Стаята на Талия Кейс

Спалня:


Коридор:



Баня:


Хол:

Успях, макар и не в много добро съзнание да стигна до стаята си.Светнах лампата , проснах се с дрехите на леглото и заспах....Звънът на алармата ме събуди.Отворих очи и погледнах часовника.След около два часа имах часове.Надигнах се от леглото и усетих острата болка в главата.В съзнанието ми нахлуха образи от снощи, но нямаше време да мисля за това.Отидох в банята , взех си душ и сложих за пране снощните дрехи.Облякох обичайните дрехи и се насочих към столовата...

Спрях се задъхана пред вратана на Анастасия и преди да звънна се опитах да си оравновеся дишането,но нищо не стана. Звънах и зачаках да ми отвори...дано да беше станала...

Събудих се с ужасно главоболие.Едвам се надигнах от леглото и погледнах към часовника - 12часа.Какво по дяволите...?Успала съм се или поне така си мисля.Не бях много наясно през деня или нощта е.Отидох до банята и щом се зърнах в огледалоте едвам сдържах вика си.Ужас...Косата ми бе истинска катастрофа , а да не говорим за кръговете под очите.Изглеждах все едно ме е газил валяк... Усетих неприятна миризма и подуших дрехите си. Миришеха на...алкохол.Всичко ми се изясни - главоболието , външния вид и белите петна.Бях направила същата грешка от по предната вечер , но в по-голям мащаб.Хвърлих настарана вчерашните дрехи настрани и пуснах горещата вода.Почувствах се малко по-добре , макар пулсиращата болка в главата ми да не спираше.Изведнъж някой позвъни.Спрях водата и сложих набързо хавлията си... Отворих и пред мен бе Наташа.Изглеждаше разтревожена и влезе без дори да поздрави.
- Наташа? Какво има? - попитах я изненадана.

Врата се отвори и Анастасия ме погледна с изморения си поглед и с хавлия около тялото си.
- Наташа? Какво има? - попита тя докато аз влизах бързо вътре.
- По новините казаха за снощи какво е станало. - казах аз и се хванах за главата.
- Трябва да седна, може ли ? - попитах аз и посочих към дивана. Анастасия само кимна и ме последва до хола.

- Трябва да седна, може ли ? - попита Наташа и посочи към дивана. Кимнах й и я последвах до хола.Погледнах към Наташа.Изглеждаше доста по -добре от мен , но умората все пак й личеше.Беше много разтревожена и то с причина.Положението не беше никак добре.Да се напиеш безпаметно е едно , но да стане така , че същата вечер да си част от главната новина на следващия ден, това меко казано е зле.Притеснението обзе и мен , но се опитах да го прикрия.
- Какво се е случило ? Разказвай!Какво толкова се е случило? - настойчиво я гледаха сините ми очи.

Седнах и я погледнах.
- Ами казаха че са те видяли да дърпаш една голяма тигрица,но не си успяла и си паднала. Тогава била дошла още едно момиче и убило един от онези продавачи им казала да ни отведът до тук. Продавачите нищо не си спомнят. Отказват да кажат какво всъщност продават в тези улички и...и...незнам вече какво да мисля. Видя ли са ни !! - закрих лицето си в ръцете а косата ми се спусна и закри всико.
- Какво ще правим сега? все още незнаят за нас,но ако разберът? - повдигнах глава и се вгледах в Анастасия, тя беше по уплащена и от мен.

- Не знам- отоговорих й .Бях по-уплашена и от нея.Ако ни разкрият край с нас, с работата ни , с всичко.Опитах се да я успокоя - Но ти предлагам като за начало да се облечем , да пием по едно кафе и да се опитаме да си спомним какво се е случило.Спомените все някога ще се върнат, нали? Дотогава ще се правим , че не знаем нищо за случилото се, което ми напомня..Ако аз съм припаднала , докато съм те дърпала , то кой ни е донесъл тук?Кое е третото момиче?

Погледнах я.
- И аз незнам, добре отивай и се обличай а аз ще те чакам тук. - казах и аз а тя тръгна към спалнята си.

Влязох в спалнята.Отворих гардероба и извадих лилавикав потник с тънки презрамки и отгоре сложих горнището само с ръкави.Обух си дънките , сложих обеци и гердан и се върнах в хола.Наташа разглеждаше книгите на долния рафт.
- Е , готова съм.Ще тръгваме ли към кафенето или предпочиташ в залата за хранене? - казах с лека усмивка.

Разглеждах внимателно книгите и докато Анастасия се обличаше.
- Е , готова съм.Ще тръгваме ли към кафенето или предпочиташ в залата за хранене? - каза тя с лека усмивка.
- Кафето. - казах аз и тръгнах към вратата.

След конюшните се прибрах в стаята си.Вече знаех къде ще отида и само трябваше да се преоблека.Взех си душ и оставих настрана дрехите от преди малко.Вместо с тях си сложих синия бански от две части , а отгоре ферична светлосиня синя рокля до колената с тънки презрамки, бели пантофки и желетка.Взех плажната чанта ,където сложих три кърпи, плажно масло и книга.Грабнах плажния чадър и тръгнах към плажа.

Затворих входната врата и пуснах на пода чантата и чадъра.Насочих се към банята , където съблякох роклята.Пуснах водата и изчаках ваната да се напълни.Вътре сложих обичайните неща и след малко вече бях вътре при обилната пяна.Отпуснах се и затворих очи.Чувствах се малко изморена и както стоях така неусетно заспах...Дращенето по вратата на банята ме събуди.Сепнах се за миг, осъзнавайки , че съм заспала.Изплакнах се от пяната и сложих хавлията.Преместих плажната рокля в коша за пране и излязох от банята.Пухчо беше на вратат аи все така упорито дращеше вратата.
- Пухчо - възкликнах сериозно.Още в същия миг котарака се умилкваше в краката ми , мяукайки.усмихнах му се и го погалих по главата.
....След известно време вече бях с изсушена и пусната коса, бях със спирала и облечена с пилепналите черни дънки, високите токчета,кафениката туниката без презрамки и с чернатото палто.Излязох от стаята и тръгах към града...

Вече бях стаята си.Развълнувана както преди малко и в очакване на следващия ден.Сложих си нощницата и легнах.Затворих очи , но сънят просто не идваше.повъртях се известно време , докато умората не надделя и не заспах...

....Седях на една красива поляна.Цялата бе опсипана с цветя,а греещото слънце завършваше картината.Разхождах се като се оглеждах във всички посоки.Бях в бяла рокля с много воали , а косата ми се спускаше свободно по рамената.Изведнъж зърнах вълк.Беше внушителен с изправена стойка и с тъмна гъста козина.Погледнаме със сините си очи , които ми бяха толкова познати..Вълкът тръгна да бяга и аз го последвах.Както тичах се озовах в една гора.Търсих вълка с очи и най-накрая го видях.Седеше до едно масивно дърво и ме гледаше право в очите.Доближих се до него без капчица страх.Протегнах ръка да го докосна и усетих меката козина с пръстите си.Вълкът отвори уста и ми каза ...

Събудих се.Разтърках очи и огледах стаята.Обърнах се към часовника и осъзнах , че беше обед. Станах бързо от леглото и влязох в банята.Топклата вода ми се отрази добре.Сложих прилепналите дънки, токчетата и потник.Взех си желетка и се запътих към ресторанта...

След като с Талия си тръгнахме от гробището тръгнахме към училището.Тя ме държеше за ръчичката,а аз се смеех.Радвах се,че отново съм човек.Влезнахме в стаята и и аз седнах послушно на дивана.Гледах кака Талия.Зачудих се дали досаждам.Ако беше така щях да си тръгна.Въпреки,че не знаех къде да отида,а и бях много гладна.

- Како Талия добре ли си? - попитах я.Тя беше използвала доста сила за това да ме върне в тялото ми и беше дори припаднала.А да не говорим,че сестра ми дори не ме забеляза - може би - и си отпраши ей така...на някъде.

Маги се радваше из целият път,пък и не я обвинявах.Да си отново човек е нещо невероятно.Пък и сега можеше да порасне.Легнах на дивана и погледнах към нея.
- Добре съм Маги.Ще си почина малко и ще събера сили,за да направя медальона ти - усмихнах се. - предполагам си гладна.Там в шкафа има мини хладилник.мисля ,че иам нещо останало - или поне се надявах.Това последното не го казах.Ох дано има нещо останало,дано дано.
- Ти как се чувстваш?

Тя ми посочи хладилника като легна на дивана.Отворих го.Имаше течен шоколад.Палачинки - стуеди - и продукти за сандвичи.Имаше и готови сандвичи.Ввзех си един и взех една чинийка от кухнята.Седнах на дивана и почнах да ям сандвича.Тя попита как съм.Преглътнах хапката.
- Жива...и гладна.. - засмях се.Отново отхапах от сандвича и след малко вече го изядох.Беше вкусен.Не бях яла нещо от месеци тъйкато на духовете не им беше нужно да ядът.Малко ми беше странно да съм отново жива,но ми харесваше.

Засмях се в отговор.Следващите минути прекарани в почивка възвърнаха енергията ми.Вече имах сили да направя медальона на Маги.
- Добре Маги сега ще направя медальона ти - усмихнах се и клекнах до нея.Затворих очи и хванах ръцете и в шепи.Усетих как магията ме връхлита и през клепачите си виждах светлината от магията.връхлитаха ме различни чувства,мислех си за щастливи случки и след малко медальона бе готов.Не беше толкова трудно,колкото предполагах.Намираше се в шепите й и беше с златна верижка и кръгла форма.
- Готов е - усмихнах се. - ще изпълни всяко твое желание,но трябва да те предупредя.Използвай го добре и не злоупотребявай с него.В противен случай ще има последствия.
Направих сериозна физиономия ,но после пак се усмихнах.Изправих се и хванах ръката на Маги.Тя ме прегърна и ми благодари.Изглеждаше толкова щастлива.Тръгнахме към вратата и като я отворих посочих една от вратите в коридора.
- Онази врата е за стаята на Клеър.Отиди при нея - прегърнах я за последно и след като тя тръгна й към стаята ,аз затворих вратата на моята стая и се насочих към парка.