Планини в края на града

При планините ходеха предимно фей и сомодиви, но се мяркаха и други магични същества както и хора.

Отидох в планините, там беше спокойно и приятно. Седнах на тревата. Чух някакви стъпки. Обърнах се и видях зад мен едно русо момиче.
- Здравей - казах. Само да не беше луда като другата...

Реших да се разходя наоколо и да разгледам.Все пак бях нова тук и ми беше интересно да разгледам.Отидох до планините в края на града.Както си се разхождах видях едно момче.Незнаех дали да го заговоря или не.Докато се гледахме той ми каза"Здравей",явно той щеше да направи първата крачка.
-Здравей-изглеждаше ми мило момче и се надявах да е така.
-Може ли да седна-не исках да ме помисли за някаква надувкя която я е страх да не си измърси дънките от малко трева.

- Да, да разбира се. - казах като я загледах. Не изглеждаше като другата за щастие. Бях впил поглед в нея и изобщо не обърнах внимание че тя забеляза че я гледам толкова. Като се усетих казах:
- Извинявай аз просто... Унесох се - казах и се усмихнах

Седнах до него.Той така бе впил поглед в мен,че ми се стори че се изчервих.Дали не се опитваше да открие нещо в мен.Без да се осъзнавам започнах и аз да го зяпам.
-Как се казваш-този въпрос просто се отрони от устата ми докато продължавах да го зяпам.Нещо в главата ми крещеше да спра да го зяпам така че ще ме помисли за някоя откачалка.

- Джон ти? - питах я. Какво ми ставаше?!? Постоянно я гледах всякаш ме беше омагьосала.
- И също съм вампир - казах след няколко минути като се надявах да нея стресна.

-Бела.Приятно ми е-нещо в него ме привлече много силно.Исках да спра да го гледам,но не можех сякаш имах нужда от това.
-Аз пък съм върколок-как ли звучеше отсрани,вампир и върколак си говорят и са приятели.Бях чувала доста истории в които вампири и върколаци се мразят,но мен това не ме интересува,на мен ми харесваше какъвто си е.

Върколак значи...
- Искаш ли да отидем някъде другаде... Или предпочиташ да останем тук? Ти избираш - казах и се усмихнах отново.
- Бела е много хубаво име - казах и се загледах в дърветата пред мен. Тук наистина беше хубаво и приятно.

Когато ги видях... загубих ума и дума, бяха един за друг, толкова много си отиваха... (исках да съм на мястото на Бела, но...). Отидох до тяхи им казах:
-Здравейте, аз съм Тейлър!!!
...

-Добре само кажи къде-щеше да е хубаво да отидем някъде другаде.
-Благодаря.Твойто също е хубаво-усмихнах му се.Беше ми много приятно да си говоря с него.
Както си говорех до нас дойде едно момиче,изглеждаше мила.

Помислих си, че искаят да избягат от мен....но момичето също ме поздрави...

Здравейте!

Приближи се някакво момиче.
- Здрасти - казах.
- Ами ти къде искаш? - попитах Бела и започнах да я гледам отново. Преди ми изглеждаше смешно вампир и върколак да са... Приятели но ето че има и чудеса. Другото момиче май беше много любопитно защото не отлепяше очи от нас.
- Ако искаш ела и ти - казах на Тейлър

Личише си, че Джон го направи от любезност, благодарих му, но не исках да се пречкам по между им, за това им казах:
- Не, благодаля все пак... обърнах се и си тръгнах