Лондон, ден или два по-рано

Следобедите, а и времето като цяло в Лондон трудно биха могли да се нарекат слънчеви. Даже обратното. По - скоро са дъждовни и мъгливи. Понякога обаче е точно такова - слънчево. Такъв беше и този следобед.  Затова и Урика реши да излезе и да се разходи. И евентуално да си купи някоя дрешка. Точно това и направи. Още от първият магазин, където прекара половин час се сдоби с нови обувки и блуза. Прибра се за малко, сложи ги и пак излезе. Дори и да мислеше да си купи още някоя дреха не си хареса нищо. За сметка на това се сдоби с няколко книги.
Вече се смрачаваше, когато Урика минаваше край едно открито заведение. Реши да се отбие за малко. Пък и книгите не бяха от най-леките.  На една от масичките седеше само момче. Нещо накара момичето да се насочи съм него.
- Здравей - поздрави го тя, когато стигна до масичката. - Мястото свободно ли е?

Ето че и сега не се разминах без да не знам как ще прекарам денят си. Беше топло и слънчево, а денят определено тярбваше да го прекарам по един или друг начин. Може би дори ще опитам да се запозная с някой. Заминах към кафенето, което бе наблизо до вкъщи. Седнах отвън, за да дишам по-чист въздух. Имаше толкова заблудени души, минаващи около мен, че даже започнах да се прозявам от скука. Омръзнали са ми всякакви игрички. Видях сервитьорката и я извиках.
- Едно кафе, моля. - след което жената замина към бара. Подпрях си главата на ръката, след което се загледах отново в минаващите покрай мен. Минаваха ми всякакви мисли в главата. Почти всички бяха свързани с Максим. Как е? Какво прави? Не след дълго чух женски глас.
- Здравей. Мястото свободно ли е? - каза тя. Обърнах се към нея. Вярно бях изненадан, че жена ще ме заговори. Въпреки изненадата, погледнах момичето с поглед казващ "Не ми пука. Сядай". Усмихнах й се и поклатих глава. Точно когато си помислих, че повече няма кой да ме прекъсне, сервитьорката ми донесе кафето.
- Благодаря. - казах й, след което се обърнах към чернокоската, която ме заговори преди малко.
- Е, би ли се представила?

Момчето поклати глава с поглед, който сякаш казваше:
"Сядай ако искаш, все ми е тая."
Урика издърпа малко стола и седна, оставяйки внимателно книгите до себе си. Огледа се, а кафявите й очи търсеха сервитьорка. Малко, минута минута и половина по - късно се появи една. Не заради нея, а за да донесе кафето поръчано от момчето. Магьосницата се възползва, още повече, че и сервитьорката я попита "За вас?" и също си поръча. Поръчката й беше мляко с какао. Келнерката си записа и се отдалечи, а ушите на тъмнокоската достигнаха думите или ако трябва да бъдем точни въпросът на момчето.
- Урика МакАрт - представи се момичето в отговор на току що зададеният й въпрос. - А ти?

- Моето име няма значение. Можеше и ти да не казваш своето. - отвърнах на момичето, след което отново се обърнах и загледах жалките души на минуващите. Келнерката се появи отново, носейки млякото с како на момичето седящо до мен. Извъртях главата си и я погледнах.
- Можеш да ме наричаш както пожелаеш. Както ти поискаш. Но за същество като мен, умалителни имена не ми отиват. - казах й , след което отново забих поглед в минуващите.

"Някои маи са темерути" - помисли си Урика. Но пък можеше просто момчето да има лош ден. Както и да е. Все пак в интерес на истината това нея не я интересуваше. Келнерката се появи носейки поръчаното мляко с какао. Момичето благодари и плати. Беше казала да й донесат сметката заедно с питието.
- Ти повдигна въпроса - сви рамене девойката и отпи глътка от млякото си. - Но щом настояваш ще ти казвам Ръбик

- Да, наистина повдигнах въпроса. Но просто попитах как се казваш, а не беше задължително да ми отговаряш.. Можеше да излъжеш за името си. - казах и въздъхнах. Погледнах я отново като този път задържах погледът си върху нея. Беше красива.. Но не колкото принцесата ми.. Въпреки това ми хареса.
- Е, имаш ли си приятел? На колко си?

- Можеше - съгласи се Урика и отпи от млякото си.
Остави чашата и погледът й срещна този на момчето, като мимоходом обходи и тялото му. Поне това, което се виждаше над масата. Беше привлекателен. Вярно, че беше виждала и по-красиви, но беше привлекателен. Неволно се запита, какво ли ще е усещането ако я прегърне.
- На 18 - отвърна момичето. - И нямам приятел засега. - Естествено не му каза, че е девствена. Това бе нещо лично.
Отпи нова глътка

Александер се подсмихнах и подпря главата си с ръка, след което се загледа в момичето. Хубавка беше, но имаше вече имаше своята принцеса. Доизпи кафето си и отново се загледа в Урика.
- Е, аз съм Александър. Викай ми Алекс. - добави той, след като тя замлъкна. - Добре е да си нямаш приятел.. Може ли аз да ти стана? Но ще е за едното правене на секс. - каза шеговито, след което лека усмивка му се показа на лицето.

- Здравей, Алекс - усмихна се момичето. Погледът й отново обходи тялото му и в същото време асимилираше предложението му.
- Подобна откровеност - рядко се среща - отбеляза Урика имайки предвид, че думите му, че иска само секс. - Оценявам го.
Допи си млякото с какао, избърса устните си със салфетка, а междувременно се запита дали той си нямаше приятелка и ако да защо ще иска да й изневери. Бръкна в джоба на светло сините си дънки и извади монета.
- Нека съдбата реши - каза тя след кратко колебание. - Тура отиваме в близкия мотел -, а той беше на съседната улица - ези - не благодаря.
Подхвърли монетата. Тя изтрополи на масичката и спирайки показа тура.
- Но да знаеш, рече момичето, - че нямам много опит в секса. Всъщност никакъв

- Хаха, доста си лесна. Явно си от този тип жени.. Не ми казвай, че го правиш, защото досега не си опитвала? Така де, правиш го само, за да се почувстваш жена? Или? Сигурна ли си, че го искаш? Все пак първият път трябва да ти е добре. - каза й той с лека насмешка. Наистина не знаеше, че ще му се върже. Изправи се и подаде ръка. - Е, добре тогава. Нека тръгваме. Ще ми разказваш по пътя. - усмихна се Ал и я хвана за ръката сякаш бяха двойка докато не пристигнаха пред мотела.

- Няма как да се почувствам жена. Аз съм си такава отвсякъде - заяви Урика ставайки. - Но наистина съм любопитна.
Тръгнаха към мотела.
- Не казвам, че не съм излизала с момчета - каза момичето докато вървяха. - И бях близо до края. Но един си каза, че е извратен и го отрязах. Искаше да го направим и отзад - поясни. - Друг ми отказа любезно. Имаш ли презерватив или трябва да купим? - попита тя изведнъж, тъкмо когато минаваха покрай една аптека...
Продължиха и след няколко минути бяха пред мотела. Взеха си стая и се качиха.
- И сега? - попита Урика седнала на ръба на леглото

През целият им път, който имаха, Урика не млъкваше, а Ал само я слушаше безгрижно.. Сякаш душата му бе някъде другаде. Минаха покрай аптека и тя го попита за презерватив. Без да казва нищо той само я погледна и продължиха към мотела, след което си наеха стая. Когато влезнаха, момичето седна на ръба на леглото и го попита какво ще правят.. Какво ли? Той се засили към нея и я хвана за ръцете. Целуна я и заплете език с нейният, след което бавно се приближиха до самото легло и той прокара ръцете си по тялото й.

Той отвърна на въпроса й с действия. Като преплете език с нейния, а ръцете му преминаха по тялото й. Вътрешно Урика хареса целувката. Не, че се бе целувала с много момчета, за да има кой знае каква база за сравнение, но все пак не беше и съвсем никаква. А и докосването на ръцете му също беше много приятно. Момичето придърпа Алекс по- близо до себе си и този път тя впи устни в неговите. Ръцете на девойката се пъхнаха под блузата на Александър повдигайки я и допряха до плочките на корема му. Междувременно той сваляше нейните дрехи...

Алекс се усмихваше на целувката.. Беше странно.. Имаше си приятелка, а в момента правеше това. Ако Максим разбереше, едва ли това ще се размине без проблеми. Въпреки това моментът беше истински.. Всичко това се случваше и нямаше време за спирка. Ал остави дрехата му да бъде премахната и прокара ръката си по бузата й като задълбочаваше целувката. През това време другата ръка бавно минаваше по тялото й премахвайки малко от малко горната й дреха.

Блузката  й и неговата горна дреха се отделиха от телата им и една след друга се отзоваха едната на пода, а другата на близкия стол. Урика се обърна с гръб към Алекс, за да му е по-удобно с разкопчаването на сутиена й.  След като и тази дреха кацна върху облегалката на стола момичето стана. Разкопча дънките си, свали ги и ги постави върху сутиена.  После пак седна на леглото. Устните й се  докоснаха до ключицата на Алекс, от там бавно се преместиха на гърдите.

Алекс се наслаждаваше на случващото се. Не беше мислел, че някога би направил нещо друго с жена, която не е Максим. Въпреки това сексуалният му апетит излезе след като видя Урика. Когато я срещна в кафенето, той я помисли за поредното човешко момиче, но се оказа, че не е така. Инстинктите му показваха, че няма нищо общо с човека. Той не спираше целувките й и затова ръцете му прохождаха по тялото й като бавно проникваха и в гащите й, пипайки мекото й дупе. Алек започна да го мачка докато тя продължаваше да прокарва тялото му с целувки. Това усещане беше страхотно.

Момичешките устни целуваха тялото на Алекс докато ръцете му бяха пъхнати в гащичките й и опипваха дупето й. Нейните ръце пък се плъзнаха по тялото му и се заеха да разкопчават панталона му..Едната й ръка се пъхна в момчешкото бельо и лекичко обхвана и потърка члена.
"Уау" - мина през ума на девойката докато правеше споменатото, а в това време устните й се отместиха от гърдите му, за да се впият  в неговите...
Вече всичките им дрехи бяха свалени.. Урика се отпусна по гръб на леглото, а той се настани между краката й. Момичето потръпна и леко изохка при проникването и разкъсването на девствената й ципа, след това устните им пак се срещнаха...