Музикалната стая

В музикалната стая има различни музикални инструменти , на които учениците могат да свирят ,когато си поискат.Тук е идеалното място клойто иска да послуша музика или да се научи да свири на нещо.

Влезнах в стаята и ми се струваше че бях сама.Бях си взела бас китарата от стаята ми незнаех дали бе позволено седнах на един стол и засвирих на китарата имах чувството че не съм сама в стаята спрях да свиря и се огледах не видях никой затова отново започнах.Когато свирех аз се чувствах много добре затова мисля че често ще посещавам тази зала.

Нейт се беше отбил до стаята си,която приличаше на кочина отсякъде.В последните месеци ако и 3 пъти беше стъпвал там щеше да е рекорд.Тук вече приличаше на сварталището на Граф Дракула в най-лошите му дни.Паяжините бяха присвоили голяма част от тавана,а паяците любопитно гледаха какво се случва наоколо.
Нортфилд набързо си смени дрехите и оправи нещата си и отпраши.
Щеше да се види с Клеър и да правят нещо както обикновено.Днес беше в странно настроение и тръгна нанякъде из училището.Вървеше като муха без глава и забил очи в земята сякаш имаше неюо много интересно на нея.Новаците го зяпаха странно като минаваха покрай него,согурно изгеждаше странно от страни да излизаш с директорката,която ще разжда от тебе,ама на Нейт хич не му пукаше за другите.
Докато вървеше една стая го придърпа сякаш и той се отправи към нея.Вътре имаше стари и красиво пияно,което привлече погледа на нашия герой.Той се отправи към него и седна като положи пръсти на клавишите.Те започнаха бавно да се движат,а от пияното започнаха красиви и семпли звуци за излизат.Нейт свиреше!Иха,това не го знаех!Той продължаваше и беше доста добър,свиреше някаква тъжна мелодия и движеше ръцете си бързо.
-Не те очаквах толкова бързо!-каза изведнъж и се обърна рязко с крива усмивка на уста.

Поредната среща с Нейт.Последните месеци доста се засичахме,но и все пак той прекарваше доста време в имението...Грижише се за мен и нероденото ни бебе...което растеше в мен и поглъщаше много кръв...класически вампир.Слава на Бого не бях като обикновените хора...бях вампир и не ми личеше,че съм бременна тъйкато просто тялото ми не би трябвало да се изменя...много.Не и след като Ерик ми счупи вратът преди четири години.
Вървях из училището и чух от една стая да се носи приятна мелодия...Влезнах вътре и това което видях ме остави без дъх и с отворена уста.Нейт Нортфилд свирише на пияно.
Нейт Нортфилд свирише на пияно.
Май ми се привиждаше....сигорно до мозъкът ми не достигаше кислород...сигорно пак имах нужда от кръв...Или просто спя...да..спя...това беше най-логичното...не очаквах той да свири на пияно.
Когато той проговори обаче разбрах,че не ми се привижда и ,че не е сън...така де..просто не беше сън.
- Нейт? - изрекох невярващо и се приближих към него.Той ми се усмихваще криво и май нещо му ставаше...данеби до неговия мозък да не достигаше кислород?Всички ми беше толкова странно.
Да санувам.
Това беше мисълта която ми вървеше в главата.Така де...не,че не беше невъзможно,но не си представях,че Нейт може да свии на пияно и то така добре....Това ми дойде като гръм от ясно небе.

Клеър гледаше малко като полезно изкопаеми Нейт,който продължаваше да стои на пианото с кривата си усмивка.На нея й трябваше момент за да се съвземе и изражението й беше странно...Явно не е предполагала,че някой като Нейт може да свири на пияно или въобще да свири.Ама то и аз не бях.
-Ела..-той й направи жест с ръка и тя се приближи и той я положи в себе си и отново започна да свири едно от любимото му. -Това ми е любимата..майка ми ми я свиреше.
След това спря и се обърна към нея,Махна един кичур от лицето й и я погледна в дълбоките очи.
-Знаеш ли,караш ме да се чувствам различно.Повярвай ми това е трудно по принцип.Странно различно..Ти си различна от другите..Обичам те,клеър,колкото и налудничево да звучи.-каза той с доста усилия и я целуна леко и страстно по устните и след това се отдръпна със слладко глуповато изражение.

П.п. Ааа КАЗАХ ГО!Видя ли каза го!! Муахахаха..

Настаних се в Нейт,а той отново засвири....някаква хубава мелодия...Затворих очи и се усмихнах.Свирише прекрасно...чак не ми се вярваше.Когато спря да свири го погледнах.Очите му срещнаха мойте и сякаш ме изпиваха или по-точно сякаш гледаха вътре в мен.
- Знаеш ли,караш ме да се чувствам различно.Повярвай ми това е трудно по принцип.Странно различно..Ти си различна от другите..Обичам те,Клеър,колкото и налудничево да звучи. - каза той и ме целуна.Сега го погледнах още по-невярващо.
Да,санувам.Това е...просто санувам и ще се сабудя....
Тръснах леко глава и сложих ръка на корема си...Не исках да се будя ако тов абеше сън....Е надали беше иначе щях да съм се сабудила вече....
- Нейт...аз... - почнах да говоря нещо.Дори не знах какво да кажа.Имах същите чувства към него каквито той имаше към мен,но как можех да му ги кажа?Така де....Клара щеше да се разбонтува още повече и...
- И аз те обичам Нейт Нортфилд! - целунах го страстно и продължително.Усещах,че Клара не е доволна от това...,а точно обратното.Беше бясна,но на кой му пукаше за нея точн ов момента?

-И аз те обичам Нейт Нортфилд!-отвърна тя и го целуна.Това беше като сън за него,защото до сега никой не беше изпитвал нещо подобно към него.Беше прсто мъжа,който си взимаше това,което искаше.Беше мачото,който използваше жените като играчките,а хората като кукли на конци.За него човешкия живот нямаше стойност и той си играеше с него както искаше.
-А,какво,не чух?-Нейт се разсмя леко и се направи на глух дядо.-Какво,какво не чух..повтори де!
Той преметна ръка през кръста й и я целуна отново и отново по врата и лицето.Беше много сладка така като стоеше върху него.
-Искам те само за себе си..-каза той и отново я погледна в очите.

Нейт почна да се шегува с Клеър,а тя се засмя.Устните на момчето се плъзгаха по тялото и...отново и отново.Тя затвори очи и се усмихна.Харесваше и да е близо до него...той беше различен незнайно с какво и защо,но беше различен...и не само защото щеше да е баща на детето което тя носи и не само защото последните месеци бяха все заедно...последните месеци просто бяха дали "тласъка" към тази връзка и това,че те се обичат.
Блондинката леко се рамзърда в скута му.Зачуди се дали му тежи...все пак тя беше бременна макар и да не и личеше.
- Искам те само за себе си.. - простена Нейт и това я изтръгна от всичките и други мисли.Тя го погледна и погледите им се "впиха" един в друг.Той беше красив...и секси.Това можеше да му се признае.Можеше също да му се признае,че се беше променил доста през последните месеци.Особено щом беше стигнал до тук...да я обича.
Искам те само за себе си.
Думите му отново проехтяха в главата и.Тя го целуна страстно и продължително сякаш това беше последната им целувка или първата от много време на сам.Кой да повярва,че тя го обичаше...Наистина го обичаше?Това обаче май никка не се харесваше на другото и аз - Клара.Блондинката намираща се някъде вътре в съзнанието на Клеър се ядосваше и заплашваше да излезне и да превземе тялото на Клеър и да прави с него неща които не си бяха за казване...
- Твоя съм... - прошепна тя накрая в ухото му.Това което каза беше тъпо,но просто тук нямаше нужжда от думи...

Клеър го целуна страстно,наистина страстно и след това се отдели леко от него.Пое си дъх и прошепна.
-Твоя съм..
Той я целуна по врата и по устните и обви ръце около кръста й.А тя стоеше удобно в скута му.
По едно време Нейт усети горещо на панталоните си.И не,не беше от него.Той погледна учудно блонинката,която беше променила изражението си.
-Клеър?!-попита още по-учуден Натаниел.И я погледна като полезно изкопаемо,буквално..Да не би тя да..раждаше?Не,това беше невъзможно още.Как?Та той не беше готов още за нещо подобно.Беше невъзможно..толкова бързо?-Добре ли си?Боли ли те нещо?То..излиза ли?Да тръгваме в лечебницата..болницата?Къде,Клеър?

Докато с Нейт се целувахме стана нещо странно.Нещо което не очаквах.Изражението ми се промени...
Не!Това не може да се случва!
Погледнах Нейт който ме засипа с куп въпрости,но просто не можех да ги възприема.Не още...всичко ми беше толкова объркано.
Твърде е рано!
Мислите ми препускаха,а аз се отделих от Нейт и сложих ръка на коема си.Погледнах го уплашено.
- Нейт... - простенах името му.Болка проби тялото ми. - Водите ми изтекоха...да...то се ражда...
ТО беше нашето дете...и му беше рано!
Двамата тръгнахме по някакъву си странен начин към лечебницата кат ого напътствах на къде да ходи.