Преди няколко месеца в града

Students Брой мнения : 3788

Интересно защо след всичките убити хора, продължавах да изпитвам онова необуздано желание да добавя още някой в списъка си. Бях решила да не го правя за близките седмици, но това горко момче просто си го търсеше. Мразех такива като него, сякаш знае и може всичко на света, само защото е шофьор на не знам си кой там. Е, с този приятел не се получиха нешата, защото преди да ми сподели за кой работи, просто му бях пресушила кръвта. Може би все пак бе лош ход, но защо да започваме така, нали...все се криеше малко оптимизъм и в мен.
Важната клечка явно все още имаше работа и преди да се усетя свалях сакото на шофьора, поставяйки шапката му върху главата си. Бе забавно..сега щях да си поиграя. Избутах тялото назад след като облякох част от униформата му и просто се погрижих да е достатъчно далеч че да не го види никой...поне за сега. Така де, никога и не се бях надявала да си прикривам добре следите, ако въобще се опитвах де. Не бях по тази част. Убивах защото можех, ако някой можеше да убие мен, то той бе добре дошъл. По някаква странна сллучайност обаче, успявах да се измъкна все един път..до сега.
Ключовете на мъжа бяха в ръката му, така че просто се наведох и ги вдигнах. Не бях забелязала от къде слезе, така че бързо щракване по малкия бутон и алармата ми показа коя кола щях да карам. Не бе никак лоша, никога не се бях качвала на такова возило. Харесваше ми...Влязох в колата и докато се наслаждавах на прекрасната изработка на таблото пред мен, една от вратите се отвори и на лицето ми се покачи усложлива усмивка. Чак сега осъзнах че все още имах кръв по брадичката си...

Humans Брой мнения : 9

Денят бе студен и мрачен, точно като настроението на Дейв. Отново трябваше да върши работата сам, защото подчинените му бяха пълни некадърници, които рано или късно щяха да изпитат гнева му. Сега обаче нямаше време да се занимава с тях, тъй като му бяха създали повече работа, отколкото самите те бяха имали. Направо да се чудеше, как все се оказваше заобиколен от подобни идиоти. Нима вече старите правила по време на интервюто не важаха? Ако въобще имаше такова … бе оставил тази част на жена си, която не разбираше почти нищо и често прехвърляше работата на сина им, който пък на свой ред даваше работа само на жени. Какво очакваше от тях … да влачат трупове по улицата?
Срещата го изнерви още повече, затова си тръгна преди да е приключила и без да дава обяснение на никой, се качи в колата си и побърза да запали цигара. Пое си няколко пъти от тежкия дим, като се отпусна назад и чак след това забеляза непознатото лице в огледалото за обратно виждане. Остана няколко секунди вгледан в момичето, като не каза нищо, не се усмихна, не се намръщи, а просто се изправи, извади копринена кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и безмълвно я подаде на непознатата.
Отпусна се отново назад, докато тя се оглеждаше в огледалото, разбрала вече защо беше реагирал така. След като се избърса и заприлича малко повече на човек, му я подаде обратно, но той я погледна пренебрежително и продължи да пуши. От една страна беше истински кавалер, но нямаше никакво намерение да прибира това мръсно нещо в себе си. Нито знаеше чие е кръвта, нито го интересуваше. В момента имаше много други неща, за които да мисли.
- Закарай ме на този адрес – каза хладно мъжа, като се надигна и този път й подаде малко бяло листче, на което бе изписан нечий адрес, а съдейки по почерка, определено бележката бе от някоя жена – И пази униформата!
След тези думи не й обърна никакво внимание повече и започна да рови нещо в телефона си. Първо щеше да прати един от служителите си на паркинга, защото съдейки по новия си шофьор, май имаше допълнителна работа. Не можеше да разчита, че някакво очевидно лекомислено момиче щеше да се погрижи за подобно нещо, а и като я гледаше не бе особено силна. Но пък и нямаше никакво желание да я разпитва, не само защото не му пукаше какво бе станало с онзи, който го бе докарал преди около час, но и защото нямаше никакво време за губене.

Students Брой мнения : 3788

Мъжът явно не бе особено заинтригуван от липсата на шофьора си, но и не особено ентусиазиран от появата на новия си такъв. Подадената ми кърпичка ми се стори доста делово, макар да ми направи голямо впечатление жеста. Може би просто не искаше около него да има кръв...е, ако не я харесваше, днешният ден въобще нямаше да му допадне. Около мен винаги е имало кръв и усещах, че този път няма да е само чужда. Времето днес бе приятно и тъй като това винаги се отразяваше на настроенията ми, днес щях да съм доста забавна.
Мъжът ми подаде едно листче и изкомандва да го закарам на написания адрес.Стори ми се че май все още не осъзнаваше че аз НЕ СЪМ шофьор, така че нямаше да изпълня нарежданията му точно както той искаше. Ем това нямаше как да го знае, така че просто потеглих напред, нямайки никава представа къде отивам, но сигурна че не е на адреса който ми подаде. Бе ми особено интересно кой всъщност карах на задната седалка на тази луксозна кола, но не вярвах това да промени отношението ми особено. Така че за момент просто оставих въпроса за това кой точно е той и се съсредоточих върху забележката му. Да пазя униформата..хъм, не вярвах да си я върне цяла, но какво пък, все пак надеждата умираше последна...
-Аз съм Сам, всъщност.
Усмихнах се глупаво гледайки в огледалото прекалено дълго и игнорирайки пътя. Е, какво толкова можеше да стане? най много да се блъснем...не карах бързо, така че нямаше проблем. Което ме наведе на друга мисъл, може би все пак трябваше да се възползвам от пълните възможности на скъпото возило. Натисках педала на газта доста по-смело и се опитах да заобиколя всяка кола на пътя си.
Какво да кажа...не бях добра в шофирането и скоро истеричния ми смях се разнесе наоколо, докато се клатушках.
-Уоу, това нещо си го бива!Как казваш че ти бе името, забравих.

Humans Брой мнения : 9

В началото всичко тръгна добре, като изключим желанието на шофьора да се опознават, разменяйки имена, но след няколко минути това не бе единствения проблем на Дейв. Той едва запази равновесие, когато тя реши да се прави на състезател. Честно казано, идеше му да й лепне един шамар, но се сдържа само и единствено, защото в момента караше. Вместо това се хвана за седалката й, като се приближи към нея и се надигна леко, колкото да приближи лицето си към нейното.
- Сам съм се убедил, че жените не ги бива в много неща, но в карането сте просто трагични! – вметна спокойно, като хвана ключовете, завъртя ги и ги извади.
Колата спря рязко, връщайки го най-отзад, като той я погледна изключително гневно, сякаш вината беше нейна, а след секунда усети как някой се нацепи в тях. Затвори очите си и се опита да се успокои, но весели смях на момичето просто му пречеше да се съсредоточи. Погледна я отново недоволно и въздъхна, като погледна часовника си. Не знаеше дали закъснява, тъй като нямаше никаква представа дали се бяха приближили до мястото, на което трябваше да го закара, но определено нямаше да се получи така.
- Сладурче, ясно ми е, че за шофьор не ставаш … защо тогава си в колата ми?
Думите бяха нормални, дори закачливи, но съдейки по тона му и това, че зададе въпроса си през зъби, можеше да я наведе на мисълта, че не бе особено доволен. Харесваше колата си и нямаше нищо против смяната на шофьора, тъй като и другия говореше много, но поне можеше да кара. Нещо, в което очевидно нея въобще не я биваше. Ако искаше да го забавлява, можеше да заповяда на задната седалка и да започне направо.
И сякаш това напрежение не му бе достатъчно, ами и някакъв дебил, започна да тропа на стъклото на момичето. Крещеше и я обвиняваше за случилото се с колата му, като това допълнително изнерви Дейвид. Той стисна силно челюстта си, като се надяваше онзи мъж да се разкара или щеше да си изкара на него всичко, което бе натрупала и шофьорката му.

Students Брой мнения : 3788

Дали мъжът наистина се ядоса или просто се забавляваше по странни начини, като мен, не знам, но опредлено развитието на нещата ми харесваше. И макар да имах чувството че съвсем скоро ще усетя гнева му върху тялото си, не се стрясках толкова колкото се очакваше, имайки предвид че напълно разбирах какво точно можеше да ми причини. Е, какво да правя, все пак бях сравнително млад и определено не особено добре психически вампир, който просто не знаеше как да си прекарва времето. Имах чувството че денят все пак щеше да се завърти интересно, дори и да получа някой друг напълно заслужен удар.
Той ме попита какво точно правя в колата му, въпрос, на който въобще не знаех отговора. Но това не ми пречеше да отговоря по първия дошъл ми на ума начин.
-Убих шофьора ти, красавец като теб заслужава реванш, нали така?
Отново се ухилих, понякога имах чувството че не го правя нарочно, но какво пък, бе забавно. Или по скоро, обещаваше забава. На мъжа отзад въобще не му допадаше когато се смеех истерично, но пък това искрено ми харесваше. Просто обожавах да дразня някой, особено ако знаех, че ще си изпатя.
-Кой по дяволите те е учил да караш?!-крещеше през прозореца един доста изнервен господин, който също ме бе видял как се смея. Явно това бе нещото което се блъсна в нас. Бавно се обърнах към него, усмихвайки се съвсем спокойно и отворих вратата. излизайки от колата, той се дръпна една крачка назад за да затворя, след което заплашително тръгна напред.
-Има проблем ли?
Запитах сякаш въобще не разборах за какво става въпрос, което напълно го вбеси и започна да крещи неща които дори не успях да разбера.
-О, това е нищо, не се притеснявай.
Казах също толкова спокойно докато оглеждах празната кола. Това бе хубаво-че е сам.
-Нещата могат да станат много по-лоши...за теб!
Изсъсках насреща му и за първи път от както го виждам, той млъкна изплашено. Зъбите ми блестяха насреща му, а ръцете ми го блъснаха към собствената му кола. Още един труп за днес? Нямах против...

Humans Брой мнения : 9

Дейвид затвори очите си и започна да се моли идиота пред колата да има поне малко мозък, достатъчно за да си тръгне веднага. Но за негова жалост бе все толкова глупав колкото останалите, а новия му шофьор май не прощаваше подобни грешки. Този път обаче щеше да се намеси, защото нямаше никакво намерение да върви след нея и да пълни багажника, а не можеше просто така да я остави … все пак това му беше работата. Затова и оправи старателно вратовръзката си, след това позаглади ръкавите на сакото си и бавно излезе от колата, като видя вече изплашения до смърт човек.
Салватор завъртя очи в знак на досада и се приближи с агресивна крачка към момичето. Хвана я за бицепса, като стисна достатъчно силно, за да не й позволи да се движи много и буквално я блъсна към отворената врата. Тя падна на мястото на шофьора, но след като видя ледения му поглед, докато й кимаше към другата седалка, прескочи всички глупости по средата и седна точно там, където той я искаше. Но преди да влезе в колата, се обърна към непознатия и още преди да му е казал, че за да живее трябва да си държи езика зад зъбите, той започна да отстъпва назад, докато не се спъна и не падна. Е … ако не беше тя, то със сигурност скоро щеше да се превърне в храна с тези негови тромавост и късмет.
- Ще ме оставиш ли поне малко да си почина – попита недоволно той, докато палеше колата – Работа, работа, работа. Сериозно ли си мислиш, че ми се занимава и с теб сега – започна да говори още по-ядосано и най-накрая я погледна – Ето заради това не работя с млади същества. Толкова сте отвеяни и несъобразителни, че дори не виждате хилядите начини, по които можете да направите живота си по-интересен.
Дейв не каза нищо повече и не обърна особено внимание на това дали тя му говореше. Просто въведе адреса в GPS системата и се оказа, чене бяха чак толкова далеч. Мъжа просто настъпи педала, но за разлика от дамата, караше доста по-добре и все пак не можеше да я вини, имаше прекалено много години практика.
Най-накрая спряха пред някакво имения и Салватор излезе от колата, като отново пооправи костюма си. Беше бизнес среща, така че трябваше да изглежда перфектно, най-вече защото беше закъснял. Тръгна бавно към вратата, като чу стъпки зад себе си и се спря рязко, хвърляйки един поглед през рамо на момичето. Въздъхна тежко и стигна до заключението, че да я остави сама в колата не беше добро решение, но пък винаги можеше да си смени професията на наемник, макар че това наистина не беше по неговата част. И все пак се отказа, опитвайки се да мисли за по-важните неща, които му предстояха, затова щом стигнаха врата, той започна да говори сериозно и делово, гледайки право напред.
- Можеш да пиеш кръв, сако гледай да не убиеш някой. Момичетата работят тук, не са дошли за последните няколко часа в живота си. В никакъв случай не атакувай мъж! Не знаеш на кой може да попаднеш, освен ако не е някой от келнерите. Почти всички гости тук са на повече от сто години, така че ако бях на твое място, нямаше да се пробвам.
И точно след като изреди правилата, заедно с обясненията към тях, вратата се отвори от красива дама около тридесетте, която прегърна Дейвид и го покани да влезе. Изгледа момичето с огромните дрехи, но по погледа му разбра, че нямаше право на дума, камо ли на възражение, затова й се усмихна възможно най-фалшиво. Това на него му беше достатъчно, затова пристъпи напред и за момент погледна към шофьора си, чудейки се дали щеше да го последва.
Момичето обаче се беше загледало с интерес в разхождащите се по предизвикателно бельо момичета. Всичките бяха еднакво „облечени”, като носеха еднакви черни перуки в ретро прическа, подобна на купичка и единствения начин да ги различиш, бе по цвета на кожата или очите. Но всичките онези мъже в костюми, които пиеха и се забавляваха с тях, няма и желание да се опитват да ги различат.

Off Извинявай за забавянето, нямах време за РП тази седмица. По принцип съм по-активен през уикенда.

Students Брой мнения : 3788

Мъжът бе решен да изпълни задачите си за днес, като въобще не ме попита дали съм съгласна с решението му. Вярно, че не бях длъжна да остана, но по някаква причина чувствах че ще излезе нещо интересно от цялото това преживяване. Може пък да ни закара на някое забавно място...
След като запали колата измърмори колко бил зает и как не му се разправяло с мен, чувствах се като някое малко момиче. Е, той отбеляза не по късно, че това била причината да неработи с млади вампири. Добре де, аз не бях чак толкова млада...е може би само малко. Добре, не чак толкова малко! И все пак, защо всички вампири които бяха достатъчно възрастни че да не се притесняват за живота си от всеки втори свои познат, трябваше да изглеждат като извадени от някоя холивудска история. Това че са родени преди векове не значи че трябва да живеят в тях...
Но не бе сега момента да съдя философията на онези сноби-старите вампири! Мрънкането ми сякаш не бе забелязано от мъжа чието има май наистина пропуснах да разбера. Май трябваше да му сложа едно по мой избор. Хъм..може би Стив, да, новият ми познат ще се казва Стив. Та Стив игнорира мрънкането ми и скоро се озовахме явно на мястото на което се очакваше да го отведа аз. Смешно...
Май ме водеше на някакво частно парти на хора като него, или от неговите думи-доста по възрастни от мен вампири. Вкара ме вътре, въпреки неодобрителния поглед на тази жена, която си обещах че по късно днес щях да захапя. Влязох вътре следвайки Стив и погледа ми се зарея наоколо оглеждайки всички момичета разхождащи се около нас. Май ме бе завел на едно доста хубаво място!
-Сигурно ще искаш да те оставя за малко, а?
Попитах аз докато преследявах с погледа си едно от момичетата. Имаше секси задник! След като я изгубих от погледа си отново се върнах на лицето му. Бе ми доста интересно какво очакваше от мен да правя точно тук. По дяволите щях да си навлека доста проблеми, дано Стив да бъде така добър че да не позволи на някой да ме убие. Или поне да не ме мъчи много.
-Отивам до тоалетната.
Изтърсих без дори да дочакам отговора му или пък може би просто го пропуснах. Все тая, сега бе моя миг да се развихря. Това парти чакаше само мен! На път към тоалетната погледа ми се засече с този на един мъж облечен в костюм точно като Стив. Май бе от онези за които ме предупреди да не закачам. Късно, Стив...
Плъзвайки езика си по устните, докато пръста ми проследи онази част от бюстието която се виждаше изпод разкопчаното сако. Мъжа не спря да ме глледа, а лекото кимане на главата ми настрани го накара да ме последва. Усетих ръката му на кръста си, докато влизах в тоалетната и още преди да затворя вратата го изблъсках към стената, правейки опит да го захаппя. Но май Стив бе прав и този тук въобще нямаше намерение да играе по моите правила. Изблъска ме назад, а аз съвсем спокойно се озовах на земята, чудейки се на лекотата с която ме изпрати на другия край на помещението.
Какво да кажа, купона започваше...

П.П. Първо, няма проблем и второ, май се поувляках..съжалявам Усмивка

Humans Брой мнения : 9

Дейв потропна нервно с крак, като се зачуди дали да не я последва, но още преди да реши, усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя стария си приятел, с който щяха да разменят някои от работниците си. И точно това беше причината да бъдат тук. Разбира се Майкъл, дебелия възрастен мъж с пура в ръката, бе избрал мястото. Но за Салватор нямаше голямо значение. Той можеше да върти бизнес навсякъде, а този мъж бе прекалено важен за него, за да изявява претенциите си.
Не му пречеше голотата на момичетата, дори и отдавна бе спряла да му прави впечатление. Не веднъж беше идвал тук и на други подобни места, така че тръпката му бе изчезнала доста отдавна. Сега гледаше различно на нещата и на една дама щеше да й се наложи да направи нещо различно от това да се разходи по бельо покрай него, за да го впечатли. Е да, беше си мъж и със сигурност щеше да обърне внимание на някоя красива дама, която би го направила специално за него, но пък никога нямаше да я вземе на сериозно, както им се искаше на повечето жени.
Едва бяха започнали да говорят, когато се чуха писъци от към дамската тоалетна и Дейвид просто затвори очи и за пореден път днес започна да се моли новия му шофьор да не правеше глупости. Но не можеше да остави всичко на случайността, затова се изправи и тръгна натам, като видя една от разтревожените девойка да обяснява как един от клиентите е избеснял. Може би малката се бе сдържала този път. Точно това се въртеше в главата му, когато отвори вратата и видя как един доста здрав мъж се разправяше подобаващо с нея.
Салватор остана известно време на мястото си, докато гледаше случващото се и дори се беше усмихнал леко. Честно казано, тя определено си го търсеше, а не след дълго го и намери. Проблема беше там, че нашия човек нямаше навика да посяга на момичета, най-вече на скоро превърнати. Не, не беше мекушав. Просто се сещаше за сина си и някак не успяваше да го направи. И добре, че спомена за Деймън излезе отново в съзнанието му, преди да бе станало прекалено късно. Той видя, че тя бе на път да изгуби съзнание, затова се приближи към мъжа и сложи ръка на рамото му, като отнесе един злобен поглед, който не го изплаши ни най малко.
- Достатъчно – каза студено и кимна към вратата.
Ядосания се замисли силно преди да го послуша, но най-накрая се отказа и излезе. Та кой не би? Дейвид можеше да не е най-опасния човек тук, но имаше няколко предимства. Първо – какво щяха да му направят? Та той не умира, не се нараняваше, дори не усещаше болка. Отдавна се бе превърнал в един не чак толкова жив човек и все пак не това плашеше враговете му. можеше по цял ден да събира трупове, но си оставаше един от четиримата най-властни мъже. И всеки знаеше, че закачиш ли единия, си навличаш гнева на останалите три, а те съвсем не бяха така безобидни като Салватор.
- Май не си била от най-послушните деца – каза той закачливо, като прокара едната си ръка под ръцете й, а другата под коленете и я вдигна.
Понесе я нагоре по стълбите, като не възнамеряваше да я пита дали бе в състояние да ходи. Все пак беше вампир, все щеше да се оправи, но все пак имаше нужда от малко почивка и кръв. Затова я внесе в първата свободна стая, като за нейно успокоение чаршафите все още не бяха измачкани. Постави я нежно и внимателно на леглото, като седна на края и й се усмихна закачливо. Така я харесваше повече – кротка и не в състояние да прави бели.

Students Брой мнения : 3788

Дам, май моето спасение се бе заплеснало, най вероятно същото онова момиче което хвана и моето внимание. Е, за това не можех да го виня, нея си я биваше. И след като осъзнах че не ми бе работа да се закачам с този мъж, разбрах също, че тялото ми бе станало доста по издръжливо от предния път. Сега издържах доста по дълго време, почти бях решила че този тук ще се откаже и най сетне ще дойде и моя ред да му го върна. Е, явно грешах, защото вече уусещах как бавно се предавам и ми трябва съвсем малко да изпадна в безсъзнание. Май все пак съсипах сакото на шофьора, а шапката...шапката май падна преди около три удара. Този тук хич не си поплюваше...
Най сетне ударите спряха и чак тогава осъзнах че Стив бе репил да се намеси. Ха, голяма полза! Каза нещо на мъжа и той скоро излезе от помещението, докато аз се опитах да се изправя. Да...не бе особено красива картинка. Бях нацапала сакото и останалите си дрехи с доста кръв, която съвсем скоро трябваше да си възвърна! Ръката ми се подпря на стената, усетих че Стив ме вдига на ръце и констатира че не съм била послушна. Ако очакваше това от мен, явно не ме познаваше въобще. Всъщност...ние не се познавахме въобще!
Заведе ме в някаква стая на втория или ако питате мен, на 101 етаж, тъй като пътя по стълбите ми се стори доста дълъг и особено неприятен. Отпуснах се на леглото и след като за миг успях да си събера мислите, на лицето ми отново се появи усмивка и избухнах в смях. Надигнах се леко и го погледнах в очите, опитвайки се да разбера съвсем малко за него...не можех.
-Сети се кога да ми помогнеш!
Малко заядливо, но с голяма нотка наслешка казах, след което отново се разсмях. Купона си го биваше...сега ми липсваше само банката с кръв. Имах странното усещане обаче, че този тук нямаше да ми даде да го ухапя, а и честно казано...май ме бе страх да го направя...

Humans Брой мнения : 9

Не беше очаквал от нея да се държи като ангелче, затова и се усмихна широко, когато тя му се скара. Изглеждаше сладка – като малко момиченце, което го накара да се замисли на колко точно беше, но все пак не виждаше причина да я пита. Нямаше да й налита, така че всичко беше добре, а ако съдеше по нея … по-вероятно беше да се опита да пие кръв от него, отколкото да го целува или нещо повече. А за нейно добро се надяваше да е разбрала до сега, че успеха в това начинание беше невъзможен.
- Помислих си, че ще се справиш – каза той с огромна доза сарказъм и на свой ред се засмя подигравателно на момичето.
Поклати глава тип „Деца … нямат оправия” и се изправи бавно, като й хвърли един сериозен поглед. Надяваше се поне за две минути да не мърда никъде, но все пак не можеше да разчита на това, затуй и само подаде главата си през вратата, като се огледа. Видя едно от момичетата и й намигна, като я подкани с дра пръста и изчака да се приближи към него. Усмихна й се закачливо, като погали нежно бузата й с външната страна на тези два пръста и ги спусна по врата й, като от рамото минаха към гърба и той я докосна нежно с цялата си длан. Спусна ръката си до кръста й, като я придърпа внимателно, а тя доброволно влезе в стаята, без да отделя очи от него и дори не забеляза лежащото момиче.
- Приятелката ми има нужда от теб – каза той тихо и видя как момичето най-накрая забеляза ранената – Ще й дадеш ли да пие от теб? Обещавам ти, че ще се държи добре – прошепна той на ухото й, докато заставаше зад нея и докосна леко рамото й с устни.
Знаеше, че ще се съгласи … това бе и една от причините да беше тук. На тези момичета не им се плащаше само за да правят секс, но все пак реши да подходи като истински джентълмен. А и винаги внимаваше в такива ситуации, за разлика от онова твърдоглаво дете, което следеше случващото се с интерес, като видя как красавицата кимна в знак на съгласие. Приближи се към леглото, като седна до нея и отметна косата си на една страна, но и двете бяха прекъснати от думите на Дейвид.
- От ръката! – каза той настоятелно и погледна сериозно великата шофьорка. Нямаше да й позволи да прави повече глупости, поне докато бяха тук.

Students Брой мнения : 3788

Истински джентълмен, не мислиш ли? Бих предпочела да пия от него, но щом толкова ревностно пазеше кръвта си, да си я пие сам! Честно казано не бих отказала и това красиво момиче, което той вкара в стаята и попита дали мога да пия от нея. Това от своя страна изпари част от желанието ми, не харесвах нещата да са особено доброволни. Щях да си намеря друга жертва, тази кръв обаче ми трябваше. И така, реших да подвия опашка, колкото и да се бунтувах в себе си, и просто да пия от нея, знаейки че тя няма против.
Момичето седна на леглото и тъкмо показвайки й зъбите си, чух мъжа да ми нарежда от къде да пия. Това беше лошо, много лошо! Хич не ми харесваше да съм на синджир, а в момента се чувствах точно така. Разтворих устни и забих гордостта си в плътта й, раздирайки я възможно най много. Исках поне да я боли и това виждах по лицето й, Някаква нотка на самоуважение се възвърна в мен и скоро оставих китката на момичето гледайки ядно към Стив. Вече започваше да ме ядосва, не бях от онези скоро превърнати ввампири, просто в душата си, или каквото е останало от нея, винаги си оставах дете!
-Това парти е снобско! Дори не мога да се храня като истински вампир!
Изсумтях аз, тръшвайки се назад на леглото по гръб. Чак сега осъзнах че може би наистина се държах малко детски. Е, това трябваше да се промени съвсем скоро. И аз можех да съм зряла, и аз бях възрастна!
-Трябва ти малко тръпка, на мислиш ли?
Философската ми страна бе доста популярна в моите очи и се надявах да не го изнерви прекалено, защото те първа започваше. Погледнах го изпитателно, чудейки се колко ли години бе пропилял от живота си, опитвайки се да подпише печеливш договор най вероятно с онзи идиот който едва не ме уби.

Humans Брой мнения : 9

Изненада се, когато видя, че тя изпълни точно това, което й беше казал. Очакваше поне малко съпротива от нейна страна, с която вече бе готов да се справи, но може би не бе чак толкова непокорна, колкото си мислеше. И въпреки това, когато всичко приключи, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си, но бързо се сети, че копринената кърпичка не беше вече там. Усмихна се на момичето и я прати да се измие и превърже, като й препоръча да хапне нещо сладко. Едва ли щяха да й се скарат, че си почива, като видяха раната на ръката й. А да остане тук … докато си почиваше, вампирчето можеше да размисли и да оплеска нещата точно след като бяха потръгнали.
Момичето излезе от стаята по най-бързия начин, като определено си личеше, че вече бе съжалила за съгласието, което беше дала. Но това не бе чак такъв проблем. Щеше да се оправи и бях сигурен, че ако ме нямаше в стаята, нямаше да се размине така леко. И все пак това не бе никак малко, но мъжа реши да не мърмори допълнително, най-вече защото чу думите на шофьора си и бе напълно съгласен с тях. Чувстваше се толкова отегчен от живота, че нямаше на къде повече. Искаше да запази младостта си вечна, но за какво … и без това приличаше на някой скучен чиновник. Чак сам да се засрами от себе си.
- Какво предлагаш? – попита най-накрая той и отново се намести на леглото, но този път се излегна до … – Как каза, че се казваш?
Изпъна се хубаво, като качи и краката си на леглото, принуждавайки я да се премести леко, тъй като се бе разплула по средата. Извъртя главата си и я погледна с лека усмивка, като сложи ръцете си под нея, тъй като възглавницата не му беше достатъчно висока. Дори не се притесни от факта, че не й бе обърнал внимание, когато му се представи. Като начало можеше да се оправдае с това, че не възнамеряваше дори да води разговор с нея, но какво да се прави … това момиче знаеше как да привлече вниманието върху себе си.

Students Брой мнения : 3788

Я, важният господин бе решил не само да говори с мен, но и да предприеме някое друго предизвикатество. Интересно, явно не бе толкова скучен колкото изглеждаше. А именно като учител в прогимназията, който не спира да мърмори, че да се клатериш по прозорците е опасно. А аз обожавах да се катеря по прозорци..и след това да скачам от тях! Дърпнах се настрани, тъй като той бе решил упорито да се напъха в леглото, въпреки факта, че аз го исках само за себе си. Накрая се примирих, осъзнавайки че май трябваше да се съобразявам с него, тъй като да си призная, не ми се лежеше полумъртва на това легло, отново. А нещо ме караше да си мисля, че аз нямах особено голям шанс срещу него. Но нещата не бяха опряли до тук, така че сега просто трябваше да отговоря на въпросите му.
-Името е Сам. А относно предположението ми...трябва да помислим заедно.
Намигнах му леко, като станах от леглото сядайки по турски. Бе удобно, а това бе важно за мисловния ми процес. Затворих очи и всичко мина за миг през главата ми. Засмях се все още мислейки какво може да му предложа и скоро отново се върнах към реалността.
-С какво точно се занимаваш?
Въпроса не бе толкова защото се интересувах от професията му, просто имах чувството че той бе важен човек, който сам създаваше правилата. Може би просто трябваше да ги наруши за миг два, за да се почувства малко по-различно. Аз лично се забавлявах по начина в тоалетната и евентуално от страната на мъжа който ме преби. Това ми се струваше приятно, също като това да издеватествам над безпомощни и най-вече нищо не подозиращи хора! По голяма награда от писъците и страха им не можеше да си купиш с никакви пари!

» Из тъмните улички на града, преди два-три месеца
» Гората..преди няколко месеца..
» Няколко месеца преди Хелоуин в училището.
» Преди две години в града
» 4 месеца по рано, града