Стаята на Сандра Питърс

Това е спалнята:
http://wallpaperbg.com/wallpapers/25-interior/original/Bedroom%20decoration.jpg
А това е банята:
http://www.europe.bg/upload/docs/Bathroom.jpg
Хола:
http://giuliaperin.files.wordpress.com/2010/05/living-room2.jpg

Влязох в стаята си и се излегнах на леглото.Леглото беше мнопго меко и направо потънах в него.Почувствах се мръсна , затова отидох да в банята.Съблякох си дрехите и си взех един душ.Увих кърпа около тялото ми и извадих други дрехи.След 10 мин вече бях облечена със светли дълги прилепнали дънки и бял потник туника.Коста ми се разпиляваше по рамената , а миглите ми бяха със спирала.Погледнах се в огледалото и излезнах.Имах нужда да хапна нещо.

Като се прибрах в стаяат си бях още по-мокра и побързах да вляза в бяната.Взех си един горещ душ и си облякох пижамата.Малко сън щеше да ми се отрази много добре.Легнах в мекото легло и бързо заспах...
На сутинта се събудих и се чувствах страхотно.Облякох си блуза с дълъг ръкав и отгоре жилетка, както и дънки и маратонки.Сресох си косата и я оставих пусната.Имах нужда да хапна нещо, затова тръгнах към столовата.

Влязох в стаята си.На излизане от столовата ми се приходи някъде на дискотека , пък и чух , че един от върколаците от глутницата, в която се присъединих, притежава една дискотека.Стори ми се много добра идея да отида, но първо трябваше да се преоблека.Сложих си прилепнали черни дънки, висок ток, и черно потнице тип туника с гол гръб.Изправих си косата и си сложих кариолка.Гримирах се и се насочих към дискотечката.

Прибрах се без проблем в стаята си.Вече беше съмнало , но това не ми пречеше да полегна и да поспя.Махнах дреихите си и на тяхно място сложих нощничка.Легнах в мекото легло и се загледах в тавана.Не мислех нищо, просто гледах в една точка.Затворих клепачи и сънят ме сполетя почти мигновено...

Събудих се.Спах много добре.Чувствах се отпочинала и не ме болеше глава.Станах от леглото си и отворих нощното шкафче.Там Имах някои неща за вядене, за слуачаи , когато не ми се ходи до столовата като днес.Хапнах и заситих глада си.Погледнах през прозореца.беше вечер и валеше.Сложих си прилепнали по крака дънки, маратонки, тънйка блузка с дълъг ръкав и обло деколте, но не много голямо.Отгоре облякох чкето с качулата и излязох от стаята си.Имах нужда да се разходя някъде.

Влязох в стаята си и веднага се проснах на леглото.Очите ми се насълзиха.Не нямаше да плача заради един негодник.Но какво си мислех, че може да бъде нещо повече от една нощ.каква глупачка съм, но аз съм си виновна.Ако не бях предложила надпиването нямаше да се напия и нямаше да му се нахвърля и нямаше всичко това да се случи.Сълзите капеха и не спирах да се обвинявам, но защо?Не си струваше.Нямаше да позволя да роня сълзи , за нещо , което не беше истинско.Избърсах очи и осъзнах ,че все още съм с мокрите дрехи.Влязох в банята и си взех душ.Топлата вода ми дойде ободряващо.Облякох си пижамата и си извадих сешоара.Изсуших си косата без да мисля за нищо.Единственото което чувах в ушите си беше "Или да те нарека момиче номер 1 ".Сълзите продължаваха да напират, но аз не им се дадох. Вместо това легнах под завивките , вече с изсушена коса , и се опитах да поспя."Няма да плача , няма да плача ,не си струва".Тези мисли отекваха в съзнанието ми и се опитваха да заглушат другите.Най-накрая главата ме заболя и умората надделя.Унесох се и заспях дълбоко.

.....Събудих се.Станах от леглото и тръгнах към гардероба.Обух първият чифт дънки застанал пред очите ми , блузка с дълъг ръкав и желетка.Тръгнах към столовата.

Прибрах се в стаята си и започнах да се оправям.Отворих гардероба и огледах всички рокли."Добре , къде съм я сложила" казах си ,тъй като не виждах избраната от мен рокля.Поразрових се и я намерих.Бях я оставила на една закачалка с надпис.Огледах синята рокля,но ми се видя поизмачкана,затова взех една ютия и я изгладих.Облякох я и се заех с прическата и грима.Докато се оправях се сетих,че няма кавалер,но щях да си намеря на място.Въобще не бях помислила за това....След като бях готова обух обувките,взех чантичката и излязох от стаята ,запътвайки се към балната зала...