Стаята на Джош

Ериса се съгласи да отидат първо до стаята му да се преоблече, тъй като наистина не беше в състояние да отиде така където и да е така. Той влезе в банята да се изкъпе, а Ериса почна да разглежда из стаята докато го чакаше. Първото, което и хвана окото бяха книгите. Обожаваше да чете фантастика и фентъзи, също и криминалета. Беше странно така погледнато, но на нея й харесваше да чете за гледната точка на днешните хора за същества, като нея беше интересно.
После отиде до бюрото и седна на стола. Почна да разглежда разни листи и тетрадки пълни със записки и домашни работи. Той явно беше от момчетата, които си учеха здраво. Докато разглеждаше един от учебниците, май и тя имаше такъм някъде, измежду страниците изпадна една снимка.
Риса остави учебника и вдигна снимката. На нея бяха Джош и едно момиче, което беше виждала в училище. С дълга руса коса и пъстри очи. Май му беше приятелка... Не по-вероятно бивша приятелка, не й приличаше на момчетата, които изневеряваха на приятелките си. Чу че водата в баня спря и тя остави снимката отно измежду страниците на учебника.
Той излезе от банята обвил хавлия около кръста си и водата се стичаше по гърдите и коремът му и попиваше в хавлията му. Сега вече се убеди, че компанията й за вечерта си заслужава. Усмихна палаво и каза.
- Няма да гледам - и се обърна с гръб към него на въртящият се стол. - Обличай се спокойно.

Ериса с периферното си зрение забеляза купът дрехи, които се изсипа от гардеробът ме и леко се подсмихна. Принципно нямаше нищо против неразборията стига да не е в нейната стая. Взе друг учебник и го отвори. Беше по литература. Някаква поезия и ооо това май беше "Илиада".
- И аз имах такъв учебник - каза тя докато разглеждаше. - Но го използвах вече за подпалки - каза тя и вдигна рамене. Остави го на масата и се облегна назад в стола. - Не разбирам, защо Елена толкова се притеснява, че се бият за нея. В днешно време пък момичета умират, за да се бият момчетата за тях. А за нея толкова хора се бият тя пък тъжна - каза тя и въздъхна.
После взе друг учебник. О, това беше социология.
- Този учебник май го пазя - каза тя и го погледна. Той вече не беше гол, за това се обърна към него. - Понякога добавят нови неща - каза тя и почна да разгръща. Изведнъж видя раздела "Сукуби и Инкубуси". Почна да чете задълбочено... и изведнъж разшери очи от изненада.
- Ей това не е вярно! - каза тя повишавайки тон. Той я погледна очудено, а тя му прочете едно изречение. - "Децата на сукубите се раждат мъртви" Това не е вярно. Аз съм родена сукуба. Майка ми ме отгледа докато не станах на 15 - каза тя, но не спомена, че после са я убили това не беше нужно.
Ериса захвърли учебника на бюрото и се облегна на стола чакай мълчеливо.

Ериса изслуша Джош, докато се мръщеше. Радваше се, че той не мисли така както е написано в тъпият учебник, като е прибереше в стаята си, щеше да изгори тези страници от своя учебник. Не можеше да повярва, че са написал подобна глупост.
Изчака той да се до облече и да си оправи косата, не че направи нещо особено докато я "оправяше", но все пак беше нещо. Когато попита къде ще го заведе тя се подсмихна палаво и стана от стола. И тръгна към вратата и той след нея. Можеше веднага да ги телепортира, но къде тогава щеше да е веселбата от бягството посреднощ? Те минаха през общежитията и като излезнаха тя го повече по една пътечка навътре към градините.
Измежду едни храсти на западна стена имаше един таен проход през, които учениците се изнизваха. Е по-точно този проход си беше обществена тайна, но това са подробности. Те излезнаха през вратата и чак тогава Ериса го хвана за ръка и ги телепортира в направо в Лондон.
- Надявам се обичаш да танцуваш? - попита сукубата докато го водеше към един от любимите й клубове в Лондон. Там винаги ставаше по нещо интересно, а и тя винаги можеше да се нахрани без никой да забележи.