Планетариум

The Big Boss Брой мнения : 4708

Планетариума отвън

Вътре

Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

Снимка 4

Снимка 5

Снимка 6

Снимка 7

Снимка 8

Humans Брой мнения : 91

Али се сбогува с русокосата си приятелка и неусетно пъхна малката си , нежна ръчичка в моята. Искаше да я заведа на толкова много места.. Лунна парка, зоологическата градина, детския парк и къде ли още не. Очакваше ме много работа с това малко, но любопитно ангелче. Не ми се искаше да мисля при коя леля я бяха оставили.. Потръпнах.
- Джейн , миличка.. Но аз лично предпочитам Джени. - засмях се тихо и развълнувано я поведох към планетариума. Надявах се да й е интересно , не можех да си представя как иначе щях да я забавлявам. Почти се свечеряваше, нямаше да се учудя ако сградата беше празна.
- Обичаш ли животни ? - попитах развълнувано.. Надявах се Джими да й допадне , много. В противен случай и двете щяхме да сме разочаровани..

Humans Брой мнения : 91

Какво облекчение.. Можех да си отдъхна. Нямаше да се наложи да дам Джими в приют или на смахнатата съседка, която толкова много му се радваше .. След като вече бях наясно колко е мързелив не ми се мислеше как щеше да издържи при толкова активна жена.
Космос !? .. Тази дума напълно прекъсна мислите ми за котката. Засмях се тихо. Космос.. Май никой не я бе водил никъде. Трудно беше да се повярва, че такова любознателно момиченце не бе виждало планетариум.
- Не, миличка.. Това е планетариум.. Ела.. Ще видиш колко е забавно. - усмихнах се и стиснах ръчичката й. Поведох я към залата с големия телескоп. Исках да й покажа всичко. Да знае и да се чувства добре..
- Погледни тук .. - насърчих я посочвайки мястото за наблюдение.

Humans Брой мнения : 91

Беше доволна. Радва се, че гледката все пак й хареса. Не бях от хората, които лесно се разбират с деца. Харесвах ги, но само в определени моменти, когато спят например. Ангелските им личица изглеждаха толкова спокойни, пписъците и мрънкането отсъстваха напълно.. Какво повече можеше да се иска ?
Останах изненадана след като зърнах всичко това. Можех да го опиша само с една дума.. красота !! '
- Не, не съм виждала.. Красиво е. - прошепнах озадачено. Преди не ми харесваше, постоянно се оплаквах, но отново и отново ми се налагаше да гледам звездите. Принуда ? Не, съвсем не. Никой не можеше да ме принуди да направя нещо, което не желая.
- От колко време живееш в града, Али ? - не бях сигурна дали вече не я бях попитала. Колко нагло от моя страна да забравя думите й. Съсредоточих се и запрехвърлях целият ни разговор от парка до тук, но така и не успях да разбера същността на въпроса.

Humans Брой мнения : 91

Чичко ? Вероятно говореше за човека, който отговаряше за родителските права. Определено щях да се боря за тях и вероятно щяха да бъдат присъдени на мен. Нямаше никакво съмнение в това. Тя ми беше сестра, макар и да не се познавахме. Интересно защо не бяха потърсили първо мен ? Имаше ли някаква информация за съществуването ми изобщо ? Мама и татко толкова добре ли се бяха погрижили да го прикрият ?
- Клеър ? - замислих се за момент.. Имах братовчедка. Смътно си спомнях дните, в които играехме.. Още като деца,много малки деца.. Нямаше да се изненадам ако тя не ме помнеше. - Да, да мисля, че я познавам. Като малки играехме заедно, твърде рядко, за да кажа, че я познавам добре. - обясних тихичко.. Беше хубаво да знам, че ако все пак не бях попаднала в този град Али щеше да има при кого да отиде.
- Този чичко.. Сама ли те остави ? Сега вероятно няма къде да останеш ? Тоест.. Ти ще дойдеш вкъщи.. Помещението не е голямо, вероятно не е това на което си свикнала, но ще се постарая да се чувстваш добре. - усмихнах се и нежно допрях устни до челцето й.

Humans Брой мнения : 91

Дъхът ми секна . Не можех да повярвам, че все пак мислеше такива работи. Не бях наясно дали все пак можех да я пусна. Самата ми съвест нямаше да го преживее. Бях наясно, че не мога да й осигуря майка и татко, но щях да се постарая са съм й достатъчна. В крайна сметка трябваше да бъде при мен.. Не беше нормално да я връча на непознати. Можех да взема попечителство над нея, но ако тя не желаеше нямаше да е честно. Навярно желанията й бяха най -важни точно в този решаващ момент.
- О, ти няма да си ми в тежест, миличка. Мисля, че ще се чувстваш добре при мен. - обясних внимателно и леко се приведох, за да сме горе-долу на едно ниво. Бях наясно, че ме познаваше едва от няколко часа, но в действителност ми се искаше да остане при мен.
- Ти навярно знаеш, че никой, никога няма да замести мама и татко. Те бяха добри хора, въпреки всичко. - усмихнах се и бавно се изправих от неудобната поза. Може би аз бях една от най - губещите. Мама, Даниел, а сега и татко. Всички, един след друг. Дали не привличах лошия късмет ? В такъв случай беше ли добре да замесвам и Али.. ?

Humans Брой мнения : 91

Останах шокирана. Цялото ми същество отказваше да приеме, че всичко това се е случило, че бях разстроила шест годишно дете само с проклетата истина. Беше факт, че не умеех да лъжа, но вероятно щях да се справя заради сестра си. Прокарах ръка през косата си и бавно тръгнах към изхода на планетариума... Какво се очакваше да й кажа сега ? Че мама и татко ще се върнат ? Можех ли да изрека такава огромна лъжа ?
Беше там.. Стоеше толкова безпомощна и уязвима. Сълзите се стичаха по бузките й. Имах чувството, че целият свят се срива върху мен. Вече се бях признала за виновна, не пред нищо и никакъв съд, а пред мен самата. Очаквах собствената си присъда едва ли не да падне от небето.
- О, Али.. Толкова съжалявам. Разбира се, че ще имаш майка и баща .. - гласът ми трепна от изречената неистина. Не можех да повярвам, че въпреки всичко й вдъхвам още повече надежда... ВИНОВНА !
- Наистина ..Не исках да кажа това, просто... Наистина съжалявам. - зашептях толкова бързо, че думите се запреплитаха.

Humans Брой мнения : 91

Трепнах при думите й. Не можех да повярвам, че намесва моето детство, че се опитва да ме нарани само и само тя да се почувства добре. Разбира се, Али бе едно хлапе не можех да очаквам да ме прегърне и да заяви, че ще остане с мен без да се интересува от наскоро починалите ни роднини. Нямаше какво да кажа. Настъпи пълна тишина. Просто се свлякох на земята по възможно най - тихият начин. Притиснах главата си в ръце опитвайки се да продумам, да кажа нещо, да я успокоя. Нищо не се сещах. Тя бе права, аз бях права, целият свят бе прав, а тя бе просто дете, което искаше да вярва, че всичко ще е наред.
- Али.. - прошепнах без да съм обмислила какво точно да й кажа. - Права си.. но мама и татко ги няма.. Вече са на по - добро място и ние не можем да променим това. Никой няма да ги замени така както ти се иска. Възможно е , но.. Просто няма да е същото.. Не смятам да ти спестявам истината само защото си дете.. Ти трябва да знаеш .. - обясних и обърнах глава към нея, за да видя реакцията й.

Humans Брой мнения : 91

Не помръднах в продължение на тридесет минути. Просто я оставих да поплаче без да съкращавам дистанцията помежду ни . Стоях отстрани , загледана в тъмното небе. Не се опитвах да мисля за друго, просто бях приела всичко отдавна.. Налагаше се да го направя. Просто инстинкт.
- Какво ? - бях чула добре, но не вярвах , че ще иска да говори с мен повече. Аз бях поела отговорността да съм лошата, да бъда тази която ще я въведе в реалността. Оказа се , че искрените хора също получаваха възмездие. - Тоест.. Да, разбира се. - усмихнах се и станах от студените стълби. Подадох й ръка и нежно целунах бузките й. Просто я поведох без ясна представа за това къде ще отидем.