Клуб "Pink"

Шапанско уиски? Сериозно ли? Ериса изгледа Джош и поклата глава и взе и двете бутилки от ръцете му.
- Тези неща са за хората Джош. Ние не сме хора - каза тя и се усмихна надменно и погледна към бармнът. - Ей Лий - провикна се тя. Лий веднага се обърна и като я видя веднага дойде и извади една черна бутилка без етикет запечатана само с коркова тапа.
Ерс извади 200 лири и Лий веднага разбра намека й извади втора бутилка и две чашки за шотове. Риса кимна и взе чашките бутилките и поведе Джош, към ъгълът на заведението от където всичко се виждаше. Седна на мекото диванче и отвори една бутилка и сипа в чашките тъмно синята течност. Джош гледаше питието си със доста недоверие.
- Спокойно не е отрова - каза Ериса. - Специален коктейл за такива като нас - смигна му тя и надигна едната малка чашка и погълна течността на екс. Действието веднага се появи. Виждаше всичко по-ясно и от вампир. Всичко, което се движеше наоколо го обкръщаше светлина в цветовете на дъгата... Доста ярки цветове на дъгата. Беше толкова нереалистично. Тя погледна към Джош и се усмихна широко.
- Опитай! Повярвай ми ще се влюбиш в това! - каза сукубата и се огледа наоколо. Всичко беше толкова хубаво... Най-хубавото е че нататък става наистина вълшебно.

Явно на Ериса организма действаше друго яче, защото на Джош му идваше много добре да изпие 2-3 бутилки уиски. Все пак той не беше безсмъртен, беше си като човек, но с няколко
бонуса. Първата бутилка не му се отразяваше, втората го правеше по-весел и отпуснат, а след четвъртата вече започваше да се чувства идеално и естествено започваха глупостите му, които на сутринта изглеждаха като най-голямата грешка на света.
Джош продължаваше да гледа шота от синя течност с недоверие, но въпреки това виждайки голямата усмивка на лицето на Ериса изведнъж вече нямаше търпение да го погълне. Усещаше пълната си със слюнка уста и дори парене в гърлото сякаш предусещаше вкуса на питието още преди да го вкуси.
- Нямам какво да губя, няма на кого да липсвам - сви рамене момчето и надигна чашката. Подуши течността и след това погледна към Ериса, която с поглед го подканваше. Момчето въздъхна и обърна шота на един дъх.
Парливата течност, като мед се стече по гърлото му и веднага накара в стомаха му да се образува топка от топлина, която бързо се спука и горещата вълна достигна до всяко сетиво на вълка. Очите му се отвориха широко, зениците му се разшириха и морското синьо потъмня като море по време на буря. Различни цветове се размазаха пред погледа му, музиката забави темпото си, а хората започнаха да се движат като на забързан кадър. Цветовете като на ярка дъга заиграха покрай него и той се усмихна широко усещайки приятното чувство, което обикновенно идваше чак след 2рата бутилка уиски.
- Права си, уискито вече изчезва от списъка ми - засмя се Джош и остави шотовата чашка на масата.

Ериса се усмихна още по-шороко като чу коментарът му и напълни отново чашките. Ерс се приближи до Джен и прошепна в ухото му.
- Повярвай ми това е нищо. Трябва да видиш какво е когато изпиеш една бутилка - каза сукубата предизвикателно.
Ериса отново надигна своята чашка и извднъж всичко беше толкова светло. Можеше да види всичко. Вампирите, които се хранеха по ъглите. Върколаците, които се наливаха за да се успокоят. Фейте, които танцуваха на няколко сантиметра от земята. Магьосниците, които наблюдаваха случващото се и си играеха с хората и демоните които се оглеждаха за следващата жертва.
Беше все едно си в друг свят. Или по-точно ти виждаше нещата сякаш си от друг свят. Беше наистина изключително. За това и обичаше тази напитка. Можеше да те издигне до седмото небе.
Ериса знаеше много добре къде се намира и знаеше какво иска да направи, но щеше да изчака нещата ставаха най-добре след петата чашка. За това тя си сипа още една. И надигна малката чашка.
Изведнъж отвори очи рязко и знаеше, че заницата и беше покрила целият ирис. Сега вече всичко светеше. Чуваше и дори колите които минаваха по булеварда на 500м. от клубът. Чуваше забързаният ритъм на сърцата на хората.
Тя погледна към Джош, който се оглеждаше на около. Беше толкова по-красив. И той сякаш светеше с една мека светлина, която не дразнеше очите й.
- О, Боже - каза сукубата. - Косата ти е страхотна - каза тя и прокара ръка през. Косата му беше толкова мека и светлината играше върху нея, като дете в сняг.

Ериса никога не би отказала да танцува, но пък и Джош не чакаше много много отговорът й, което не я очуди. Той беше в момента само инстинкти и свобода. Точно това чувстваш когато пиеш "Напитката". Всичко е изострено и чувството за свобода е невероятно голямо. Имаш чувството, че каквото й да направиш ще остане без наказано. Е това беше вредният ефект на напитката, но още не се бяха забъркали в нищо за това и Ериса въобще не го мислеше. В момента сукубата танцуваше до Джош, докато клатеше и извиваше тялото си в ритъмът на музиката, която беше страхотна.
От време на време леко го докосваше и се отъркваше в него. Впоследствие почна и да прокарва ръце по хубавото му тяло опознавайки приятният му релеф. Толкова много се радваше, че го беше срещнала в салона. Беше страхотна компания. Ериса отново прокара пръсти по косата му и гледайки как светлината си играеше с нея.
- Как може да имаш толкова хубава коса? - прошепна тя, но не беше сигурна дали той я беше чул, но пък й не й пукаше особено. Тънките й и фини пръсти се спуснаха отново по тялото на зооморфа. - Харесвам тялото ти - каза тя Ериса и хвана тениската му дърпайки го рязко към себе си. Леле този техен свръхестествен алкохол и влияеше доста... разпускащо. - Но обожавам устните ти! - каза накрая и наклони глава на една страна и прокара език по долната му устна и я захапа.