Кабинета на Клеър Монгомъри

Тябваше да си преподам урока,а цял ден не ми беше никак добре..
Влезнах в класната стая и за моя изнеада Нейт беше там.Повдигнах вежда.Данеби случайно това момче да имаше температура,че присъстваше в някой мой час?Най-вероятно.
Предадох урока набързо и после отговарях на въпросите.Натаниел не спря да ми мята погледи с една двадесет и четири каратова усмивка на лице.Правех се ,че не го виждам въпреки,че гледах точно него през почти цялото време.Звънеца би и аз дадох набързо някакво домашно.
- Нейт! - изрекох и посочих вратата с поглед.Излезнах от стаята,а той ме последва като спомена и за онази нощ.Едва се сдържах да не го ударя през лицето.Това не си беше за разказване наляво надясно.Можеше да загази и аз можех да загазя.Имаше и малко по-виши от мен мотаещи се наоколо.Да не говорим,че създателя ми ми се изсипя ония ден.Да..за всичките тези години най-сетне решава да ме види и да не говорим,че ме е следил.Следил..не го е срам.
Огледах се сякаш може да е наоколо.Но и това беше възможно,а да се надяваме,че го нямаше и щяхме да сме само аз и Нейт.
Влезнахме в кабинета ми и аз посочих диванчето на което да седне.Той се разположи сякаш си е у тях,а аз извъртях очи.
- Нейт!Не може постояно като ме видиш да ме заглеждаш и да ми мяташ такива погледи! - изрекох.Продължих да му чета конско,а той ме гледаше сякаш съм някоя болна.Изведнъж някаква болка навлезе вглавата ми...догади ми се,но това бързо отмина и беше заменено от...мрак.
Виждам само и единствено мрак.Чувах всичко..усещах всичко /донякъде/ ,но пък не виждах нищо...

П.п:Мазалоо любов ;хх

Тя поведе,поведе е твърде силно казано,Нейт към кабинета си и той се опъна диванчето все едно си е утях.Един вид беше утях,но..подробности.
- Нейт!Не може постояно като ме видиш да ме заглеждаш и да ми мяташ такива погледи!-тя му четеше конско,а той продължаваше да я наблюдава.Въобще не го бъркаше конското,би я награбил още тук в кабинета да я оправи,но изглежда а нея й стана нещо.
Тя падна от стола като прегнила ябълка падаща от дърво.
-Клеър!-извика Нетаниел и за секунди стигна до нея като я взе на ръце.-Клеър!
Той я разтръска,но никакъв признак на живот.Сложи я на дивана незнаещ какво да прави.Дали да я заведе в лечебницата или той самия да й направи нещо,но какво?Да й даде да пие кръв?Но как тя е припаднала!
Нейт стана и изхвърча от стаята като мълния след няколко секунди се върна с един доктор от лечебницата.
-Какво й стана на Г-жица Клеър?Знаете ли нещо,а вие защо сте тук?-говореше смотания лекар приличащ на някой пингвин.
-Ъъ какво ви интересува кво правя тук?!Вижте нея,за това ви извиках!-красна почти Нейт.

Чувах всичко.Нейт ме зовеше по име,а после чух и друг глас.И накрая усетих нещо..ми нещо.Някаква миризма и още нещо.Свестих се и се намирах на дивана в кабинета си.
- К-какво стана? - попитах.Погледнах първо Нейт,а после другия мъж който беше лекар от лечебницата.
- Припаднала сте...Случайно да имате някакви заболявания нещо? - попита доктора.Погледнах го леко объркано и веднага стрепнах ръката към корема си.Доктор повдигна вежда.Явно вече знаеше за какво става въпрос. - Бременна сте...ще ви помоля после да минете през лечебницата за да проверим състоянието на бебето.Но хъм...за вас знаех,че пиете хапчета...нали?
Кимнах.Нейт гледаше толкова объркано.Гледаше ме сякаш бях луда
- Д-да...пиех...веднъж обаче забравих и..да ще мина..ще оставите ли мен и господин Нортфилд насаме... - изрекох.Доктора излезна.Този малко ме дразнише.От къде на къде е чувал,че пия хапчета след секс и подобни?Да пиех...тъйкато рядко го правех с мъже които ползваха презервативи.Както и да е.

П.п:Мазалоо ;хх хД

Г-н пингвин се надвеси над нея и правеше някакви движения,което Нейт като гледаше май не помагаха много.Ама,че смотан човек-вампир,на нашия герой му идеше да му удари един челно,но.Все пак Клеър трябваше да се оправи.
След малко блондинката отвори очи и се огледа наоколо.
- К-какво стана?-попита тя.И ,разбира се,преди Натаниел да отговори пингвинчо мърмореше нещо.
- Припаднала сте...Случайно да имате някакви заболявания нещо?-тя мигновено сложи ръка на корема си.Какво?!- - Бременна сте...ще ви помоля после да минете през лечебницата за да проверим състоянието на бебето.Но хъм...за вас знаех,че пиете хапчета...нали?
Какво?!Тя беше бременна?Нейт стоеше и я гледаше като някое теле.Блондинката продължи да говори,но нашия герой не я чуваше,а обмисляше думите на доктора.Той ли беше бащата?Не,не можеше да е той.Все пак тя е била с доста мъже и е невъзможно точно Нортфилд да е бащата.Просто..невъзможно и точка.
-Кой е бащата?-попита Нейт,след като доктора излезе.-Възможно ли е...

п.п ужас .. хД

Нейт изглеждаше напрегнах.И би трябвало.Щеше да стане още по-зле като му съобщя отговора на въпроса му.
- Да..възможно е! - изрекох.Винаги вземах хапчета,но по дяволите точно онази вечер забравих и...Погледнах го,а той изглеждаше шокиран."До тук добре...не е получил удар..не е почнал да роиши нищо наоколо..." - казах си.Въздъхнах и се изправих като леко залитнах.Подпрях се на стената и се оптавих към бюрото където се подпрях.
- Не питай от къде знам,че си ти...знам го!Винаги пия хапчета,но онази нощ забравих... - казах тихо като се загледах в него.Еее сега най-вероятно щеше да каже,че ще иска да направя аборт и нещо такова.Но ще иска да разкарам "това нещо" и бля бля.
Ще каже,че не иска деца,че не си се представя като баща...,но и аз не си се представам кято майка."Горкото...дете" - помислих си.Но...не знам как...така да го премахна просто така...сякаш то не е било там...Дори не знам как мога да мисля за него кат за нещо живо...как така..точно ние..точно ние да имаме дете.Та то беше само една вечер...

П.п:Глупостии ;хх

- Да..възможно е!-проговори тя.-- Не питай от къде знам,че си ти...знам го!Винаги пия хапчета,но онази нощ забравих..
Wtf?!Нейт не знаеше какво да мисли,а главата му беше пълен хаос.Какво да мислеше в главата му преминаха образи на него,представете си него,с бебе-ревящо,гадно,миришещо и с мръсни памперси,които да сменя нон стоп.И да става посреднощ,че да го храни и всичко останало.
Натаниел тръгна да си тръгва и беше на врата,когато нещо в него прещракна и той се обърна рязко-съвест.Все пак той бе отговорника за случилото се и за нещото,тоест бебето,което растеше в корема й.Той бе този,който я свали и й откъсна цветенцето,да бе и аз не повярвах-цветенцето й беше откъснато много,много по-рано.И все пак,бебето беше и негово,той беше бащата и щеше да поеме отговорността си.Да се грижи за него,наистина нещо в него се размърда.
-Как си?Може би трябва не трябва да се преуморяваш,няма да е добре за него или нея..-говореше като някоя дърта старица,но...Беше го грижа и за бебето и за Клеър,странно нали?!Може би тя не му бе безразлична...

Нейт понечи да си тръгне,но после се обърна към мен.
- Как си?Може би трябва не трябва да се преуморяваш,няма да е добре за него или нея... - изрече той.Думите му ме изненадаха.Ококорих очи невярвайки.Данеби да му пукаше за..нас?Еее за детето разбирм.То беше и негово..,но и за мен...
- Аз...ние..сме..ъм добре... - малко ми беше странно да говоря за себе си в множествено число...,но то беше там.Растеше в корема ми..и в близките девет месеца щеше да придобие формата на бебе.А после щеше да излезна на бял свят и..всичко останало.
Аз майка...Боже Господи!Никой,а камоли аз нямаше да повярва,че чаках дете...,че щях да съм...майка.Това беше...странно.Някак си..не можех да го повярвам.И все пак то беше там.
- Нейт..ти как си? - попитах го.Все пак...да си на осемнадесет и да научиш,че ще ставаш баща от жена която искаш само за секс...не е най-хубавото нещо на земята.

- Аз...ние..сме..ъм добре...-отговори тя с прекъсвания.
Представяте ли си Нейт баща,леле пълен ужас.Не,не,не..това просто беше някаква нелепа шега,която щеше да накара Натаниел да израстне,може би,но кой знае.Все пак той не си представяше да е баща с дете,малко трудно баща без дете ама..
Горкото дете с такива родители сигурно щеше да иска да избяга с пълни крясъци,викове и бързо движения без да иска да ги вижда повече.
Не беше за вярване всичко това!Просто..просто или сложно,не знам как да го опиша,но за него беше неописуемо,не можеше да ги со представи още.Сякаш бяха в някакъв друг свят и това невярващо нещо.
- Нейт..ти как си?-попита тя.Е,какво я бъркаше как е,тоест от добрата страна,тя беше важната не той.
-Странно..Това нещ Ъъ бебе ще бъде тук след..след 8-9 месеца-изрече той сякаш това си беше нищо особено и всеки ден му се случваше.Гласът му беше странно спокоен,колкото и отвътре да бе объркан.Трябваше да се направят много неща-стая,дрехи,обувки..Как му дойдоха тези неща в ума все пак 9 месеца не са чак толкова малко време...

Въздъхнах.Разбирах го напълно.Дори не можех още да приема,че то съществува,а знаех,че е там от по-дълго..Отделих се от бюрото и почнах да се разхождам из кабинета.Чуваше се само тиктакането на часовника,удара на токчетата ми по пода и дишането ни.Мълчахме като..като...ами и аз не знам какви.Да научиш обаче,че ще имаш бебе..не си беше...приятно.Както вече казах.Продължих да се разхождам мълчаливо.Имах чувство,че ако някой от двама ни не проговори..ще полудея.
- Нейт...времето не е много,но не и малко..бебето е на две седмици... - изрекох.Ако той искаше...може би щях да направя аборт.Малко не ми се искаше...все пак то беше живо същество.Обаче не си се предствях като майка.То щеше да реве...да иска да яде..да трябва да го преобувам...да му обръщам внимание...все едно си нямах други проблеми на главата.А Клара...ако тя ме "завземеше" тогава горкото дете щеше да е в опасност.
- Много,много не ми се иска да правя аборт...то е..ъъ...живо същество все пак... - изрекох.Малко ми беше трудно да го кажа,но си беше истина."Клеър,Клеър..в какво се забърка?" - казах си умствено и се загледах в Нейт.

Клеър се отдели от бюрото и започна да крачи насам-натам нервно.В стаята беше пълно мълчание и това влудяваше Нейт,но той просто си седеше и се опитваше да улови крачките на блондинката.
- Нейт...времето не е много,но не и малко..бебето е на две седмици...-каза тя.Аборт?!Не..та то беше бебе,живееше в нея и скоро щеше да се появи на бял свят и те да се грижат за него искат или не.За какво въобще му каза като предлага аборт?!
- Много,много не ми се иска да правя аборт...то е..ъъ...живо същество все пак..
-Не!-почти изкрещя той.-Ще го задържиш..каквото и да стане,все пак..то е Ъъ нашето бебе.Ела да легнеш или не знам,почивай си..Нямам идея с нищо свързано с бебетата,горкото то щя избяга от родители като нас..
Той се усмихна леко,не че му беше смешно,но вече на такова го избиваше.Той се доближи до нея и спря движенията й насам-натам,защото чак му се завъртя свят да я гледа.

Думите му ме изненадаха.Усмихнах се леко.
- Радвам се,че искаш да го запазим... - малко ми беше странно,че то е там...,но ще трябва да свикна.Рано или късно.Скоро дори ще стане...като онези бременни по филмите.И като всички бременни.С големи кореми и които ще пращат мъжете си посреднощ до магазина,че им се е преяло нещо.
- Искаш ли да се поразходим? - попитах го.Той беше близко до мен.Приближих се още малко и го целунах по бузата.Надали щеше да иска по устата...да има любовна афера с бременна...сега дори за секс нямаше да ме искат...особено след като надуя коремчето...
Ох,ох!Следващите девет месеца и след това нямаше да са никак лесни...дете...дете.Чаках дете от Нейт...не можех да повярвам.Но си беше истина...И донякъде ми харесвшае...,а и бебетата бяха сладки...докато спят.Като не мърдят и не реват са такива ангелчета...

Стоях в кабинета си и подготвях уроците за утре.Преглеждах документи и най-различни още неща.Понякога да си директорка,учителка и виша жрица не беше много хубаво.На вратата се почука и това ме откъсна от работата ми.
- Влез. - казах високо тъйкато тези врати бяха доста гадни и понякога нищо не се чуваше през тях...дори за вампирския слух едно "влезте" беше доста тихо.
В стаята влезна млад мъж на около двадесет.Беше висок и мусколест със кестенява коса и сини очи.Усмихнах се на мъжът въпреки,че не ми беше много до усмивки.Тук обаче винаги може да се научиш да правиш хубава фалшива усмивка. - Здравейте,а вие сте?

Това,че ми се поклони и ,че ми целуна ръката ме изненада.Ако трябва да сме и доста точни името му не ми говорише кой знае какво.
- Да точно така.Аз съм Клеър Монгомъри.И не не ми пречите.Заповядайте. - Не изрекох цялото си име тъйкато то в момента беше малко неясно.Преди време ходех с едно момче и то ми предложи брак,но нещата се оплетоха и сега...сега не знам къде е.Оженх се за най-добрата ми приятелка и там сещата ставаха още по-объркани...ох!
Посочих дивана до стената на Дмитрий,но мъжът ако поискаше можеше и да седне на стола пред мен.Изправих се и се облегнах на другата част на бюрото намираща се към вратата.Почти лице в лице с Дмитрий. - Та...какво ви води насам?
Той явно не беше от тук.Усещах едно френско "Р" в него.Няколко пъти съм била във Франция - Париж.Там превърнах и едно от протежетата си.Красив град...,а Франция красива страна.

Ооо!
Едва сдържах да не ококоря очи насреща му.Родителите ми са познавали неговите?Сигурно са завъртяли някой друг бизнес...този тип беше от Франция.Това вече го разбрах.Имаше френско "Р" говорише за френски граждани и каза "мерси" на френски...Това за френските граждани обаче чак сега го разбрах.Не знаех,че тук са учили франзуци...така де имаше няколко,но...
- Да...добре. - кимнах.Не знаех колко близки са били отношенията между моите и неговите родители.Но...
Чакай!
Млъкни!
Той какъв е?
Не знам!Питай го!
Мразех да си говоря с Клара макар и двете да бяхме станали доста по-мили една към друга напоследък...след като се разделих с годеника си...Тя след това беше доста щаслива,а аз го ударих на алкохол...това тя излезна и се познабавлява с всички типове които можа,а аз...аз си стоях затворена в главата и.Нашата глава..объркана работа.
Направих една обиколка на кабинета,но усетих,че главата ме заболя.Стомаха ми се преобърна,а Клара почна да се смее.
Мразя те!
Тази дума и я казвах толкова често,че за нея беше равна на "обичам те" или нещо мило.Подпрях се на бюрото с ена ръка,а другата притиснах към слепоочията си,а след малко вече бях затворена в собствената си глава.
Клара!
Извиках я,но нищо.Тя се направи,че не ме чува и се усмихна на мъжът.
- Е какъв сте вие? - изтреля въпроса тя.Когато и казах да го попита нямах предвид буквално.Тя обаче си държеше на своето.Искаше да знаеше и сигурно щеше да направи всичко за да разбере какъв е Дмитрий.

Клара се изсмя,а смехът и ме вледени.Беше толкова студен...сякаш беше безчувствена и сърцето и е от лед.То няма как нейното да е от лед защото моето не е...и все пак двете бяхме различни.Две противоположности.
- Какъв си?Не си човек.Това ми е ясно! - изсъска тя насреща му.
Спри се!
Няма!
Ако аз разбера какъв е ще кротнеш ли по дяволите?
Но той е сладък..какъв ли е в леглото?
Няма да разбереш!
Затворих очи и си представих как аз бутам клара в съзнанието си и излизам на вън..това и стана.Този път беше доста лесно и това ме учуди.Тя никога не се отказваше толкова лесно....
Отворих един от шкафовете на бюрото и взех едни хапчета от които взех две таблетки и ги изпих с вода.Клара винаги ми оставяше някакви последствия...или някоя друга рана или като в този случей - главоболие.
- Аз...извинете. - изрекох тихо и отново се върнах пред бюрото като се облегнах на него.Всичко излеждаше така сякаш това в Клара не се беше случвало и сякаш нищо друог не е ставало....като преди тя да се появи и преди аз да обиколя стята.

Погледнах мъжът.Нямах нужда от лекър.Бях си достатъчно добре.
- Добре съм.Няма нужда чак от лекари.Ще се оправя... - нямаше да му казвам,че имам раздвоение на личноста.Повечето се плашиха от това,но то си беше и страшничко ако имаш нещо като Клара в главицата си. - Е...каква е била връзката на родителите ми с вашите?Нещо повече за писмото...
Исках да озная повече за онова което го е довело тук...освен да види прекрасното училище и..ъ..циитирам го "още по-прекрасната директорка".
Седнах на мястото си защото наистина не се чувствах много добре,но нямах нужда от лекар.Мразех лекари и не обичах да съм много близо до тях...само Наташа ми беше приятна,а и тя беше лечителката в нашето училище.Главната лечителка и ми беше една от най-добрите приятелки....само тя.Другите ми бяха...гадни.Само като ги видех и знаех,че следват лоши новини.

Бре,бре.
Кимнах въпреки,че малко ми беше объркано всичко.Родителите ми са имали някакви приятели?Леле това е чудо!
- Сигуден ли сте,че говорите за моите родители...те да имат приятели макар и не близки...това в кой век трябва да е било?! - леко се засмях.То много ясно,че трябва да е през двадесети или двадесет и първи.Все пак те бяха човешки същества и не можеха да живеят чесно както вампирите,върколаците и тем подобните. - Ако искате може да отидем в нашата библиотека.Там има доста книги включително за най-различни родове.И са доста стари...може да намерим нещичко...знам ли.
Усмихнах се.Наистина в библиотеката имаше доста стари книги.От преди моето раждане и от преди раждането и на Годрик и на Ерик,а и двамата бяха достаа стари.