе понякога сънувах кошмари, но не винаги. Тази вечер не беше фатално будуване. Исабел се прибра с гръм и трясък, така че щеше да ме събуди.
Седях с вдигнати, опрени на стената, крака. Главата ми висеше и косата се вживяваше в ролята на метла. Потникът ми беше къс и кръстът ми беше гол, по същия начин и краката ми си бяхя голи. Странна поза. Не знам какво ми помагаше или вредише, но иначе нямаше какво да правя.
Когато се прибра, Исабел наистина изглеждаше странно и не ми хареса видът `и. Миризмата на алкохол изпълни цялата стая. Тежък алкохол водише и до лоши неща.
Цялото `и неприсъщо за нея държание, ми подсказваше, че нещо не е наред. Каквото `и да беше, тя сама щеше да си каже. Нямаше да я притискам да говори, въпреки че щях да `и се карлам доста. Аз бях строгата в нашия съквартирантски тандем.
Изглеждаше шантаво да я видя с надолу главата. Не `и обърнах видимо внимание. Оставих я да поизтрезнее малко.
Когато излезе от банята вече беше готова да говори, щом можеше да крещи.
Направих се на незабелязала присъствието `и, и затова, когато тя издаде този странен вик, аз просто монотонно казах:
- Исабел, може да не спя, но все още имам тъпанчета в ушите си.
Обърнах се в нормална поза. Изгледах я изпитателно и се смъкнах на пода до нея. Издърпах едно одеало от леглото си и го хвърлих да се завие.
Постояхме малко в мълчание, докато аз си офкъх и пъшках, като видимо я подканвах да говори.
- Ако искаш да говорим, знай че имаме цяла вечност да го направим. - казах шеговито, но после млъкнах.
Ситуацията не беше за шеги. Облегната на леглото, държах ръцети си между вдигнатите си крака и тихо седях, докато тя реши дали да ми каже, или не. "Нощта щеше да бъде дълга, но нали затова съм и съквартирантка и приятелка?" помислих си и оттам замълчах. Това не беше трудно за мен.

Students Брой мнения : 41

Повдихгнах едната си вежда в знак на изненада.
-Ти летеше ли?! - попитах внезапно, отклонявайки малко темата.
Стоп за секунда. Секунда за размисъл, за да мога да си върна мислите . Анна беше вещица, съотвенто притежаваше вещерски умения, от което следва пък, че може да лети. Но трябваше да ли да прави такива пози? Разсмях се.
- Аз не, нищо ми няма. Странна нощ. Всичко в нея беше странно. Глупости...просто. - оправдавах се аз, но не я поглеждах, защото си помислих, че с тез вещерски умение ще може не само да лети, а и вземе да познава лъжата. Е тогава щеше да бъде лошо.
Това , което казах не беше изцяло лъжа. Вярното беше, че ощта беше странна и донякъде глупостите. Ето още един факт в моя живот - целувах се с момиче. Колкото и да не бе толкова лошо, колкото винаги ъсм си мислела, винаги ще си препочитам мъжките устни върху моите.
Седнах на леглото и скръстих крака, както винаги. След това осъзнах, че е неудобно и седнах ,,по турски". Да, това определено беше по удобно.
Обърнах глава към Анна. Тя не ме гледаше любопитно, просто някакси, че да разбере какво е станало, задето съм извикала така , и да каже своето мнение. Сините ми очи се впиха в нея, този път не толкова замъглени. Премигнах няколко пъти и отклоних погледа си надолу.

Students Брой мнения : 38

Нещо в нея беше странно, променено,различно. Нямаше го нахалния хумор, различен от простосмъртните шеги. Сякаш в стаята беше една нова Исабел, не тази, с която бях свикнала да говоря. Явно беше станало нещо сериозно, пък и този смях не на място... Беше ми ясно,че иска да прикрие нещо. И сякаш за да спра отклоняването от темата, отговорих на въпроса й:
- Не, сега не летях.
Гледах я без видимо да я притискам да говори, въпреки че знаех, че вътрешно изгаряше. Разчитах го по погледа й.
- Аз не, нищо ми няма. Странна нощ. Всичко в нея беше странно. Глупости...просто - каза тя, което още повече потвърждаваше теорията ми.
- Просто...? - Попитах я.
Замълчах, докато тя се премести на леглото, и се нагласи.
- Исабел, - промълвих тихо. - мога да те измъчвам, за да прогрвориш.
Не че й бях ядосана, но исках да знам защо се държеше така. Спокойният ми вид си остана такъв докрая. Все пак така ме бяха учили.
- Ще говорим ли, или не? - Попитах, като се приближих до леглото.
Взрях се в отклоненитв й очи. След малко довърших:
- Ако не, лека нощ.
Станах и се засилих за скок. Озовах се на леглото и пак провесих глава. Реших, че ще й дам време тя да реши какво да ми каже, и какво не.

Админ:Като гледам ти си и на тавана и тук..не може да си на две места едновремено..този път ще го преглътна,но нека да няма повече такива сцени..

Students Брой мнения : 41

Вдигнах рамене. Не бях направила нищо толкова сериозно,затова започнах с тази моя фраза :
-Не е нещо крайно сериозно. Целувах се с момиче, но те уверявам, че си падам единствено по очарователните усмивки на момчетата.-Смях.- Пък и може би алкохола ми беше в повече, а в моя защита ще кажа, че тя ми поръча поредното питие, преди което си бях намислила да спра. Както и да е. Беше забавно - казах като заключение на всико казано от мен, на един дъх.
Обърнах се към нея. Досега бях говорила напред, без да я поглеждам.Усмихнах се лекичко на леко изуменото й, според мен, лице. Не можех да видя идеално в тъмнината. Така и не светнахме лампите.
Бърз поглед.
Понечих да кажа нещо, но се отказах.
След секунда отновоо възвърнах мястото на очите си - тоест в стената. Притеснено започнах да мърдам обицата на езика си в устата си. Чу леко щракане на обицата в зъбите ми . Спрях.
Прехапах устни.
Отнякъде се чуваше музика. През нощта някой просто обичаше да послуша малко от любимата си музика.
Изведнъж станах.
-Както и да е , забрави. Излизам. ще говорим...утре.
Усмихнах се и както си бях по къси панталонки и потник, излязох

» Стаята на Ин
» Стаята на Тео
» Стаята на Ани
» Стаята на Ани.
» Стаята