Когато няма какво да правя-пиша...

Моето творчество е главно една фантазия ,скалъпена набързо.

ЗНАКЪТ НА ЛУНАТА



Дейстивето се развива през 1991 ,когато в България е въведена новата конституция.


Глава първа
Запознанство и тръгване

Беше лято и слънцето ожесточино печеше.По пътя самотно вървяха четири деца.Две момичета и две момчета.Явно идваха от далеч,защото бяха мръсин и уморени.
-Хайде да починем.-примоли се едно от момичетата.
То имаше руса коса ,която пусната би била малко -горе долу 10 см над кръстта.Изкрящи сини очи и красиви устни.Високо и слаба,с малко голям бюст за вързастта й.Казваше се Бритни.Другото момиче имаше кафява коса леко чуплива винаги със свой вкъс-говоря за косата.Понякога беше права друг път чуплива или къдрава.Понякога се осмеляваше да променя цвета си на гарвновочерен.Очите бяха големи,кафяви, и спокойни.Също като другото момиче беше високо,слаба и т.н.Тя пък се казваше Ния.Бритни беше самия ангел,с душа на дявол.Нежна и мила.Умна и добра.Но непослушна.Купонджийка.Никога не си беше падала по правилата.Беше с голямо достойсво и самочувствие.Имаше всички добри качества.Същото беше и с Ния.По това можете да познаете ,че бяха сестри.И то доста умни.
Момчетата се казваха Джеймс и Владимир.И двамата имаха гарвановочерни коси и сини очи.Голме и нежни тъмносини очи-понякога бяха и светлосини или зелени.Стройни и слаби,но доста мускулести.Имаха същия характер като на двете момичета.Общо взето те бяха братя и сестри.Джеймс беше най-голям-на 15.Ния беше на 14.Бритни на 13,и Владимир също.

Четиримата вървяха бавно по пътя.Изведнъж чух шум от каручка.Обърнаха се и видяха файтон.Бритни се провикна:
-Ще ни вземете лиииииииииии???Пътуваме за Париж.
Кочияша се обръна и кимна.
-Влизайте,деца.Какво правите -вежте се целите сте прашни.Аз карам стока за Париж.Имам излишна касетка с вода и безалкохолно и храна.Хапнете си.Изполейте се с водата най-отзад.
Децата се покатериха във файтона и се нахвърлиха върху яденето и пиенето.След като заситиха глада си исе поизмиха Ния заговори:
-Благодаря за гостоприемството ви,господине.Добре,че минахте вие.Всички си мислеха,че сме някакви просячета.А ни ене сме-и тя гордо изпъчи гърди.
-Разбира се,че не сте просячета.Наричайте ме Том.А вие сте?Разкажете ми защо сте прашни и токъде идвате.
-Аз съм Ния и съм на 14.Това еБритни -тя е на 13.Владимир също е на 13,а Джеймс е на 15.Той е най-големия.Ами...Ето я и нашата история.
Идваме от далечната България.Малка държава е,но се е нашата родина.Ходехме на училище,но бяхме твърде напреднали-умствено и физически.Само Влади не се представяше като нас.Живеехме обградени от грижи.Ходехме на частни уроци и бяхме взели толкова материал напред.Общо взето сме нещо като генийчета.Веднъж мама и татко излязоха на ресторнат без нас,което беше необичайно.Прислужничките си легнаха,но ние будувахме.Бяхме доста богати,госопдине.-добави тя в отговор на въпростелния поглед на кочияша.-Чакахме ,но скоро ин се доспа и сме заспали.На сутринта се събудихме,а на около нямаше никой.Ни родители,ни слуги.Бритни намери писмо то родителите ни,в което казваха,че ни изоставят по неизвестни причини.ние решихме да си потърсим късмета или по-точно да ги издирим.Запасихме се с храна и потеглихме.Спирахме на различни места и учехме ли,учихме.Работихме на много места исе изучихме.Търсим нови и нови знания.Скоро разкрихме следи,които водят в Париж.Странното обаче е,че все ни се случва нещо при много странни обстоятелства.Деня ,в който мама и татко ни изоставиха аз открих много странен камък.Кръгъл е и има цвета на Луната-по-точно той се променя според цвета иформата на Луната.По пъта намерихме още три такива и сега ги носим като гердан за талисман.Предполагам,че той ни пази от злини.На едното място ,на което работехме имаше едидн готвач-ние му помагахме в кухнята,а момчета помагаха в конюшната.Скоро обаче всички станахме по-добри от учителите си.Шефа в конюшната беше много мил,но готвааачааа...Той намисил една вечер да убие мен и Бритни.Приближил се,но някаква невидима сило го отхвърла всеки път щом менавал някаква невидима сграда.На много места това се случваше и ние не знаем от какво е.Само предполагаме,че е от камъка.
После млъкна и се загледа в пътя.
-Том,ти знаеш ли колко е далеч България?Добре,че имаше работа.Ти беше много мил.Виж,ако искаш да ти помогнем с разтоварването?
-Ще съм ви много благодарен,Бритни.Вижте след като разтоваря и продам нещата няма да имам работа-последната ми пратка.Та ако искате да ви помогна в търсенето ви.Аз съм само на 35 ще взема своите две деца и жена си и ще отпътуваме.
-Сигурен ли си,Том?-намеси се и Джеймс.
-Напълно,момче.
-Добре,много ти благодаря.-обади се и Ния.-Всички ти благодарим.
Съвсем скоро пристигнах,разтовариха и продадоха.качиха се пак на файтона и заедно потеглиха към дома на Том.
-Това е жена ми-Силвия.Дъщеру ми Кейти и сина ми-Калоян.
Жената имаше приятен вид-черна коса и черни очи.Том беше с кафява коса и кафеви очи.Дъщерята приличаше на енго,но имаше зелени очи.Сина беше одрал кожата на амйка си.
-Разбира се,че ще ви помогнем нали,мамо?-обади Кейти.
-Да,скъпа.Е,готови сме за път.Имаме много багаж.Трябва да го натоварми.
Всички с дружни усилия пернесоха нещата във файтона.Файтона беше изключително голам-може би колкото къщата им.Разделиха го на стаички.Том и жена му в една стая.Сестрата и брата в друга.Момичетата в още една и момчетата в друга.Имаше хол,кухня и баня.Много храна и вода.Имаше радио.Толково неща имаше .Кръстиха файтона-Следата.Имаха цели десет коня отпред.В едно отделение имаше и десет кокошки с два петела-да ги будят.

Искам да питам какъв е годишния период в който се развива действието?Имам предвид, дай някаква година за допирна точка, по лесно ще е да си представя обстановката също така малко имената и националностите се разминават.нетипични за определените раьони са имената, но пък това не е кой знае колко важно.просто ми направи впечатление и реших да ти кажа, пък и нали се имам за голям ценителкакто и да е, това е за сега, може пак да намина, със сигурност за следваащата част, и ще допълня

В следващата глава,която се опитвам да измисля,ще има повечко за родителиет и ще разбереш защо имената са така различни и хм както ти каза нетипични.оже би нетипични за района,защото децата се местят от едно място на друго.Нормаляно е за Франция да еразлично това име...Но това е моята представа...

Втора глава

Страх и история

Вече беше се стъмнило,когато пристигнаха в гората...Защо гората ли?Защото тя беше едниствена по рода си...Тъмна и мрачна...Трябваха им сухи дърва-да се заредят още малко.Жените разтовариха ипостлаха одеяла,докато се спореше кой да влезе в гората.Най-накрая момчетата се престрашиха да влязат-Джеймс иВладимир си нарамиха все пак пушки и влязоха.След около половин час,когато всички бяха започнали да се притесняват чуха вик .Том и сина му се изправиха и хукнаха.След пет минути се появиха придържайки Джеймс и Владимир ,които крещяха неистово:
-Там има ужасно...-изплака Владимир.
-г-гробище..Духове призраци както искте!Пищят...-изплашено рече Джеймс,който трудно се плашеше.
-И са ужасни ипризрачни и бели!
-Вият като гладни вълци..
-Нападнаха ни..
-ИСКАХА ДА НИ УБИЯТ!-изкрещуха неистово двамата и се страполиха да земята.
Ния и Бритни се втурнаха към тях.Коленичиха и докоснаха челата им.
-Леденостудена вода,моля те,Кейти.-примоли се изплашено Бритни. Заляха момечтата със студената вода и те се размърдаха.Джеймс заразказва: -Вървяхме навътре в горато поне десет петнайсте минути и попаднахме на някакво странно място.Там имаше мъгла и гробища.Хиляд надгробни плочи-някой счупени други не.Видях и две с името на нашия род,но не бяха на мама и татко.Точно тогава когато се бяхме обрънали усетихме нещо старнно.Сякаш ледени ножове се забиват в кожата ти.Обърнахме се ивидяхме поне сто призрака.Бели и нещо говореха.Ние писнахме и избягахме.Том ни намери.Не сме луди.Наистина. Всички гледаха уплашено.надпреварваха се да говорят,докато бяха нвън да стягат ивзимат нещата си.Когато бяха вече вътре.Чуха вой.Странен протяжен вой.Всички се спогледаха и надникнаха навън.Вцепениха се.Поне хиляда духа вървяха към тях.Момичетата изпищяха.Момчетата подканиха бързо конете и те препуснаха следвани от призраците.Щом излязоха на място по светло от гората се обрънаха и видяха ,че никой не идва зад тях.Знаеха обаче че не бяха сунъвали,халюцинирани или нещо друго.Решиха все пак да продлъжат да пътуват.Пътувах бързо и говореха уплашено.Скоро изгря слънцето.Хората уморено полегнаха в покрайнините на едно селце.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Малко е тъпо,но това родих.

Ще видиш,че света е голям

Ще видиш,ще видиш
полета и гори
морета и реки
и големи планини.
Ти умираш покосен,
ти умираш в болки,
ти умираш във агония и не разбра,
че света е голям.
Но отидеш ли си ти,
ще видиш,ще видиш
полета и гори,
морета и реки
и големи планини.
Ще видиш ти заводи в замърсени градове
и хора,и хора
в ранното утро
упътили се те ритмично
към нова зран,към нови задължения,
и хляба да изкарат и у дома да отидат.
Ще разбереш,че загуби
света голям,че
загуби живота светъл и прям.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това е едно много тъпо стихотворение скалъпено набързо.

Смъртта -къде е тя?

Смъртта те дебне изад всеки ъгъл
Оглеждай се за нея
Ще я познаеш
Тя е черна като катран и злововнна
Носи свеща живота,свещта на искрата и щом реши,
кокалестта си ръка протяга
и угася тази светлина,
която ти е нужна,
за да вдъхваш ти
мириса на любовта
мириса на живота
милиса на огъня във теб.
И в мига страшен ти попадаш
там където няма
нито светлина,нито любовта,нито огъня живущ у теб
там душата ти ридае
и мечтае.
Мечтае тя за Рая
Мечтае тя да се спаси
От това ,което я постигна
От това,което сполетя я.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Пак е тъпо-знам.

Трета глава

Мистерия в окръга на село Камбаните


Вече минаваха няколко дни от пътуването на нашите познати.Все още не бяха намерили някакви нови следи,но намериха друго...Бяха остеднали в село Камбаните *.Децата бяха отишли да се разходят из града.
-Знаете ли,че село Камбаните е известно с...-каза Бритни.
-Да,да с камбаните си.-прекъсан я троснато Владимир.
-не,Владимире,не.-поправи го Бритни.-С...
-Предполагам с хълмове.Вижте тези.Доста са големи и приличат на камбани.-прекъсна я отново Джеймс.
-Ще спрете ли да ме прекъсавте?!?-ядоса се момичето.-Така...Известно с тези високи хълмове наречени Хълмовете на Слънцето.Много са красиви по време ан изгрев и залез.И също така с многобройните си камабни,църкви и други такива неща.
-Значи познах!Камбани!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Щее продължавам друг път-трябва да ставам.

Едно разказче...

Моят последен ден

Мартина и Алекс се биеха отзад за айпода,Вяра пушеше отпред,а аз се вглеждах внимателно в пътя.Изведнъж черен ван изскочи в нашата лента.Изпищях и завъртях волана.Удари ни силно и ние се завъртяхме.Блъснахме се в мантинелата на другото платно и точно тогава ни помете един микробус.Изхвърчахме от пътя и се забихме в едно дърво.Ударих главата си във волана.Пламна пожар.След малко усетих,че някой ме издърпва от колата.Линейки,полицейки и пожарникарски коли се бяха струпали наоколо.Видях родителите си ,Изи .Марти и Алекс се наведоха над мен,а на съседната носилка беше Вяра.Тя се надигна и ме погледна с обич.Прошепнах последни думи:
-Обичам ви.
Клепачите ми натежаха и аз затворих очи.Чух плач,а след това всичко заглъхна и аз падах и падах надолу без да спирам.

******************************************************************Началото на деня

Точно в 6 и 30 алармата ми зазвъня.Събудих се и рошава и само по нощница слязох при майка ,татко и Изи.
-Ммм,здравейте.
-Здрасти,Сами-поздрави Изи.Изи всъщност е Изабел,а аз съм Саманта.
Грабнах една препечена филийка,изядох я набързо и казах:
-Вяра ще дойде след половин час-трябва да се пирготвя.
Изскачих на бегом стълбите иоблякох униформата си за универститета- бяла риза с черна врътовръзка,черна пола,бели чорапи и разбира се черни обувки с малко токче -пфуу!Гримарах се и се оправих.Ето я инея.
-бииип,биип!-викаше Вяра.Мама й беше забранила да натиска клаксона в 7 и 10 ,защото събуждаше целия квартал.
Втурнах се взех чантата си,якето и изкрещях от входната врата.
-Обичам ви!Ще се видим утре-има купон у Мат!
Вяра ме чакаше отпред с малкото си фордче.Ние бяхме четири приятелки и от нас четирите само тя и алекс имаха коли.Вяра имаше задължението да ни кара-мен и Мартина.
-Здрасти,маце!
-Ммм,понички.Днес съм само на една филия.
-И кафе-добави Вяра.
Взех си от поничките и отпих от капучиното.Спряхме пред Марта.
-Здравей на всички!
-Казва се здравей на всички-поправих аз Марти.
-Както и да е-карай.
тя също си взе от поничките и кафе.Вяра пушеше.
-Ще ги спреш ли някога тези цигари?
-И ти пушиш-отвърна Вяра.
-Да,ама не толкова.
Марта се поразрови из чантата си и ми подхвърли...презерватив.
-Без ръкавица ,няма любов.За твоята специална вечер.
ммм,да,моята.Аз и мат-гаджето ми щяхме да парвим секс.Само аз от нас четирите бях девствена.Разсмях се и изръмжах:
-Така да бъде,докторке.
Вяра така се разсмя ,че си изплю кафето върху тапицерията.
-Какво да се прави-извиках през смях-някой хора не си пазят колите.
Избърсах с една салфетка тапицерията и съвсем скоро в арзговори и смях бяхме в университета.Алекс също беше приситгнала и аз й показах подаръчето от марта.Тя се разсмя и ми каза същите думи като марта!Пфу!
Пред входната врата ни посрещна стария учител по физкултура-Том.
-Хайде,момичето,ще закъснеете и тогава...
-ще се наложи да ви нашляпам дупетата..-прошепнах аз и всички се разсмяха.
Том прие по -сериозенвид..Надявах се да не ме беше чул...Всички смятаха,че е педофил..имаше такъв вид и все заглеждаше момичетата...Всички се разтичахме в различни посоки за часовете си.Успяхме да се видим чак в обедната почивка.
-Как ли ще бъде партито на Мат?-попитах аз.
-За теб перфектно,защото след като свърши ...иии
Марта се разклати на стола и всички се засмяхме.Аз бях леко притеснена.
-Не се притеснявай,девице.-каза Вяра.
-Ох,иде им да се гръмна-изръмжах аз.
-О,не!Няма да позволя приятелката ми да умре девствена!
Размаха пръст пред мен.От смях аз се задавих и си изплюх колата..
-Ох,пръстта ми.виж!-проплака наужким Вяра.Малко го бях понамокрила.
Избърса го и така в смях и приказки мина и обедната почивка.

*****************************************************************************
Заклатих крака наслаждавайки се на обувките,които бях взела от Вяра.Скоро щяхме да тръгваме към партито на мат.
-Вълнуваш ли се?
-О,боже,Алекс!Спри с тези тъпи,тъпи въпроси!
Тръгнахме.Алекс си награби водката и отсега почна да пие.
-Кой ще ви кара после?Ти ли?-изръмжах аз.
-не ми пукааа...Ще правим четворно...
И се разхили като луда.
-Не!Той е само мой!
-Защо винаги си отпред?
-Защото съм девствена.
При,което всички се разсмяхме...
-Завой наляво и все направо...
-Колко пъти си ходила там?-попита вяра докато я упътвах накъде да кара.
-Около 20.
-Ууу,и не сте го правили?
-Да,водка Абсолют.
-Хей!Казвам се Алекс!
-Мнем-казваш се водка Абсолют.
Удари ме лекичко по рамото и всички се разсмяхме.
-Пристигнахме.-обявих аз.
-Урааа!
-Млъквай,водке.
-Ти,ти,ти...
Влязохме в къщата където вече се събираха доста хора.Всички се пръснахме-аз да търся Мат,а ет да търся алкохол.Пияници такива.След малко забелязах Марта да се сваля с някакви.Разсмях се.Блъснах се в някой.
-Ох,Сам,не те видях.
-Аз ен те видях!
Усмихнах се на Мат.
-Ох,защо си все с рошава коса?-попитах аз.
-Ъ,не знам...
-Добре,гълъбчета,гукайте си...-обади се вяра,който изведнъж се беше появила до нас.
-Ти отивай да си гукаш с някой.-изръмжах аз и грабнах чашата ббира,която носеше.
-Хей!Добре,мамоо...
И офейка.Мат се смееше.
-Мамо много ти отива.
Погледнах го сериозно,но опсле и аз се разсмях.Той ме прегърна.Гукахме си дълго.После се веселих с пирятелките и към полунощ...
-хайде,Саам...После ще се върнеш ...
И трите бяха пияни иискаха да ги закарам.Погледнах Мат,а той ми кимна.
-Ох,добрее...
-Ураа!
качихме се на колата и тръгнахме.Марта и Алекс веднага се скараха за айпода.Вяра запали цигара и отвори прозореца.
-Ще измръзна!-изпищя Алекс.-И хвана пневмония и ще умрааа....
И точно тогава марта грабна айпода.Двете апк се сбиха и после...
Изведнъж черен ван изскочи в нашата лента.Изпищях и завъртях волана.Удари ни силно и ние се завъртяхме.Блъснахме се в мантинелата на другото платно и точно тогава ни помете един микробус.Изхвърчахме от пътя и се забихме в едно дърво.Ударих главата си във волана.Пламна пожар.След малко усетих,че някой ме издърпва от колата.Линейки,полицейки и пожарникарски коли се бяха струпали наоколо.Видях родителите си ,Изи .Марти и Алекс се наведоха над мен,а на съседната носилка беше Вяра.Тя се надигна и ме погледна с обич.Прошепнах последни думи:
-Обичам ви.
Клепачите ми натежаха и аз затворих очи.Чух плач,а след това всичко заглъхна и аз падах и падах надолу без да спирам.

Околосветско пътешествие със Саманта

-Идваам!-изкрещях аз,докато трите ми приятелки-Десислава,Алекса и Дина крещяха да слизам,защото сме щели да изпуснем полета.
Вече бяхме големи момичета-на 20 и живеехме сами в огромна къща и...щяхме да заминаваме на околосветско пътешествие.И първата спирка бешеее...Париж!А ние живеехме в Бразилия ибяхме виждали Рио Де Жанейро!Мдам,защото живеехме там!Помъкнах куфарите си.Около пет на брой и два големи сака и две раници и една чанта.Мдам...Всички бяхме с потолкова неща.Шофьора с пуфтене ги качи в колата.Влязохме вътре.И трите бяхме с къси дънкови панталони и бели потници.
-Вижте ми косата!-отчаяно проплаках аз и посочих къдравата си кафява коса.в добавка имахи зелени очи.Дина беше с червена коса и зелени очи.Десислава-черна чуплива коса и кафеви очи,а Алекса -руса със сини очи.
-Нищо ти няма!-каза Дина и пооправи разрошената ми коса.
-Пфууу!
След 1 час се качихме на самолета-първа класа,разбира се!
-Ох,дали ще е уморително пътуването?
-Дина,това е самолет!ти няма да вървиш,а ще седиш!
-Говоря,че задника ми ще ес умори от седене.
-Ох!-въздухнахме трите заедно.-И нашите.
разсмяхме се и седнахме на местата си.Бях до прозореца,но се паднах сДина.тя ръсеше много глупости...Както и аз..и деси и..Алекса..Да,всички ръсехме много глупости.Зазяпах се през прозореца,докато летяхме.скоро и аз заспах като другите...
-Уважаеми ,пътнииц,кацаме.-обяви пилота.

*****************************************************************************

Утре ще довършвам.

_________________