Завършили.

Име:
Години(19 нагоре)
Вид: (вампири, върколаци, вещери/ци, магьосници, феии, зооморфи,самодиви, дух,сукуба вие избирате)
Външен вид(поне 4 реда):
Характер(поне 5 реда):
История(минимум 7 реда):
Дарба:
Зодия :
Талисман(по желание):
Снимка(пожелание):

*Завършилите промяната живеят в къщите в града.

Одобрен.

Име:Томас Бръкли или на кратко просто Том
Години: 23
Вид: Демон/вампир ( майката е демон,бащата - вампир)
Външен вид(поне 4 реда):Том е висок,с пъстри очи и черна коса.Добре изглеждащото му тяло е нашарено с дузина белези от множествтото битки.Има сравнително къси,но мусколести ръце и много бързи крака. Носи пръстен от 24 каратово злато на безименния на дясната си ръка,който е подарък от дядо му - главата на първия вампирски род.
Характер(поне 5 реда):Има доста избухлив характер.Може да се вбеси от най-малкото нещо,при което веднага започва битка. Това му е докарвало проблеми не веднъж и два пъти,затова той се стреми да се контролира.Когато е покрай приятели е весел и винаги е душата на компанията.
История(минимум 7 реда):Том е син на върколак и демон(майката).Баща му е от потомците на първия вампирски род,откъдето е наследил огромно богатство. Въпреки това,Том е лишаван от средства и е принуден да се издържа сам.След като на 16 влиза в училището,той започва активно обучение по бойни изкуства.По време на училищните ваканции участва в организирани боеве,на които се залагали огромни суми пари. Тази му дейност му помогнала да забогатее и да се издържа,тъй като майка му и баща му загинали по време на втората вампирска война.След като завършил училище,Том се занимавал със мокри поръчки и се издигнал до почти "дон" на вампирската мафия.
Дарба:Притежава изключителна бързина
Зодия:близнаци
Талисман:златният пръстен,който наследил от дядо си
Снимка(пожелание):

Така.Този лик вече е зает и моля те преди да пишеш чакай да те одобрят.Смени си лика и ще те одобря.

*променен

Добре одобрен си.

Име: Зейдия Блейк
Възраст: Твърде отдавна спря да ги брои
Раса: Ангел/Бивш Архангел, сега Паднал
Дарба: Има способностите да лекува или причинява болка с допир
Външен вид: Нека започнем с това, че тя е абсолютно доказателство, колко грешни са стереотипите за вида на един ангел. Бе добре сложена жена, висока приблизително метър и седемдесет, с нежни и чувствени черти. Извивките на тялото й само засилваха усещането и желанието да се увериш колко фина и мека е плътта й. Бялата й кожа изпъкваше ясно на фона на гъстите черни коси разстилащи се на меки вълни до средата на добре оформените й бедра. Изглеждаше едновременно нежна, чуплива някак дори нереално крехка и онова странно излъчване идващо от очите й. Бяха студени, ясни и все пак дълбоки. Сякаш потъваш в тях докато те всъщност виждат и знаят всичко. Очи с цвят на стомана искряща под лунна светлина.
Характер: Зейдия никога не претендираше с това, че се разбира с хората или пък те с нея.И това беше налудничаво да го твърди. Явно проблема, беше двупосочен. Повечето не я харесваха и нещата, които чуваше за себе си често се свеждаха до: „Разхайтено момиченце без грам уважение и съобразителност в простата си главица” или „ Груба, неблагопристойна, малка, инатлива ...” Списъка беше дълъг и някои думи караха страните й да поруменяват. Странно, защото езикът й беше остър и благоприличието понякога й убягваше. Все пак тези хора не я познаваха. Никой не я познаваше. Затваряше се и предпочиташе да абстрахира околните от себе си и всичко свързано с нея. Беше твърде горда и твърде вярна. Горда не горделива. Уважаваше себе си повече, от колкото беше присъщо на повечето хора. Силна личност с ясно изразени желания и тук идваше лошата част от иначе „поносимия” й характер. Тя нямаше задръжки. Нито за методите, които използваше, за да постигне нещо, нито за това, което пожелаваше да постигне. Все пак имаше ум в главата си противно на слуховете. Преценяше ситуацията брилянтно и добре осъзнаваше,кога едно нещо е изгубена кауза...до момента, когато тръпката от точно това не я правеше безумно инатлива. Вярна...вярна беше както на себе си и това, което е така и на другите. Другите, които заслужеха верността й. Беше готова на всичко за хората, които можеха да се нарекат нейни приятели. Безумно състрадателна към тези, които обича и отдадена до крайност на това да ги защитава.
Като цяло обаче беше на приливи и отливи. Никога нямаше да се научи на прословутото „ангелско спокойствие”. Можеше да бъде ледена и бездушна и в следващия миг да избухне неудържимо. Не, нервите й не бяха слаби. Може би търпението й се изчерпваше предостатъчно бързо. И в тази идея можеха да я наричат всякаква: двулична, подла, коварна, не че понякога не бе такава. Тя просто беше това, което е.
История: Зейдия или Зи, както малкото приятели, които имаше я наричаха, се славеше като ангела с безкрайно многото благодетели и още повечето кусури. Въпреки всичко се учеше добре и бързо се издигаше в йерархията. Обичаше да казва, че „Когато ината й се превърне в упоритост нищо не е в състояние да я спре”, което не беше далеч от истината. Идеята обаче толкова млад ангел да стане Архангел не се хареса на повече от половината в строгото им общество. Все пак трябваше да бъде признато, че тя „намаза” заради странния си рядък талант. Мразеше ръцете си почти толкова, колкото всички други ги обожаваха. Беше горда и щастлива, че може да помага, но сякаш тя самата оставаше бледа сянка на способностите си. Всичко вървеше нормално до най-щастливия ден в живота й. Така мислеше тогава.
Както обикновено се разхождаше сред Падналите. Не беше забранено и още повече незаконно и все пак не се гледаше с добро око на това. И все пак тя можеше да им помага и нищо друго не я интересуваше. Малката надежда в живота на някои, които отдавна бяха изгубили своята. Деня, в който се влюби. За пръв и последен път. Отново нещо малко в очите на останалите, което не би било проблем. И то не беше. До момента, когато тя избра любовта си пред задълженията си. Бе повикана да помогне, в момент, когато нейния паднал ангел имаше нужда от нея. И тя избра! Избра любовта и верността си към него, а не към тях. Нарекоха я предателка, но не бе достатъчно. Нарекоха я изменница, но и това не им стигна. Решиха да бъде за пример. Пример за неподчинение и наказание. Не го видя повече. Никога, никъде! Бе прогонена и забравена сякаш никога не се бе случвало. И сякаш това не бе достатъчно трябваше да бъде наказана за назидание. Ръцете, които си мислеше, че никога няма да може да намрази повече, сега бяха кошмара в живота й. Всеки път, когато докоснеше мъж, който не и бе безразличен тя му причиняваше болка. Назидание никога повече да не може да даде ласка, което сърцето й жадуваше най-силно. Можеше да лекува, но какво от това. Сега тя беше половин ангел, половин жена. И все пак тя беше една голяма глупачка, защото дори сега тя щеше да направи същия избор.
Допълнително: Крилете й са черни. Винаги са били такива.
Снимка:

Одобрена .