Стая на Наташа Фицрой

Коридор:



Хол:


Спалня:



Баня:

Прибрах се в тихия и празен апартамент. Светнах лампата в коридора и с едно движение събух обувките, оставих ключовете на шкафа и се отправих към банята. Сега единственото нещо което исках е да се потопя в топлата вана и да забравя проблемите си. Пуснах кранчетата на водата и се съблякох, какво по хубаво от една топла вана. Потопих се и се отпуснах като оставих всички проблеми спокойно да се отекът в канала. Наусетно как бяха минали 20 минути и аз бързо излязох от ваната която вече беше пълна съ студена вода. Нахлузих хавлията и се оправих към гардероба. Облякох си пижамата и се пъхнах под завивките. Бях толкова изморена.че още щом легнах се онесох в спокоен сън.

Събудих се в леглото си. Погледнах часовника...ужас 12 на обяд. Как съм се озовала в стаята ми? последното което помнех беше...опитах се да си спомня,но главата ме заболя толкова силно сякаш някой я преряза с нож. ЗАлитайки станах от леглото и се отправих към банята,за да си напилскам лицето. ПОгледнах се в обледалото и се ужасих. Изглеждах ужасно!!! Отказах се с миенето и влязох направо да си взема един душ. След 20 минути излязох и увивайки хавлията около тялото ми и се придвижих бавно към хола, включих телевизора и що да видя.
Кърваво нападение е станало вчера вечерта в тъмните улички на Лондон, свидетелите на това нападение отказаха да кажат какво продават, но за сметка на това описаха какво се беше случило. Краката ми се подкосиха и едвам не паднах, все пак успях да се хвана за дивана и седнах. Гледах право в телевизора и несмеех да свали очи от него. На екрана се появи един мъж с кафяво каса и дълго палто.
Дойдох тук след смяната си, видях едно момиче което се опитваше да дърпа една лъвица, но не успя и падна в този момент дойде още едно и ни накара да и помогнем като отказахме тя се ядоса и някак си хвърли един от нас на стената и забучи ножа в него. Каза той и посочи стената. Неможех да кажа нищо, една буца беше заседнала в гърлото ми и ми пречеше да преглътна. Ръцете ми се разтрепериха и едвам успях да се добера до гардероба. Цялата треперех и нямах време за губене. Все още се издирват хората или нещата които са причината за това.[/i] каза репортерката седяща с микрофона посредата на улицата. Но да ви кажа и тези очевидци тук също са заподозрени и ще бъдат следени за това какво всъщностработят тук . Бързо изгасих телевизора и излязох от нас.

Заведах Наташа в нейната стая. Чистия въздух и беше помогнал горе-долу но не съвсем. Оставих я на леглото й. Отворих прозореца да но й станеше по-добре.
- Искаш ли да ти дам нещо за глава? - седнах до нея на леглото й.
Огледах спалнята. Беше хубаво обзаведена. Имаше вкус. Завивките бяха от коприна и сатен, но чаршафите и кълъфките от памук. Възглавниците бяха пухени като мойте. Обичах пухените възлавници.

- Не...- казах спокойно макар,че главата да ме болеше толкова много че чак се здрържах да не извикам.
- Балгодатя ти че ме доведе до тук. - усмихнах се и затворих очи от болка. Хванах се за главата. Сто процента имаше нещо в тази бира.Пила съм и преди и никога не би е било толкова лошо. Усмихнах се накриво,за да прикрия болката пред Андреас и да не се претиснява за мен,но болката беше по силна от колкото мислех.

Извъртях очита глават толкова я болеше че мен чак ме болеше. Отидох до банята и се разрових ваптечката за аспирин. Банята беше красива и цялата в залено.БЕше много хубаво. Намерих аспирин и се върнах в спалнята с чаша вода.
-Моляте изпийго. Поне заради мен. Толкова те боли че и мен ме боли - тя взе водата и аспирина. - Незнам дали има нещо в бирата, но предполагам че нямаше. НА мен ми няма нищо.

Сложих аспирина в устата си и го глътнах с вода. Усетих как хапчето слиза надолу. Беше до някъде ужасно.
- Тогава какво ми е? - затворих очи хваната за главата си.Не можех да издържам на тази болка. Защо другите можех да излекувам а себе си не? Беше много гадно....Намръщих се и отворих очи,за да видя Андреас къде е.

- Незнам можеби това е лошата страна на дарбата ти. Всяка дарба си има добра и лоша страна.
Усмихнах се и я погалих. Махнах коса от лицето й и я целунах по челото. Лех бриз развя косите й. Надявах се да й хареса. И да и помогне да не я боли толкова много.
Дали наистина имаше нещо в бирата, но защо тогава нищо ми нямаше. Можеби някой искаше да навреди на Нат, но защо? Тя бе толокава, мила, добра и приятна.

- Добре съм вече можеш да си ходиш. - не исках да го гоня,но не исках и да го задържам. Аз най много щях да поспя или поне да се опитам да поспя. Лекия ветрец ми дойде добре,но не отвя надалеч болката. Стиснах очи и ги отпуснах като ги отворих и погледнах към Андреас. Какво ли си мислеше сега? Много ми беше чудно,но едва ли някога бих разбрала това.

Не искаше да ме гони. Но на мен така ми прозвуча. МАлко се навръших, но станах и тръгнах.
- Не ме задържаш, но ако икаш ще си тръгна.
Казах и си тръгнах като изритано на дъжда куче. Наистина никога нямаше да разбере какво си мисля. Но понякога исках хората да четат моите мисли. Често исках толкова много неща но не ги казавах.

Тъкмо щях да му отговоря когато той излезе от стаята ми,която изведнъж стана тиха. Стана ми малко гадно,че така го "изхвърлих", но наистина не исках да го задържам ако не му се седеше тук. А точно когато ми каза,че няма нищо против щях да му кажа да остане,но той си тръгна много бързо. Свих се на леглото си и се опитах да поспя,но не можех.