Кабинета по Защита срещу Черните изкуства

Първи урок: Диментори

Влязох в кабинета и седнах на катедрата, оставяйки дневника на страни.. Като за първи час изобщо трябваше да преподавам на Петокурсници. Огледах внимателно стаята запомняйки всеки детайл, чин, стол и прочие. Докато чаках часът да почне и класът да се появи пуснах презентацията която се състоеше от различни снимки, които щяха да ми помогнат докато обяснявах а й щяха да задържат вниманието на учениците по-дълго от разказите..
Бавно, бавно стаята почна да се пълни с ученици, които сядаха по местата си и разговаряха с приятелите си. Докато стана време звънецът да удари можеше да се каже, че шумът в стаята беше поносим..Дори и след като той би учениците продължиха да си говорят.. Това не ме подразни дори най малко, просто трябваше да намеря начин да им привлека вниманието за повече от 10 секунди. Погледнах отново към класа и в следващия миг от всеки чин излетя по някакъв предмет бил той телефон, конзола, слушалки и прочие. Всички се обърнаха към мен и настъпи тишина. Усмихнах се, докато "конфискуваните" предмети се приземиха на катедрата, прокашлях се и казах ясно:
- Здравейте, на всички. Името ми е Катерина Лафонт и съм новата ви учителка по Защита срещу Черните изкуства! Аз не държа много на официалностите така че, бих предпочела да ми викате Катерина или Кат.
Докато говорех вървях бавно между чиновете, докато завесите се дръпнаха и в стаята настъпи полу мрак. Единственото осветление идваше от горящите фенери и факли закачени по стените.
- Така моля всички да си извадят тетрадките, днес няма да пишем много и няма да имате домашно за следващия път.
Щом казах това последва нова пълна от врява и шумотевици.
- Тишина моля! - засмях се леко. - Следващия път ще имате практическа задача, затова преди часа ще е добре да си преговорите. А и ще си получите нещата в края на часа а сега можете да запишете като заглавие или някъде встрани с по големи букви: Диментори.
- Дименторите са същества на Мрака, те нямат чувства или емоции. Не знаят що е това прошка или милост! - почнах да обяснявам и спрях в дъното на стаята облягайки се на стената. - Те са високи същества, които нямат лице. Нямат очи или уши или нос имат само една цепка подобие на уста с което прилагат най силното си оръжие а именно "Целувката на диментора". На някои това може да му звучи смешно, но това е най-лошото нещо което може да ви се случи. Когато диментора приложи "целувката си" той изсмуква душата и цялата същност на човек... Жертвата му губи всички - спомени, надежди, емоция... Остава само една празна, куха черупка.. Повярвайте ми тази съдба е по лошо и от смъртта..
Замълчах за малко, за да не развалям драматичния момент. Всички в стаята бяха притихнали и можех да усетя как будвално задържат дъха си. Когато отново почнах да говоря тръгнах към катедрата.
- Но не е задължително да ви прилага "целувката си" за да превърне живота ви в Ад. Самото му присъствие е достатъчно за да го направи.. Диментора се храни с емоциите на човек... Изсмуква всички добро и позитивно от него оставяйки само негативното, тъжното и мрачното.. - щом стигнах до катедрата пуснах първата картинка. - А ако нямате въображение и не можете да си го представите, ето това е Диментор.
 Пуснах първата картинка, която изглеждаше така
- Но разбира се има и начина да се предпазите от това същество на Мрака.. Има заклинание което ако успеете да изпълните ще можете да призовете покровител... Това е същество което ще отблъсне диментора и ще ви предпази от него, за достатъчно дълго време че да се измъкнете от него.
Едно момиче, вдигна ръка и ме попита как изглежда покровителя, усмихнах се и отговорих:
- ЗА всекиго покровителя приема различна форма. А сега за да си починете до края на часа ще изгледате презентацията, но преди това моля запишете името на заклинанието. А то е "Експекто Патронум". Ако имате въпроси, задайте ги сега или след края на часа!
След като казах това, седнах на катедрата и пуснах презентацията, оставяйки ги да си починат малко. Взех дневника и написах отсъстващите.