Полет 476 Лондон-Прага

Като всяко момиче на нейно място, Мег буквално се тресеше от вълнение. За щастие, нейния любим не бе покрай нея, за да я види как откача, тъй като реши да я изчака в колата, докато приготви багажа си. Разбира се, най-разумното решение бе просто да пъхне всичко в куфара, тъй като и двамата бяха наясно, че щеше да замъкне каквото има, но реши да се прави на примерна и започна да оглежда всяка дреха. Почти час по-късно чу телефона си да звъни и след каро Рийд й даде малко зор, тъй като наистина му беше писнало да седи в колата, тя се ориентира към приключване.
След като най-накрая беше готова, викна пиколото да вземе багажа й, тъй като тя едва го влачеше, както остава да го вдига. Дори и младото момче се озори с него, когато мина през онези стълби на входа на хотела, което накара Рен да я погледне малко скастрящо. Беше й казал да не взима много неща, тъй като нямаше да се задържат прекалено дълго, а и можеше да й купи каквото си поиска, но ходи да спориш с жена за подобни неща. Бяха си невъзможни същества и това си е, но мъжете си ги обичаха въпреки тези недостатъци, а може би точно заради тях.
След като стигнаха до летището, той остави колата си в някакво доста по-странно помещение, като даде ключовете си на младо момче, облечено подобно на пиколото от хотела. Рийд не обясни нищо на Мег, която само задаваше въпроси или му говореше всевъзможни глупости за Прага, които намираше из интернет, ровичкайки в телефона си. Беше се развълнувала толкова много, че всеки негов опит да я накара да млъкне дори и за минута, бе напълно неуспешен. Не че не обичаше гласа й, както не веднъж бе казвал … просто тя започваше сериозно да се побърква, но имаше и хубава част – след като се измореше, най-вероятно щеше да заспи.
Най-накрая влязоха в самолета, където една от стюардесите започна да ги развежда и на червенокосата нямаше как да не й направи впечатление, че седалките бяха едноместни. Инстинктивно потърси ръката на Рен, като го стисна собственически, тъй като не беше готова да го пусне. Но за техен късмет, малко по-напред имаше няколко двуместни седалки, които пък бяха още по-уединени и изглеждаха невероятно удобни. Личицето й грейна, щом момичето я подкани с учтив жест да седне, а тя едва не я събори, бързайки да се намести от вътрешната страна.

Още малко и сърцето й щеше да спре от толкова вълнение. Май израза „много хубаво не е на хубаво” си беше много точен за този момент, но какво път … едва ли един сърдечен удар можеше да се справи с нашето момиче. Та тя бе издръжлива като бик! Все пак бе прекарала по-голямата част от живота си с Даниел, а това си беше наистина добро постижение. Сега обаче нямаше намерение да мисли за тези дни от живота си, а да отгърне нова страница, на която щяха да останат само спомените от това невероятно пътуване. Беше сигурна, че моментите прекарани с Рийд щяха да останат най-красивите й спомени.
Поклати положително глава, когато той просто отбеляза очевидното, а щом го усети, че тръгна да се приближава към него, извъртя лицето си така, че да може устните му да докоснат нейните. Сложи ръцете си от двете страни на лицето му, като го притисна към себе си, без да задълбочава целувката, а след като се отдръпна от него, го дари с една широка усмивка. Остави го да се настани удобно, докато тя проучаваше къде какво има и при всяко ново откритие писваше като малко детенце, врейки му намереното в лицето, сякаш никога не се бе качвал в подобен самолет.
- Леле, погледни това – последва пореден вик, но Рен не можа да разбере какво му показваше Мег, тъй като го бе навряла в лицето му и той просто не успяваше да го фокусира – Трябва да ме снимаш. Задължително – бе последното й решение, преди да прибави и новооткритата вещ към купчинката, която бе натрупала в скута си.
Започна да рови в чантата си, като най-накрая намери телефона си и го включи на режим за снимане, но щом видя тялото на Мецанчо в екрана, реши че и той има нужда от свежа фотосесия. Направи му поне десет снимки, преди да му даде телефона, като започна да му дава някакви инструкции, сякаш до сега не бе държал телефон.

Беше й наистина странно, че все още търпеше ненормалното й държание, което до сега щеше да вдигне кръвното на всеки нормален мъж. Но той не беше като другите мъже! Беше ненормално хлътнал по нея и Мег знаеше много добре, но въпреки всичко не се възползваше от чувствата му, тъй като нейните май бяха абсолютно същите. Затова и не се отдръпна, когато той се приближи към нея, а дори се усмихна широко, което в първия момент се оказа малко неудобно за целувка, но веднага щом усети устните му върху своите, се отпусна и отдаде на сладкото изкушение.
Изгаряше от желание да се нима така с него, но до сега просто не й се бе отдала възможност да му направи снимка, камо ли пък как се целуват. А и изпитваше известно притеснение да го помоли, тъй като бе наясно, че той не бе на нейната възраст и въобще не се интересуваше от подобни неща. Но май тези правила не важаха за хората, разтресени здраво от любовния грип. Да, те не се интересуваха нито къде се намираха, нито кои бяха хората около тях, нито колко часа беше. Харесваше им да са заедно и в такъв случай имаше ли значение нещо друго?
Самодивата премина закачливо с езиче между устните му, като малко след това усети, че светкавицата изчезна, но това не я притесни. Отдаде се на целувката му, като влагаше всички нежни чувства, които изпитваше към него и дори издаде някакъв недоволен звук, когато им се наложи да спрат. Гласа на пилота ги бе откъснал от заниманието им, но за жалост или може би вълнение, бе време да се наместят дори и да закопчаят коланите си. Съвсем скоро щяха да излетят, а след постигането на определена височина, можеха спокойно да ги махнат и да се разхождат, сякаш са си вкъщи.
Разбира се, червенокосата се намръщи притеснено, когато чу на каква височина ще се вдигне самолета и погледна някак тъжно към Рийд. Наистина й се искаше да се вози в подобно чудо, но сега сърчицето й залумка така бързо, че само чакаше да й предложи да слязат. Но това така и не стана. Рен само я подкани да сложи колата си и когато самолета започна да се издигна, хвана ръката й, което веднага я накара да се успокои. И въпреки, че й идеше да се напишка от страх, гледаше любопитно през малкото прозорче, радвайки се на гледката.

Мислеше, че е излишно да му напомня, че не бе излизала от града, което автоматично водеше до извода, че никога не й се бе налагало да пътува със самолет. Но тъй като бе така силно привлечена от гледката, реши да не нарушава с нищо настъпилата тишина. Просто стисна ръката му, като продължи да гледа, плашейки се малко от трептенето на самолета, което все още не се бе успокоило. Но пет минути по-късно, самолета сякаш спря да се движи, а това накара Мег да премига объркано, чудейки се дали това, не е някаква залепена картинка за прозореца й, защото се чувстваше така спокойно, както и преди да излетят.
- Казвала ли съм ти, че си невероятен? – отбеляза тя под формата на въпрос и най-накрая се обърна към него, гледайки го с блеснали от възторг очи.
Не знаеше как да му обясни колко благодарна беше за всичко и колко прекрасен беше той за нея в този момент. Не гледаше на него като на някакъв обикновен мъж, а този който й бе показал нещо наистина невероятно и напълно недостижимо. Да, макар и да беше просто едно пътуване, на самодивата й се виждаше като някакъв далечен мираж, който един специален за нея човек бе успял да превърне в истина. Просто казано, беше си направо рай, а той май я беше убил, но въпреки това си заслужаваше. Можеше да е червенокоса, но май мисленето й се отразяваше като на блондинка … по-добре да си почине малко.
И сякаш нямаха право и на една минутка спокойствие, стюардесата реши да се намеси, като учтиво и предвидливо заговори, преди да отвори преградата. Предложи им нещо за пиене, като разбира се не пропусна да спомене първокласните марки уиски и шампанско. Щом чу второто, очите на Мег се разшириха и тя започна да гледа умолително към Рийд, сякаш имаше нужда да го моли и убеждава, за да вземе една бутилка шампанско. И въпреки всичко, с тази невинна кучешка физиономия, си беше толкова сладка, че той едва ли щеше да й откаже каквото и да е било.