Крисчън Грей

Из, Един обикновен ден от живота на Крисчън Грей
*****

Страхотен слънчев ден бе за Сиатъл. В девет часа сутринта улиците вече гъмжаха от хора, а колите бяха подготвени за ново задръстване. В един от огромните хотели, на петнадесетия етаж, се чуваше силен, дразнещ звук.
Алармата доста ожесточено се впи в съзнанието на мъжа, който едва-едва протегна ръка, за да я изключи. Тези ранни посещения в офиса винаги му се отразяваха доста зле, особено ако това включваше и убийственото главоболие. На пръв поглед, първокласните приеми, включващи стотици едри клечки, се превръщаха в истински разврат, особено след като минеше полунощ. Задръжките падаха напълно и единственото, от което на практика имаха нужда, бяха голи и горещи женски тела.
Изправи се бавно от леглото, чувайки името си някъде изотзад. Обърна се стреснато и съзря симпатичното момиче до себе си, което се изпъваше бавно като котка. Да, май така трябваше да й каже .. "коте". По простата причина, че дори представа си нямаше за името й. Усмихна й се леко и стана, запътвайки се към банята. Можеше поне един път да се опита да запомня тези подробности, иначе му бе омръзнало от тази неловкост всяка сутрин, когато не знаеше как да нарича партньорката си от вечерта. Още по-малко, много добре знаеше за какво ламтяха тези сексуални парчета. Всяка от тях искаше да се докопа до парите и статута му. А единственото, което той правеше, беше да ги чука и да се радва на това, което получава в замяна. Защо ли всяка си бе наумила, че владее по-различен трик от предишната, и като по чудо би завъртяла главата му? Познаваше ги прекалено добре и можеше да чете мислите им само с един поглед. Бяха прекалено еднакви, скъпи курви, използващи секси задниците си, за да получат последен модел Бентли или нов мезонет. Само дето Крисчън нямаше как да се върже на нито една от тях.

Метна си бърз душ и с облекчение въздъхна, когато видя, че забавлението си бе тръгнало. Тактика. Точно така, трябваше да бъде тактичен и да се сдържа. Иначе с удоволствие би я нагрубил и тя сама щеше да се изпари за по-малко от двадесет секунди.
Свали кърпата от кръста си и извади скъп, тъмносин костюм. И без това в гардероба му преобладаваха именно такива строги облекла. Плюс няколко хиляди вратовръзки, от които слагаше само десетина. Облече се и слезе към кухнята, където млада азиатка вече го очакваше с топла чаша кафе. Благодари на икономката си и приседна на барплота, отваряйки днешната преса. Твърде много плащаха на шибаните репортери, само и само да пишат поредната лъжа.


-Спад в борсата. - измърмори под носа си и погледна към ролекса на ръката си.
Ако имаше спад, то едва ли милионите щяха да се трупат нон-стоп в швейцарската му банка, където държеше всичко.
Отпи глътка от кафето си и се изправи, пристягайки вратовръзката си. Затвори лаптопа и го прибра в един от куфарите си, когато сладката азиатка му съобщи, че шофьорът му го чака. В два имаше поредното скучно интервю и честно казано изобщо нямаше да бърза, ако знаеше, че по-късно същата сутрин нямаше среща с господин Бас. Един от малкото хора, които уважаваше заради влиянието си в целия щат.
Черното затъмнено ауди вече го чакаше пред входа на хотела, а шофьорът го поздрави усмихнато, отваряйки вратата му.
-Здравей, Бил. - кимна Крисчън и отвори едно от куфарчетата си, когато се качи.
Прегледа всички документи, които му бяха нужни, докато пристигнат и свърза едно-две изречения със стария на вид мъж. Бил винаги му бе крайно предан и поради този факт, Грей все още не го бе уволнил.
Колата спря пред внушителната сграда на Грей Ентърпрайс и костюмирания мъж се запъти към входа. Още преди да е прекосил фоайето, служителите му започнаха да го затрупват с информация. Вдигна ръка, за да ги накара да замълчат и гневно стисна челюст. Така и не се научиха, че всичко, което имат да казват, го казваха на секретарката му. М да, което веднага го навеждаше на дългите крака, които притежаваше тя. Амбър му бе станала любимка още, когато се бе явила на кастинга. Мръсния начин, по който я чукаше с офиса си, всеки път го възбуждаше.
-Добро утро, господин Грей.
Още щом вратите на асансьора се отвориха, когато достигнаха двадесетия етаж, Амбър се изправи от бюрото си и се запъти към него. Подаде му новата доза документация, която се нуждаеше от преглед и неговия подпис.
-Благодаря ти, скъпа. - усмихна й се чаровно, но така и не я погледна - Искам двойно кафе, нека бъде доста силно.
Махна с ръка и все така без да я поглежда, влезе в широкия си офис.

След няколко часа, хиляди прегледани документи и изпити няколко кафета, Крисчън се изправи, протягайки се силно. Имаше навика да се схваща, когато не мърдаше от махагоновото си бюро. Остана му само интервюто и след това можеше отново да се отдаде на блажения секс, който Амбър не спираше да му намеква цял ден.

****
Но каква мрачна тайна криеше той? Имаше ли действително обикновен живот, като всеки нормален човек?