(+18) Стаята на Хелена Батлър

Спалня:

Баня:

Докато се приготвях за час, все още сънена, ме бяха налегнали мисли за миналото... за Александър*, когото не бях виждала повече от месец. Да,чувахме се често, но разговор по телефона не може да замени прегръдката му, успокоявайки ме, когато съм тъжна. Докато си обличах черните дънки, погледнах към нощното ми шкавче, където бях оставила колието с черна ягодка, което той ми подари. Беше ми казал, че по този начин ще успеем да запазим връзка, колкото и далеч да съм. За момент помислих, че е доста странно да мисля толкова много за него, а за собствените ми родители дори да не се сешам. И все пак, той е този, който се е грижел винаги за мен много повече,от колкото те. Той е този, който ме развеселяваше, той е този, който ми обеща,че винаги ще бъде тук за мен. Той е този, който истински ми показа, че съм не просто поредната в живота му, а Приятелка,на която истински държи. И той е този, пред когото истински се разкрих в най-болезнените за мен моменти. Сложих на врата си колието. Взех телефона си и бързо му написах СМС: "Липсваш ми, нямам търпение да се видим. Имам толкова да ти разказвам. ". Пооправих с пръсти косата си и излязох от стаята.

*Александър й е най-добър приятел.