Малкия апартамент на Кайл

Humans Брой мнения : 62

Хол с кухня:

Спалня:

Баня:

Humans Брой мнения : 66

Тя го погледна в очите.Нейните сияеха от щастие макар,че се чувстваше и виновна.Особено след като разбра,че той дори не е спал,а тя го беше довлякла тук по никое време.Прехапа за стотен път долната си устна и повдигна рамене след което се изправи и взе сака и чантата си.
- Благодаря ти. - изрече тя и наистина го мислеше.През живота си може би не беше благодарна толкова за нищо.Мислеше си,че още той се изтресе тук той ще реши да я върне при техните още с първия влак,но сега и беше малко по-спокойно когато това не стана.Въобще не искаше да се връща.Пък и не и се вярваше техните да тъгуват чак толкова за нея.За брат и не се притеснявах доста и не тъгуваха особено.Бързо се успокоиха,а когато той избяга беше по-малък от нея.Така,че...просто нямах причини да мрънкат.
- И съжалявам,че зареди мен не си успял да се наспиш... - тя го погледна колкото се може по-мило,а милите погледи определено и се отдаваха и то доста.Бяха нейно тайно оръжие в доста случай и когато беше малка действаха и на брат и,а дали сега продължаваха да действат тя не знаеше,но силно се надяваше.
Двамата тръгнаха към колата му която беше паркирана не далеч от изхода на гарата.Али също се чувстваше леко изморена,но хващаше бас,че умората и не можеше да се сравни с тази на брат и.Сигурно беше ужасно да работиш нон стоп,а сега и тя му се появяваше тук и то с не много пари...,но силно се надяваше да си намери някаква работа макар,че си нямаше и идея в какво я бива което да могат да правят хората като нея...които дори още не бяха завършили училище...явно плана и имаше доста пропуски ,но тя чак сега го осъзнаваше.
Не след дълго стигнаха една на пръв поглед добре изглеждаща сграда.Кайл я въведе в един не кой знае колко голям,но уютен апартамент който доста допадна на момичето.Дизайна беше доста добре направен и мебелите просто изглеждаха като на места направени точно за тях.
- Изглежда невероятно. - каза тя като се огледа премигвайки.Не беше виждала по-сладко малко апартаментче от това.

Humans Брой мнения : 62

Кайл сложи ръка на раменете й и двамата се отправиха към колата, като прекараха целия път в мълчание. Той не спираше да си търка сънено очите, затова и караше малко по-бавно, защото все пак не беше сам в колата. За момичето до него даваше и живота си, а сега щеше да издържи малко повече, в името на безопасността. И без това задръстването беше само към центъра, където се намираше гарата, а нашето момче не можеше да си позволи апартамент там. Бе сполучил с неговия, тъй като малката си нямаше и на идея в какви дупки бе попадал, където наема беше на същата цена. Но за негов късмет, хазяина му беше възрастна жена, която бе смъкнала наема, след като той й смени плочките в банята и обеща да й помага с каквото може. Да не говорим колко пъти себе катерил по дърветата заради злобната й котка.
Най-накрая стигнаха до апартамента и Робъртс паркира от дясно на сградата. Взе нещата на сестра си, като я поведе нагоре по стълбите, успокоявайки я с това, че живееше едва на четвъртия етаж. Блока бе доста стар и както се очакваше, нямаше асансьор, въпреки забележителните си петнадесет етажа. Е … какво го интересуваше него. Да му мислеха хората най-горе. На него му беше добре, отдавна бе свикнал с това и взимаше стълбите на един дъх, макар и първия месец да му го взимаха. Доста се запъхтяваше, най-вече защото редовно излизаше и се прибираше.
- Под наем съм, така че не мести нищо и най-вече не чупи – каза той сериозно, въпреки коментара й. Беше жена, от къде да знае какво щеше да й скимне – А това тук е Жак, говорил съм ти за него – приключи накрая и кимна към кучето, което се бе надигнала на облегалката, за да ги види.
Гледаше някак весело към тях, но не бе станал да ги посрещне, а това му бе нужно, за да разбере, че се страхуваше от Алис. Въпреки, че кучето обожаваше женската компания, тъй като Кайл нямаше време и желание да седи и да го чеше непрекъснато. Но малкия се беше стреснал от непознатата и въпреки, че махаше с опашка, не смееше да се приближи.

Жак:
Spoiler:

Humans Брой мнения : 66

Али погледна брат си и повдигна вежда.Нима имаше такова мнение за нея?Че ей сега ще направи пълно разместване и ще изхвърли по-голямата част от мебелите през терасата.Ама разбира се.Че нали и тя това си мисли то девет години.Че веднага щом намери брат си ще му изхвърли всичко навънка...,че даже и самия него.
- Много смешно Кайл. - измрънка тя макар,че въобще нямаше това право.Той,ако поискаше можеше да я зареже на гарата и тя да си стои там до Бог знае кога.Но все пак той дойде и я приюти затова тя можеше просто да си затвори устата макар,че това не и беше по силите.Вместо да се заяде с него както по принцип би направила реши да се прави на добро момиче и погледна кучето.Интересно.Черен мопс.Поне с Кайл си приличаха. - Хей сладурче.
Тя гледаше да говори по-спокойно макар,че имаше чувство,че "Жак" както го беше нарекъл брат и се страхуваше от нея.Толкова ли беше страшна?Това донякъде я натъжи,но беше разбираемо да се стресне кучето....все пак тя беше непозната.Е така или иначе това определено беше за пред почитане от това да я нападне и изяде.
Тя се настани на дивана като гледаше да седне колкото се може по-леко,тихо и ако въобще беше възможно някак си безшумно без дори да изпуска дъх.Нямаше намерение да създава ядове на брат си по един или друг повод.
- И още веднъж - извинявай. - вече започваше да става досадна и сигурно,ако не и беше брат щеше да я изрита още на момента.От толкова говорения по телефона сега когато го виждаше тя сякаш нямаше какво да му каже или по-скоро не искаше да го затормозява с глупости защото той беше уморен.И това си личеше.Имаше нужда от здрав сън за да възвърне свежия си вид като на краставичка какъвто имаше и преди девет години.Макар,че кой знае...може би зареди годинките той постоянно си изглеждаше така.Не,че беше зле.Ни най-малко и все пак можеше и по-добре.Умората обаче е страшно нещо и едно-две кафета,че дори и цяла кана рядко помагат.
- Да направя нещо за теб?

Humans Брой мнения : 62

Робъртс реши да остави непознатите да се разберат, а съдейки по любопитния начин, по който започна да я души Жак, скоро щяха да са първи приятели. Не след дълго слезе на земята и отиде до Кайл, а той само се наведе и го потупа по главата, като очевидно това му беше достатъчно. Малкия задруса тлъстото си дупе и съвсем скоро се върна при Алис, като започна да изучава миризмата й, опитвайки се да я запомни. За щастие нямаше никакъв проблем нито с котки, нито с други животни, така че каквото и да беше правила, той вече си я беше харесал. Иначе отдавна щеше да й е обърнал гръб, влизайки в спалнята.
- Пази тишина – отговори най-накрая той и се приближи към дивана, като взе дистанционното и й го подаде – Пусни си нещо, ако искаш си поръчай храна – продължи той и сложи на ниската масичка пред нея телефона и портфейла си – Прави каквото искаш, само не ме буди преди три, четири. Ако не съм станал до тогава ме вдигни!
След като й даде заповеди, Кайл хвана яката на тениската си, която беше на тила му и я дръпна, като я съблече без големи усилия. След като най-накрая се отърва от нея, се почувства малко по-добре, но все още го мързеше да си вземе душ. Имаше навика да се наспива и след това да влиза в банята, затова огледа отново всичко, преди да влезе в спалнята. Надяваше се, че няма нищо против, за дето щеше да я остави сама, но сега точно не бе в състояние за разговори и наваксване на пропуснатото време. Щеше да си вземе малка почивка и да прекара повече време с нея утре.
- Още нещо. Ако започнеш да го галиш и чешеш, най-вероятно ще те олигави. Това ме подсеща, че банята е в спалнята, но не се притеснявай да минеш, знаеш че спя дълбоко. И … май е това. Някакви въпроси?
Погледна я, очаквайки да го зарине с думи, които той най-вероятно нямаше да разбере, тъй като секунди след като се бе изказал, забрави какво точно й сподели. Беше спал доста, но май все още не му стигаше, затова само я изчака да му отговори, бързайки да си легне. И все пак не искаше да губи време, затова се зае с колана на дънките си, докато чакаше тя да му каже нещо.

Humans Брой мнения : 66

Али погали кученцето по главата,а той на свой ред изплези език и започна да грухти.Поне тя винаги си казваше,че мопсовете грухтят и затова и Жак грухтеше.Но по адски сладък начин.Тя погледна към брат и който даваше инструкции като записана касета и премигна няколко пъти.Да не би да си беше рецитирал тая реч всеки божий ден в случай,че тя му се натресе.Явно да.
Момичето се изправи като поклати глава и се приближи към брат си.Той изглеждаше точно като труп и сто процента се чувстваше по тоя начин.Тя разкопча колата му доста по-бързо от него и го избута към стаята.
- Въпроси - не.Но имам няколко думи за теб мой човек - лягай си в леглото! - нареди тя и едва ли него изправи до леглото гледайки го строго. - Да не те будя преди три,но ако не си станал до тогава да те събудя.Ясно шефе.Сладки сънища.Ще съм кротка като агънце.
И тя напусна стаята вземайки тениската на брат си от пода и тропвайки се доста по-силно на дивана докато кучето се намести в скута и.Пусна си някакъв филм който обаче не и допадна и го смени на друг и друг.Общо взето нейния каприз нямаше угодия.Времето течеше ,а тя гледаше тъпо поредното предаване за което и изникваха множество думи в главата.Корема и също започна да възразява,но си нямаше и идея тук от къде може да поръча храна така,че реши да провери какво има в хладилникът.Още щом тръгна натам Жак се надигна и я погледна.Нямаше си и идея Кайл с какво храни това куче и къде му държи храната,но милото изглеждаше така сякаш не е яло цял ден.А да не говорим,че явно и тя нямаше да хапне защото освен бира,стара пица и няколко други неща които въобще не и вдъхваха доверие.Тя направи отвратена физиономия.Взе една бутилка бира надявайки се брат и да не се муси,че му е взела запасите,ако се наложи даже щеше да си я плати и леко се разрови за храната на кучето от която нямаше и следа затова пак се върна на мястото си.
- Съжалявам миличък,но големия лош вълчо явно е решил да ни остави на произвола на съдбата точно в момента относно храната.Май няма да е лошо да науча менюто на някой ресторант наоколо,а? - тя го погали ,а той отново положи главичка в скута и.Винаги беше мечтала да има домашен любимец и Жак определено беше куче мечта относно характер.Имаше много малко такива мили същества като него.Направо да го разцелуваш.
Тя погледна часовника.Още десет минутки и трябваше да събуди брат си.Е поне щеше да го изнуди за някаква храна.Отпи от бирата си и за пореден път смени канала въздишайки дълбоко.Знаеше,че тези десет минути ще минат доста бавно макар,че останалото време беше минало бързо..в гледане на телевизия.Това я подсети,че може би тук ще хване някакъв нет.Извади лаптопа си и започна да търси.Успя да се свърже с някаква мрежа.Това беше добре.Започна да оглежда няколко сайта които и бяха по-важни и други в които влизаше от скука.Нямаше никакви статии за изчезнали,отвлечени,убити и какви ли още не хора което означаваше,че родителите и все още могат да четат добре и то под напрежение и все още са с всичкия си до колкото това е възможно.
Тя се изправи и отиде до вратата.Облегна се на касата на врата гледайки брат си който спеше като пън в доста случай.Надали това се беше променило...сигурно даже беше станал и по-глух.
- Кайл. - изрече тя.Никакъв отговор.Приближи се и го подбутна. - Кайл,три часа е ставай.Кайл!

Humans Брой мнения : 62

Предпочиташе той да командва, но беше така изморен, че дори не му се спореше с нея. Остави я да го натика в леглото и щом излезе от стаята, бързо свали дънките си и ги метна на земята. Зави се само с чаршаф, понеже беше доста топло, но нямаше желание тя да влезе и да го види по боксерки. По принцип не му пукаше особено, най-вече защото жените, които бяха тук по това време, бяха минали и през леглото му, но пък от къде да знае, дали малката нямаше да се смути. Нямаше да се учуди, ако дори се погнусеше. Помнеше как като бе малка всеки път правеше така, щом видеше нещо необичайно, да не говорим за първия път, когато намери презервативи в нощното му шкафче.
Очевидно бе заспал, докато си мислеше за всичко това, а времето бе минало доста бързо. Алис едва го докосна, когато той подскочи и се заогледа, но след няколко секунди се осъзна. Като по часовник се появи и дребния, който започна да му ближе краката, а Кайл се разсмя и започна да ги тресе, надявайки се кучето да спре. Но то просто бе така съсредоточено, че най-накрая му се наложи да го избута от леглото. Е … не му беше за пръв път, така че просто се обърна, изгрухтя недоволно и сърдито си тръгна към хола. Момчето разбира се не му обърна никакво внимание, а просто се изправи.
Бързо забрави за това, че не искаше да смущава сестра си и тръгна най-спокойно към банята, без да осъзнава, че не само бе по боксерки, но и доста добре ги беше изпънал. Все още не можеше да се сети какво е сънувал, но щом се събуди така, значи ще да е било нещо хубаво. Не че не се събуждаше по подобен начин всеки ден. Просто днес беше доста по- … забележителен.
Кайл влезе в банята, като просто бутна леко вратата, защото на нея беше закачена кърпата му. Беше буден и уж можеше да мисли, но се държеше така, сякаш сестра му не беше там. Дали въобще я беше забелязал или я помисли за някоя друга? Май няма значение, защото вече бе свалил и бельото си, но за щастие не се виждаше от притворената врата, а когато влезе под душа, на Алис й стана ясно какво точно правеше.

Humans Брой мнения : 66

Като попарен брат и подскочи и се заозърта.Това я накара да присвие вежди объркано и доста се учуди когато се появи дебелото кученце и започна да ближе краката на Кайл.Той се разсмя,но накрая просто изрита Жак.Бедното мъниче това ли търпеше всеки ден?!Глад докато на Кайл не му скимне да му даде да яде,тениски по пода,крака на брат и стърчащи изпод завивката.Бедното същество.Трябваше му психолог или направо психиатър.Нищо чудно,че с Али се спогодиха така добре.
Кайл се изправи от леглото и се отправи към банята.Това което привлече погледа на Али беше издутината в боксерките му.Това я накара да се изчерви и тя бързо напусна стаята.Е колко бързо да беше...през това време той дори влезна във банята и пуснал водата.Тя си се върна на дивана все още червена от гледката.Не беше работата там,че той и беше брат,а че тя не беше виждала...такъв мъж преди.Да,тя беше абсолютна монахиня.Понякога имаше чувство,че ще си умре девствена и то само защото търсеше ония единствен,ако той въобще съществуваше.
- Не ти завиждам Жак.Никак. - каза тя на дундьото и го погали по коремчето когато той се излегна и вирна крака нагоре.Това я накара да се разсмее.Отпи от бирата си и включи на NAT GEOWILD който беше сред любимите и канали.Даваха от онези предавания за мистериозни животни.За нещо голямо което се спускало и отвличало хора.Да бе...още малко щяха да изкарат,че там някъде в джунглата има птеродактили или какви ли не видове динозаври.Хората също прекаляваха в тези неща,но пак беше интересно.Гледаше да изолира шумът от водата за да не мисли и за това което става вътре.Както се спомена - Алис е тотална монахиня.

Humans Брой мнения : 62

След като най-накрая се изкъпа, успя да се поразсъни малко и можеше да се каже, че се чувстваше доста по-добре. Уви една кърпа около кръста си, като се върна в спалнята и започна да рови в гардероба, докато не намери чисти дънки, боксерки и чорапи. После щеше да си търси тениска, тъй като нищо не бе подредено там и не се знаеше какво можеше да изникне. Сега просто облече нещата, които беше извадил, избърса косата си с хавлията и я пусна на пода, като тръгна към хола. Все още беше гол от кръста нагоре, но не очакваше това да смути сестра му.
Приближи се към дивана и след като я видя в единия му край, се обърна с гръб към нея, като усети облегалката за ръце на коленете си и се отпусна. Жак видя падащото тяло на Кайл и веднага скочи долу, преди да го смажат, а той отпусна все още мократа си глава в скута на сестра си. Беше му така удобно, че дори не съобрази, че щеше да намокри дрехите й. Просто му искаше се искаше да се отпусне малко върху нея и да се наслади на оставащото му време. Всъщност не беше никак малко. Щеше да спи още няколко часа, ако тя не беше тук, тъй като трябваше да е в бара към осем.
- Ще ми направиш ли кафе – каза той сънено и се извъртя леко, като зарови лице в коремчето й и започна да я души.
Ухаеше приятно, затова и остана дълго време така, като му се искаше да извърти цялото си тяло, но нямаше да има много място за краката. Така че просто не мръдна, като усещаше как всеки момент щеше да заспи, макар че съня му беше стигнал горе долу. Просто можеше да подремне още малко, най-вече когато се намираше на такова място. Липсваше само едно нещо – да започне да си играе с косата му, което със сигурност щеше да го приспи, но съдейки по това, че беше все още мокра, не очакваше от нея да го направи. Най-вероятно щеше да го отблъсне или да се разпищи, че дрехите й са във вода.

Humans Брой мнения : 66

Мокрия Кайл се стовари върху дивана заемайки цялото място включително и част от Алис.Мократа му глава лежеше върху краката на Алис и това я накара да се засмее.Дори и този сън който беше наистина малко не го беше възстановил напълно.Тя докосна мократа му коса без да и пука,че ще се намокри.Леко започна да си играе с нея като го виждаше,че се унася.Наистина имаше нужда от сън.Леко се премести оставяйки го да лежи на леглото и приготви набързо кафе.
- Ето. - каза му като отново се върна с пълна чаша ароматно кафе. - Как може да работиш нощем...
Тя поклати глава и го погледна тъжно.Това,че не се наспиваше не беше никак добре.И тя определено не го одобряваше.Въздъхна и се облегна назад като се загледа в него.В голите му рамене,мускулите които беше развил и изведнъж се сети за онова което беше видяла в стаята.Бързо се изправи и отиде към тоалетната като краката едва я държаха по пътя.Защо се изчервяваше при мисълта и спомена за това?Другите хора не го правеха..е да вярно,че и повечето на нейната възраст вече бяха преспали с половината свят сигурно това помагаше.
Тя се погледна в огледалото и изчака руменината да мине.Но това беше най-малкия проблем.Усещаше лека болка в слабините си ,но чувството беше приятно.Тя седна на тоалетната чиния опитвайки се да се съвземе от всичко което нахлу в главата и и едва не реши да се тресне в огледалото,но брат и беше казал да не чупи нищо.Каква ирония.
- Друго?Освен кафе? - попита щом се върна при него и погали Жак.Седна на дивана и отпи от бирата си гледайки главно към телевизора умишлено избягвайки наполовина голото тяло на брат си.Не и се искаше още един такъв нетипичен за нея пристъп.

Humans Брой мнения : 62

Кайл усети пъргавите й пръстчета по косата си, което го накара да се отпусне, но не след дълго остана сам и това никак не му хареса. Искаше да си я гушне и да остане така заровил лице в коремчето й. В момента нищо не му се виждаше по-приятно от това, но за жалост сестричката му бързаше да изпълни неговата молба и се залови с кафето, което съвсем скоро беше готово. Остави го на масата, като го подкани да го изпие, но самата тя изчезна на някъде. Робъртс тъкмо щеше да се размърмори, но щом я чу да влиза в банята, не каза абсолютно нищо, а просто се изправи и викна дребосъка до себе си.
Пресегна се за кафето, като отпи една малка глътка и усети, че нямаше никаква захар. Усмихна се леко и стана, като отиде и сложи цели две лъжички вътре, които бе препълнил и отново се върна на дивана, бъркайки с малката лъжичка. Жак се приближи към него и положи глава в скута му, като без да се помръдва гледаше към очите му, което го накара да му се усмихне. Погали го по глава и отпи от кафето си, като го сложи отново на масичката, а точно в този момент Алис се върна. Настани се до него и се загледа в телевизора, но Кайл не я остави дори за секунда и бързо се приближи към нея, като сложи ръка на раменете й.
- Може да пуснеш пералнята – каза някак тъжно, но изпълнен с надежда – Но не сега. Така или иначе ще трябва да изляза след четири часа, така че дай да ги прекараме заедно.
Надяваше се да няма нищо против с тази задача, защото на него това му беше просто омразно. Да мери прах за пране и някакви течности, като всяко се слагаше на различно място. После да бърка по всичките си джобове, само защото един ден бе изпрал доста важни документи. И най-накрая да простира. Имаше ли нещо по-скучно и в същото време по-досадно от това? Може би миенето на чинии, но за щастие миялната вършеше всичко до край и щом ги изкараше от там, бяха не просто чисти, а и сухи. Трябваше само да отвори вратичката и да ги остави да изстинат, тъй като горещата пара ги правеше невъзможно за докосване.

Humans Брой мнения : 66

Тя поклати глава и се засмя.
- Боже...чувствам се като прислужница. - изрече тя уж засегнато и после го погледна с усмивка. - Спокойно ще се оправя.Не се тревожи.Само...ще оставиш ли адреса на някой ресторант защото съм леко гладна.
Тя погледна умолително и запърха с мигли макар,че си знаеше ,че и без да прави такива неща ще получи адрес защото брат и беше твърде добър за да я кара да умира от глад.Надали точно зареди това я беше прибрал..е освен това разбира се да пусне и някоя друга пералня.Докато мислеше над това видя,че черното същество я гледа.
- А да и храната на Жак.Въобще храниш ли това куче? - тя се отпусна назад като подпря главата си с ръка и пак погледна към предаването.Животното се оказа гигантски прилеп както и тя си беше помислила. - Просто беше логично.
Посочи с дистанционното телевизора и поклати отново глава.Клатенето и хапането на устни бяха доста вредни навици.Пресегна се и взе бутилката бира като отпи голяма глътка и разклати леко бутилката.
- Наистина ли трябва да ходиш днес на работа...всяка нощ ли? - поинтересува се тя.Леко се приближи към него избягвайки някои мисли и погледни на някои части на тялото.Пиеше си бирата и го гледаше главно в очите или гледаше кучето което не и помагаше особено с това как и къде беше сложило главата си или гледаше телевизора.Али имаше чувство,че скоро ще изперка,но това не беше нищо ново.
- Може ли да си играя с косата ти? - попита изведнъж.Искаше да прави нещо с ръцете си защото иначе щеше да се побърка.

Humans Брой мнения : 62

Кайл се засмя, когато чу първия й коментар и напълно я разбра, но не каза нищо. Просто я изслуша до край, като се замисли над думите й, а след това изгони Жак за пореден път и отново положи глава в скута й, но този път гледаше право нагоре, забил поглед в красивото й лице. Беше станала много красива, но той и не очакваше нищо друго от малката си сестричка. Бе най-прекрасното бебе, дори не се изненада, че беше и най-прекрасното момиче. Ако не му беше сестра, вече щеше и брак да й е предложил.
- Първо – започна сериозно той – оставих ти телефона си, защото на него имах няколко номера на близки ресторанти, но мислех, че ще се сетиш. Второ и много важно, само аз храня Жак! Няма да му даваш абсолютно нищо от това, което ядеш и гледай да не падне на пода, защото е като прахосмукачка. Ще го изяде преди да си мигнала. И не се лъжи от милия му поглед. Тъпче се като прасе, докато не му стане лошо и после обикаля къщата и повръща на скрити места, където не можеш да го видиш, но все пак го надушваш. Това ме подсети, да го разходиш преди да си легнеш. Не знам кога си лягаш, но по-добре да е преди дванадесет и нека е само пред блока – каза някак загрижено той и й се усмихна, докато тя въртеше пръстчетата си в косата му – И смени чаршафите на леглото. В гардероба ще намериш чисти. На мен ми остави едно одеяло тук и си легни в спалнята. Има телевизор, но да знаеш, че Жак е страхливец и веднага ще дойде при теб. Не го знам как издържа, когато съм на работа.
След като го заболя устата, спря за момент и се усмихна мило на малката, като не просто беше забравил да отговори на един от въпросите й, а нарочно пропусна. Да, трябваше да отиде на работа, освен ако не искаше да го изгонят. И въпреки, че работеше всека вечер, парите бяха доста добри, а и тя нямаше представа какво можеше да намаже един секси барман, доато обслужва млада дама. Не веднъж беше запознавал някоя от клиентките със склада и с някои доста важни части от тялото си. Но все пак се чувстваше така, сякаш дължеше отговор на Алис, затова и каза някак весело.
- Ще се опитам да се освободя утре – обеща й той и понеже го мързеше да се надигне, хвана нежно ръката й и я поднесе към устните си, целувайки влажната й длан … но не беше ръката, с която ровеше в косата му. Нима бе притеснена за нещо?

Humans Брой мнения : 66

Али извъртя очи с усмивка на лице и продължи да прокарва пръсти през косата му.Беше и толкова приятно и успокояващо.Той взе едната и ръка в своите и започна да целува дланта и.Това накара по тялото и да пропълзят приятни тръпки които леко я разтресоха.Знаеше,че му се налага да работи,но нямаше ли как да си стои тук.И тя като Жак си беше страхливка в доста случай.
- Е оставил си телефони в телефона.Да ти напомням ли,че по принцип съм блондинка? - попита тя и се засмя като остави кучето да легне на бедрото и.Направо се сдобиваше с два домашни любимеца на веднъж както излиза.Само ,че и двете и ръце бяха заети с големия и домашен любимец.
- Та да видим дали съм разбрала - Жак го храниш ти и аз въобще да не му давам нищичко.Да сменя чаршафите на леглото и да ти оставя одеяло на дивана...не ми е проблем да спя на дивана спалнята си е твоя.И да пусна пералня...добре.Е поне с Жак ще си правим компания като двама бъзливци нали момче?
Тя смигна заговорнически на мопса като се наведе и целуна брат си по челото незнайно защо.Косата и падна върху лицето му,а тя се усмихна.
- Радвам се,че те виждам Кайл.Девет години не са малко време.Наистина ми липсваше моя по-голям брат.

Humans Брой мнения : 62

Радваше се, че е запомнила всичко, макар и да се опитваше да откаже спалнята, но това нямаше да се случи. Дивана не бе чак толкова лош и въпреки това нямаше да й позволи да спи на него, а най-вероятно, щеше да я е убедил да се върне до седмица. Тогава леглото щеше да си бъде пак само негово … добре де и на Жак, но него беше още по-трудно да го изгониш. Да не говорим колко много се бяха привързали един към друг. Кайл веднага се сети за красивата французойка, която му го подари и за това колко ужасен човек се отказа. Дори не можеше да повярва, че просто заряза горкото животинче. Може би защото той не бе толкова безсърдечен и никога нямаше да го изостави.
Същото важеше и за нея. Все пак му беше сестра, а и как да откажеш каквото и да е било на такова сладурче. Само като се сети, че му бе споделила, че е гладна, грабна телефона и набра номера на една пицария, което не беше никак далеч. Поръча си любимата пица с много различни меса, царевица и доста топено сирене, като вместо доматен сос беше със сметана. След това се заговори с момичето, което взимаше поръчката и милия начин, по който разменяха думите си, подсказа на Алис, че не се чуваха за пръв път. Но преди да я е отегчил, той погледна отново към нея и й смигна.
- Давам ти сестра ми. Дойде ми на гости, а аз я държа гладна. Какъв лош брат – каза той закачливо и дамата от телефона се засмя – Поръчай си с каквото искаш. Хубавото е, че ги правят с продукти по твой избор – прошепна той на малката, като се надигна и докосна нежно с устни малкото й носленце, а след това й даде телефона.
Жената от пицарията й заговори, сякаш бяха първи приятелки, като започна да й предлага най-добрите пици, но както очакваше Кайл, точно като него и малката му сестричка имаше специални вкусове. Тя й обясни подробно как иска пицата си и след като Сидни обеща да са при тях до тридесет минути, Алис върна телефона на брат си. Той поговори още няколко секунди д момичето, като й отправи закачлива закана, по която ясно си личеше, че флиртува с нея, но преди да са се унесли, й пожела лека работа и затвори.
- Имаме половин час, за да отидем до магазина и да си вземем нещо за пиене, може и десерт – каза развълнувано Робъртс и изчака одобрение от малката.

Humans Брой мнения : 66

Брат и се надигна от нея и взе телефона като се оказа,че звънна на близка пицария.Цялото същество на Али започна да скача от радост вътре в нея особено стомаха и.Нямаше търпение да вкуси нещо защото не беше яла нищо повече от един Марс и някакъв сандвич който не и хареса особено във влака.
След като обясни доста подробно както да има на пицата и като почна от месо и стигна до царевица се замисли за малко дали да не поиска и парченца ананас,но се отказа.Веднъж беше яла само пица с ананас и доста и допадна,но нейните вкусове бяха странни и доста променливи.
Тя се излегна на дивана като главата и попадна в скута на брат и.Протегна се като котенце и се усмихна.Чувстваше се доста добре.Не помнеше от кога не се е чувствала толкова щастлива.Хем беше със скъпото си голямо братче и щеше да яде пица която доста харесваше...и да,щеше да яде.
- Доообре.Да отидем до магазина. - каза весело тя. - Може ли сладолед?
Изпи доста солидна глътка от бирата си след което леко се намръщи на вкуса.Беше започнала да се стопля и това никак ,ама никак не и допадаше.Изпи и останалата част само и само за да не опитва после по-гадния вкус и въздъхна сменяйки позата си.Сега босите и крачета бяха в скута на Кайл.
- Ще ходим ли някъде изобщо?Така де...мен леко ме мързи и все пак искам нещо сладко.И друго за пиене освен бира.

Humans Брой мнения : 62

Кайл забеляза мързела, който беше налегнал малката му сестричка, но не каза нищо. Тя щеше да си седи тука цяла вечер и можеше да си мързелува, а той трябваше да се разсъни, затова щеше да отиде сам до магазина. И без това не беше чак толкова далече, но след като някой щеше да остане тук и да изчака пицата, нямаше защо да бърза. Ръцете му бързо намериха малките й крачета, които бяха така приятни на докосване, но пък и доста студени. Зачуди се къде са чорапите й и тъкмо щеше да й каже да сложи поне някакви чехли, когато осъзна как щеше да прозвучи и се отказа от каквито и да е подобни глупости.
- Аз ще отида – каза той спокойно и вдигна крачетата й, като ги държеше притиснати едно в друго и ги приближи към лицето си. Паднаха се точно на двете му бузи, а той ги целуна нежно там, където се събираха, като усети, че това я гъделичка – Отивам да се облека.
Изправи се все още държейки я за глезените, като ги постави внимателно върху дивана и тръгна отново към спалнята. Започна да рови в гардероба и да хвърля всичко по земята, докато не намери любимата си лилава тениска. Това не беше неговия цвят, но непрекъснато му повтаряха колко добре очертава тялото му, а съдейки по погледа на жените, май наистина беше така. Е, за жалост те нямаха този късмет, да го гледат как се разхожда и без нея, както сестра му, но пък и Кайл не очакваше подобни погледи от нея.
- Ще се върна след малко – започна той, още докато влизаше и отиде до масичката, за да си вземе нещата – Ето пари за пицата – каза той и остави три банкноти на масата, а след това погледна към кучето – А ти идваш с мен!
Знаеше, че тя няма да устои на мили му поглед, затова Робъртс бързо намери сутиена му. Да, така казваше на онзи уж нашийник, който минаваше и през гърдите му и макар, че въобще не приличаше на сутиен, той го наричаше така. Сложи и повода, като смигна на малката и излезе от апартамента, но без да заключва. Това го подсети, че щеше да му се наложи да я събуди довечера, тъй като нямаше и на идея какво беше станало с резервните ключове. Беше ги дал на последната си приятелка, която май му ги върна … или не съвсем. Може ли да помни човек такива глупости?

Humans Брой мнения : 66

Тя се засмя когато устните му докоснаха крачетата и.Леко се опита да ги издърпа защото я беше гъдел,но той не и позволи това.Реши сам да ги остави на мира на дивана след което отиде да се облича...май.На Алис не и се вярваше,че ще тръгне без блуза навънка.
- Златен си. - провикна се тя и смени канала като го включи на някакъв на който даваха детски.Точно в момента даваха "Том и Джери".Това не го беше гледала от...хилядолетие.Усмихна се на частта в която Том си изпати за пореден път.Винаги Джери я беше кефил повече.
Погледна към брат си когато той влезе в стаята.Беше облякъл някаква лилава тениска която доста добре очертаваше тялото му.Али изказа одобрението си с едно "Оууу" след което направо чудеща се физиономия и разклати глава.
- Да не си тръгнал да покоряваш модния подиум? - попита тя със сладък ,но леко мазен тон като запърха с мигли и се излегна по гръб и наклони глава към него. - Или по-скоро женските сърца,а?Като пицаджийката по телефона?
Смигна му тя заговорнически и погали Жак като за последно тъй като скоро той беше хванат под повод.Миличкото то.Зачуди се как Кайл се беше сдобил с това куче,но щеше да го пита после.
След като двамата излязоха тя се загледа в детските които даваха.Леко и стана топло и смени блузата с потник.Май жегата наистина щеше да е гадна...ама то беше едва ли не следобед защо чак сега ставаше топло един Бог знае.Може би някой метеорит се насочва към земята или нещо такова.
На вратата се позвъни и тя погледна през шпионката на вратата.Там стоеше момче с униформа и две кутии пица.Йей!Храната и беше тук.Тя отвори вратата и взе кутиите като леко поговори с момчето и му плати като му остави и бакшиш...да.Щеше да е леко гадно да не му остави.Той си беше нещо като сервитьорка,но по домовете.След като се настани на дивана тя огледа пицата си.Нямаше как просто да изчака брат и да се прибере и веднага взе едно парче и започна да яде.Корема и се зарадва доста на храната.Боже това си беше чиста благословия.

Humans Брой мнения : 62

Кайл се забави малко повече в магазина, тъй като сестра му излезе права – на смяна беше онази секси касиерка, която живееше на две пресечки от неговия апартамент, но все още не му беше излязъл късмета. Отдавна й беше навит и точно за това му харесваше – въпреки, че всички се занасяха с нея, най-вече клиентите, тя винаги отвръщаше с усмивка, но до сега не я бе покорил нито един от тях. Робъртс държеше да е първи, но очевидно усилията му все още не бяха достатъчни. Но пък и той не бързаше. Конкуренцията му хич не беше плашеща, а и тя заслужаваше повече внимание и старание.
Взе Жак, който беше вързан за оградата на детската площадка и се оглеждаше тъжно, сякаш го бяха изоставили, но какво да се прави, не можеше да влезе с него в магазина. Двамата тръгнаха към вкъщи, като бяха нетърпеливи да се приберат при малката красавица, а щом стигнаха до вратата, кучето усети уханието на пицата и започна да дращи по нея, мислейки си, че така щеше да я отвори. За негов късмет, Кайл му помогна преди да е счупил някой нокът и след като остави нещата на кухненския плот, махна каишката и нагръдника му. Малкия въглен веднага отиде при Алис и се качи на дивана, като започна да я гледа нагло в очите и да й грухти, ако тя случайно решеше да погледне някъде на другаде, вместо в милите му очички.
- Досаден си – каза сериозно той, като отиде до дивана и го взе, а след това го затвори в спалнята.
По принцип не го правеше, защото започваше да дращи по вратата и да скимти, но пък знаеше много добре, че нямаше да я устави да се нахрани на спокойствие. Затова и го остави там, опитвайки се да не му обръща внимание, като се върна в кухнята и прибра сладоледа във фризера. Взе две чаши и тъй като не знаеше какво тя щеше да предпочете, взе със себе си и колата и спрайта. На себе си сипа от прозрачната напитка, като погледна с широка усмивка към затворената кутия.
- Има и някакъв сок – каза накрая той и я погледна въпросително.

Humans Брой мнения : 66

Не отне много време и на брат 'и и Жак.Малко след като тя започна да яде те се появиха с торбите.Или по-скоро само брат и ги носеше докато черната топка му се вреше в краката и накрая щом беше свободен от нашийника се стрелна към Али и нейното парче пица.Тя леко се намуси и избута кучето като си припомни строгите думи на брат и "Жак го храня само аз!" .
Накрая малкото животинче беше затворено в спалнята,а Алис си наливаше Спрайт в чашата и отпиваше голяма глътка.След това отхапа голямо парче от пицата си и се излегна по-назад вече доволна,че се е нахранила.Въздишката която излезе от устата и беше дълбока и донякъде би трябвало да издава щастието и.
- Сега какво ще правим? - попита тя дояждайки парчето си и отпивайки от безалкохолното си.Решила,че се е наяла за сега малката се опъна на дивана отново.Боже този диван беше наистина удобен признаваше го.Е да не можеше да се сравни с голямото и меко и удобно легло у дома и все пак беше нещо.Което беше доста по-добре от нищо. - Надух се.
Тя не беше яла кой знае колко,но си беше така.Когато огладнееш и не получеше ядене скоро почваше да откача и да се муси и ставаше кисела като малките бебета.После хапваше малко и пак ставаше в добро настроение и после след няма и час пак огладняваше и пак така.Кръговрата на храненето на Али.Сложно нещо,но какво да се прави.

Humans Брой мнения : 62

Момчето надигна едната си вежда и я погледна учудено, като видя че беше изяла едва две парчета от пицата си. Определено беше икономична, но все пак бе сигурен, че много пари отиваха за други глупости, вместо за храната, която тя не изяждаше. Сигурно за това беше така мъничка и слабичка. Не че Кайл имаше нещо против слабите момичета. Той самия държеше на външния си вид и обичаше приятелките му също да се грижат за своя. Но всички ли бяха така? С изключение на французойката … тя изяждаше всичко в къщата, изпиваше всичкия алкохол и май секса бе нещото, което не й позволяваше да напълнее. Това момиче го изцеждаше докато не припадне. Дори не знаеше как след това е ходил на работа.
Робъртс просто вдигна рамене и я остави да прави каквото реши, като той се зае със своята пица. Бавно отвори кутията и усети как аромата го заля. Усмихна се широко, като взе едно парче и веднага щом го захапа, простена доволно, облягайки се назад. Ядеше бавно и спокойно, като гледаше към телевизора и от време на време хвърляше някой поглед на сестра си. Макар и да му се искаше да я върне по най-бързия начин вкъщи, не можеше да отрече, че му беше наистина приятно да е тук. Не само, че имаше нужда от някой … имаше нужда от някой много близък, за който да се грижи и да обича. Да, повечето момчета си намираха гаджета, но на Кайл му бе писнало от използвачки.
- Какво смяташ да правиш? – започна разговора той с все още пълна уста и побърза да набута още храна в нея – Имам предвид по принцип. Нека кажем, че ще останеш тук колкото пожелаеш. Едва ли ще издържаш по цял ден затворена.
Надяваше се, че след като разбере плановете и мечтите й, щеше да я дари в слабото място и това щеше да я накара да изтича при мама и тате. Беше сигурен, че все в някоя щеше да намери пропуск и щеше да има с какво да я изплаши. А и нека бъдем реалисти – онези двамата можеха да направят така, че всяко едно нейно желание да се сбъдне. Можеше да стане и с него, но той бе прекалено горделив, за да се прибере вкъщи … а само ако знаеше колко бе тъжал за топлото си легло, за уютната стая.

Humans Брой мнения : 66

Тя нахапа още едно парче колкото устата и да е заета и го погледна когато и зададе въпрос.Повдигна рамене.Не го беше мислила много много.След като преглътна отпи глътка спрайт и остави парчето и се облегна.
- Честно?Не знам.Предполагам ще трябва да си намеря работа и жилище.Смисъл...не мога да ти преча вечно.Надали ще е удобно за теб и обожателките ти.
На последното тя се подсмихна и на лицето и се появи усмивка.Наистина не знаеше какво да каже.Просто направи всичко това спонтанно.
- Доста време го бях мислила.Исках да се махна от там.Писна ми да съм перфектната дъщеря.Да,получавах всичко само щом щракнех с пръсти и все пак...това да съм идеална,да искат толкова от мен ме подлудяваше. - тя тръсна глава с което няколко немирни кичура паднаха пред лицето и.Отметна коса назад за да ги върне на мястото им,но не с много голям успех.
- Не знам дали ме разбираш,но...просто наистина ми писна.Имам чувство,че водя някакъв двойнствен живот.Доброто мило момиче което е същинско ангелче за мама и тате което не би направило нищо лошо и онова момиче което обича да се забавлява,често откача и обича купоните.Двете са толкова различни,че просто наистина могат да побъркат някого.Да не говорим,че донякъде те искаха да се откажа от ездата което нямаше да стане просто.Бяха наясно...,но сега всъщност успяха да ме накарат да се откажа от това.Или поне от любимия ми кон.Този който яздя вече толкова години.Както и да е.Стига сме говорили за мен.Похвали се ти с нещо...,а всъщност се зачудих как се сдоби с Жак?

Humans Брой мнения : 62

Кайл съжали за момент, че беше попитал, защото видя как това успя да я натъжи. Не искаше да я разстройва, затова докато още говореше, остави недояденото парче в кутията, избърса внимателно ръцете си и се приближи към нея, като я прегърна нежно, притискайки я силно към себе си. Малкото й крехко тяло се отпусна в ръцете му, а веднага щом свърши с обяснението си, той потърси устните й със своите. Докосна ги така внимателно и отдадено, че ако не му беше сестра, щеше да си помисли, че се възползва от нея. Но той дори не мислеше за нещо подобно. Веднага щом прекъсна и без това кратката им целувка, докосна и челото й с устни, като реши първо да обсъдят проблема, а после да говорят за Жак.
- Знам какво е – започна той тихо, като я придърпа максимално към себе си и зарови лице в меката й коса – но не си мисли, че така е по-добре. Знаеш, че ще направя всичко възможно, за да те убедя да се върнеш, но искам да си наясно, че никога няма да те върна насила. Ако искаш да останеш, няма да те изгоня, но все пак си помисли. И защо реши, че ще ми пречиш. Знаеш, че няма да те пусна да си отидеш, най-вече ако си така близо до мен. Но както казах – помисли си добре над думите ми и утре ще поговорим.
Беше съвсем искрен в думите си, затова се надяваше малката да му повярва. Никога нямаше да я върне на сила, защото знаеше, че следващия път нямаше да отиде при него, а това не беше никак добре. Не искаше да се чуди къде да живее и накрая да се окаже при някой на неговата възраст, който обаче не гледа на нея като на сестра. Обичаше я прекалено много, за да си помисли дори за това, но ако наистина не успееше да я убеди, щеше да му се наложи да се погрижи за нея. Първо щеше да я върне в училище, защото както всички повтаряха, без него нямаш бъдеще. А и на нея й оставаше само една година – все щеше да го изкара, без да мрънка много.
- Що се отнася до дебелака – смени бързо той темата – Едно мое бивше гадже го заряза тук. Накара ме да го купя за рождения й ден и след като си тръгна просто го остави. Но ако се чудиш, не го държа заради носталгия по нея – каза искрено и погледна към спалнята, като се усмихна – Просто е като паразит. Влиза ти под кожата и не можеш да му биеш шута.

Humans Брой мнения : 66

Тя се засмя на думите му и се сгуши в него като вдъхна аромата му.Потри носле в тениската му като се усмихна детски.Понякога наистина изглеждаше като малко дете.Погледна го и после погледна към стаята където беше затворен Жак.
- Това твое бивше гадже е била истинска кучка...съжалявам. - каза тя и поклати отрицателно глава като присви устни. - Боже,боже...и аз как съм могла да си оставя брата в лапите на такива жени.Тц,тц.Ти за какво мислиш,че са малките сестри?Те винаги те отървават от напастите.И не позволяват на някои кучки да си играят с батковците им.Не,не.
Тя му смигна закачливо и леко се обърна като се сгуши още в него сякаш и беше студено,но всъщност си се чувстваше много,много добре.Дори след този разговор пак и беше добре.Харесваше и да си говори с Кайл и то така на живо,а не само по телефона както правеха в продължение на девет години.
- Иначе да.Тук съм от няма и ден,а вече се привързан адски много към тази черна топка.Винаги съм искала домашен любимец,но знаеш какъв беше и какъв ще си остане отговора на нашите "Н-Е".
Тя въздъхна и поклати глава като леко се намуси,но това не трая дълго.Нямаше как да се прави на сърдита или да се цупи без причина.Щеше да изглежда тотално откачила,а все още не беше стигнала чак до там.
- Просто не беше честно от тяхна страна да казват все "Не".Може би това беше единственото което не можах да получа от тях. - тя повдигна рамене опитвайки се да си спомни други случаи на отказ ,но не се сещаше такива.

Humans Брой мнения : 62

Кайл продължи да си я гушка, точно както тя пожела, като прегърна малкото й гръбче. Беше като кукличка в ръцете му, а сладкото й гласче просто го разтапяше. Бе забравил колко много обичаше да я държи в ръцете си, но сега имаха време да си припомнят всичко. Лошото обаче бе, че Робъртс най-вероятно щеше да се отнесе по същия начин с нея, както бе направил с кучето – щеше да погледне в големите й тъжни очи и да я приюти за винаги в спалнята си. Е … поне Жак бе склонен да я дели с него, но той бе наясно, че момичетата имаха нужда от пространство, а и щеше да бъде някак странно да спят на едно легло.
- Може да нямаш нищо друго, но домашен любимец поне не ти липсва – каза смеейки се Кайл, а после се замисли – И батко ти е тука, ако случайно се отегчиш от малкия.
Целуна я за пореден път по главата, но след това се отдръпна от нея и я остави недоволна, но той също имаше нужда да се нахрани. Посегна към вече студеното си кафе, на което беше свикнал, тъй като в бара често се наливаше с кофеин, но рядко имаше време да го изпие. А и когато беше горещо, някак не му се получаваше да го глътне на веднъж. Затова и бе свикнал с това кафето му винаги да е студено, че дори да имаше възможност да го изпие още топло, рядко го правеше.
Отпи от спрайта, за да преглътне тежкия аромат на кафето, който ставаше някак неприятен, след като се задържеше дълго. След това отново нападна пицата и когато осъзна, че четири минаваше, реши да се храни по-бързо. Имаше работа в центъра, преди да отиде в бара, като за щастие беше близо до него, но пък не знаеше колко време щеше да му трябва. Затова и щеше да тръгне по-рано, но ако продължаваше да се лигави още с Алис, щеше да му се наложи да вземе от времето утре, което бе обещал да отдели за нея.
Набута каквото успя в устата си и едва успя да събере устните си, камо ли да сдъвче. Но пък голямо момче като него не си губеше времето с подобни неща. Сдъвкваш два пъти гълташ и пак пълниш … лесна и бърза работа.

» Кайл Робъртс
» Малкия хол
» Малкия вечерен салон