(+18) Стаята на Бъфи Гилбърг

Стая



Баня



Хол



Кухня

Реших да отида да видя Бъфи. Какво прави как е? Ще я питам дали иска да се поразходим някъдеи да побъбрим. Застанах пред вратата и почуках няколко пъти незнайно за що сърцето ми биеше лудо. Винаги така ставаше не знаех защо. Бъфи не беше някоя непозната. Или някои по-висше стоящ като учител или жрица тя беше ученичка като мен.

Ето, че аз и Давид се озовахме в апартамента ми. Развеох го наоколо и отидохме в стаята ми..Седнахме на леглото.

Тя ме разведе из апартамента си.Имаше доста хубав апартамент.Седнахме на леглото и.
-Имаш хубав апартамент-казах и я целунах нежно.Бутнах я легло да леглото и леганх до нея.Почнах нежно да я целувам.О тя се целуваше страхото.Като изгладняло пуделче.Засмях се наум.
-Обичам те-казах преди да се усетя.

-Обичам те - казах и отново го целунах. Беше толкова хубаво :
-А сега какво? - Казах и веднага започнах да съжалявам, че съм го казала. Как можах?! Ами сега..

-Ами сега?Интересен въпрос-засмях се.
-Ами сега-повторих още един път и целунах Бъфи.
-Мисля,че е къснично,а утре имаме часове.Да те оставя да поспиш?Или да остана да поспя с теб-какъв идиот бях.Сега щеше да си помисли,че искам само да я вкарам в леглото.

- Можеш да останеш - казах и го целунах. Не исках да си помисли, че съм лесно момиче и честно да кажа нямах някакви намерения. Не той да ме помисли за лесно момиче, затова малко се отдръпнах от него :
- Е, да поспим?

-Ти поспи.Аз не съм изморен.-свалих блузата си и легнах на леглото.
-Е принцесо идваш ли-бях се самопоканил..тотално,но неисках да я изпускам от очи.Ако нещо се случише с нея небих си го простил.Наистина я харесвах още от самото начало.Още от както я видях и толкова години криех това.Накрая и го казах и съм щаслив.

- Отивам до банята и идвам. - казах и тръгнах към банята. Измих си зъбите и се върнах в стаята. Всъщност не ми се спеше. Седнах до него на леглото и го прегърнах.

Облегнах се на една от меките възглавници,а тя постави глава на гърдите ми.
-Хъм какви са твойте дарби любов моя-казах и я погалих по меката каот коприна коса.Жалко,че бях зоомфор,а тя вампир и имахме малко общи часове.

- Некросила - казах и се усмихнах - Ами твоите? - Добавих и се притиснах по-силно към него. Беше толкова хубаво, че ми се искаше никога да не свършва..

-Ами аз мога...да влизам в сънищата на хората и на магическите същества и да ги правя на кошмари,но също мога да ги правя и на най-съкровените им мечти или както аз поискам..и ако някой ме извика във съня си аз ще се появя-замсях се накратко,а после се усмихнах и я погалих по косата.
-Ако някога искаш-засмях се,а после се засрамих
-Може да влезна и в твоя сън..някога...и каквото искаш да направя за теб любов моя.-целунах я по челото и се усмихах.

- Ще е хубаво - казах и го целунах.
- Искаш ли да отидем някъде? - казах и се усмихнах.

-Не ти ли се спи любов моя-попитах я махайки един кичур коса от лицето и.Имаше красиво лице.Бледо с гладка кожа.Характерно беше за всеки вампир лицето му да е бледо.Бях забелязал,че миглите и бяха дълги и без спирала.
-Много си хубава-казах и я целунах по челото.
-Ако искаш да се разходим..кажи къде..аз мислех за тъмните улички-не бях ходим там,но бях слушал много за тях...с една дума "проблеми" .Исках да отида там,но се чудех да отидем сега ако тя се съгласи или друг път като съм без нея защото може така да я изложа на опасност.

- Не е зле - казах и се усмихнах. Станах от леглото и взех дрехи, които да преоблека и тръгнах към банята. Когато се облякох отново отидох в спалнята :
- Ще тръгваме ли? - Казах и се усмихнах. Честно казано малко ме беше страх да отида отново там, заради миналата случка, но от една страна защо не..Той стана от леглото и тръгнахме към тъмните улички.

Прибрах се в стаята си след целия този ужас. Отворих вратата на спалнята си и що да видя?! - Ради седеше на съседното легло, с два големи, черни куфара пред нея.
- Ъм..здравей?! - казах зяпайки куфарите й.
- О, колко съм груба. Не знаех, че ще имам съквартирантка. - прошепнах и седнах на моето легло, втренчена в нея. Може би ще бъде забавно да си имам съквартирантка..кой знае.
- Е..как върви? - казах и станах от леглото. Отворих гардероба и й показах празната част, усмихнах се. Дано беше разбрала какво се опитвах да й кажа.

- Ами добре съм. - казах мило и се усмихнах. Взех единия куфар и го отворих.
- Да ти помогна? - казах поглеждайки ту нея, ту отворения куфар, от време на време и гардероба. Тя беше отворила другия куфар и изваждаше дрехите от него. Погледа ми попадна на една много сладка, черна тениска,
- От къде я купи искам и аз такава? - усмихнах се и грабнах леко блузката. Сложих я пред гърдите си.

- Звучи чудесно. Нека първо приберем дрехите ти в гардероба и да тръгваме към училището, не гарантирам да ти хареса. Има доста недостатъци и главният е..че това е училище. -засмях се и започнах да прибирам старателно дрехите й в гардероба. Прилежно подредихме дрехите й в, нейната част от гардероба. Извадих една бяла блуза от гардероба си, задържах я пред гърдите си, погледнах Ради.
- Ъм..Да, нося и бяло - засмях се. Свалих тениската си и облякох тази, която извадих от гардероба. Взех два чифта слънчеви очила и подхвърлих едните на Ради.
- Ще са ти нужни - усмихнах се.
- Е, тръгваме ли?! - казах и се приближих към Ради.

- Купих си ги от мола преди няколко дни, и двата чифта. - усмихнах се. Тя стана от леглото и се насочихме към вратата. Излязохме от стаята ми. Тя наистина ми допадаше, беше толкова лъчезарна. Пък и няма да живея сама - мислех си докато излязохме от общежитията. Запътихме се към училище.