(18+)Стаята на Хиро Акира

Нямаше как да скрие, че стаята му можеше да бъде всичко, но не съсвършена. Имаше смесица от всякакви стила, което можеше да се обясни от опирничевия му характер. Ако трябваше да избере легло то щеше да бъде или кожено или да търси начин стаята му да изглежда просторна. В такъв момент се раждаше това, което той наричаше своята стая. Само, че така беше за пред хората. Имаше си и нещо, което си беше само негово и щеше да го сподели само с някой много скъп човек. То не беше просто неговата стая. То беше неговата спалня. харесваше му да се осамотява там. Стаята беше малка и тъмна, а леглото изпълваше почти цялото пространство. Единственото общо между двете стаи беше Млаката спретната
баня.
Само, че тези стаи си бяха неготите малки собствени скривалища от света.
Ако някой решеше по случайност да му бъде приятел и да го посети щеше да бъде въведен в единственото място, което да види: холът.

Вечерта беше започнала прекрасно. Сладка, гъста и примамливо ароматна кръв течаща по гърлото й. Бой за раздвиждане и определено не толкова страшно колкото всички го изкарваха. Е, после малко се беше развалива с леко конско и точно заради това Рейн се страраеше да оправи нощта си. Нямаше да може да заспи сама в противната стая и точно сега нямаше намерение да спи.
Секунда преди да почука на вратата тя леко се открехна и разкри страхотната картина зад нея. Хиро застанал полусънен на прага с прекрасното си разярено изражение. Полугол, само по някакво подобие на долнище на пижама и много, много рошав. През косата му едва се виждаха притеснените му очи. Притеснен? Защо?
-Усетих,че идваш! Усетих и това.- Преди да успее да направи нещо момичето беше издърпано в стаята. Коженото й яке се свлече на земята и окри лявото й рамо. Болеше адски, но за изненадваше нямаше синина или оток.
-Нищо не е. Дори не боли.- Ръцете й се придвижиха към косата му и вплетоха пръсти в пътвите кичури:
-Искам да виждам очите ти.
-Аз искам да не ме лъжеш, но никой явно няма да получи това, което му се ще.
-Аз винаги получавам това, което искам. -Рейн пусна едно от онези усмивчици тип "сега ще получа това, което искам".
-Цяло щастие е, че този път желанията ни съвпадат. В банята имам точно това, което ни е нужно. Другото е в хладилника.
Банята, хладилника? Беше се влюбила в копеле по-извратено и от самата нея. Чудо на чудесата.
Нещата ама изобщо не се развиха както си ги представяше. В банята получи компрес от реванол, а от хладилника прекрасна торбичка с лед. Изватеното му копеле се смееше триумфално. Рейн се надвеси над него. Облиза с върха на езика си ухото му и прошепна с мъркащ глас, от който цялото му тяло потрепери.
-Хиро, по-странна любовна игра никога не съм виждала и определено тази вечер ще си останеш с нея.

Рейн познаваше собствения си махмурлук болезнено добре и може би това беше от малкото неща, които пораждаха чувство почти приличащо на страх в нея. Сетивата й, сравнени с тези на диво животно, можеха да доловят тласъците на сърце на стотина метри от нея в навалица от хора. Много хубавко звучи, ако не намесим адско главоболие сякаш духов оркестър и военен парад са на посещение в собствената й глава. Това, ако добре помнеше, беше втория подобен инцидент в краткия й достатъчно разнообразен пиянски живот. Сега поне знаеше, каквото й да се случваше никога, ама наистина никога да не отваря очи. Дори една запалена свещ в такъв момент грееше, колкото всички звезди в шибаната вселена.
Протегна ръка по копринените чаршафи и бавно запроправя път към нощното шкафче. Коприна, коприна нещо топло. Нещо топло? Отне й приблизително десетина секунди да опипа бицепса, за да осъзнае какво докосва. Успокоението, че знае чия е ръката бързо беше заместено от плътния мъжки глас прокънтяващ в стаята:
-Добро утро, пияна красавице. Спахме непробудно 48 часа и сега явно, ама много, много трябва да боли.
-Не викай, мамка ти! Шепти, ако не искаш езика и още нещо да не може вече да се ползва.
-Шепна много тихичко за ваша информация, принцесо. Няма ли да ти липсват езика и още нещото?
-Липсва ми половината му мозък и спомени за минимум две седмици назад. Така, че ти ще преживееш един език и няколко сантиметра.
Определено нямаше как да види мазната му усмивчица, но пък го познаваше прекалено добре. Още повече знаеше, че няма да й се размине нищо от стореното. Копеленцето имаше странно чувство, че щом я обича значи я притежава или поне тялото й.
Преди да се усети вече чувстваше ръцете му обхванали внимателно тялото й. Често се чудеше възможно ли е някой толкова безумно силен да докосва така нежно. Сега обаче движението изобщо не беше приятно изживяване дори на ръцете на точно този мъж.
Краткото пътуване завърши с поставянето й в достатъчно ледената вода, за да избълва псувни, които беше чувала само в най-пропадналите квартали на Букурещ. Щеше да си върне всяка гъба, която усещаше по себе си и всяка кофа с вода плисната отгоре й. Щеше да го удуши със собствената му риза, която сега беше единствената й горна дреха. Щом усещаше студа водата беше ледена. Ще й се прави на доктор да й лекува махмурлука. Макар, че си позволяваше да си слага ръцете на места, които определено минаваха обикновеното лечение на махмурлук. Не е видял достатъчно, за да си представи какво може да му се случи.