Общата стая на трети курс.

Минавах пнрез общото помещение и полоучих SMS от Крис да отида на Лунната поляна. Свих рамена беше ми все едно. Докато минавахпокрай няколко момичета ги чух да си клюкарстват. Нямаше дасезаслуша ако небях чула думите "Крис" и "Стаята на г-жица Кейн". Заслушах се и чух.
- Да видели са Кристиан Озера да влизав стаята на Елинор чух че имали романтична връзка.
- Чакай - прекъсна я едно момиче на което името май беше Аманда. - Той не бешелис Алекса Сандърс.
- Да, но май са скъсали и той веднага е отишал при г-жица Кейн и... - В този момент момичето което говореше първо ме видя и се изчерви от притеснение. Всички погледнаха към мен и се втренчиха.
- Какво и ? Продължавай искам да чуя - лицето ми бе каменно.
- Еми... от тамсе чували викове... на... страст - тогава почнах да виждам в червено побеснях. Исках да убия някой. Направо полетях към Луннта поляна.

- Най-сетне...*прозявка*... пристигнахме- каза Адисън и се разположи внимателно на най-близкото кресло.
Беше изтощена. Пътуването със самолет, чакането на летището и ходенето общо бяха почти 24 часа без сън. Още по-лошото бе, че Ади бе яла само пакетче "Скитълс", 3 вафли, 2 мазни банички и неизвестен брой понички.
Докато й ставаще все по-удобно и по-удобно, светът леко се размазваше. Тя тъкмо заспиваше, когато тежко тупване я стресна. Качи се с колене ня креслото и се обърна назад да види какво я е събудило.
- Много мило, няма що! - каза недоволно Абигейл мъкнейки всичкия багаж.
- Ооо, я стига! - беше отговора на "злата близначка".
Момичето се промъкна до лилавия куфар и от там измъкна бурканоподобно аквариумче. Вътре бяха две стресирани жаби.
- Няма нищо господин и госпожо Нудълс! Всичко е наред!
- За пореден път - на жена ли ти приличам смотано хуманоидно момиче!? И СЕ КАЗВАМ ЛАРИ!

Русокоската влезе в стаята, като внимателно носеше клетка...с нещо живо вътре. Това беше малко кученце, порода Акита, което стоеше мирно в клетката и с нетърпение чакаше да го поставят на твърда земя.
Когато Адисън тръгна да заспива, Абс я тупна леко, което за сестра й беше тежко тупване.
- Много мило, няма що! - изсъска близначката й, и Аби се засмя.
- Ооо, я стига! - отвърна й след това момичето.
- Не сме тук за да спим! Трябва да се нанасяме, съншайн!
Остави внимателно клетката на земята и се наведе към вратичката, попита кучето как е, а то й отвърна, че е добре и малко му се вие свят от пътуването.
И самата тя беше така, с малко болки в корема, но все пак добре.
Отново вдигна целия си багаж и клетката и тръгна към стаята си.

- О не не не! Дръж малкото чудовище далеч от мен! Знаеш ли колко време ми трябваше да избърша лигите му от аквариума на господин и госпожа Нудъ...
- КАЗВАМ СЕ ЛАРИ!
-...лс!? Това куче е машина за лиги - довърши тя след като грубо, бе прекъсната.
Кученцето бе сладко, но някой ден щеше да порасне и щеше да направи живота им ад, постояно повтаряше Ади. Дотогава щеше да си мисли, че чантата й Гутчи е любимата му играчка за гризане.
Момичето почна опитите си да замъкне багажа си горе. След два неуспешни опита тя седна върху куфарите и извади от джоба на якето си пакетче "Скитълс". Все пак, куфарите са тежки дори да се опиташ да ги преместиш си е тежка работа, а след тежка работа си си гладен. Докато зяпаше във въздуха Сестрата Ей хапваше от съдържанието на пакетчето.